№ 22
гр. Кюстендил, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 267064/23.07.2021 г. от АН. К. Ч.,
ЕГН **********, като майка и законен представител на В. В. П., ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. Дупница, ***, чрез пълномощника адв. Й.Б. от АК – Кюстендил, насочена против
решение № 260286 от 12.07.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2155/2020 г. по
описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е предоставил упражняване на
родителски права спрямо малолетното дете В.П. на майката А.Ч.; предоставил е на бащата
В. СН. П. режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9 ч. до 18 ч. и един месец през лятото; осъдил е В.П. да заплаща на А.Ч. по 162.50 лева
месечна издръжка от 01.07.2020 г. като иска до 250 лева е отхвърлил като неоснователен;
осъдил е В.П. да заплати на А.Ч. 300 лева разноски по водене на делото, както и да внесе
държавна такса 134.72 лева.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е
отхвърлен иска за издръжка над 162,50 лева до претендирания размер от 250 лева, с
аргументи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, постановено при
съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и
несправедливост. Твърди, че при определяне на значително занижената издръжка ДнРС не е
1
взел предвид представените относими доказателства, свързани с действителните
обстоятелства и факти относно извършваните неотложни разходи при отглеждането и
необходими за покриване на нуждите на дете с увреждания, като не е взел предвид
действителните разходи свързани с изключителните нужди на инвалидното дете, както и
финансовите възможности и средства, с които бащата, работещ в чужбина, разполагал, а
размерът бил определен в пълно несъответствие с поетите грижи, отговорности и
възможности на майката, която отглеждала двете си деца сама. Въззивницата счита, че
решението в обжалваната част е постановено при съществени противоречия между мотиви,
диспозитив с кредитираните приети и неоспорени допустими гласни доказателства,
подкрепени от представените писмени доказателства. Акцентира, че ответникът бил
незаинтересован, не изпълнявал родителските си задължения относно грижите за детето,
намирал се извън страната и не ползвал режима за лични контакти, не предоставял никакви
средства за издръжка на детето, което било против интересите на детето, водело до
финансови затруднения в семейството и пречело на лечението, нормалното развитие и
израстване на детето, грижите за което били изцяло поети от майката, което не й давало
възможност за високо платена работа, с която да издържа и покрива разходите на
тричленното семейство.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново решение, с което предявеният иск за издръжка в размер 250 лева да
бъде уважен в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. СН.
П. чрез назначения му особен представител адв. Д.Г.. С отговора се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна
оспорва изцяло твърденията от въззивната жалба и счита, че решението на съда в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, а при определяне размера на издръжката съдът е взел
предвид действителните нужди на детето, съобразявайки се основно с неговата възраст.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна и
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа въззивната жалба,
акцентира върху представеното ЕР, с което се установява увреждането на детето и наличие
на изключителни нужди, свързани с детето поради недоброто му здравословно състояние. В
писмена молба ответникът чрез назначения му особен представител оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и
горепосочената въззивна жалба и отговор, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от страна,
която има правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт.
2
При съобразяване на приетите пред РС - Дупница доказателства и на тези,
допуснати и приобщени в рамките на въззивното производство, Окръжен съд -Кюстендил
приема за установена следната фактическа обстановка:
Предмет на разглеждане от ДнРС са били обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК и чл. 143 СК, чл. 146 СК и чл. 149 от СК, предявени
от АН. К. Ч. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. В. П.
против В. СН. П..
С и.м. ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала и от съвместното
им съжителство на 12.10.2016 г. се родило детето В. В. П., която била с 80 % инвалидност
/детски аутизъм и епилепсия/. От 01.07.2020 г. страните се разделили, като след напускане
на семейното жилище първоначално майката била настанена в кризисен център за една
седмица, след което пристигнала в гр. Дупница. От момента на раздялата за
инвалидизираното дете се грижела само майката с подкрепата на майка си и брат си,
разполагала с жилище, частично нейна собственост, където детето израствало в нормална
среда, с необходимите условия за правилното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие.
Изтъква, че бащата не можел да се грижи сам за детето тъй като той не разполагал
със самостоятелно жилище и условия за отглеждане на дете, сочи, че преди напускането й, в
семейното жилище токът бил спрян. Твърди, че бащата не полагал грижи и не предоставял
никакви средства за издръжка на детето след раздялата. Подчертава, че той работел на
трудов договор и печелел добре в периода от м. март до м. ноември, а през зимния период
договорът му се прекратявал и работел на частно.
