Р Е Ш Е Н И Е
№ 1965
гр. Пловдив, 15
ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на първи ноември, две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2624 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б,
ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за водите (ЗВ).
“*****”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *******, представлявано от
юрисконсулт М.Д.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №52 от 17.08.2017г., издаден от изпълняващия правомощията
(и.п.) на директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район- Пловдив (БДУВИБР), при министерството на околната среда и водите (МОСВ),
с който на дружеството жалбоподател е определена такса за водовземане по Разрешително
за водоползване №0784 от 07.03.2002г. на министъра на околната среда и водите
(МинОСВ), продължено и изменено с Разрешително за водоползване №0784 от
29.11.2005г. на директора на БДУВИБР- Пловдив, продължено и изменено с Решение
№РР-1531 от 29.06.2012г. (с нов №31420035) на директора на БДУВИБР- Пловдив, за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. в общ размер от 3 896,30 лв. и са
начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 1 169,66 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност.
Ответникът- директор на БДУВИБР- Пловдив, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт Виктория Б.-
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата в проведеното по
делото открито заседание на 10.10.2017г.; представя писмено становище в
посочения смисъл (листи 98-102).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Оспореният АУПДВ (листи 10-14)
е изпратен на жалбоподателя по пощата, като приложение към писмо с Изх.№ПО-02-173
от 21.08.2017г. (лист 9), получено на 23.08.2017г., според приетото по делото заверено
копие на известие за доставяне (лист 15). От своя страна, върху жалбата (листи 5-7)
е поставен Изх.№АД-53-413-72 от 05.09.2017г. на жалбоподателя и Вх.№ПО-02-173
от 08.09.2017г. на БДУВИБР- Пловдив. Освен това, според приетия по делото опис
на изходяща кореспонденция от 05.09.2017г. (лист 111), на 05.09.2017г. в пощенски
офис е постъпила пратка с Изх.№АД-53-413-72 от 05.09.2017г. от страна на “*****”
ЕАД. Предвид посоченото, настоящият състав на съда намира, че жалбата е
подадена в рамките на законоустановения срок, което обстоятелство не е спорно и
между страните по делото. Също така, жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
На “*****” ЕАД- клон
Хасково е издадено Разрешително за водоползване №0784 от 07.03.2002г. от МинОСВ
(листи 42-45), за ползване на воден обект, представляващ язовир “****”; с цел
на водоползването- напояване; с разрешено водно количество- до 1,4 м3/сек
от река Марица, до 0,8 м3/сек от река Банска и до 1,45 м3/сек
от язовир “****”; с лимит на ползваната вода- до 20,0 млн. м3/годишно;
разрешен режим на водоползване- през месеците април, май, юни, юли, август,
септември и октомври. За правото на водоползване се заплащат такси в размер,
определен в съответствие с чл.2, ал.ал.2 и 3 от Тарифа за таксите за правото на
водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (Тарифа-2000г., отм.) за
“напояване”, при действителната категория на повърхностните води. До
монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи
устройства, таксата се изчислява на разрешения годишен воден обем. След монтиране
на измервателни устройства, да се поддържат в изправност за целия срок на действие
на разрешителното. В случай, че се установи неизправност на измервателните
устройства се заплаща такса за водоползване на базата на пропускателната
способност на напорните тръбопроводи след ПС “****-2”, на които са монтирани
измервателните устройства за периода на неизправност или ако този период не може
да бъде установен- от последната проверка на РИОСВ (Регионална инспекция по
околната среда и водите) до момента на възстановяването им.
С Разрешително за водоползване
№0784 от 29.11.2005г. (листи 39-40) на директора на БДУВИБР- Пловдив е
продължено действието на Разрешително за водоползване №0784 от 07.03.2002г. за
срок до 07.03.2012г.; като титуляр на разрешителното е определено “*****” ЕАД;
останалите клаузи в Разрешително за водоползване №0784 от 29.11.2002г. не се
променят.
С Решение №РР-1531 от
29.06.2012г. (листи 36-37) на директора на БДУВИБР- Пловдив е изменено и продължено
Разрешително за водоползване №0784 от 07.03.2002г., като срокът на действие се
разрешителното се продължава до 07.03.2022г.; номерът на Разрешително №0784 от
07.03.2002г. се променя на №31420035.
