Присъда по дело №224/2023 на Окръжен съд - Силистра

М О Т И В И НОХД №224/2023г. на СсОС

Против подсъдимия Ш. Б. Ш. е предявено обвинение по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 от НК за това, че на 09.08.2022г. около 19:15 часа по
път II-23 гр.Разград-гр.Дулово, км105+319, между селищата с.Овен и с.Вокил,
обл.Силистра, непосредствено преди разклона за с.Руйно, обл.Силистра, при
управление на МПС-л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Н2593ВХ, нарушил
правилата за движение, а именно-чл.20, ал.1 ЗДвП-не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС и чл.20, ал.2 от ЗДвП-в случай на
необходимост не е спрял, когато е възникнала опасност за движението, в
резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта
на Ю. Акиф Ш..
В съдебно заседание, подсъдимия лично и чрез процесуалния си
представител в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК изразява желание
съдебното производство да протече по реда на Глава двадесет и седма от
НПК, т.е. съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка подс.Ш. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като лично и чрез защитника си
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, предвид на което, с
определение по чл.372, ал.4 НПК съдът обяви, че при постановяване на
присъдата, ще ползва направените от подсъдимия самопризнания, без да се
събират доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа предявеното обвинение
като счита, че е установена причинно следствената връзка между
възникналото ПТП и смъртта на пострадалата. Предвид на това, прокурорът
пледира за налагане на наказание на подс.Ш. лишаване от свобода за срок от
три години, и отлагане на изтърпяването му за срок от пет години.
Процесуалният представител на конституирания като частен
обвинител Д. Д. Р. също счита, че е доказано от субективна и обективна
страна, че престъплението е извършено от подсъдимия, и настъпилия
обществено опасен резултат е във връзка с неговото поведение като водач на
МПС. Адв.Д. иска от съда да наложи наказание на подсъдимия по вид
лишаване от свобода в минимално предвидения от закона размер, което да
намали с една трета и отложи неговото изтърпяване на осн.чл.66 НК, за срок
от три години.
Ч.обв.Р. заявява, че поддържа казаното от адвоката му и няма какво да
добави.
Защитникът на подсъдимия изтъква, че те нямат претенции по
отношение съставомерността и авторството на престъплението. Подчертава
все пак, че се касае за семейна трагедия, чийто резултат подсъдимия не е
желал. Според адв.Л., в случая липсват отегчаващи вината обстоятелства, а
1

само смекчаващи такива. Той иска от съда да наложи минимално
предвиденото от закона наказание лишаване от свобода, и дори при
предпоставките на чл.55 НК. Пледира за приложение и на чл.66 НК за срок от
три години.
Подс.Ш. изразява желание за минимално наказание, а в правото му на
последна дума моли за справедливост.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приложени към ДП №210/2022г. по описа на РУ-Дулово и
становищата на страните изразени в съдебно заседание, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 09.08.2022г. през деня, свидетелите Хайрула и Насуф пътували с
лек автомобил от с.Боил за гр.Дулово. Пътните и климатични условия са били
отлични за пътуване. Излизайки от с.Паисиево те били изпреварени от бял
автомобил, като според тях той бил управляван от жена. След с.Вокил е
следвал участък с наклон на изкачване, като в този участък се е намирал и
разклон за с.Руйно. Движещият се пред автомобила на свидетелите Х. и Н.
бял автомобил, в един момент рязко завил на ляво, в посока с.Руйно. В този
момент срещу него се е движил подс.Ш., управлявайки л.а. „Фолксваген
Голф“, с рег.№ Н 25 93 ВХ. До него на предната дясна седалка пътувала
пострадалата Ю. А. Ш.. Подсъдимия след като възприел завиващият пред
него бял автомобил рязко насочил своя автомобил надясно, а веднага след
това наляво, при което автомобилът му загубил устойчивост и след поднасяне
и чрез въртеливо-постъпателно движение се насочил надясно на посоката си
на движение, преминал през банкета и спрял в отводнителния канал до него.
Спрелите на местото свидетели Хайрула и Насуф видели, че в
катастрофиралия автомобил на предната дясна седалка седи жена, а от
главата й тече кръв. Пристигналия на място екип на ЦСМП транспортирал
пострадалата до МБАЛ-Дулово, а след това и до МБАЛ-Силистра, където
пострадалата починала.
От назначената СМЕ е видно, че непосредствената причина за смъртта
на пострадалата Ш. е тежката ЧМТ несъвместима с живота, довела до
централно-мозъчна дисфункция поради мозъчна контузия с вътречерепни
кръвоизливи в областта на главния мозък и мозъчния ствол.
По делото липсват данни удостоверяващи употребата на алкохол от
подс.Ш..
Фактическата обстановка е установена въз основа на съвкупната
оценка на всички писмени и гласни и веществени доказателства, събрани чрез
съответните процесуални способи, в съответствие с реда на изготвяне и
проверка, поради което и съдът цени тяхната допустимост и стойност. Ето
защо може да бъде направен категоричен извод за съвместимост и пълнота на
доказателствените средства събрани в процеса.
Според съда, настъпилия съставомерен резултат-смъртта на Ю. Акиф
Ш. е пряка и непосредствена последица от извършеното от подс.Ш.
нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр.2
2