Сочи, че детето, което било на 4 години, все още било на памперс и не можело да се
храни само, необходими й били средства за дрехи, храна и лекарства. В допълнение
акцентира, че има още една дъщеря И. на 8 години, за която също се грижела като самотна
майка и издържала. Поради грижите за децата и предвид възрастта им, ищцата нямала
възможност да започне високоплатена работа. Отправено е искане за предоставяне
упражняване на родителските права по отношение на общото за страните дете Велислава на
майката и определяне местоживеенето му при нея, определяне на по-ограничен режим на
лични контакти с бащата /2 пъти месечно без преспивания и един месец през лятото/, както
и същият бъде осъден да заплаща месечна издръжка 250 лева месечно, включително за
минало време, считано от завеждане на и.м. – 16.1.2020 г. до 01.07.2020 г., ведно със
законната лихва. Претендират се и разноските.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител, оспорва в отговора си
предявените искове като неоснователни, като относно предявения иск за издръжка счита, че
са налице основания за определяне на издръжката на малолетното дете в минимален размер,
предвид липсата на данни за размер на доходите на ответника.
По делото е представено удостоверение за раждане на детето В.П., както и на
другото дете И. Ч.. Представено е ЕР № 0291/ 20.01.2020 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Силистра“
3
АД, с поставена водеща диагноза „детски аутизъм“, общо заболяване „детски аутизъм
епилепсия – синдром на Уест, синдроми на вродени аномалии с предимно засягане на
лицевата област“.
Представена е служебна бележка за доходите на майката А.Ч. за периода м. 09.2020
г. – м. 02.2021 г.
По искане на ищцата в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката И. Ч. – майка на ищцата,която потвърждава, че
ищцата А. живее при нея 01.07.2020 г., където дошла с детето след раздялата с бащата.
Сочи, че детето страдало от детски аутизъм и епилепсия, което налагало специално лечение
и редовни посещения при лекар. Заявява, че след раздялата бащата не плащал издръжка, не
се обаждал, не търсел и не се интересувал от детето по никакъв повод. За детето се грижела
майката с нейна помощ. Майката била личен асистент на детето, за което получавала 500
лева. и 400 лева помощ от общината, а бабата взимала вдовишка пенсия.
Пред въззивната инстанция са допуснати нови доказателства – приети са като
писмени доказателства служебна бележка изх. № 041/20.07.2021 г., издадена от Дневен
център за деца с увреждания гр. Дупница в уверение, че детето посещава същия Дневен
център; служебна бележка изх.№ 045/20.07.2021 г., издадена от Детска градина „Калина“ гр.
Дупница, в уверение, че детето посещава детска градина.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
Относно валидност и допустимост на решението:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, съответно допустимо. При проведения
служебен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като
нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, в надлежен състав, в
писмена форма, подписано е и волята на съда не е ясна и разбираема
Относно правилността на решението в обжалваната част относно размера на
присъдената издръжка:
Решението не се обжалва в частта относно дължимост на издръжката, а спорът за
издръжката между страните касае само размера на същата. Въззивният съд счита, че
решението на ДнРС в частта, в която е определен размера на присъдената издръжка, която
бащата дължи за детето е законосъобразно, предвид което следва да се потвърди в тази му
част, респективно приема жалбата на А.Ч. за неоснователна.
По дължимия размер на издръжката въззивният съд намира следното. Разпоредбата
на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
4
имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на претендиращия издръжката.
Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл. 142, ал.1 от
СК, в зависимост от две величини - според нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което дължи издръжка, като същевременно чл.142, ал.2 СК
определя само минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент за 2021 г. е 650 лева
или минималната издръжка е от 162,50 лева.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая. Нуждите са винаги конкретни. Нуждите на детето се
преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст,
нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности
при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни
спортни и културни занимания.
Размерът на издръжката не може да бъде определен само въз основа на нуждите на
детето. Те трябва да се съпоставят и с възможностите на лицето, което дължи издръжка и
при съотношението на двете величини да се определи нейния размер. И двамата родители
дължат издръжка на непълнолетните си деца, с оглед на което следва да се отчитат
материалните възможности както на бащата, така и на майката. Задължението за издръжка
се разпределя между родителите според възможностите им. Принципът за определяне на
издръжката според възможностите и материалното състояние на лицето, което дължи
издръжка е основен принцип в СК .
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970 г. „възможностите“ на лицето, което дължи
издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст,
образование, професионална квалификация, трудоспособност . Следва да се отчетат и
„непосредствените грижи” / грижите и издръжката, доставяни в натура / от родителя, който
упражнява родителските права. Според ППВС № 5 не се освобождават от задължение за
издръжка лицата, които макар и трудоспособни неоправдано не работят. В този случай
възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална
квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за случая. По повод
възможностите за даване на издръжка е необходимо да се преценява още и задълженията на
родителите, свързани с издръжка на други правоимащи лица измежду визираните в чл. 141
от СК.