На 05.02.2013г. е
съставен Констативен протокол №Х-38 (листи 24-25) от служители на БДУВИБР- Пловдив,
Г.Г.Г.и Г.Т.П.- представители на “*****” ЕАД, според съдържанието на който протокол
за измерване на водовземането от язовир “****” са монтирани рейки- общо 24
броя, по 1м всяка, които са разграфени по сантиметри. Количеството вода за
напояване от яз. “****” по данни от **ЕАД- клон “Горна Тунджа” Ст. Загора е
1 045 000 м3.
На 11.03.2015г. е
съставен Констативен протокол №Х-70/2015г. (листи 26-27) от служители на БДУВИБР-
Пловдив и Донка Георгиева Чобанова- вероятно представител на “*****” ЕАД,
според съдържанието на който протокол, за измерване на добитите количества вода
за напояване се измерва с рейки, които са с 1м височина.
На 01.03.2016г. е
съставен Констативен протокол №Х-70/2016г. (листи 28-29) от служител на БДУВИБР-
Пловдив, според съдържанието на който протокол към момента на проверката видимо
не е установено сертифицирано, отговарящо на изискванията на Наредбата за измервателни
устройства и Закона за измерванията (ЗИ), измервателно устройство за определяне
на повърхностните води от язовир “****”; по водовземната кула няма означения
или рейки, отговарящи на законовите изисквания. На “*****” ЕАД следва да бъде
определена такса за водовземане за 2015г. в размер, определен върху максимално
разрешения годишен воден обем от 20 000 000 м3 или 20 000,00
лв., вместо декларирания обем иззета вода с декларация по чл.194б от ЗВ от
227 700 м3 и дължима такса от 227,70 лв.
На 19.05.2017г. е
съставен Констативен протокол №141 (листи 33-35) от служители в Дирекция
“Контрол” при БДУВИБР- Пловдив, според който протокол са представени водни
баланси по години, както следва: за 2013г.- 1 270 000 м3;
за 2014г.- 443 000 м3; за 2015г.- 1 366 000 м3.
На 13.04.2016г. постъпва плащане в размер от 1 344,80 лв. за погасяване на
такси по всички издадени разрешителни за водоползване на “*****” ЕАД, от която
сума следва да се приспадне сумата от 227,70 лв. Дължимите такси за водовземане
по процесното разрешително следва да бъдат определени на база декларираните от
жалбоподателя иззети количества вода и на основание чл.8, ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.) и при
цена на водата за напояване от 0,001 лв./м3 (чл.10, ал.1, т.2 от Тарифа-2011г.,
отм.). съответно, дължимите такси за водовземане са, както следва: 2013г.-
1 270 000 м3 х 0,001 лв. = 1 270,00 лв.; за 2014г.-
443 000 м3 х 0,001 лв. = 443,00 лв.; за 2015г.-
1 366 000 м3 х 0,001 лв. = 1 366,00 лв. – 227,70 лв.
= 1 138,30 лв. За периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. се дължи такса за
водовземане в общ размер от 2 851,30 лв.
Отново
на 19.05.2016г. е съставен Констативен протокол №142 (листи 30-32) от служители в Дирекция
“Контрол” при БДУВИБР- Пловдив, според който протокол за 2016г. е представен
воден баланс с Вх.№КД-05-3207 от 15.05.2017г. (листи 93-97) за язовир “****” с
обем от 797 000 м3; определена е такса за водовземане за 2016г.
в размер от 797,00 лв. = 797 000 м3 х 0,001 лв.; съответно, за
периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г. жалбоподателят дължи такса за водовземане в
размер от 797,00 лв.
По преписката е налично заверено
копие на писмо с Изх.№КД-05-2913 от 03.07.2014г. (листи 62-78) на директора на
БДУВИБР- Пловдив, адресирано до “*****” ЕАД, с което жалбоподателят се
уведомява за размерите на дължимите такси за водовземане по множество издадени
разрешителни за целта, между които и процесното, посочено под №4 в писмото (лист
63). Според посоченото писмо, декларираното иззето количество вода (годишен
воден обем) от 268 200 м3 не съответства на разрешените водни обеми
от 20 000 000 м3, които следва да бъдат база за изчисляване
на дължимата такса, поради липса н монтирано измервателно устройство в началото
на напоителния канал; общо дължимата сума по процесното разрешително за периода
01.01.2012г. – 31.12.2013г. е в размер от 40 000,00 лв. (2 х
20 000,00 лв.) главница, както и дължимата лихва. Жалбоподателят се
уведомява, че следва да внесе дължимите суми по банкова сметка ***- Пловдив.
Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 79),
писмо с Изх.№КД-05-2913 е получено от жалбоподателя на 07.07.2014г.
По преписката е налично
заверено копие на част от писмо с Изх.№КД-05-3112 от 25.04.2016г. (листи 46-60)
на директора на БДУВИБР- Пловдив, адресирано до “*****” ЕАД, с което
жалбоподателят се уведомява за размерите на дължимите такси за водовземане по
множество издадени разрешителни за целта, между които и процесното, посочено
под №22 в писмото (лист 54). Според посоченото писмо, декларираните иззети
количества през 2014г. от 108 600 м3 и през 2015г. от
227 700 м3 не съответстват на разрешените водни обеми; общо
дължимата реална сума по разрешителното за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г.
е в общ размер от 40 000,00 лв. (2 х 20 000,00 лв.). Според приетото
по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 61), писмо с
Изх.№КД-05-3112 е получено от жалбоподателя на 04.05.2016г.
По преписката е налична
декларация по чл.194б от ЗВ от 21.01.2013г. (лист 19) от С.Д.Г.- изпълнителен
директор на “*****” ЕАД, според която декларация за периода 01.01.2012г. –
31.12.2012г. е иззето количество вода с обем от 361 300 м3, за
което се дължи такса за водовземане в размер от 361,30 лв.
По преписката е налична
декларация по чл.194б от ЗВ от 21.01.2015г. (лист 20) от И.К.П.- изпълнителен
директор на “*****” ЕАД, според която декларация за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г. е иззето количество вода с обем от 108 600 м3, за което
се дължи такса за водовземане в размер от 108,60 лв.
По преписката е налична декларация по чл.194б от
ЗВ от 19.01.2016г. (лист 21) от И.К.П.- изпълнителен директор на “*****” ЕАД,
според която декларация за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. е иззето количество
вода с обем от 227 700 м3, за което се дължи такса за водовземане в
размер от 227,70 лв.
Според приетото по делото извлечение от банковата
сметка на БДУВИБР- Пловдив с №72 от 14.04.2016г. (листи 22-23), от страна на
жалбоподателя е заплатена сумата от 1 344,80 лв. на 13.04.2016г.,
представляваща “такса за водоползване за всички яз. 2015 година”.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”а” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане
от повърхностни води. Според чл.15, ал.1 от Тарифа-2011г., отм., таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат
не по-късно от 31 март на следващата година.
На 01.06.2017г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-173 (листи 16-17)
от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати
незаплатени такси за водовземане по процесното разрешително за водоползване за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. в общ размер от 3 896,30 лв.,
съответно: за 2012г. в размер от 1 045,00 лв. (1 045 000,00 м3
х 0,001 лв.); за 2013г.- 1 270,00 лв. (1 270 000,00 м3
х 0,001 лв.); за 2014г.- 443,00 лв. (443 000,00 м3 х 0,001
лв.); за 2015г.- 1 138,30 лв. (1 366 000,00 м3 х
0,001 лв. – заплатени 227,70 лв.).
На
жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок
от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в указания срок ще бъде
открито административно производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата е
посочено, че същата има характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК за започнало
административно производство.
Видно
от посочената ПДИ, размерът на дължимата такса за водовземане са определени на
база реално източените обеми вода за напояване през периода 01.01.2012г. –
31.12.2012г., съгласно Констативен протокол №Х-38 от 05.02.2013г.; размерите на
дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2013г. – 3.12.2015г. са
определени на база действително пропуснато количество водни маси, представена в
справка за воден баланс по години с Вх.№КД-05-3207 от 15.05.2017г.; и съгласно
Констативен протокол №141 от 19.05.2017г. Като приложение към ПДИ с Изх.№ПО-02-173
от 01.06.2017г. до жалбоподателя са изпратени Констативен протокол №Х-38 от
05.02.2013г. и Констативен протокол №141 от 19.05.2017г.
Според
приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 18), пощенска
пратка, съдържаща ПО-02-173/01.06.2017г., е получена на 05.06.2017г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от 3 896,30 лв. и законните лихви върху нея, нито пък дори се твърди да е
направено плащане, след което е издаден оспореният в настоящето производство
АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща
издаването на АУПДВ от наличието на писмени доказателства, подробно изброени в
4 точки. Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя в
противен смисъл е неоснователно.
На следващо място, оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните няма
формиран спор и предвид следното:
Според чл.195б, ал.1 от
ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на
басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Заповед №РД-562 от 07.08.2017г. (лист 92) на МинОСВ, с която заповед
(макар и на грешно посочено основание, а именно чл.7 от Закона за обществените
поръчки (ЗОП)), издателят на оспорения акт М.И.М.- директор на Дирекция “Планове
и разрешителни” в БДУВИБР- Пловдив, е упълномощен да изпълнява правомощията на
директор на БДУВИБР- Пловдив в пълен обем, в случай на отсъствие по обективни
причини на директора на басейновата дирекция. Като доказателства по делото е
прието заверено копие на Заповед №873 от 01.08.2017г. (лист 113) на МинОСВ, с
която заповед на Г.К.С.- директор на БДУВИБР- Пловдив е разрешено ползването на
платен годишен отпуск в периода 07.08.2017г. – 22.08.2017г.
Според чл.194а,
ал.ал.1-3 от ЗВ, отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните
води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания и измервателни
устройства; 2) в случаите на повреда на измервателните устройства за
изчисляване на таксата по чл.194, ал.1, т.3 се вземат предвид разрешените в разрешителното
количества; 3) в случаите на повреда на устройствата по ал.1 титулярят на
разрешително за водовземане е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган и
да отстрани повредата в срок до един месец.
В
случая, действителните обеми източена вода от язовир “****” за периода
01.01.2012г. – 31.12.2012г. са определени, посредством данни от **ЕАД- клон “Горна
Тунджа” Ст. Загора, обективирани в Констативен протокол №Х-38 от 05.02.013г. Посоченият
констативен протокол е съставен от служители на БДУВИБР- Пловдив и в присъствието
на представители на дружеството жалбоподател (Г.Г.Г.и Г.Т.П.) и в констативния
протокол няма изрично направени възражения от страна на представителите на
дружеството жалбоподател.
Действителните обеми
източена вода от язовир “****” за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. са определени
на база данните в представените годишни водни баланси от страна на дружеството
жалбоподател.
Също така, от
жалбоподателя не са представени доказателства за направено заплащане на
дължимите такси за годините 2012г., 2013г. и 2014г., нито пък дори се твърди да
е направено заплащане.
Нещо повече, по делото
не са ангажирани доказателства дори да са заплатени дължимите такси за
водовземане по подадените от изпълнителните директори на “*****” ЕАД декларации
по чл.194б от ЗВ, съответно в размер от 361,30 лв. за 2012г., в размер от
108,60 лв. за 2014г. и в размер от 227,70 лв. за 2015г.
Предвид изложеното, настоящият
състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява издаден без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на административните
актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, предвид
посочването в същия на фактическите и правни основания, послужили за издаването
му, както и редът за неговото оспорване. Следователно, направеното възражение
от страна на жалбоподателя, че актът не е мотивиран, е неоснователно.
Разбира се, в оспорения
акт (лист 13) е отразено, че дължимата лихва за периода на забава е в общ размер
от 1 169,66 лв., докато действителният общ размер на дължимата лихва за
забава е сумата от 1 165,10 лв. (465,40 лв. + 436,56 лв. + 107,26 лв. +
155,88 лв.). Посоченото представлява очевидна фактическа грешка, която обаче не
оказва влияние върху законосъобразността на акта, тъй като законните лихви са
определяеми към датата на погасяване на главниците по задължението.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспорения акт за издаден в съответствие с целта на закона,
а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на
повърхностни води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона и
без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в настоящето
производство АУПДВ представлява законосъобразен акт, а жалбата против него е
неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. По делото не са направени
искания за присъждане на разноски в полза на страните, поради което такива не
следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “*****”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: ******, ЕИК *******, против Акт за установяване
на публично държавно вземане №52 от 17.08.2017г. на изпълняващия правомощията
на директор на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район- Пловдив, при министерството на околната среда и водите, с който на
дружеството жалбоподател е определена такса за водовземане по Разрешително за водоползване
№0784 от 07.03.2002г. на министъра на околната среда и водите, продължено и
изменено с Разрешително за водоползване №0784 от 29.11.2005г. на директора на
Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, продължено
и изменено с Решение №РР-1531 от 29.06.2012г. (с нов №31420035) на директора на
Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, за
периода 01.01.2012г. – 31.12.2015г. в общ размер от 3 896,30 лв. и са
начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 1 169,66 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/