РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Пловдив, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500898 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 3699/09.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 14257/2021 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с. се ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, по иска на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Р. Й. Г. с ЕГН **********, и А. П. Г. с ЕГН **********, доброволна делба на
недвижим имот, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 502.1453, целият застроен и незастроен с площ
от 345 кв.м. по кадастрален план на град Раковски, община Раковски, област
Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-
91/27.12.2002 г. на АК София, за който с образуван УПИ VIII-1453, в квартал № 122 по
регулационния план на град Раковски, община Раковски, област Пловдивска, ЕКАТТЕ
62075 Община Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС гр. Раковски, с
начин на трайно ползване: територии заети от населени места, УПИ № VIII с площ от
345 кв.м., отреден за жилищно застрояване, с административен адрес:***, при граници
/съседи/: 502.9604 Улица на Община Раковски; 502.1451 Поземлен имот на В.А.С.;
502.1452 Поземлен имот на наследници на Г.Н.Т. и др.; 502.2111 Поземлен имот па
наел. на Г.Н.Т., ведно с построените в имота 2 /две/ сгради: № 502.1453.1 - едноетажна
масивна стоманобетонна жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 122.00
кв.м., № 502.1453.2 - едноетажна масивна стоманобетонна сграда - гараж със застроена
1
площ от 27.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, между Р. Й. Г.,
А. П. Г. и Ю.Р. Г., обективирана в НА №***, том 2, нот. дело № ***/2020 г., рег.№
2077 на Нотариус Т.Д. (рег.№072 на НК), вписан в Служба по вписванията - Пловдив с
вх. номер 8651/21.04.2020 г., акт № 189, том 3, както и се ОСЪЖДА Р. Й. Г. и А. П. Г.,
да заплатят солидарно на "ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, ЕИК ***, сумата от 2
500,39 лв. за разноски по настоящето производство.
С решение № 230/17.01.2023 г. по гр.д.№ 14257/2021 г. по описа на Районен съд
- Пловдив, XIX гр.с., постановено в производство по реда на чл.247 от ГПК, се
ОТХВЪРЛЯ искането на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД за поправка на
постановеното по делото решение 3699/09.11.2022 г. по гр. дело 14275/2021 г. на ПРС.
Постъпили са въззивна жалба вх.№ 96210/28.11.2022г. от А. П. Г. с ЕГН
**********, и въззивна жалба вх.№ 96215/28.11.2022 г. от Р. Й. Г. с ЕГН **********,
срещу решение № 3699/09.11.2022 г. по гр.д.№ 14257/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, XIX гр.с.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 20245/01.03.2023 г. от „Владини Трейдинг“
ЕООД, ЕИК ***срещу решение № 230/17.01.2023 г. по същото дело на ПРС.
С въззивна жалба вх.№ 96210/28.11.2022г. от А. П. Г., чрез пълномощника
адвокат И. Н., се оспорва решение № 230/17.01.2023 г. по гр.д.№ 14257/2021 г. на
ПРС, XIX гр.с., като недопустимо. Поддържа се, че решението е постановено без
надлежното конституиране на всички страни по сделката, както и че Ю.Р.Г. е участвал
в нотариалното производство, поради което е задължително участието му по делото.
Излагат се и доводи за постановяването на решението по непредявен иск. Моли се за
обезсилване на първоинстанционното решение. Алтернативно на горното становище се
излагат съображения за неправилност на решението. На първо място се сочи, че не е
съобразено качеството на ответника Р. Г. като поръчител. Позовава се на разпоредбата
на чл.147, ал.1 ЗЗД и се обсъждат доказателствата по делото, от които се заключава,
че поръчителството е било прекратено и ответникът Г. не е имал качеството на
длъжник, а така и че не е изпълнен фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Оспорва се
презумпцията за знание по отношение на А. Г. и се намира, че районния съд е
извършил разширително тълкуване на разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД. Посочва се, че
А. Г. не е в режим на СИО с низходящия на отчуждителя - длъжник и е поела в
собствени дял целият недвижим имот без този дял да е засегнал СИО. Настоява се, че
А. Г. се явява трето лице извън кръга на тези, сочени в чл.135, ал.2 ЗЗД. Поддържа се,
че към датата на изповядването на процесната сделка от 21.04.2020 г. е подписан
брачен договор между ответницата А. Г. и съпруга й Ю.Р. Г., с който е приет режим на
разделност. Позовава се и на обстоятелството, че главният длъжник - „Рапома“ЕООД е
обявено в несъстоятелност с решение № 275 от 11.08.2022 г. по т.д.№ 229/2022 г. на
Окръжен съд - Пловдив, XXIII с. с начална дата 01.08.2020 г. и няма данни дали
2
кредиторът е предявил вземанията си към несъстоятелното дружество. По изложените
съображения се обосновават доводи, че не е изпълнен фактическият състав на чл.135
ЗЗД. Моли да се отмени решението изцяло и да се постанови решение, с което да се
остави без уважение предявеният иск. Претендира присъждането на деловодните
разноски за двете инстанции.
