Р Е Ш Е Н И Е
№…….............
град П., 25.07.2019година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ЮНИ, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. БЕТОВА
при секретаря…………..ДАФИНКА БОРИСОВА…...…и в присъствието на прокурора…………………………………………………...…….като
разгледа докладваното от съдията…Т. БЕТОВА….………….гр.д.№ 74 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.227, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А.И.Б. ***, чрез
пълномощникът му адв.Б.Й. против М.И.И. от с.гр., с която е предявен иск с
правно основание чл.227, ал.1, б.“В“ от ЗЗД за отмяна на договор за дарение,
сключен между страните на 11.07.2017г. с нотариален акт № 11, т.втори, рег.№ ***,
дело № 142/2017г. на нотариус П.Х. - № *** на НК, с район на действие П.ски РС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дарил на ответника - негов внук следния
недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.1.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адм.адрес: гр.П.,
ул.“***“ № 18, вх.А, ет.2, ап.6, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект:ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, с площ по
документ: 93.45кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж : имот ***.1.5. под обекта: имот № ***.1.3, над обекта : имот № ***,
с прилежащите части:ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 от 6.90кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6,
с площ 9.43кв.м. и 4.9136% ид.ч. от общите части на сградата, съгласно
представената пред нотариуса схема на самостоятелен обект в сграда № ***/05.07.2017г.
на СГКК гр.П., а съгласно представения документ за собственост представляващ
АПАРТАМЕНТ № 6 от вх.А, ет. Втори, в сградата на етажна собственост на ЖСК“***“,
находяща се в гр.П., на ул.“***“ № 18, който апартамент се състои от ТРИ СТАИ,
КУХНЯ, БАНЯ И КЛОЗЕТ, с изложение североизточно-югозападно, със застроена площ
93.45кв.м., заедно с полагащата се част от стълбището, при посочени в акта
съседи, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 от 6.90кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 от
9.43кв.м., заедно с 4,9136%ид.ч. от общите части на сградата, от стълбището,
общата избена и таванска част, външните водопроводни и канализационни
инсталации, външната ел.мрежа до ел.таблото и 4.9136%ид.ч. от отстъпеното право
на строеж върху държавна земя, в стр.кв.304 по плана на гр.П. и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.1.13 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изп.директор на АГКК,
с адм.адрес:гр.П., ул.“***“ № 18, вх.А, ет.0, гараж 1, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.,
с предназначение на самостоятелния обект:ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта:1,
посочена в документа площ 24.50кв.м., при посочени съседни самостоятелни
обекти, с прилежащи части 1,0348%ид.ч. от общите части на сградата, съгласно
представената пред нотариуса схема на самостоятелен обект в сграда № ***/05.07.2017г.
на СГКК гр.П., а съгласно представения документ за собственост представляващ
ГАРАЖ № 1 във вх.А, ЖСК“***“, находящ се в гр.П. на ул.“***“ № 18, с площ
24.50кв.м., ведно с 1,0348%ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, в стр.кв.304 по плана на гр.П. и от общите части на сградата за гаража.
