МОТИВИ: към присъда по НЧХД № 175/ 2020г. на РС- Момчилград.
Производството по делото е образувано по тъжба на Ф.М.Х. с ЕГН- **********,***, подадена
срещу подс. Ф.С.Ю. с ЕГН- **********,
от с.гр., за извършено престъпление по чл.130
ал.2 вр.ал.1 от НК- за това, че на 27.06.2020г., около 17,00ч. в гр.Момчилград, ул.“Маказа“ №
59, е причинила на тъжителката, лека телесна повреда, без разстройство на здравето,
изразяващо се в кръвонасядания на полулигавицата на долната устна и на лявата
мишница, довели до болка и страдания.
С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата
от 6 000 лева срещу подсъдимата Ф.С.Ю., за нанесените й неимуществени вреди, който е приет за съвместно
разглеждане от съда.
Тъжителката
се
явява лично в съдебно заседание, и се представлява от адв.М.Ч. ***. Поддържа
внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, като моли съда да
признае подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Намира, че са налице условията за налагане на наказание, като иска съдът да признае подсъдимата
за
виновна. Претендира и уважаването на
предявеният граждански
иск, като иска заплащането на обезщетение да е съобразена с
принципите на справедливостта и трайната съдебна практика, както и
деловодните разноски. Счита, че описаната в тъжбата фактическа обстановка
безспорно е доказана със събраните
писмени и гласни доказателства.
Подсъдимата
Ф.С.Ю.,
се явява в съдебно заседание и се представлява от адвокат Ив.Б. ***. Същата не се
признава за виновна и заявява, че е слязла на етажа на тъжителката, за да се
разбере със НУРХАН /дъщерята на тъжителката/ за някакви снимки на децата им, но
е била нападната от тъжителката и дъщеря й, ударена е била от тях, и тя само се
защитавала като се била прикрила с ръце. Косата й била оскубана. Отрича да е
нанесла удари по тъжителката или дъщеря й, последните били я нападнали.
Защитникът на подсъдимата намира деянието, за
което е обвинена неговата подзащитна за неизвършено от нея,
обвинението не било доказани по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, като пледира същата да бъде призната от съда за
невинна, а предявеният граждански иск-
да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени и
направените
деловодните разноски.
От
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката
Ф.М.Х. и подс.Ф.С.Ю., са близки роднини- последната е
племенница на първата, и живеят в една и съща къща в
гр.Момчилград, на ул.“Маказа“ № 59 /първата на вторият етаж, а втората- на
първият етаж, ведно със своите родители/. И двете са омъжени и имат деца.
Страните по настоящото производство- а и други техни роднини, от няколко години
са във обтегнати отношени във връзка с наследствени имоти, и
породилата се от това невъзможност да разрешат възникнали между тях
проблеми доброволно.
По делото се установи, че във връзка с снимки, които били направени с телефон
от едно от децата на страните, и препратени на телефон на друго от децата им,
между страните е възникнал спор, за това кое дете, какво е снимало- най вече
спорът е бил между подс.Ф.Ю. и дъщерята на тъжителката- а именно НУРХАН
АХМЕД,която е братовчедка на подсъдимата. И така за изясняване на този въпрос
между двете /дъщерята на тъжителката и подсъдимата/ е имало няколкодневен спор,
който е довел и до скандала между двете,
а и други лица от техните семейства, на процесната дата- 27.06.2020г.
На процесната дата- 27.06.2020г., около 17,00/17,30 часа, подс. Ф.Ю., е
била в дома си на вторият етаж, на посочената по-горе къща, и е решила да
посети своята братовчедка НУРХАН АХМЕД /дъщеря на тъжителката/, в нейният дом-
на първият етаж, с намерение да внесе яснота по въпроса със снимките на децата
в мобилни телефони. За целта е излезнала от своят дом на вторият етаж на къщата
и се насочила към първият етаж, спряла се пред входната врата на жилището,
където е живеела НУРХАН АХМЕД, със своите деца и родители- т.е. и с майката,
която е тъжителката Ф.Х., и почукала по вратата. Вратата е била отворена от
НУРХАН, а до нея е била и нейната майка- тъжителката Ф.Х., а в жилището са били
децата на Нурхан. Между двете /Ф. и
НУРХАН/ е възникнал спор на висок глас относно направените от децата снимки,
при който били разменени реплики, и който спор е ескалирал в скандал, при който
подсъдимата Ф. се опитала да влезе в жилището, обитавано от НУРХАН и майка й тъжителката
Ф.Х., /и семейството им/, като
последните не са й позволили това, и между тях е възникнало физическо
съприкосновение, изразяващо се в взаимно нанасяне на удари, дърпане и скубене и
скубене на коси.