С въззивна жалба вх.№ 96215/28.11.2022 г. е подадена от Р. Й. Г., чрез
пълномощника адвокат И. Н., се оспорва решение № 230/17.01.2023 г. по гр.д.№
14257/2021 г. на ПРС, XIX гр.с., по идентични оплаквания със съдържащите се във
въззивна жалба вх.№ 96210/28.11.2022г. Допълнително се сочи по отношение на
брачния договор между ответницата А. Г. и съпруга й Ю.Р.Г., че Р. Г. не е страна по
него и не е било възможно да знае какъв е бил характерът на отношенията между
посочените лица. Претендира присъждането на сторените деловодни разноски за двете
инстанции.
Постъпил е отговор на двете въззивни жалби от „Владини Трейдинг“ ЕООД,
чрез пълномощника адвокат С. Д., с който се взема становище за тяхната
неоснователно и се прави искане да се оставят без уважение, да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят направените разноски. Оспорват се
доводите за недопустимост на първоинстанционното решение. Излагат се
съображения, че Ю.Г. е трето за спора лице, поради което правилно не е бил
конституиран като страна в производството, както и че сделката е действителна по
отношение на прехвърлените от него идеални части на А. Г.. Намира се за
неоснователно твърдението, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск и
поддържа довода за разминаване между формираната от съда воля и изразената в
диспозитива на решението, от което се заключава за допусна очевидна фактическа
грешка. Поддържа се, че решението е законосъобразно, обосновано и мотивирано като
не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Възраженията във
въззивните жалби се оспорват като преклудирани с довода, че са несвоевременно
направени, както и че са неоснователни. Обосновават се доводи, че по делото са
събрани доказателства за съществуване на вземането. Посочва се ответникът Г. не е
оспорил задължението си в отговора на исковата молба, което по същество се сочи
като неоснователно. Във връзка с последното се коментират доказателствата по делото
и съдебната практика на ВКС, от които се заключава за неприложимостта на чл.147,
ал.1 ЗЗД, както и че няма доказателства за неспазването й. На следващо място се
оспорва довода за неправилно приложение на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД по
отношение на А. Г.. Намира, че не е вписан представения като доказателство брачен
договор. Също така се сочи, че дори и да е налице плащане по оспорената сделка,
същото е ниско и независимо от него е налице увреждане на кредитора. Излагат се
съображения за законосъобразността и правилността на първоинстанционното
решение, обсъждат се доказателствата по делото и установените с тях обстоятелства,
3
от които се настоява за основателността на исковата претенция.
С въззивна жалба вх.№ 20245/01.03.2023 г. от „Владини Трейдинг“ ЕООД, чрез
пълномощника адвокат С. Д., се оспорва решение № 230/17.01.2023 г. по гр.д.№
14257/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с. като неправилно постановено в
противоречие с разпоредбите на закона и представените по делото доказателства.
Оспорва се изводът на районният съд, че искът е предявен за обявяване на цялата
сделка, обективирана в процесния нотариален акт от 21.04.2020 г. за относително
недействителна. Поддържа се, че сделката е атакувана само в частта, в която
ответникът Р. Г. е прехвърлил на ответника А. Г., притежаваните от него 2/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот и само тази част на сделката е недействителна спрямо
ищцовото дружество. Излага доводи за собствеността на Р. Г. върху 2/6 ид.ч. от
недвижимия имот и сочи, че сделката за останалите ид.ч. не е предмет на спора и за
това правилно не бил конституиран като страна третото за спора лице Ю.Г.. По
изложените съображения се поддържа, че районния съд е допуснал очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, която следва да бъде поправена по
реда на чл.247 ГПК. Моли се за отмяната на атакуваното решение и постановяването
на решение, с което да се уважи молбата по чл.247 ГПК на „Владини Трейдинг“ ЕООД
като се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното
решение.
С отговор на въззивната жалба от Р. Й. Г., чрез пълномощника адвокат И. Н., се
взема становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че не се касае за очевидна
фактическа грешка, а за преценка допустимостта на постановения съдебен акт, с оглед
произнасянето му, в този число и по непредявен иск. Моли да се постанови решение, с
което да се потвърди решението на ПРС.
Подаден е отговор на въззивната жалба и от А. П. Г., чрез пълномощника
адвокат И. Н., в който се развиват идентични възражения на вече изложените от Р. Й.
Г. за неоснователност на жалбата с искане да се потвърди решението по чл.247 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
По въззивните жалба срещу решение № 3699/09.11.2022 г. постановено по гр.д.
№ 14257/2021 г. на ПРС,XIX гр.с.:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхождат от
легитимирани страна в производството, касаят неблагоприятно за същите решение и
откъм съдържание и приложение са редовни, поради което се явяват допустими.
4
Пред първоинстанционния съд са предявени субективно съединени искове с пр.
осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД от „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД срещу Р. Й. Г. и А. П. Г., за
обявяване за недействителна по отношение на ищеца на сделката от 21.04.2020 г.,
сключена между ответниците, обективирана в нотариален акт за доброволна делба на
недвижим имот № ***, том 2, нот. дело № ***/2020 г., рег.№ 2077 на Нотариус Т.Д.