Ищецът твърди, че е
възрастен и с влошено здраве. През последната година здравословното му
състояние се е влошило и от 25-ти до 29.11.2018г. е бил на лечение в болница –
МБАЛ ЕООД гр.Г., Неврологично отделение с диагноза: Исхимичен инсулт в БДСМА. Лявостранна
централна хемипареза.163.3 ПЗ:ХСБ11.0. Твърди, че това тежко болестно състояние
изисква медицинско обслужване, системно осигуряване на лекарства, както и чужда
помощ, тъй като след прекарания инсулт не може да се обслужва сам.Твърди, че
получава пенсия в размер на 328лв., които са му крайно недостатъчни за да
посрещне тези си нужди. Не му стигат за осигуряване на ежедневната му нужда от
специална храна с оглед заболяването му от захарен диабет, тип 2, а също и за
заплащане на отопление и други консумативни разноски.Декларира, че не притежава
друго имущество.Твърди също, че в началото на м.декември 2018г. е разговарял с
ответника да му помага и да му дава средства за издръжка, но той е отказал
такава. С настоящата искова молба му отправя и писмена покана за заплащане на
издръжка.Счита че има правен интерес от предявяване на иска за отмяна на
дарението поради недавана от надарения издръжка.Моли, на основание чл.227,
ал.1, б.В от ЗЗД да бъде постановено решение за отмяна на дарението, както на
апартамента, така и на гаража и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Към исковата молба са приложени заверени копия от следните документи
: нот.акт № 11, т.втори, рег.№ ***, д. № 142/2017г. на Нотариус П.Х.; 2
бр.епикризи от 17.11.2017г. и от 03.12.2017г. на Първа хирургична клиника при УМБАЛ“***“ЕАД
гр.П., 2 бр. епикризи от 29.11.2018г. и от 07.12.2018г. та Неврологично
отделение при ЕМБАЛ ЕООД гр.Г., епикриза от 16.01.2018г. от Клиника по вътрешни
болести при УМБАЛ „***”ЕАД-гр.П., декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние.
Ответникът М.И.И., чрез пълномощникът си адв.С.М.
***, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, в който е
взел становище, че искът е недопустим, а по същество - неоснователен. Счита, че
е предявен преждевременно при положение, че ищецът признава, че самата искова
молба е покана за даване на издръжка, т.е. преди да е отправена покана не може
да има отказ от даване на издръжка.Счита, че исковата молба страда от съществен
недостатък, тъй като ищецът не е посочил в какъв размер е неговата „претенция“
за издръжка и поради това ответникът не може да прецени дали може да я заплаща.
Счита, че ако искът бъде разгледан по същество и бъдат събрани доказателства за
размера на необходимата издръжка и ответникът заяви, че е готов да я дава, това
ще доведе до отхвърляне на иска. Оспорва изложеното в исковата молба, че в
началото на месец декември 2018г. ищецът е разговарял с ответника да му дава
средства за издръжка и да му помага и че той е отказал да му дава
издръжка.Противопоставя следните насрещни твърдения : В края на миналата година
му се е обадила К.Т.Н.-жената, с която дядо му живее на съпружески начала. Тя
го е информирала за това, че дядо му желае да му бъдат върнати имотите. По това
време на ответника са предстояли изпити в А., където е студент и поради това
обяснил, че ще се върне в България през пролетта, когато ще разговаря с дядо си
и ще прецени как да постъпи.Твърди че нито по време на този разговор, нито
впоследствие някой го е информирал, че дядо му е получил инсулт, че е постъпвал
в болница, както и че има нужда от издръжка и да е поискана такава от
него.Твърди също, че след дарението дядо му и жената, с която е живее са останали
да живеят в апартамента и да ползват гаража и че ищецът няма ключ от подарения
му имот.Въпреки че няма запазено обитание, ищецът ползва имота, като по този
начин си спестява разходи за наем на жилище и гараж.Разходите му за
топлоснабдяване на жилището също са били поети от ответника, който ги е
заплащал на „***“ чрез майка си Г.П.Т..Заплащал е и разходите за вода, докато
дядо му изрично е настоял да си ги заплаща сам. Представя 13 бр.
преводни нареждания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги
по реда на чл.12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното
от фактическа и правна страна: Предявен
е иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на дарение поради поискана и недавана
издръжка, след като ищеца е изпаднал в трайна нужда от такава. Дарението на описаните
по-горе недвижими имоти –апартамент и гараж е извършено на 11.07.2017г. с
нотариален акт № 11, т.втори, рег.№ ***, дело № 142/2017г. на нотариус П.Х. - №
*** на НК, с район на действие П.ски РС. От представеното от Община П.
удостоверение е видно, че данъчната оценка на недвижимия имот – апартамент е в
размер на 58 460.80лв., което съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 ГПК е и
цената на иска. Същият е родово подсъден на П.ски ОС като първа инстанция, на
основание чл.104, т.4 ГПК. В тежест на ищеца е да установи, че е изпълнено
задължението по прехвърляне на имота с валиден договор и наличието на предпоставките
на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението поради проявена
непризнателност от страна на надарения, изразяваща се в отказ на дарения да
даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Предмет на установяване са
следните обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в трайна нужда; 2) отправено искане до надареното лице и че то е стигнало до него 3) отказ на последното да даде исканата
издръжка, които обстоятелства следва са налице към момента на поканата или поне
към момента на приключване на съдебното дирене, тъй като съгласно чл. 235, ал.
3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска
факти, които са от значение за спорното право.
Нуждата от издръжка по
смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се установява при съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима
за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи
какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период
според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я
отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да
отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени.
Безспорно е между страните и се установява от
представените писмени доказателства, че на 11.07.2017г. с нотариален акт № 11,
т.втори, рег.№ ***, дело № 142/2017г. на нотариус П.Х. - № *** на НК, с район
на действие П.ски РС ищецът е дарил на ответника описаните в исковата молба
самостоятелни имоти, находящи се в гр.П., на ул.“***“ № 18, в сградата на етажна
собственост на ЖСК“***“ - апартамент № 6
във вход А, ет.2, състоящ се от три стаи, кухня, баня и клозет, с изложение
североизточно-югозападно, със застроена площ 93.45кв.м., заедно с полагащата се
част от стълбището, при посочени в акта съседи, ведно с избено помещение № 6 от
6.90кв.м. и таванско помещение № 6 от 9.43кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, в стр.кв.304 по плана на гр.П.
и самостоятелен обект - гараж в
същата сграда, с площ от 24.50кв.м. Безспорно е, че от 25.09.2017г. и
понастоящем ответникът е студент във В., в ***, по бакалавърска програма, която
съгласно удостоверението на л.53 и 54 от делото, предстои да приключи на
11.05.2019г.Няма спор, че след сключване на договора дарителят е останал да
живее в подарения имот, а ответникът е заминал да следва във В.. Не се спори и
по това, че на следващата година през месец ноември ищецът е прекарал исхемичен
мозъчен инсулт с хемипареза в ляво и е бил лекуван в НО-МБАЛ-гр.Г., а след
изписването е бил насочен за рехабилитация в ОФРМ по повод на двигателен
дефицит на леви крайници, слабост, затруднени активни движения на левите крайни
и затруднение в походката. С експертно решение на ТЕЛК № *** от 19.02.2019г.
изд. от УМБАЛ “***“ ЕАД е освидетелстван с 95% ст. на увр. с чужда помощ, като
последица от мозъчен инфаркт. Няма спор и по това, че получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 328.25лв. и добавка за чужда помощ пожизнено в размер на 94.19лв. или
общо 422.44лв. С други думи казано, безспорно е, че след дарението, дарителят е изпадал в трайна нужда от издръжка предвид
претърпения мозъчно-съдов инцидент.
Спорно е налице ли са
другите предпоставки на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението -
отправено искане до надареното лице и отказ на последното да даде
исканата издръжка. Налице ли е непризнателност на надарения като основание за исканата
отмяна на дарението.
В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване тези обстоятелства. От посочените от него свидетели се установява следното: Свидетелката К.Т.Н.
дава показание, че живее на семейни начала с ищеца от 2000г. и познава ответника
М. от малък. През 2017 г. ищецът А. е направил дарение на внука си М., като са
се уговорили въпреки липсата на клауза за обитаване, дядото да остане да живее
в дарения апартамент и да ползва гаража. Бащата на М. е починал 2002 г. и А. ѝ
е казал „М. ми се явява наследник, ще му правя дарение на апартамента, разчитам
на него, като наследник“. Свидетелката установява, че ищецът се е разболял през
м.декември месец 2017 г., но тогава не са казали на М.. На 23 ноември 2018г. А. е получил инсулт и е
бил приет в болницата в гр. Г.. На 07 декември след излизането си от болницата,
ищецът ѝ е казал „искам да се
обадя на малкия, да му кажа, че не съм добре“. На 09 декември А. е разговарял с
внука си по телефона и му е казал, че е чакал да му се обади и че не е добре, бил
е в болница, тъй като е паднал и получил
инсулт. М. е отговорил : „Дядо, аз нямам време да ти се обаждам, аз ходя на
училище, ти защо не си ми казал, че си бил болен“. На което дядото е отговорил „Аз
защо да ти казвам, аз разчитах ти да ми се обаждаш, аз като разчитам на теб,
като съм ти дарил жилище, ти поне един път се обади, питай ме „дядо, как си,
какво правиш“. Ищецът го е попитал може ли по някакъв начин да му помогне, да
се грижи за него“, на което ответникът е отговорил „аз съм дошъл тук да уча, не
мога да се грижа за теб, защото на мен ми трябват пари тук да се уча и да ходя
на училище“.И тогава ищецът е заявил „Аз тогава не мога да разчитам на теб,
толкова залагах на теб.“ и „Аз реших да разваля дарението, защото не мога да
разчитам на теб“. Ответникът му е отговорил „Не знам кога ще се видим, аз не
знам кога ще се прибера, ще се видим, ще говорим, ще се видим на живо“.
Свидетелката дава показание, че ответникът е казал на дядо си „Дядо, аз не мога
да ти помагам с пари, защото аз тук трябва да работя, да уча, да се издържам“ и
че им е казвал, че когато не е на училище, през другото време ходи да работи.
Свидетелката твърди още, че ответникът е обещал на дядо си, че като свърши
училище ще се прибере в България, ще бъде до него, ще се грижи за него, ще си
направи фирма и ще си остане да си живее в България. Твърди, че в момента не
може да му праща пари и не може да се грижи за него, затова се е съгласил да се
върне в страната и да му прехвърли имотите обратно, но че после не го е
направил. Свидетелката Т.Г.Т. установява, че А. и К. са нейни приятели и че
след инсулта А. не може да се обслужва нормално сам и има нужда от чужда помощ.
Станала е свидетел на разговора на А. с внука му М., в който дядото е съобщил
на внука си по телефона, че е болен, че няма кой да се грижи за него, че като
не може да си дойде, да си развалят какъвто договор имат, за да може Н.да си
живее спокойно в апартамента, като си знае, че си е в личната къща. М. му е казал,
че няма възможност да му изпраща пари и че „няма проблеми, ще го развалим“. Свидетелката
дава показание, че К. се грижи за А. и че те живеят много отдавна заедно.
Издържат се от пенсия и че К. е ходела в И. от време на време да работи, но
сега се грижи за А..
От събраните
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г.П.Т. – майка на ответника, се установява,
че от сина си знае, че при сделката нотариусът е попитал дали няма да се впише,
че дарителят си запазва правото да живее в жилището, но той е казал „аз имам
доверие на моя внук“. Твърди, че впоследствие синът ѝ е ходил веднъж в
жилището, но че няма ключ от него и че след договора за дарение нищо не се е
променило. Ищецът си е останал да живее в него. Твърди, че дядото на М. е бил инициатор
за сключването на договора и за вида на сделката. Свидетелката дава показание,
че като жест на добра воля е плащала част от консумативните разходи на ищеца по
жилището - водата, парното, а също и
данъците на сина си за жилището и гаража, тъй като той няма доходи като
студент. Твърди, че М. ѝ е казал, че дядо му не желае повече да му плаща
сметките и затова тя е преустановила плащането им. За нуждата от издръжка е разбрала
едва когато синът ѝ е получил препис от исковата молба на дядо си, тъй
като от години не поддържали роднински отношения с А.. Твърди, че е била в
състояние да му окаже финансова помощ, ако е бяла информирана.
По отношение на необходимите средства за издръжка
на ищеца се събраха следните доказателства : Свидетелката К.Н. установява, че пенсията
на А. е 328 лв., като получава и 94 лв.
за придружител. За лекарства се дават 50 лв., като от НЗОК се поемат само
3,00-4,00 лв. над 50-те лева. Твърди, че ищецът страда и от диабет, подагра и има високо кръвно, не може
да яде всичко, а се храни по списъка с
храни даден им от болницата.Посочила е разходите им:за входа- 15,00лв.; за
кабелна телевизия-15,00 лв.; за два телефона – 33,00 лв. и по 20-25 лв. на ден
за храна. Твърди, че ищецът няма друго жилище, няма друг имот, банкови сметки
или влогове. Единствено доходът му е от пенсията и от нейните доходи от работа
в чужбина. Освен това, на село в нейната къща имат лично стопанство и остават
по-продължително да живеят там.
От заключението на назначената СМЕ, изготвена от
доц.д-р Д.Д., се установява, че ищецът е с множество хронични заболявания – ИМИ
с тежка левостранна хемипареза; ИБС с ритъмни проводни нарушения; хипертонична
болест; подагра; диабет тип2; хроничен гастрит; аденом на простата и вродени
кисти на десния бъбрек.В момента на прегледа ищецът е бил на легло, като има
постоянна нужда от помощ за обслужването му. Приема множество лекарства,
посочени подробно от ВЛ по вид и стойност и само първите пет от тях се
реимбурсират от Здравната каса частично/до 25%/, като вещото лице е посочило,
че в отделните вериги аптеки цените варират, но че общата им стойност възлиза
на повече от 50-60лв. на месец. От представените писмени доказателства,
представляващи разписки за заплатени консумативи и от заключението на
назначената СИЕ, изготвена от В.А.В., се установява, че доходът на ищеца е от
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 328.25лв. и добавка за
чужда помощ в размер на 94.19лв. или общо 422.44лв. Получава и финансова
подкрепа в размер на 87лв., с което доходът се покачва на 509.44лв.По отношение
на разходите, вещото лице е съобразило заключението на СМЕ относно вида,
дозировката и цената на приеманите от ищеца медикаменти, както и представените
писмени доказателства, като е установило, че съобразно статистическите данни на
НСИ и конкретните нужди на ищеца, месечните му разходи са в размер на 516.54лв.
С други думи казано има недостиг на
средства за издръжка в размер на 7.10лв./516.54лв.-509.44лв./
В обясненията си ответникът М.И. изтъква, че не
работи, тъй като има затруднение с намирането на работа, дори и по часово.
Натоварен е със следването, но дори при опит през лятото да намери работа, не е
успял и до сега не е работил там.В гр. К., в който учи има два огромни
университета, всеки от тях с над 9000 студента, а градът е със средна популация
за А.. Твърди, че не е знаел за заболяването на дядо си до момента, в който той
му се е обадил/на 10.12.2018г./, за да му каже, че иска жилището си обратно. Ответникът
признава, че предимно дядо му го търси и са се чували 3-4 пъти, като преди
дарението са се чували не повече от два пъти годишно. Твърди, че няма собствени
финанси в момента и че е на издържа на майка му, не получава стипендия. Ползва
студентски заем за заплащане на обучението си. Всякакви други разноски се
покриват от неговата издръжка. Летните месеци е прекарвал в неуспешно търсене
на работа, правейки допълнителни разходи пребивавайки там. Заявява, че в
разговорите с дядо му никога не е ставало въпрос за издръжка и гледане и че за
съжаление времето след прехвърлянето на апартамента, когато дядо му е очаквал
да имат по-близка връзка, е било времето, през което той е учил в чужбина. Педи
договора дядо му е знаел, че му предстои следване и че вече една година /от
2016г./ е в А.. Тъй като и тогава е бил студент, счита че ако дядо му е желаел
да му прехвърли собствеността си, с намерението той да му помогна с издръжката
и гледането, това би било невъзможно за него дори преди 2 години, защото е било
пределно ясно, че в следващите години докато учи няма да може да се отзове.
В обобщение
на изложеното, съдът намира, че чрез събраните гласни доказателства, които
кореспондират с писмените такива и с установеното от двете експертизи, се
установява, че след изпадането в трайна нужда от допълнителни средства за
издръжка ищецът е поискал такава от внука си – ответника М.И..Свидетелите,
посочени от ищеца установяват, че такъв разговор по телефона е бил проведен
между ищеца и ответника и той му е поискал помощ и издръжка. В този разговор,
поради заявеното от ищеца безусловно желание да си върне собствеността върху
подарените имоти, ответникът е разбрал, че дядо му се е разболял, но не и че
иска да му се заплаща издръжка. Съгласно показанията на св. К.Н., поискал е от внука
си да се върне в страната или да му подпише пълномощно за обратното прехвърляне
на собствеността. Дори да се приеме, че в този разговор изрично не е потърсена
издръжка, то това изрично е сторено с исковата молба и предвид заявеното от
ответника, че не е в състояние да заплаща такава, тъй като е студент и няма
свои доходи, е налице отказ от даване на издръжка. Безспорен е и факта, че
такава не е предоставена и след завеждане на делото. Ответникът е студент във В.,
като няма свои доходи, издръжката му за обучение е поета от студентски заем, а
разходите за настаняване, храна и др. подобни от личен характер – от неговата
майка.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното :С договора за дарение дарителят
отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал.
1 ЗЗД/.Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят
безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното.
Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя,
което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на
издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 ЗЗД, правото
на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо
поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява
основание за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД –трайната нужда
от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка, формално в случая са налице,
но въпреки това, в конкретния случай не следва да се приеме, че е налице проява
на непризнателност от страна на М.И. към дядо му А. Б. като основание за отмяна
на направеното от последния дарение. Дадените с ТР № 1/2013г. от 21.10.2013г.
ОСГК на ВКС разяснения на понятието непризнателност, като основание за отмяна
на дарение по чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, са задължителни за съда, който
прилага разпоредбата.
Видно от мотивите на ТР, систематичното
тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД навежда на извода, че правото на
дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено
укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост
на поведението му в другите,уредени от закона основания за отмяна на дарението.
Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради
това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на
дарителя правото да иска отмяна на дарението. За случай като настоящия, при
който дареният сам е в нужда и трудно покрива сам собствените си потребности,
следва да се приеме, прилагайки тълкуването на закона, извършено с цитиранато
ТР, че се касае за обективна невъзможност за престиране,
а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице когато дареният има
възможност да даде и осигури издръжка на дарителя и въпреки това отказва да я
даде.
В мотивите е прието още, че тъй като
самото дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи
имуществото му, ако възможностите на дарения да отделя издръжка от доходите си
са без значение, тъй като той притежава подареното, това би влязло в
противоречие със самата същност на договора за дарение като безвъзмезден акт. Приеме
ли се, че е налице непризнателност от страна на дарения, който не дава издръжка
на дарителя поради лошото си финансово състояние, ще бъде скъсана нравствената
нишка, с която договорът за дарение винаги се е свързвал с потребностите на
обществото. И с договора за дарение проявата
на щедрост ще отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова
срещу бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени първоначално
заявеното си намерение. Освен това ако дарителят е имал опасения, че ще бъде
свръх затруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва
друг вид договор – да прехвърли имуществото срещу задължение за издръжка и
гледане, а не чрез дарение. В тази връзка - ищецът е бил с множество хронични
заболявания и към момента на сключване на договора, а ответникът – студент,
нуждаещ се от издръжка и ако дарителят е имал опасения относно бъдещата си
издръжка, знаейки тези обстоятелства, е имал възможност да сключи друг вид
договор.Действително, възможно е неочаквано да възникне остра нужда на дарителя
от издръжка с траен характер. Тогава обаче следва да се преценяват и възможностите на дарения. Противното
би създало възможност за последваща промяна на волята на дарителя, изразена в дарствения
акт и на практика дарението да се трансформира впоследствие в прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка до размера на стойността на подареното.
Поради изложеното, съдът намира че иска с
правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Не се установява наличието на драстична непризнателност, по см. на
цитираното ТР и в случая недаването на издръжка не следва да се приеме, че е в обществено
укорима форма, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението.
Финансовата зависимост на ответника от неговата майка, която се грижи за
издръжката му докато учи в чужбина, не му позволява да отделя средства от
собствената си издръжка за дарителя, без да затрудни своето съществуване.
Възможността да работи докато учи в университета, зависи както от учебната му
програма, така и от търсенето и предлагането на работа, в град с толкова много
студенти. Ето защо липсата на средства от труд не може да се приеме, че се
дължи на неположена дължима грижа и на недобросъвестност от страна на дарения.
При този изход на делото ищецът
дължи заплащането на направените от ответника разноски в размер на 3000лв. за
адвокатско възнаграждение, съобразно договорът за правна помощ с адвокат С.М./на
л.12/ и документите за плащането му приложени на л.88-91 от делото. Няма
основание за редуциране на адвокатския хонорар, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и чл.36
от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявения на основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД от А.И.Б., с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес - пълномощникът му адв.Б.Й.,*** против М.И.И.,
с ЕГН **********,***, за отмяна на
договор за дарение, сключен между страните на 11.07.2017г. с нотариален акт
№ 11, т.втори, рег.№ ***, дело № 142/2017г. на нотариус П.Х. - № *** на НК, с
район на действие П.ски РС. В исковата молба се твърди, че ищецът е дарил на
ответника - негов внук следния недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адм.адрес: гр.П., ул.“***“ № 18, вх.А, ет.2, ап.6, който самостоятелен обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект:ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта
1, с площ по документ: 93.45кв.м., ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж : имот ***.1.5. под обекта: имот № ***.1.3, над обекта
: имот № ***, с прилежащите части:ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 от 6.90кв.м., ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 6, с площ 9.43кв.м. и 4.9136% ид.ч. от общите части на сградата,
съгласно представената пред нотариуса схема на самостоятелен обект в сграда № ***/05.07.2017г.
на СГКК гр.П., а съгласно представения документ за собственост представляващ
АПАРТАМЕНТ № 6 от вх.А, ет. Втори, в сградата на етажна собственост на ЖСК“***“,
находяща се в гр.П., на ул.“***“ № 18, който апартамент се състои от ТРИ СТАИ,
КУХНЯ, БАНЯ И КЛОЗЕТ, с изложение североизточно-югозападно, със застроена площ
93.45кв.м., заедно с полагащата се част от стълбището, при посочени в акта
съседи, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 от 6.90кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 от
9.43кв.м., заедно с 4,9136%ид.ч. от общите части на сградата, от стълбището,
общата избена и таванска част, външните водопроводни и канализационни
инсталации, външната ел.мрежа до ел.таблото и 4.9136%ид.ч. от отстъпеното право
на строеж върху държавна земя, в стр.кв.304 по плана на гр.П. и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***.1.13 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изп.директор на АГКК,
с адм.адрес:гр.П., ул.“***“ № 18, вх.А, ет.0, гараж 1, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.,
с предназначение на самостоятелния обект:ГАРАЖ В СГРАДА, брой нива на обекта:1,
посочена в документа площ 24.50кв.м., при посочени съседни самостоятелни
обекти, с прилежащи части 1,0348%ид.ч. от общите части на сградата, съгласно
представената пред нотариуса схема на самостоятелен обект в сграда № ***/05.07.2017г.
на СГКК гр.П., а съгласно представения документ за собственост представляващ
ГАРАЖ № 1 във вх.А, ЖСК“***“, находящ се в гр.П. на ул.“***“ № 18, с площ
24.50кв.м., ведно с 1,0348%ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, в стр.кв.304 по плана на гр.П. и от общите части на сградата за гаража, като неоснователен и недоказан.
осъжда А.И.Б., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес - пълномощникът му адв.Б.Й.,*** да заплати на М.И.И., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 3000лв.
за направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: