Р Е Ш
Е Н И Е №
64
Гр. П., 05 юни 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при секретаря: И.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХД
№9 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Административнонаказателното производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на М.Г.Х. ***, против Електронен фиш за налагане на глоба,
серия К, № 3278723, издаден от ОДМВР гр.Т., с който на осн.
чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00
лв., за това, че „на 28.12.2019г., в
09.59ч., в Област Т., в Община П., на път III-204 км31+640, отбивка
за оранжерии с.К., движещ се в посока от гр.Р. към гр.П., при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 60 км/ч и приспаднат толеранс -3
км/ч, е управлявал МПС – л.а.”Ауди А5“ с
рег.№ **, със скорост 98 км/ч. Превишена стойност на скоростта 38 км/ч.
Нарушението установено и заснето с АТС №TFR1-M 527“- нарушение по чл.21,ал.2 ,
във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП като нищожно и незаконосъобразно, развивайки подробни
съображения, и моли съда да отмени издадения ЕФ. Редовно призован за с.з.
не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура-П., редовно призована не се явява, не изпраща
представител.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на
чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст,
отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е
бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от
приложените в административно наказателната преписка материали на ОД МВР-Т.,
няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по
фиша на основание чл. 189, ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно
компетентен съд – Районен съд – П. с жалба.
От доказателствата се установява, че с електронен фиш серия К, №
3278723, издаден от ОДМВР гр. Т., жалбоподателят бил санкциониран за нарушение
по чл.21,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, за това, че „на
28.12.2019г., в 09.59ч., в Област Т., в Община П., на път III-204 км31+640, отбивка за оранжерии с.К., движещ се в посока от гр.Р. към
гр.П., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“ от 30 км/ч и
приспаднат толеранс -3 км/ч, е
управлявал МПС – л.а.”Ауди А5“ с рег.№ **, със скорост 98 км/ч. Превишена
стойност на скоростта 38 км/ч. Нарушението установено и заснето с АТС №TFR1-M
527“. Приложена е и снимка,на която в
09:59:33 ч., на 28.12.2019 г., е заснет л.а. марка "Ауди А5“ с рег.№ **, в
локация с GPS координати: 26.27329/43.36012, както и че максимално допустимата
скорост на движение е 60 км/ч, а засечената /измерена/ скорост 101км/ч.
Приложена са и доказателства за използване и
проверка на типа средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол
“TFR-1M”, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип. Приложена и
докладна записка, изготвена от полицейски служители за установени нарушения със
системата Трафик контрол TFR-1M 527, на 28.12.2019г., в която е посочено както
мястото на процесното
нарушение, така и часа, номера на
МПС, нарушението, съставения АУАН/фиш, ограничението на скоростта и отчетеното,
както и номера на клипа. По делото е
приложена и справка за нарушител/водач, от която се установява, че на жалбоподателя многократно са издавани фишове за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
По делото е
налице и служебна справка от НБД
„Население“, от която се установява, че
жалбоподателя М.Г.Х., е променил своите имена, която промяна е
отразена на 06.01.2020г., като
предишните му имена са били М. Г. М., с които фигурира и в атакувания ЕФ.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери,че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
констатира, че в производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до неговото опорочаване.
Съдът приема,
че в електронния фиш ясно и разбираемо
за нарушителя е посочено, че нарушението е установено и заснето с
автоматизираното техническо средство, като е посочен и неговият
идентификационен номер. В ЕФ е описано точното място на извършване на
нарушението, както и посоката на движение на лекия автомобил. В приложената по
преписката снимка ясно се вижда
регистрационния номер на автомобила, отразени са максимално разрешената скорост
на движение на МПС – 60 км/ч и измерената скорост на движение на автомобила – 101
км/ч, от която коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от -3
км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство без човешка намеса, и това е
така дори когато се използва мобилна апаратура, както е било в случая. Законът
не разграничава правните последици от
установени със стационарни или мобилни технически средства нарушения.
Разпоредбата
на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е.
регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически
средства, като същевременно в чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като
веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с
технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. По делото е доказано, че скоростта
на движение на процесния л.а.“ "Ауди А5“ с рег.№
** е измерена с техническо средство СПУКС/АТСС, което е одобрен тип средство за
измерване. Същото е било технически годно и изправно към момента на
констатиране на нарушението, видно от протокол за преминала проверка. Използването на мобилната АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия
полицейски служител. Доколкото нарушението е установено с годно техническо
средство, то може да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен
начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. Както вече се посочи по-горе приобщената
по делото като веществено доказателство снимка, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване е видно, че на посочените в електронния фиш
дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно-наказващият
орган нарушение. От обективна страна същият, като водач на моторно превозно
средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на пътното
превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава – 60 км/ч. извън населено
място, въведена с пътен знак "В26", което е нарушение на нормата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП. Правилно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя ,
тъй като в процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е посочено лице, на което е предоставено управлението
на моторното превозно средство. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.“ ЕФ е връчен на собственика
на автомобила, който в 14- дневният срок не е подал писмена декларация с данни
на лицето, извършило нарушението. При тези данни съдът намира, че правилно е определен субектът на административно-
наказателната отговорност, съгласно чл.188,ал.1 от ЗДвП, като в случая М.Х. е
санкциониран не като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство, а по
силата на закона като собственик на процесния л.а.“ Ауди
А5“ с рег.№ ТХ8166ХТ. Съдът намира още, че при определяне на наказанието
наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил
единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
При издаването
на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира допуснати нарушения, и в този
смисъл всички наведени възражения на жалбоподателя за това, съдът ги намира за
неоснователни.
Съгласно § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП постановява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
От формална страна процесния електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189,ал.
4 от ЗДвП реквизити – посочени са данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Видно от нормата законодателят не е предвидил като изискване електронния
фиш да бъда подписан от компетентно длъжностно лице. В този смисъл, при издаване на ЕФ са неприложими
изискванията за реквизитите на наказателното постановление,
посочени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, предвид наличието на специалните правила в
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление, с което „приравнява“ електронния
фиш на наказателно постановление единствено с оглед начина на изпълнение
наложеното наказание, но последното по никакъв начин не осъществява препращане
към реда за издаване, реквизити и т.н., доколкото, както си посочи в случая са
налице вече визираните специални разпоредби за електронния фиш.
На последно място, неоснователно е позоваването на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, съгласно
което чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се
осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително
обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.
Последното е загубило значение предвид изменението на ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015
г., с което § 6, т.65, б.„б“ от ДР на ЗДвП изрично е предвидено, че „автоматизирани
технически средства и системи“ могат да бъдат и мобилни такива.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К, № 3278723, издаден от ОДМВР гр.Т., с който на осн.
чл.189,ал.4, вр. с чл.182,ал.2,т.4 ЗДвП на М.Г.Х. ( М. Г. М.), ЕГН **********,
е наложена ГЛОБА в размер на 300.00 лв. ( триста лева и 00ст.), за нарушение по
чл.21, ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛЕН И ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е постановено, пред Търговищки административен съд,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ: