Решение по КНАХД №323/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-2185 от 01.09.2025 г., подадена от председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, против Решение № 92 от 27.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 258 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № Р-006844 от 11.03.2025 г., издадено от касатора, с което на „Л. – И.“ ЕООД, Габрово, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лв. за нарушение на чл. 69, ал. 1, във вр. с ал. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 19.09.2024 г. служители на КЗП са извършили проверка в детски център „Скай“ в гр. Габрово, при която е установено, че липсват сигнатурни обозначения и табели в съответствие с изискванията на производителя на съоръжение „Лабиринт“, брой ползватели, възрастова група, максимална височина. На места по корпуса на лабиринта, до който потребителите имат достъп при игра, съоръжението има оголени метални части и липсващи предпазители /тапи/ на стърчащи болтове. При проверката не са представени: Доклад от годишен контрол при сертификат за контрол, съгл. чл. 68, ал. 4 от НУРУБПИ; План за контрол и поддържане на площадката за игра, който да включва график и писмени процедури за извършване на периодични и годишни контроли; Документ за въвеждане в експлоатация. Такива са представени на по-късен етап на 27.09.2024 г. Фактите са установени и отразени в съставен Констативен протокол.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се сочат нарушения на процесуалния и материалния закон. Нарушението се състои в неспазени изисквания за безопасност, но какви са тези изисквания не е посочено в АУАН и НП, с което е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Алтернативно се иска прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, като се изтъкват аргументи, поради които случаят следва да се третира като маловажен.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че не е установено по несъмнен начин извършването на противоправно деяние. Според съда неясно е описано на какви изисквания не отговаря посоченото съоръжение „Лабиринт“, налице е описание само на съоръжението, но не и на норма, която изисква то да бъде в друго състояние. По този начин за жалбоподателя е неясно, както и за съда е трудно, да се прецени обвързано ли е така описаното състояние на съоръжението с конкретна правна норма и които, точно, изисквания за безопасност не са спазени. Жалбоподателят е лишен от възможността да прецени срещу какви факти трябва да се защитава – дали те се свеждат до липсата на табела и тапи на няколко болта или се касае за друго несъответствие на изискванията за безопасност, фиксирани в посочената Наредба. Следвало е точно и ясно да се посочат текстове от същата, по отношение на които не са били спазени конкретни изисквания за безопасност. Тези обстоятелства обуславят както непрецизна правна квалификация, така и пораждат извод за наличие на несъответствие между описателната част на НП и цифровото изписване на вмененото нарушение. Това е съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо в съдебната фаза на производството и препятства пълният анализ на доказателствата, преценката за съставомерност на нарушението, както и неговата индивидуализация, предпоставяща приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Преповтаря се съдържанието на процесното НП. Посочва се, че към датата на проверката площадката не съответства на изискванията на чл. 56, ал. 1, ал. 2, чл. 57, ал. 2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Стопанисващата фирма не води редовен периодичен контрол и предлага услуга на потребителите, която не е безопасна. Развиват се доводи относно това, кога съоръженията се считат за безопасни.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна се представлява от адв. Р., който оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и счита, че същата следва да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за основателност на жалбата се установи следното:

НП съдържа описание на фактите, които са установени при проверката, извършена от органите на КЗП в процесния обект. Тези факти не са спорни. Посочено е, че съоръжението не съответства на изискванията на чл. 56, ал. 1, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г., като липсва възлагане за провеждане на годишен контрол от орган за контрол, съгл. чл. 68, ал. 4 от НУРУБПИ и стопанинът не води периодичен контрол.

Според така цитираните правни норми за новите съоръжения за игра, разполагани на територията на площадките за игра, се счита, че отговарят на изискванията за безопасност, когато са произведени и изпитани в съответствие с техническите и конструктивните изисквания на стандартите съгласно приложение № 7. Производителят на съоръжение за игра удостоверява съответствието на съоръжението с изискванията за безопасност с един от следните документи:

1. сертификат, издаден от акредитиран орган за сертификация, за съответствието на съоръжението за игра със съответните стандарти за съоръжения за игра;

2. протокол(и) за проведените от производителя изпитвания на съоръжението в съответствие с изискванията на съответния стандарт съгласно приложение № 7 и сертификати за вложените материали, когато производителят е въвел система за управление на качеството, съответстваща на БДС [Наименование], или еквивалентен стандарт.

Всяко съоръжение за игра се маркира трайно от производителя в съответствие с изискванията за маркировка на стандарта, по който е произведено, но най-малко със:

1. името и адреса на производителя;

2. наименованието и годината на производство на съоръжението;

3. номера и датата на съответния стандарт, на който съответства съоръжението за игра;

4. знака при носещите части (подпорите) за основно ниво, който показва нивото на повърхността на настилката.

В случая в НП изрично е посочено, че липсват сигнатурни обозначения и табели в съответствие с изискванията на производителя на съоръжението за брой ползватели, възрастова група, максимална височина на ползвателите. Не става ясно от иначе обилното описание на фактологията какво, в крайна сметка, АНО счита за нарушение – непредставяне на определени документи по време на проверката, представянето им на по-късен етап, неводенето на редовен периодичен контрол, липсата на описание под формата на табела, поставена на обекта, на това, колко души могат да ползват съоръжението, на каква възраст и с каква максимална височина, наличието на оголени метални части или липсата на предпазни тапи на болтове по това съоръжение. Такива пояснения следва да се съдържат още в АУАН и задължително – в НП. Недопустимо е подобна конкретизация да се прави на по-късен етап в производството, вкл. по време на съдебното обжалване на наказателното постановление. Още при стартирането на процедурата лицето – субект на административнонаказателна отговорност, следва да е наясно за какво конкретно негово противоправно поведение ще му бъде търсена отговорност и за нарушение на коя конкретна правна норма. Нито една от цитираните в НП норми не съдържат подобни конкретни изисквания към субекта, който предоставя съоръжението, съответстващи на описаното състояние и фактическа обстановка. От съдържанието на процесното НП действително не става ясно кои нормативни правила са нарушени от търговеца с така описаните отклонения, които според административните органи на КЗП съставляват опасност за живота и здравето на ползвателите на съоръжението. Нормативното описание на деянието следва да е ясно посочено още в АУАН и след това – в НП. Неговата липса води до липса на правна мотивировка – нормативен състав на нарушение. Сочената като нарушена правна норма на чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 3 от ЗЗП е само общо препращащо принципно правило, което, за да съставлява състав на конкретно правонарушение, следва да е обвързано и с конкретно императивно правило за поведение, което се нарушава с описано конкретно поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

В заключение на горното настоящият съдебен състав намира, че като е отменил процесното НП по изложените мотиви, първоинстанционният съд се е произнесъл с един законосъобразен и мотивиран съдебен акт, който следва да се остави в сила.

С оглед изхода на правния спор своевременно и основателно се явява искането на касационния представител на ответната страна за присъждане на деловодни разноски – договорен и заплатен адвокатски хонорар на стойност от 250.00 лв., който не се явява прекомерен с оглед вида на правния спор.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 92 от 27.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 258 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № Р-006844 от 11.03.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Лени Ив“ ЕООД, Габрово, [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 5 000.00 лв. за нарушение на чл. 69, ал. 1, във вр. с ал. 3 от Закона за защита на потребителите, като мотивирано и законосъобразно.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Лени Ив“ ЕООД, Габрово, [ЕИК] деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лв., съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.