(рег.№072 на НК), вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. номер
8651/21.04.2020 г., акт № 189, том 3, с която първият ответник Р. Й. Г. е прехвърлил на
втория ответник А. П. Г. 2/6 идеални части от правото на собственост на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 502.1453, целият застроен и незастроен с площ от 345
кв.м. по кадастрален план на град Раковски, община Раковски, област Пловдивска,
ЕКАТТЕ 62075 Община Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002 г. на АК
София, за който с образуван УПИ VIII-1453, в квартал № 122 по регулационния план
на град Раковски, община Раковски, област Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община
Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС гр. Раковски, с начин на
трайно ползване: територии заети от населени места, УПИ № VIII с площ от 345 кв.м.,
отреден за жилищно застрояване, с административен адрес:***, при граници /съседи/:
502.9604 Улица на Община Раковски; 502.1451 Поземлен имот на В.А.С.; 502.1452
Поземлен имот на наследници на Г.Н.Т. и др.; 502.2111 Поземлен имот па наел. на
Г.Н.Т., ведно с построените в имота 2 /две/ сгради: № 502.1453.1 - едноетажна масивна
стоманобетонна жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 122.00 кв.м., №
502.1453.2 - едноетажна масивна стоманобетонна сграда - гараж със застроена площ от
27.00 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
За да обоснове необходимостта от правна защита ищецът твърди в исковата
молба, че първият ответник Р. Г. е солидарно задължен заедно с представляваното от
него дружество „Ропома“ ЕООД към ищеца, за което последният се е снабдил с
изпълнителен лист по ч.гр.д. 16464/2020 г. на ПРС. На основание на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 3/2021г. от ЧСИ А.А. с район на действие
ПОС. Към 04.08.2021г. задължението на първия ответник по изпълнителното дело, по
което ищецът е взискател, възлизало в размер на 65 588.90 лева, по което няма
плащания. Излага твърдения относно възникването на задължението като сочи, че Р. Г.
и представляваното от него „Ропома“ ЕООД не са изпълнили задълженията си по
Споразумение от 07.02.2020г., обезпечени с издаден запис на заповед от същата дата,
послужил на ищеца за снабдяването с изпълнителен лист. Твърди, че съгласно
споразумението за периода от 15.02.2020 г. до 15.07.2020 г. е следвало да бъдат
направени 11 превода на обща стойност 110 000 лева, от които 50 000 лева за периода
от 15.02.2020 г. до 15.04.2020 г. като вместо това за този период са били преведени 30
000 лева.
5
Ищецът твърди, че на 21.04.2020 г. първият ответник Р. Г. е прехвърлил на снаха
си - вторият ответник А. Г. 2/6 ид.ч. от Поземлен имот № 502.1453, целият застроен и
незастроен с площ от 345 кв.м. по КККР на град Раковски, за който с образуван УПИ
VIII-1453, в квартал № 122 по регулационния план на град Раковски, с
административен адрес: ***, ведно с построените в имота 2 /две/ сгради: № 502.1453.1
- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда - еднофамилна със застроена
площ от 122.00 кв.м., № 502.1453.2 - едноетажна масивна стоманобетонна сграда -
гараж със застроена площ от 27.00 кв.м., за която сделка е съставен Нотариален акт от
21.04.2020г. за доброволна делба на недвижим имот № ***, том 2, нот. дело №
***/2020 г., рег.№ 2077 на Нотариус Т.Д. (рег.№072 на НК). Ищецът сочи, че със
същата сделка вторият ответник А. Г. е получила в дял и идеални части от същия
имот, притежавани от съпруга й Ю.Р.Г., като по този начин е станала индивидуален
собственик на целия имот. Ищецът твърди, че с извършеното прехвърляне на снаха си
А. Г. първият ответник Р. Г. е увредил ищцовото дружество като негов кредитор, тъй
като е отчуждил имущество, върху което ищецът може да се насочи изпълнението за
събиране на вземането си. Твърди, че вторият ответник А. Г., като негова снаха също е
знаела за увреждащото действие на прехвърлянето на идеалната част от описаните
имоти, съгласно презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения се моли за обявяването на недействителността по
отношение на ищеца на сделката от 21.04.2020 г., обективирана в нотариалния акт за
доброволна делба, с която първият ответник е прехвърлил на втория ответник 2/6 ид.ч.
от описания в исковата молба недвижим имоти и сгради, ведно с всички подобрения и
приращения в имота. Претендира присъждането на разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК първият ответник Р. Г. е
оспорил фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. По отношение на
задължението сочи, че е сключено споразумение от 07.02.2020 г., а изпълнителния
лист е от 04.01.2021 г. Твърди, че към момента на делбата е изпълнявал задължението
си и по-късно е изпаднал в забава, поради което изпълнителния лист е издаден близо 9
месеца след делбата. Твърди, че синът му и снаха му не са знаели за това положение,
тъй като не е искал да ги притеснява. Към датата на сделката не предполагал, че няма
да може да изпълнява задълженията си. Оспорва знанието на снаха си - втория
ответник за увреждащата сделка. Твърди, че синът му и снаха му са вложили средства в
подобренията и ремонта на имота, както и че целта на делбата е предоставянето на
банков кредит, доколкото снаха му отговаряла на условията за семеен бизнес, който
реализирала със сина му. Посочва, че върху имота е учредена ипотека за обезпечаване
на вземането на банката, за което се е отказал от правото си на ползване върху имота.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В предоставения срок за отговор вторият ответник А. Г. оспорва иска. Оспорва
6
знанието си относно правоотношенията между първия ответник и неговото дружество
с ищеца. Твърди, че живее в имота със съпруга си, с който са извършили подобрения и
стопанисват имота, както и че имотът е получен от нея с цел отпускане на банков
кредит за семеен бизнес. Във връзка с последното сочи, че върху имота е учредена
договорна ипотека, която изплаща. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
След преценка доводите на страните и установения от фактическа страна правен
спор районният съд е уважил предявения иск на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД като
е обявил относителната недействителност на договора за доброволна делба от
21.04.2020 г. между страните по същия - Р. Й. Г., А. П. Г. и Ю.Р.Г..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
При изпълнение на посочените си правомощия, настоящият въззивен състав
намира първоинстанционното решение за валидно, но недопустимо в частта, с която са
уважени исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност на договора за доброволна делба над прехвърлените от първия
ответник 2/6 ид.ч. от правото на собственост на процесния недвижим имот, тоест за
останалите идеални части и по отношение на Ю.Р.Г..
Ищецът претендира да се прогласи за относителна недействителна по отношение
на него разпоредителната сделка- договор за доброволна делба от 21.04.2020 г.,
обективиран в нотариален акт №***, том 2, нот. дело № ***/2020 г., рег.№ 2077 на
Нотариус рег.№072 на НК, само по отношение на притежаваните и прехвърлени от
длъжника Р. Й. Г. 2/6 ид.части от правото на собственост на процесния недвижим
имот, предмет на договора за доброволна делба, поради което насочва претенцията си
срещу длъжника и приобретател на същите А. П. Г..
В исковата молба се сочи като длъжник на ищеца само първият ответник Р. Й.
Г., а така и че увреждащо спрямо кредитора е само разпореждането с договора за
доброволна делба по отношение на притежаваните от длъжника 2/6 ид.части от
правото на собственост на процесния недвижим имот, а не по отношение на целия
имот.
Предявяването на исковете е съобразено с възприетото в съдебната практика и
теория, че искът по чл. 135 ЗЗД има облигационен, а не вещен характер, тъй като
уважаването му не води до връщане на имота, предмет на увреждащата сделка, в
патримониума на отчуждилия го длъжник, а има за последица само осигуряване на
възможността на кредитора да се удовлетвори от стойността на имота, при запазване на
действителността на разпоредителната сделка по отношение на страните по нея.
Според постоянната практика на ВКС при предявен иск по чл. 135 ЗЗД е налице
7
задължително другарство между страните по увреждащата сделка. Този извод е
обусловен от обстоятелството, че всяка от страните по сделката брани свое собствено
право, произтичащо от нея, което ще бъде засегнато, ако искът бъде уважен.
Последното обаче не може да се каже по отношение на страна по договора - недлъжник
на кредитора за разпореденото от него имущество. Извод за това се прави от
облигационния характер на иска по чл.135 ЗЗД и последиците при неговото уважаване
- правото на кредитора да се удовлетвори от имуществото на разпоредилия си длъжник
по договора, при което разпореденото имущество не се връща в неговия патримониум,
а се запазва действителността на договорът между страните по него. Изложеното
налага извод, че недлъжник на кредитора, който се е разпоредил имуществото си не е
нито необходим, нито задължителен другар на страните по увреждащата сделка.
Съобразно гореизложеното, ищецът не е предявил иска с правно основание чл.
135 ЗЗД по отношение на сделката касаеща целия имот, а само по отношение на
сделката с дела на съделителя Р. Й. Г., който се сочи в размер на 2/6 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния недвижим имот. В предвид изложеното, Ю. Р.Г. не се
явява задължителен необходим другар по иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, а в
производството А. П. Г. участва в качеството си на приобретател на разпоредената 2/6
ид.ч. от Р. Й. Г..
Процесуалноправната легитимация на страните следва от защитаваното
субективно материално право, респективно от твърденията на ищците относно
претендираното спорно право. В аспекта на изложеното се налага извод, че
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на
„ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД на договора за доброволна делба за частта от имота
над разпоредените 2/6 ид.ч. от Р. Й. Г. в полза на А. П. Г., както и по отношение на
Ю.Р.Г., се явява постановено по недопустим иск и следва на основание чл.270, ал.3,
изр.1 от ГПК да бъде обезсилено от въззивния съд, като в тази му част производството
по делото следва да бъде прекратено.
Пловдивският окръжен съд намира, че решението на районния съд в останалата
си част е допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба доводи,
както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се
произнесе по правния спор между страните.
