РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Бургас, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена. К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№
4485/11.05.2023г. по описа НРС ,предявена от Н. С. Ч., ЕГН **********, тел. ************,
***. постоянен адрес - ***, адрес кореспонденция : ***, срещу Решение № 174/24.04.2023г.
по гр.д. № 555/2022г.по описа на PC-гр.Несебър, с което е отхвърлен предявеният от ищеца
Ч. иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Е. Д. Г., ЕГН **********, за осъждането й да
му заплати сумата от 4000 лева, частично предявена от обща сума в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди-болки, страдания и
влошено здравословно състояние вследствие неоснователното обвиняване на ищеца от
ответницата в престъпление от частен характер, за което е било образувано НЧХД №
29/2022г. по описа на НРС с твърдение, че Ч. е извършил деяние по чл. 147 НК; присъдени
са разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно
поради следните съображения: Неправилно определяне на обстоятелства от значение за
делото; недоказване на обстоятелства, установени от първоинстанционния съд, които имат
значение за делото;несъответствие между изводите на първоинстанционния съд, изложени в
съдебното решение, и обстоятелствата по делото;нарушение или неправилно прилагане на
нормите на материалния закон или нормите на процесуалното право. Отказвайки да
удовлетвори исковете, първоинстанционният съд се позовал на това, че ищецът не е
представил доказателства за нарушение на правата си в писмените становища, изпратени до
съда от него.Твърди се, че ищецът присъствал на всички съдебни заседания в съдебната
зала,но съдът не е имал никакви въпроси към него, поради което ищецът счита, че съдът е
нарушил върховенството на закона - да изследва всестранно, пълно и обективно всички
обстоятелства по делото. На второ място, с посоченото съдебно решение се признавало, че
ответникът неоснователно е подал молба до полицията за привличане на ищеца към
1
административни отговорност, която е неоснователно постановена и отменена от Районен
съд Несебър с решение № 113/11.05.2022 г. ОС гр.Бургас,но съдът не виждал вижда
причините за моралните страдания на ищеца ,предвид преклонната му възраст .На трето
място, в обжалваното решение било посочено, че ответникът е използвал публично с
провокативна цел заснет срещу него видеозапис на ищеца със скрита камера, представен на
полицията и собствениците на комплекса чрез интернет, което също е грубо нарушение на
закона за защита на личните данни. Съдът не намирал в този факт нарушение на закона и
причини за моралните страдания на ищеца.Четвърто, съдът незнайно защо се позовавал на
делото на В. М. В., но този иск бил отхвърлен от PC-Несебър и с решение на Окръжен съд
№123 от 05.07.2022 г. Този иск по никакъв начин не бил свързан с иска по делото на
гражданката Г., която проявила явно неуважение към лицето, причинило множество
морални страдания, което е отбелязано в съдебно решение Nol74/24.04.2023r.Ето защо не
ставало ясно защо съдът се позовава в решението си на това съдебно дело No
113/11.05.2022г. на Районен съд.Моли се отмяна на обжалваното решение и
удовлетворяване изискванията на ищеца.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивникът не се явява,не представя доказателства с оглед молбата си от
29.06.2023г. за това, че е възпрепятстван поради здравословното си състояние за явяване в
съдебно заседание на 12.07.2023г.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор по въззивната жалба,
предявен от въззивницата Е. Д. Г., ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество
„Трендафилова и Гьорчева“, вписано в Адвокатска колегия- Бургас, чрез упълномощен
адвокат Пламна Георгиева Гьорчева, със съдебен адрес; гр. Бургас, ул. „Г. С. Раковски” № 7,
партер, офис 2, в който се твърди, че изложеното във въззивната жалба било объркващо и
нелогично представено, така както искът на Ч. пред първата инстанция бил представен с
множество уточнения, последното от които, направено в съдебно заседание на 24.01.2023г. и
доклада на съда от същата дата, с който било прието окончателно уточнение на исковата
молба: че се претендира сума от 4000 лв. частично от сумата в размер на 10000 лева,
представляваща претенция за претърпени неимуществени вреди от ищеца Н. С. Ч., болки,
страдания и влошено здравословно състояние в следствие на неоснователно обвиняване на
ищеца, че ответницата в качеството си на тъжител е подалала тъжба, по която било
образувано НЧХД №29 от 2022г. по описа на НРС с твърдение, че Ч. е извършил деяние по
чл.147 от НК, което дело е прекратено с влязло в сила разпореждане.На първо място се сочи,
че ответницата Е. Г. не е водила частно наказателно дело срещу ищеца Ч., тъй като Г. не
била страна по НЧХД №29/2022г. по описа на НРС. По това дело страни били следните
лица- В. М. В., който е подал тъжба пред Районен съд Несебър срещу Н. С. Ч., и В. И. Ж.
Това НЧХД, чийто предмет и страни нямали нищо общо с направените твърдения в
настоящото първоинстанционно производство било прекратено и каквито и да е вреди да е
претърпял Н. Ч. във връзка с отправеното му частно обвинение в това производство, те не
били последица от действия на Е. Г.. Отделно от това категорично се доказало по делото
пред НРС , че този, който е отправил неприлични думи към Е. Г., било лицето Н. Ч., което
било осъществено пред свидетели,но обидните думи, произнесени от него не били предмет
на обвинение по частно наказателно дело.В тази връзка се сочат обстоятелства: къде, пред
кого и какви обидни думи били произнесени от Ч., както и какви административни действия
били предприети спрямо Ч. за това.На следващо място се сочи, че въззивникът пред
първата инстанция не доказал чрез ангажираните си свидетели исковата си претенция,
нито нанесените му неимуществени вреди, за което се излагат подробни твърдения; нямало
доказателства за влошено здравословно състояние на Ч., а от всички свидетелски показания
се установило, че Ч. има конфликт и с други етажни собственици; че злоупотребява с
алкохол и че е конфликтна личност, освен, че действително е обидил Г., за което същата е
решила да не търси правата си по съдебен ред.Моли се потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските за тази съдебна инстанция.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският Окръжен съд намира въззивната жалба за допустима като предявена в
2
срок , от процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение и с платена по сметка на БОС държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията
на страните, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС-Несебър е образувано по искова молба на Н. С. Ч. срещу
Е. Д. Г. с искане съдът да я привлече към административна отговорност и да наложи глоба
на ответницата Г. за разкриване на лични данни на ищеца, в размера ,установен в Закон за
защита на личните данни, както и да задължи ответницата да обезщети ищеца за
причинените морални вреди в размер на 1000 лева. С разпореждане от 31.05.2022г. НРС е
оставил без движение исковата молба с дадени указания за внасяне на държавна такса по
сметка на НРС;да конкретизира претенцията си обезщетение за неимуществени вреди като
посочи в какво точно се изразяват те; да посочи дали поддържа искането си за привличане
на ответницата към административна отговорност,което не е в правомощията на
гражданския съд.
Последвало е уточнение от 10.06.2022г. с приложена квитанция за внесена по сметка
на съда държавна такса.
С ново разпореждане от 13.06.2022г. НРС правилно е констатирал , че по всяка
вероятност уточнението на ищеца от 10.06.2022г. е преведено на български език
посредством „Гугъл Преводач“, тъй като голяма част от изложеното е лишено от всякаква
логика, включващо неразбираеми за съда изрази,неясно е и е объркано. С това разпореждане
районният съд отново е дал указания на ищеца за уточняване на исковата претенция.
В крайна сметка, след многократните уточнения на обстоятелствената част по исковата
молба,обстойно проследени от районния съд в първоинстанционното решение, ищецът с
нарочна писмена молба /л.45 от делото на НРС/,представена в с.з. на 28.11.2023г. /лист 55 /
,чрез процесуалния си представител адвокат Мариана Трифонова от БАК заявява следното:
Исковата претенция е за неимуществени вреди в размер от 10 000 лева, претърпени от
ищеца вследствие на неоснователно обвинение в престъплението „клевета“ по чл.147 НК
от ответницата Г.,която подала в РС-Несебър тъжба срещу Ч. за това престъпление.По
тъжбата било образувано НЧХД №29/2022г. по описа на РС-Несебър,което било прекратено
с Разпореждане № 248/01.03.2022г.,разпореждането потвърдено от БОС с Решение №
123/05.07.2023г.
С последваща писмена молба с вх.№ 10849/06.12.2022г. на НРС процесуалният
представител на ищеца –адвокат Мариана Трифонова, заявява искане по чл.214 ГПК, като
уточнява, че размерът на предявения иск е 4000 лева ,частично предявен от общата сума от
10000 лева претендирани неимуществени вреди.
В открито съдебно заседание на 24.01.2023г.,което е първото, по което е даден ход
на делото,процесуалният представител на ищеца Ч. поддържа така заявената искова
претенция.
При докладване на делото с определение по чл.146 ГПК, държано в открито с.з. на
24.01.2023г., районният съд е приел, че исковата претенция на Ч. срещу Г. е за осъждането
й да му заплати сумата от 4000 лева, представляващи неимуществени вреди-болки,
3
страдания и влошено здравословно състояние,частично предявени от общата сума от 10 000
лева, които неимуществени вреди са претърпени от ищеца вследствие на неоснователно
предявено обвинение от ответницата Г. в престъпление от частен характер –
престъплението „клевета“ по чл.147 НК. Г. подала в РС-Несебър тъжба срещу Ч. за това
престъпление, по която било образувано НЧХД №29/2022г. по описа на РС-Несебър,което
дело било прекратено с влязло в сила разпореждане.
В законоустановения процесуален срок ответницата Г. е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който е заявила, както и в съдебно заседание след направеното
окончателно уточнение на исковата молба, че ответницата по никакъв начин не е
разпространявала лични данни на ищеца, нито е извършила нещо, което да е причинило
каквато и да е вреда на ищеца. Сочи, че Г. не е тъжител по соченото от ищеца НЧХД, нито е
страна по него.Моли отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноските по
делото.
Районният съд е приел, че по делото не са установени елементи от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, тъй като не е доказана от ищеца такава деятелност от ответницата, която да е
в причинна връзка с настъпването на твърдяния вредоносен резултат, на който се основава
иска.Първоинстанционният съд е констатирал, че от изисканото по почин на ищеца НЧХД
№29/2022г. на РС-Несебър се установявало , че тъжител по същото не е ответницата Г., а В.
М. В., подал тъжба срещу Н. С. Ч. и В. И. Ж.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации и правни
изводи. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
като съгласно чл. 272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на първостепенния съд.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, въззивния съд
намира за необходимо да изложи само следното:
От изисканото и приложено като доказателство по делото НЧХД № 29/2022г. по
описа на Районен съд- Несебър става ясно,че НЧХД № 29/2022г. на НРС е било образувано
по повод подадена от В. М. В. тъжба против Н. С. Ч. и В. И. Ж. за извършени от тях деяния.
С разпореждане № 248 от 01.03.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил
производството по делото. В мотивите на цитираното разпореждане съдът е приел, че
тъжбата и направените по нея уточнения не отговарят на изискванията на чл. 81 от НПК,
тъй като не съдържат ясни и точни обстоятелства за престъпленията. Така постановеното
разпореждане е обжалвано от частния тъжител В.. По подадената жалба е образувано в.ч.н.д.
№ 340/2022г. по описа на Окръжен съд- Бургас, който с решение № 123 от 05.07.2022г. е
потвърдил обжалваното разпореждане.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Това означава, че причинителят на вредите отговаря само за онези вреди, които са
в причинна връзка с неговото виновно поведение. Този принцип е прокаран в цялата глава
за непозволеното увреждане на същия закон. Отговорност за непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД носят само физическите лица, причинили вреда със свои виновни действия или
бездействия. За да бъде ангажирана отговорността на ответницата Г. за извършен от
нея деликт, е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, а именно: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение. Субективния
елемент - вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, следва да бъдат установени обективните
елементи от състава на деликта. Съгласно константната съдебна практика, причинната
връзка не се предполага, а следва да бъде установена, при условие на пълно и главно
доказване, като тежестта за това лежи върху ищеца.
В случая, както правилно е установил районния съд, ответницата не е предявила
тъжбата за престъпление чл.147 ГПК срещу Н. Ч., по която е било образувано НЧХД№
4
29/2022г. на РС-Несебър,впоследствие прекратено без да е установено твърдяното
престъпление „клевета“, извършено от Ч.. По тази причина правилен, законосъобразен и
обоснован е извода на районния съд- че дори Ч. да е понесъл някакви неимуществени
вреди,то отговорността за тях не може да бъде носена от Е. Г., която не е била тъжител по
НЧХД№ 29/2022г. на РС-Несебър.
По така изложените съображения и като изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, като по този начин ги прави и свои мотиви,
обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да се потвърди
С оглед изхода по спора и на основание чл. 78,ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се възложат извършените от въззиваемата разноски по въззивното производство в
размера от 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280,ал.3,т.1,предл.1 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174/24.04.2023г. по гр.д.№ 555/2022г.по описа на PC
гр.Несебър.
ОСЪЖДА Н. С. Ч.,роден на **********г. в ***, с адрес: ***, да заплати на Е. Д. Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лева/ хиляда лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване основание чл.
280,ал.3,т.1,предл.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5