от ЗДвП.
Тази норма вменява на водачите на ППС задължението, да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Безспорно, в настоящият случай такава опасност за движението
се е оказал бял автомобил, извършващ маневра завой на ляво, включваща
пресичане на пътното платно, в която подсъдимия в този момент се е движил.
Опасността за подсъдимия е възникнала именно в момента, в който той е
възприел предприетата от този автомобил маневра, която е с
характеристиките на „непредвидима опасност“, появила се внезапно за
подсъдимия и създала реална заплаха за неговата безопасност. Именно тази
внезапно възникнала опасност в границите на съобразената скорост, въвежда
задължението на водачите да намалят скоростта или да спрат, за да
предотвратят настъпване на ПТП. В случая обаче подсъдимия се е опитал
посредством маневри, най-напред със завъртане рязко волана на дясно, а след
това и наляво да избегне съприкосновението с другия автомобил. Действията
на подсъдимия могат да се характеризират като т.нар. „спасителна маневра“,
но в случая това се е оказало погрешно решение. Водачът може да прибегне
до „спасителна маневра“ единствено в случаите, когато управлява МПС
съобразно правилата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и възникне внезапна и
непосредствена опасност за движението му, и той не може да я преодолее
посредством изискванията визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. В случая
подсъдимия изобщо не е предприел действия по спирането на автомобила, а
се е опитал да избегне ПТП чрез последователно рязкото завъртане на волана,
първо надясно, а след това и наляво. Това обаче е довело до загуба
устойчивостта на автомобила и излизането му извън пътното платно.
Непосредствено преди настъпване на ПТП подс.Ш. е управлявал
автомобила си със скорост от около 61,2 км/ч, като опасната зона за спиране
при тази скорост е 48,8м. Според заключението на изготвената АТЕ, когато
белият автомобил е навлязъл в лентата за движение на л.а. Фолксваген Голф,
последният се е намирал на разстояние от него на 64,6м., т.е. подс.Ш. е имал
възможност чрез задействане на спирачната система да спре преди мястото,
през което пред него е преминал белия автомобил. Такова е заключението на
вещите лица изготвили АТЕ, според които подс.Ш. е имал техническа
възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Вместо това, подсъдимия е предприел напълно излишни и неправилни
маневри, доВ. до загубата на устойчивост на автомобила и настъпване на
ПТП.
Според съда нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП /Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато ППС, които управляват/ не е в причинно-
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Нарушение на тази норма ще е налице, ако водача на МПС не следи
всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка, и не е фокусиран върху
управлението на автомобила. По делото липсват данни, че вследствие на
някакви външни фактори /заспиване, отклоняване на вниманието,
разсейване/, подсъдимия е изгубил нужния контрол над автомобила.
3

Напротив, от доказателствата по делото е установено безспорно, че подс.Ш. е
управлявал автомобила с необходимото внимание и концентрация, и
своевременно е възприел извършваната пред него маневра от белия
автомобил. При това положение обаче от негова страна е последвала
неадекватна на пътната ситуация реакция, изразяваща се в контролирано и
съзнателно предприемане на неправилни маневри, доВ. до неустойчивост на
МПС и последвалото ПТП. В случая подсъдимия е следвало да изпълни
единствено изискванията на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и чрез задействане на
спирачната система да преустанови движението на управлявания от него
автомобил, тъй като той своевременно е възприел извършваната пред него
маневра.
Предвид на това съда оправда подс.Ш. в това да е извършил
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Ето защо съдът прие, че от обективна страна подс.Ш. е осъществил
престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
09.08.2022г. около 19:15 часа по път II-23 гр.Разград-гр.Дулово, км105+319,
между селищата с.Овен и с.Вокил, обл.Силистра, непосредствено преди
разклона за с.Руйно, обл.Силистра, при управление на МПС-л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № Н2593ВХ, нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Ю. А. Ш..
В случая, на конкретното място и при конкретните климатични и
пътни условия, ПТП е нормално предотвратимо, съобразно техническото
състояние на процесния автомобил, като причината за допускането му е само
и единствено в резултат на неправомерното поведение на подс.Ш..
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, при
форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като
подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Деянието е извършено при много добри пътни и атмосферни
условия, в познат на подсъдимия пътен участък, като не са били никакви
обективни причини, които да оправдаят неправомерното му поведение, т.е.
той освен че е имал възможност да предотврати престъпния резултат, но е
бил длъжен да го стори. Вследствие на неправилна реакция на подсъдимия по
повод възникнала конфликтна пътна ситуация, той се е поставил сам в
невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Ш. съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
процесуалното му поведение, изразеното съжаление, обстоятелството, че
пострадалото лице е съпруга на подсъдимия, недоброто здравословно и
материално положение. Като отегчаващо съдът прие наложените на
подсъдимия административни санкции по ЗДвП.
Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства мотивираха
съда да индивидуализира наказанието малко над предвидения от закона
минимум, а именно три години лишаване от свобода. Предвид характера на
производството /съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2
4

НПК/, съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на
чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Съдът счита, че установените смекчаващи вината обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложението на
привилегирования текст по чл.55 НК.
Съвкупната преценка на обсъдените до тук обстоятелства, налагат
извода, че поради невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия
и характера на деянието, предупредителното и възпиращото въздействие
върху него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед
изискванията на чл.36 НК, би могло да се реализират без неговата
принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Размерът на
изпитателния срок, който в случая е четири години, ще е достатъчна гаранция
за постигане на необходимия възпиращ и предупредителен ефект върху
подсъдимия, след като за него съществува опасността, при бъдещо престъпно
поведение да изтърпи и отложеното наказание. Ето защо според съда,
института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, в пълна степен ще
удовлетвори изискванията за справедливост, без да се надхвърли
въздействието на наказателната репресия.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г, вр.с чл.37, т.7 от НК съдът
прие, че подс.Ш. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява
МПС за определен срок, предвид на това, че именно вследствие на
неправомерното му поведение като водач на МПС, допускайки процесното
нарушение на правилата за движение по пътищата, се е стигнало до
съставомерния резултат. Според съда този срок следва да бъде две години.
При този изход на процеса и на осн.чл.189, ал.3 НПК, подс.Ш. следва
да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски
възлизащи на 3 279.45 лева, в полза на ОДМВР-Силистра.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът отмени взетата по отношение на
подс.Ш. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.Ш. наказание в този си вид и
размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и
възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	14
Дата:	12 юли 2023 г. (в сила от 28 юли 2023 г.)
Съдия:	Людмил Петров Хърватев

Дело:	20233400200224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2023 г.

Присъда по дело №224/2023 на Окръжен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите