Р Е Ш Е Н И E
№ 246
16.07.2014 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет и четвърти юнидве хиляди и четиринадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Ж.К.
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
т.дело номер 306 по описа за 2013
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на ,,Арастрой”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Драма”№11, ателие 4,
представлявано от управителя Кольо С. Недков, чрез адв.Д.С., против ЕТ
,,Адел-1- А.Д.”*** и адрес на управление ул.,,Иван Богоров”№13, за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 26 000 лева, заявена като
частична претенция от такава в общ размер на 82 000 лева, представляваща
стойността на 177.39 кв.м. в идеални части от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор №81178.9.27 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Черноморец, с която стойност ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на
обедняването на ищеца, като е придобил същите без да ги заплати на последния.
Претендира се от ищцовата страна присъждането на законната лихва за забава
върху частично предявената сума от датата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане, както и на направените от нея съдебно- деловодни
разноски.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че в резултат на извършено прехвърляне на право на собственост с
нот.акт №121, том І, рег.№1133, дело №109/2012 год. на нотариус под №133 на НК,
ответникът е придобил облага без да заплати стойността й, а в същото време
ищцовото дружество „Арастрой“ ЕООД е лишено от облага, която му се следва, а
именно насрещната престация по договор за строителство, дължима от физическите
лица-суперфицианти.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Поддържа, че претенцията е недопустма поради липса на правен
интерес, поради заявения предмет на иска – претендира се паричната
равностойност на облагата, а не самата облага (земя) и наличие на друг иск за
защита на спорното право, което изключва приложението на субсидиарната норма на
чл.59 от ЗЗД. По същество претенцията се оспорва като неоснователна, тъй като
ответното дружество е придобило облагата на правно основание – два договора –
предварителен, вменяващ задължение на третите лица-собственици на земята за
прехвърляне на идеална част, и конкретната прехвърлителна сделка между тях и
ответника. Заявява се, че ищецът не е обеднял по никакъв начин, тъй като
„Арастрой“ ЕООД никога не е било собственик на прехвърлената земя.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, не се ангажират
доказателства.
По допустимостта на претенциите е
осъществено произнасяне на съда с определение от 15.04.2014 год.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че с предварителен договор
от 17.07.2006 год. собствениците на терена-физически лица, и дружеството в
процес на учредяване „Арастрой“ ООД, са се задължили да сключат окончателен договор,
с който прехвърлителите да учредят на приобретателя право на строеж за
построяване на сграда, като си запазят в собственост 30% от нейната РЗП (чл.3),
приобретателят се е задължил да извърши строителството на обектите в сградата,
а като насрещна престация и срещу изпълнение на строителството прехвърлителите
са се задължили да прехвърлят на дружеството и 50% от правото на собственост
върху целия терен, в срок до 10 работни дни от изграждането на цялата сграда в
груб вид, удостоверено с подписан акт обр.14 (чл.14). Със споразумение към
предварителния договор от 01.08.2006 год., същите стани са постигнали съгласие,
че ако придобитото от приобретателя право на строеж, респ.право на собственост
върху някой от обектите в сградата бъде прехвърлено в полза на трето лице, те
се задължават да прехвърлят в полза на третото лице правото на собственост
върху ид.ч. от терена, определена като част от онези 50%, които приобретателят
следва да получи в собственост по силата на чл.14 от предварителния договор,
пропорционална на съответните общи части от сградата за съответния
самостоятелен обект. Няма спор също така, че с нот.акт №130, том ІІ, рег.№3413,
дело №237 от 27.12.2007 год. на нотариус под №533 на НК страните са изпълнили
поетото задължение по предварителния договор и собствениците на терена са
учредили право на строеж на ищцовото дружество, а в т.ХVІ от нот.акт
учредителите са поели задължение като част от своята насрещна престация, срещу
изпълнение на строителството, да прехвърлят на приобретателя 50% от правото на
собственост върху целия терен в срок от 10 работни дни от изграждането на сградата в груб вид,
удостоверено с акт обр.14. Не се спори между страните, че в резултат на
извършена публична продан ответникът е придобил правото на собственост върху
три самостоятелни обекта в сградата, реализирана в резултат на учреденото право
на строеж в поземлен имот №81178.9.27, за което се представят три постановления
за възлагане на недвижим имот от 05.01.2012, 09.03.2012 и 09.03.2012 год. на
ЧСИТ.Маджарова. След тези дати, на 18.04.2012 год. с нот.акт №121/2012 год. на
нотариус под №133 на НК, собствениците на терена са прехвърлили на три лица –
ответника ЕТ, ищцовото дружество и трето за спора лице – „Адел“ ООД, идеални
части от правото на собственост върху терена, като прехвърлените на ответника
идеални части са 177,39/4006 кв.м., в изпълнение на задължението на
прехвърлителите, съгласно подписан между тях и „Арастрой“ ООД предварителен
договор и нот.акт №130/2007 год. срещу договореното в посочения акт и изпълнено
задължение на приобретателя „Арастрой“ ООД за строителство (пункт ІІ). Не се
спори , че прехвърлените идеални части от правото на собственост съответстват
по обем на идеалните части от правото на строеж, прилежащи към закупените на
публична продан самостоятелни обекти.
Страните не спорят по промените в обстоятелствата,
подлежащи на вписване търговския регистър по партидата на ищеца, касаещи
съдружниците, представляващите и промяната в правно-организационната форма.
При така установените по-горе факти, съдът намира, че
предявената претенция по чл.59 ал.1 от ЗЗД е неоснователна.
На първо място следва да се посочи, че ищецът не
разполага с друг иск против ответника, доколкото между тях не е осъществена
договорна връзка, нито някаква друга връзка с недоговорен произход, а
обстоятелството, че ищецът разполага с иск против физическите лица, негови
съдоговорители, е ирелевантно съобразно възприетото с ППлВС №1/79 год. и решение № 75 от 15.05.2009 г. на ВКС по т.
д. № 770/2008 г., II г. о., ТК.
Необходимото
изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи
факта. Обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, т.е. те не са в
причинно-следствена връзка, но и едното,
и другото следва да са последица на факт или на група факти. Поради
горното, за да прецени основателността на претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД, съдът следва да установи дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
или от обща група факти. Тежестта на доказване за наличието на обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца и причинно следствената връзка е на ищеца.
В конкретния случай, с нот.акт №121, том І, рег.№1133,
дело №109/2012 год., физическите лица-прехвърлители са прехвърлили на ответника
177,39/4006 кв.м.ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 81178.9.27.
Престацията, която ответникът е придобил
по горната сделка с вещен ефект, представлява имуществена полза, оценимо
в пари право, както се установява от съдебно-икономическата експертиза. Поради
това съдът приема, че ответникът се е обогатил – в неговия партимониум е
постъпила имуществена облага. От друга страна, поради изпълнение на
задължението на ищеца да осъществи строителството на сградата в ПИ №81178.9.27,
поето с нот.акт №130, том ІІ, рег.№3413, дело №273/27.12.2007 год., „Арастрой“ ЕООД
е очаквал неговите контрагенти по тази сделка за изпълнят поетото с пункт ХVІ
от нот.акт задължение да му прехвърлят 50% от правото на собственост върху
целия терен в срока по този текст. Това задължение очевидно не е изпълнено
точно, тъй като същите задължени лица са се разпоредили с правото си на
собственост върху тази част от терена с нот.акт №121/2012 год., но не само в
полза на ищеца, а и в полза на ответника – ЕТ и на „Адел“ ООД, при което ответникът
е придобил 177,39 кв.м.ид.ч. от правото на собственост. Дали третите лица все
още са били задължени по споразумението от 01.08.2006 год. към предварителния
договор от 17.06.2006 год., след като в нотариалния акт за суперфиция срещу
учредяване право на строеж от 2007 год. текстът на споразумението не е
възпроизведен, а именно, задължението им да прехвърлят правото на собственост
на всяко трето лице, което придобие обекти от сградата, това според съда е
ирелевантно за спора. Релевантен е резултатът от разпоредителното действие,
извършено с нот.акт №121/2012 год. и той се изразява в пропускането на
възможността на ищеца да увеличи имуществото си, като придобие оценимо в пари
право срещу дадена вече престация, т.е. в неговото обедняване.
Съдът намира, че липсва връзка между обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца от един или няколко юридически факта. Както
се установява от представените доказателства, обогатяването и обедняването са
опосредени от незабранените от закона действия на трети за спора лица по
разпореждане с притежавано от същите право на собственост. Поради липсата на
връзката между обогатяването и обогатяването, регламентирана в хипотезиса на
правната норма на чл.59 ал.1 от ЗЗД, претенцията е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 2 000 лв.,
представляващи възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ,,Арастрой”ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Драма”№11, ателие 4,
представлявано от управителя Кольо С. Недков, чрез адв.Д.С., против ЕТ
,,Адел-1- А.Д.”*** и адрес на управление ул.,,Иван Богоров”№13, за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 26 000 лева, заявена като
частична претенция от такава в общ размер на 82 000 лева, представляваща
стойността на 177.39 кв.м. в идеални части от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор №81178.9.27 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Черноморец, с която стойност ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на
обедняването на ищеца, като е придобил същите без да ги заплати на последния.
ОСЪЖДА ,,Арастрой”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.,,Драма”№11, ателие 4, представлявано от
управителя Кольо С. Недков, чрез адв.Д.С., да заплати на ЕТ ,,Адел-1- А.Д.”***
и адрес на управление ул.,,Иван Богоров”№13, съдебно-деловодни разноски в
размер на 2 000 лв., представляващи възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: