Р Е Ш Е Н И Е № 260285
25.04.2022г., град
ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XIV граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
19553 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 и 250 ГПК.
От страна на ответника е
постъпила молба за присъждането на разноски по неразгледания евентуален иск.
В срока за
становище е постъпило такова от насрещната страна, с което молбата се смята за
неоснователна.
От страна на ищците
е постъпила молба, с която е иска допълване на решението с произнасяне по
искането за упражняване на косвен контрол и произнасяне по исканията за
установяване на грешка в КК относно застрояването на имота и неговия начин на
трайно ползване.
Постъпило е
становище от насрещната страна за неоснователност на искането.
Съдът, като прецени изложените съображения, намира следното:
Относно
искането по чл. 248 ГПК:
Молбата е за допълване
на решението, тъй като съдът не се е произнесъл
относно разноските на ответника. Същата е
допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С исковата молба ищците са въвели две основания за придобиване на правото
на собственост- договор и придобивна давност в условията на евентуалност.
Налице е обективно съединяване на искове в защита на едно и също благо срещу един ответник. Предвид уважаването
на главното въведено основание, съдът не се е произнесъл по въведената при
условията на евентуалност претенция за същия имот срещу същия ответник. В тази
хипотеза, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът, а
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение.
Посочената в молбата по чл. 248 ГПК практика на ВКС се споделя от съда, но
е неприложима към настоящата хипотеза. Същата разглежда случаи на субективно
съединяване на искове на различни основания срещу различни ответници, при които предявеният срещу евентуалния
ответник отделен иск не е бил разгледан и срещу него изцяло липсва произнасяне.
Ето
защо искането следва да бъде оставено без уважение.
Относно искането за допълване:
Непълно е
решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва
формирана воля на съда относно част от спорното право,
един от съединението искове или допълнителни искания, свързани с предмета.
В настоящия
случай няма предявен инцидентен установителен иск за законосъобразността на реституционното решение на ответницата. Отправеното искане е за преценка валидността на
административния акт по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. При извършването на тази
проверка съдът се произнася единствено в мотивите на съдебния акт, доколкото е
от значение за решаването на повдигнатия спор. Гражданският съд не би могъл да
се произнесе по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК с изричен диспозитив относно
валидността на административния акт.
Не са налице предпоставки за допълване на решението с
произнасяне по искания за установяване на грешка в застрояването и начина на
трайно ползване. По същество това не са самостоятелни претенции, а
представляват факти, въведени от ищците във връзка с възникването и
съществуването на претендираното право на собственост върху поземления имот. Те
не подлежат на самостоятелно установяване в процеса, защото съдът разглежда
единствено въведения спор за материално право. В тази връзка следва да се
съобрази и определението на ОС-Пловдив, с което бе отменено връщането на
исковата молба, в което е посочено, че за ищците е налице интерес от иска по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР, доколкото съществува спор за материално право между лицата,
на които е възстановена собствеността и трети лица, които заявяват самостоятелни
права.
Ето защо искането е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш Е Н И Е :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответницата от 25.02.2022г., с която е направено искане за допълване на решението в
частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците от 11.03.2022г., с която са направени искания за допълване на решението.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Тоско Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.