При прилагането на разумния и обективно възможен баланс между нуждите на
детето и възможностите на задължения родител към настоящия казус, по отношение на
нуждите на правоимащото лице, съдът намира, че по делото не се доказват негови
потребности, по - високи от обичайните за възрастта му.
В случая нуждите на детето следва да бъдат определени преди всичко от възрастта
5
му, тъй като други факти, които да имат решаващо отношение към преценката за нужната
месечна издръжка, не са установени. Касае се за дете, което е на 5 г. към момента на
приключване на въззивното съдебно дирене. Няма спор, че детето живее при своята майка,
на която са предоставени родителските права с първоинстанционното решение, което в тази
му част не е обжалвано.
В твърденията си ищцата акцентира върху обстоятелството, че малолетното дете е
инвалидизирано и то има специални потребности. Очевидно здравословното състояние на
детето е сериозно и трайно увредено. По делото, обаче, не е установено какви са конкретно
потребности има детето детето и най-вече какви са разходите, свързани с удовлетворяването
им.
Чл. 143, ал. 4 от СК предвижда възможност за деца със специални възможности съдът
да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на
изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени
затруднения. В случая, обаче, такава самостоятелна претенция не е предявена с и.м., т.е.
претенция за добавка не е предмет на разглеждане.
Детето посещава детско заведение, липсват данни за необходимост от разходи,
отнасящи се до някакви по-особени потребности, различни от обичайните такива за
прехрана, облекло и задоволяване на други текущи нужди, няма данни за ежемесечни
разходи, свързани със заболяването на детето.
Съдът определя дължимия по закон размер на издръжката като изхожда от доказания
по делото размер на доходите и имуществото на дължащия по делото издръжка. По делото
липсват данни за заболявания за майката и бащата, данни за квалификация и имотно
състояние за родителите не са събрани. Майката се грижи за детето като получава
възнаграждение за личен асистент.
Недоказани остават твърденията на ищцата, че бащата се намира в чужбина
/единствената индикация за това е отбелязване от длъжностното лице по призоваването
върху върната в цялост призовка по делото/ и работи там. По делото не се установява
ответникът да полага труд в чужбина и да получава съответно възнаграждение, респективно
получава ли някакви социални помощи, нито пък същият да работи по трудово
правоотношение в България, т.е. липсват каквито и да било доказателства удостоверяващи
доходи на бащата.
Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението му за издръжка. Според
утвърдената съдебна практика лицето, което дължи издръжка може да бъде освободено от
това задължение само при „пълна, обективна и абсолютна невъзможност” да дава издръжка.
Такава невъзможност ще е налице, когато: родителят не работи по независещи от него
причини, въпреки полаганите усилия да си намери работа, няма имущество и други доходи,
от които да поеме издръжката на детето, професионалната квалификация и образованието на
родителя не му позволяват да формира доходи по трудово или гражданско правоотношение.
Касае се за човек на 36 г. в трудоспособна възраст, за когото няма данни да страда от
6
заболявания, създаващи пречки за полагане на труд. Това дава основание да се приеме, че
той би имал възможност да реализира доходи в размер поне на минималната работна
заплата за страната.
Изложеното мотивира съда да приеме, че съобразно възможностите си ответникът
може да заплаща определената от ДнРС издръжка в размер на 162,50 лева. месечно. Съдът
приема, че заплащането на издръжка в такъв размер е напълно във възможностите на
ответника. Неоснователно е искането на въззивницата Ч. ответникът да бъде осъден да
заплаща издръжка в по-висок размер.
Предвид изложеното, КнОС счита, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част относно размера на месечната издръжка, която бащата
следва да заплаща, респективно въззивната жалба оставена без уважение като
неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и оставянето на въззивната
жалба без уважение, на въззивницата Ч. не следва да се присъждат разноски.
На особения представител на ответника – адв. Д.Г., следва да се изплати от бюджета
на съдебната власт определеното с Определение № 189 от 23.09.2021 г. възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 150 лева.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260286 от 12.07.2021 г., постановено от РС – Дупница
по гр.д. № 2155/2020 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният
от АН. К. Ч. в качеството й на майка и законен представител на В. В. П., ЕГН **********
против В. СН. П. иск за заплащане на месечна издръжка за разликата над уважения размер
от 162,50 лева месечна издръжка от 01.07.2020 г. до предявения размер от 250 лева.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7