Предмет на предявения конститутивния иск с правно основание чл.135 ЗЗД е
потестативното субективно материално гражданско право на ищеца-кредитор да бъде
обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или
фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. За да
8
възникне потестативното право, съответно за да е основателен искът следва да се
установят следните материалноправните предпоставки: 1. ищецът да е кредитор на
ответника-длъжник, т. е. ищецът да е титуляр на друго субективно материално
гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2. извършеното от
последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява
или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-
длъжник; 3. длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на
атакуваната сделка/действие. В случая, че тя е възмездна – и договарящото с него лице
трябва да е знаело за увреждането. Презумпция за знание е установена по отношение
на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
От фактическа страна се по делото се установява първата предпоставка от
разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД – качеството кредитор, съобразно представеното
Споразумение от 07.02.2020 г. между ищеца като кредитор, „РОПОМА“ООД като
длъжник и първия ответник Р. Й. Г. като поръчител, с което последният солидарно се е
задължил с длъжника спрямо кредитора за заплащане на установено задължение от 56
577, 80 лева и стойността на последващи доставки на фураж на максимална стойност
от 70 000 лева. Със споразумението е договорено разсрочено плащане на задължението
на 11 погасителни вноски, всяка на стойност от 10 000 лева за периода от 15.02.2020 г.
до 15.07.2020 г., както и неговото обезпечаване с издаването на запис на заповед,
авалиран от поръчителя. Страните не спорят и се установява, че кредиторът се е
снабдил с изпълнителен лист от 04.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 16464/2020 г. на ПРС за
сумата от 53446,56 лв.-главница, дължима по запис на заповед, въз основа на който е
образувано на изп. дело 3/2021 г. на ЧСИ А.. Според удостоверение изх.№
1367/04.08.2021 г. по изп.д.№ 3/2021 г. на ЧСИ А. след образуване на изпълнителното
дело няма извършени плащания от длъжника. Към 04.08.2021 г. вземането на
взискателя е в размер на 65 588, 90 лева.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на задълженията към
датата на сключване на споразумението от 07.02.2020 г. е 56 577, 80 лева. Размерът на
просрочените задължения към 21.04.2020 г. е 20 000 лева, към която дата е платена
сумата от 30 000 лева. Общият размер на задълженията към 21.04.2020 г. е 55 446, 56
лева. На 22.04.2020 г. е преведена сумата от 2 000 лева. Актуалният размер на
задължението към момента на изготвяне на заключението - 25.08.2022 г. е 53 446,56
лева.
При така установените данни по делото въззивният съд намира, че към датата на
увреждащата сделка 21.04.2020 г. ищецът се е явявал кредитор на първия ответник,
доколкото безспорно със споразумението от 07.02.2020 г. е било установено
9
солидарното му задължение с длъжника, което не е било погасено. Спор относно
последното не е бил повдигнат в първоинстанционното производство. Защитното
възражение на ответника се е заключавало в твърдението, че е бил изправен към датата
на процесния договор и по-късно е изпаднал в затруднение. Последното се опровергава
от заключението на ССЕ, установяващо просрочване на задължението към 21.04.2020
г. в размер на 20 000 лева и непогасяването му с договорените погасителни вноски. В
предвид неизпълнение на поетото задължение, кредиторът е инициираното заповедно
производство по ч.гр.д.№ 16464/2020 г. на ПРС, по което е издаден изпълнителния
лист от 04.01.2021 г. въз основа на заповед за изпълнение № 262610/21.12.2020 г.,
която не се твърди и не се установява да е била оспорена, включително досежно
ангажиране отговорността на поръчителя в шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. В
насока на изложеното, неоснователно е възражението за прекратяване на
поръчителството по чл.147, ал.1 ЗЗД, доколкото първият ответник се явява длъжник
вследствие на проведеното заповедно производство и възражението му е релевантно
към защитата срещу издадената заповед за изпълнение, респективно спрямо предявен
иск от кредитора срещу длъжника за събиране на вземането.
По делото се установява и следващата предпоставка по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД -
извършването на увреждаща сделка от първия ответник, с който същият се е
разпоредил с притежавания от него дял в размер от 2/6 ид.ч. от правото на собственост
на процесния недвижим имот. От събраните по делото доказателства се установява и
не се спори, че при сключването на процесния договор за доброволна делба Р. Й. Г. се
е легитимирал като собственик на 2/6 ид.ч. от правото на собственост на процесния
недвижим имот. Извод за последното се прави от представения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот акт № ***, том 8, дело № 1677 от 23.09.2008 г. на
Нотариус Д.С. с рег.№ 135 от НК, вписан в Агенция по вписванията - гр.Пловдив под
акт № ***, том 84 от 24.09.2008 г., с който Р. Й. Г. е продал на сина си Ю.РГ. 2/6
ид.части от притежаваните от него 4/6 ид.части от правото на собственост на имота и
който е представен като приложен документ към договора за доброволна делба. С
извършеното разпореждане с притежавания от него дял от имота, първият ответник е
намалил своето имущество, което служи за общо обезпечение на кредиторите съгласно
чл. 133 от ЗЗД. Към момента на извършването на сделката ответникът Р. Й. Г. е имал
субективна представа за увреждащия характер на извършеното разпореждане, тъй
като, както се приема в съдебната практика, длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане / в този смисъл Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г.,
IV г. о., ГК/.
В настоящия случай сделката е възмездна, поради което, за успешното
провеждане на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД следва да бъде доказано знанието
на приобретателя за нейния увреждащ характер, тъй като знанието на третото лице
10
относно фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане не се
предполага и следва да бъде доказано от ищцовата страна, освен в случаите, когато
знанието на третото лице се презумира съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД - когато третото
лице, придобило права по сделката, е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Настоящият въззивен състав намира, че в разглеждания казус презумпцията на
чл. 135, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, тъй като тя засяга ограничен кръг лица,
между които ответницата А. П. Г. не попада. Обстоятелството, че последната е в
родство по сватовство с първия ответник като съпруга на сина му Ю.Р.Г., който се
включва в кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, не е спорно. Независимо от това, в
разглеждания казус не може да намери приложение възприетото разрешение в
Решение № 423 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2011 г., IV г. о., ГК, с което е
дадено разширително тълкуване на разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД и на което ищецът
се позовава. За да приеме приложението на чл.135, ал.2 ЗЗД по отношение на съпруга
на низходящата на длъжника по гр. д. № 1623/2011 г. касационната инстанция е
изходила от развитието на обективното семейно право след приемането на
разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Посочено е, че при очертаването кръга от лица,
спрямо които се прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД при приемането на ЗЗД
през 1950 г., законодателят не е могъл да има предвид замяната на режима на
разделност по ЗЛС, с принципно установения едва със СК от 1968 г. (и следващите СК
от 1985 г. и СК от 2009 г.) режим на СИО върху вещните права, придобити през време
на брака, при който съпругът на приобретателя по транслативна сделка придобива
същите вещни права и в същия обем като самия приобретател. Според ВКС при
действието на този режим на имуществените отношения между съпрузите, в случаите,
когато длъжникът сключи увреждаща кредитора вещно-прехвърлителна сделка, не със
свой низходящ, възходящ, брат или сестра, а със съпруг на такъв, се стига до
абсолютно същия увреждащ интересите на кредитора правен резултат на прехвърляне
на вещните права в патримониума на съответния близък роднина на длъжника, както
ако сделката би била сключена с него, а не със съпруга му. Последното е мотивирало
ВКС да приема разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като прехвърлените права са преминали в патримониума на приобретателя по сделката
в режим на съпружеска имуществена общност с лице, включващо се в кръга по чл.135,
ал.2 ЗЗД. Така изложеното обаче не може да намери приложение за разрешаването на
спора по настоящото дело, тъй като безспорно се установява, че въз основа на
сключения договор за доброволна делба имотът е придобит в изключителна
собственост от А. П. Г., а не в режим на СИО. Последната е придобила дела на първия
ответник и на съпруга си Ю.Р.Г., от което се опровергава наличието на СИО по
отношение на процесния недвижим имоти.
В съдебната практика се приема, че презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може
11
да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост
в отношенията като напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо
домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани
лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, имат значение и могат да залегнат в основата на
фактически извод за наличието на знание като естеството на съществуващата
фактическа близост определя естеството на узнатите обстоятелства. Посочената
материалноправна предпоставка за уважаването на иска по чл.135 ЗЗД - „знанието за
увреждане“ у ответника-приобретател по атакувания вещно-прехвърлителен договор
има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Тази материално правна
предпоставка на фактическия състав на чл.135 ЗЗД трябва да бъде доказана при
условията на пълно и главно доказване, т.е. да създава сигурно убеждение у съда за
истинността или неистинността на изложеното твърдение / в този смисъл
Определение № 210 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2017 г., IV г. о./. В
настоящия случай, безспорно е единствено родството по сватовство между Р. Й. Г. и А.
П. Г., което обаче не мотивира сигурен и еднозначен извод за такава степен на близост
помежду им, от която да се заключи, че вторият ответник като приобретател на дела на
първия ответник от процесния имот е съзнавал увреждането на кредитора при
сключването на процесния договор за доброволна делба. Същевременно, по делото не
се твърдят и не се установяват други обстоятелства, които да мотивират безусловния и
категоричен извод у съда за наличието на такава фактическа степен на близост между
приобретателя и прехвърлителя, от която да заключи за знанието на А. П. Г. за
увреждащия характер на сделката. Доводът на въззиваемото дружество, че е налице
ниско плащане по договора не води до еднозначен извод за последното, което
всъщност е недоказано по делото.
В аспекта на изложеното се налага извод, че при липсата на убедителни
доказателства за знанието на приобретателя за увреждане на ищеца - кредитор се
обуславя извод, че искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
В обжалваното решение районният съд е достигнал до различни правни изводи,
което налага отмяната на постановеното решение в частта му, в която е уважен иска по
чл.135 ЗЗД по отношение извършеното от първия ответник разпореждане с дела му от
имота от 2/6 ид.части в полза на втория ответник с договора за доброволна делба. С
оглед на този изход на делото предявеният иск следва да бъде отхвърлен, както и да
бъде отменено решението в частта за присъдените разноски от 2 500,39 лв.
По въззивната жалба вх.№ 20245/01.03.2023 г. срещу решение № 230/17.01.2023
г. по гр.д.№ 14257/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирани страна в производството, касае неблагоприятно за нея решение, поради
12
което е допустима.
С атакуваното решение в производство по чл.247 ГПК е оставено без уважение
искането на ищеца за поправка на диспозитива на първоинстанционното решение
досежно уважаването на иска по чл.135 ЗЗД за прехвърлените 2/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, а не за целия недвижим имот.
Въззивната жалба е неоснователна, доколкото съдът установи, че се касае за
постановено недопустимо решение в частта, в която е уважен иска за идеалните части
от имота над разпоредените 2/6 ид.ч. С оглед на вече изложените за това съображения
от въззивния съд, не е налице очевидна фактическа грешка при външното изразяване
на волята на районния съд в диспозитива на съдебното решение. Следователно жалбата
е неоснователна, което налага потвърждаването на постановеното решение в
производството по чл.247 ГПК.
По разноските: С оглед изхода на делото, отговорността за разноски лежи върху
ищеца, който следва да заплати на ответниците направените разноски както за
настоящото производство, така и за производството пред първа инстанция. За първата
инстанция всеки от ответниците е направил разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 600 лева по представени договори за правна защита и съдействие,
която сума следва да се присъди на всеки от ответниците. За въззивната инстанция Р.
Й. Г. е направил разноски за платена държавна такса от 82, 70 лева и платено
адвокатско възнаграждение от 3000 лева с ДДС. По отношение на последното
въззиваемата страна е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението е 775, 97 лева. След
преценка на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лева, ведно с ДДС
от 280 лева на осн. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. , доколкото от представената
фактура се установява регистрирането по ЗДДС на процесуалния представител, тоест
1680 лева и разноските за платена държавна такса от 82, 70 лева, или общо 1 762, 70
лева. За въззивната инстанция А. П. Г. е направила разноски за платена държавна такса
от 82, 70 лева, които следва да й бъдат присъдени. Направено е искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат И. Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА дв. за
предоставена безплатна правна помощ във въззивната инстанция на А. П. Г.. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид оказаната защита за
един общ интерес, адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер от
775, 97 лева, ведно с ДДС от 155, 19 лева, тоест 931, 16 лева, което следва да се
присъди на адвокат И. Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА дв.
13
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3699/09.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 14257/2021
г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., в частта, в която се ОБЯВЯВА ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, по иска на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.
М. Т. срещу Р. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: *** и А. П. Г. с ЕГН **********, с
адрес: ***, доброволна делба на недвижим имот за частта над 2/6 /две шести/
идеални части от правото на собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 502.1453
/петстотин и две, точка, хиляда четиристотин петдесет и три/, целият застроен и
незастроен с площ от 345 кв.м. /триста четиридесет и пет кв.м./ по кадастрален план на
град Раковски, община Раковски, област Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община
Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002 г. на АК София, за който с
образуван УПИ VIII-1453 /осми римско, тире, хиляда четиристотин петдесет и три
арабско/, в квартал № 122 /сто двадесет и две/ по регулационния план на град Раковски,
община Раковски, област Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община Раковски, одобрен с
Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС гр. Раковски, с начин на трайно ползване:
територии заети от населени места, УПИ № VIII /осми/ с площ от 345 кв.м. /триста
четиридесет и пет кв.м./, отреден за жилищно застрояване, с административен
адрес:***, при граници /съседи/: 502.9604 Улица на Община Раковски; 502.1451
Поземлен имот на В.А.С.; 502.1452 Поземлен имот на наследници на Г.Н.Т. и др.;
502.2111 Поземлен имот па наел. на Г.Н.Т., ведно с построените в имота 2 /две/ сгради:
№ 502.1453.1 /петстотин и две, точка, хиляда четиристотин петдесет и три, точка, едно/
- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда - еднофамилна със застроена
площ от 122.00 кв.м. /сто двадесет и два кв.м/, № 502.1453.2 /петстотин и две, точка,
хиляда четиристотин петдесет и три, точка, две/ - едноетажна масивна стоманобетонна
сграда - гараж със застроена площ от 27.00 кв.м. /двадесет и седем кв.м./, ведно с
всички подобрения и приращения в имота, сключен между Р. Й. Г., А. П. Г. И Ю.Р.Г.,
обективирана в НА № *** том 2, нот. дело № ***/2020 г., рег.№ 2077 на Нотариус Т.Д.
(рег.№072 на НК), вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. номер
8651/21.04.2020 г., акт № 189, том 3, и по отношение на Ю. Р.Г., като в тази част
прекратява производството по делото.
ОТМЕНЯ Решение № 3699/09.11.2022 г. постановено по гр.д.№ 14257/2021 г.
по описа на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., в частта, в която се ОБЯВЯВА ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, по иска на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.
М. Т. срещу Р. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: *** и А. П. Г. с ЕГН **********, с
14
адрес: ***, доброволна делба на недвижим имот за 2/6 /две шести/ идеални части от
правото на собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 502.1453 /петстотин и две, точка,
хиляда четиристотин петдесет и три/, целият застроен и незастроен с площ от 345 кв.м.
/триста четиридесет и пет кв.м./ по кадастрален план на град Раковски, община
Раковски, област Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община Раковски, одобрен със Заповед
№ 300-4-91/27.12.2002 г. на АК София, за който с образуван УПИ VIII-1453 /осми
римско, тире, хиляда четиристотин петдесет и три арабско/, в квартал № 122 /сто
двадесет и две/ по регулационния план на град Раковски, община Раковски, област
Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г.
на ОбС гр. Раковски, с начин на трайно ползване: територии заети от населени места,
УПИ № VIII /осми/ с площ от 345 кв.м. /триста четиридесет и пет кв.м./, отреден за
жилищно застрояване, с административен адрес:***, при граници /съседи/: 502.9604
Улица на Община Раковски; 502.1451 Поземлен имот на В.А.С.; 502.1452 Поземлен
имот на наследници на Г.Н.Т. и др.; 502.2111 Поземлен имот па наел. на Г.Н.Т., ведно с
построените в имота 2 /две/ сгради: № 502.1453.1 /петстотин и две, точка, хиляда
четиристотин петдесет и три, точка, едно/ - едноетажна масивна стоманобетонна
жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ от 122.00 кв.м. /сто двадесет и два
кв.м/, № 502.1453.2 /петстотин и две, точка, хиляда четиристотин петдесет и три,
точка, две/ - едноетажна масивна стоманобетонна сграда - гараж със застроена площ от
27.00 кв.м. /двадесет и седем кв.м./, ведно с всички подобрения и приращения в имота,
между Р. Й. Г. и А. П. Г., обективирана в НА № ***, том 2, нот. дело № ***/2020 г.,
рег.№ 2077 на Нотариус Т.Д. (рег.№072 на НК), вписан в Служба по вписванията -
Пловдив с вх. номер 8651/21.04.2020 г., акт № 189, том 3, както в частта, в която Р. Й.
Г. и А. П. Г. са осъдени да заплатят солидарно на „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД,
сумата от 2500,39 лв. - за разноски по производството, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК ***, срещу
Р. Й. Г. с ЕГН **********, и А. П. Г. с ЕГН **********, искове с правно основание
чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за
доброволна делба на недвижим имот за 2/6 /две шести/ идеални части от правото на
собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 502.1453 /петстотин и две, точка, хиляда
четиристотин петдесет и три/, целият застроен и незастроен с площ от 345 кв.м. /триста
четиридесет и пет кв.м./ по кадастрален план на град Раковски, община Раковски,
област Пловдивска, ЕКАТТЕ 62075 Община Раковски, одобрен със Заповед № 300-4-
91/27.12.2002 г. на АК София, за който с образуван УПИ VIII-1453 /осми римско, тире,
хиляда четиристотин петдесет и три арабско/, в квартал № 122 /сто двадесет и две/ по
регулационния план на град Раковски, община Раковски, област Пловдивска, ЕКАТТЕ
62075 Община Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС гр. Раковски, с
начин на трайно ползване: територии заети от населени места, УПИ № VIII /осми/ с
15
площ от 345 кв.м. /триста четиридесет и пет кв.м./, отреден за жилищно застрояване, с
административен адрес:***, при граници /съседи/: 502.9604 Улица на Община
Раковски; 502.1451 Поземлен имот на В.А.С.; 502.1452 Поземлен имот на наследници
на Г.Н.Т. и др.; 502.2111 Поземлен имот па наел. на Г.Н.Т., ведно с построените в
имота 2 /две/ сгради: № 502.1453.1 /петстотин и две, точка, хиляда четиристотин
петдесет и три, точка, едно/ - едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда -
еднофамилна със застроена площ от 122.00 кв.м. /сто двадесет и два кв.м/, №
502.1453.2 /петстотин и две, точка, хиляда четиристотин петдесет и три, точка, две/ -
едноетажна масивна стоманобетонна сграда - гараж със застроена площ от 27.00 кв.м.
/двадесет и седем кв.м./, ведно с всички подобрения и приращения в имота, между Р.
Й. Г. и А. П. Г., обективирана в НА № *** том 2, нот. дело № ***/2020 г., рег.№ 2077
на Нотариус Т.Д. (рег.№072 на НК), вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх.
номер 8651/21.04.2020 г., акт № 189, том 3.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 230/17.01.2023 г. по гр.д.№ 14257/2021 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с.
ОСЪЖДА „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.М.Т., да заплати на Р. Й. Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2 362, 70 лева /две хиляди триста
шестдесет и два лева и 70 ст./ - разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.М.Т., да заплати на А. П. Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 682, 70 лева / шестстотин
осемдесет и два лева и 70 ст./ - разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ВЛАДИНИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Р.М.Т., да заплати на адвокат
И. Н. Н., АК Пловдив, Булстат ***, със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 931, 16
лева /деветстотин тридесет и един лева и 16 ст/ - адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на А. П. Г. във въззивната инстанция, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17