Т.е. между двете /Ф. и НУРХАН/ е възникнало сбиване, при който НУРХАН е
нанесла удари с ръце в областта на лявата част на гърдите и по лявата ръка на Ф.Ю.,
а последната също е нанесла такива удари по НУРХАН /по лицето, и по лявата
ръка/, както и я хванала за косата. Взаимното нанасяне на удари и скубенето е
било придружено с взаимно бутане и дърпане.
По това време в бутането и дърпането се включила и е участвала и намираща
се там майка на НУРХАН- а именно тъжителката
Ф.Х., която също е получила удари по различни части от тялото си /по лицето
и по ръката, както и е била ухапана- по нейни думи, /, като ударите са били
нанесени от подсъдимата Ф.Ю..
Поради обстоятелството, че скандалът между трите жени- двете братовчедки Ф. и НУРХАН, а майката на последната- тъжителката
по делото, е бил на доста висок тон, от вторият етаж е слязъл и съпругът на подсъдимата
Ф.- св.Ш.Ю., който е успял да разтърве биещите и дърпащите се жени, в т.ч. и
своята съпруга, с която заедно се прибрали в дома си. Същото са направили НУРХАН
и нейната майка-тъжителката, като веднага след това НУРХАН се обадила по
мобилен телефон / №33781808390/ на ЕЕН 112 /обаждането е било в 17,10,36 часа/,
и сигналът е бил за възникнал скандал или побой.
Към този момент към къщата, където е бил скандалът с трите жени,
родственички, /подсъдимата Ф.Ю., нейната братовчедка НУРХАН и тъжителката, която е майката на Нурхан/, се
насочила тяхна комшийка- св.Шефика Исмаил, която е чула крещене, която като
пристигнала на място е видяла подсъдимата Ф. и нейният мъж- Ш., които били до
вратата, и по нея Ф. е чукала силно по вратата на НУРХАН, и викала нервно, и
нищо не се разбирало. Свидетелката е видяла Нурхан и нейната майка, но не е
видяла самото сбиване между тях, и се върнала към своят дом, т.к. съпругът на Ф.
с жест я отпратил. По аналогичен начин на самото сбиване очевидец не е била св.Хатче
Алиосман /също съсед на страните/, която е видяла дошлата пол.кола и линейка, а
Нурхан говорила с полицаи, и влезла в дома на Нурхан, където майка й /и тя
самата по-късно/ обяснили случилото се – а именно Ф. била нахлула в дома им,
ударила и оскубала Нурхан, както и ударила и ухапала Ф.. Децата също били там
плачели, и постоянно говорели че „ще ги
убие Ф. ингето“.
Очевидец на самият скандал е и непълнолетният син на подсъдимата- Е.Ю.,
който е видял слизането на своята майка до първият етаж и техният спор за
снимките на едно от децата на Нурхан. Заявява, че е видял как Нурхан удря майка
му, но не и обратното, като майка му само се защитавала, както и не видял друг
да е удрял майка му.
Свидетелски показания са дадени от Ахмед Бекир, свекър на подсъдимата и /чичо
на НУРХАН, респ. девер на тъжителката/, който не е видял скандала и сбиването,
и който е чул виковете и заканите на Нурхан, че ще ги запали, както и разбрал,
че същата е ударила снаха му. Посочва също, че двете- Нурхан и Ф. се скарали и
сбили /Нурхан е удряла, а майка й е държала снаха му Ф., и това се е случило на
площадката пред врата на първите, и това чул от жена си/. Същият не отрича, че
имат проблеми с брат си и неговото семейство- имали имотни спорове в съда.
Установи се по делото, че така полученият от подсъдимата сигнал в ЕЕН 112 е
бил препратен в РУ- Момчилград, като ОД в полицейското управление е изпратил на
местопроизшествието екип от полицейски служители- свидетелите А.М. и Р.М.,
които като посетили същото, са установили намиращите се там лица, и са снели
обяснения от същите- а именно от НУРХАН АХМЕД, от подс. Ф.Ю., от Ф.Х. /тъжителката, която е майка на
НУРХАН/, и съпругът на подсъдимата- св.Ш.Ю.. Съставени били и протоколи за
предупреждения на НУРХАН АХМЕД, на подс Ф.Ю. и съпругът Ш.Ю., на тъжителката Ф.Х.
/майка на Нурхан/- за да не се саморазправят и отправят обидни думи. Пол.служители
в показанията си сочат, че участващите в скандала са споделили за възникиналото
между тях за снимките на децата скарване и за сбиването, което се случило, при
което е имало размяна на удари, скубене и хапене. Самите лица- сбилите се жени
били превъзбудени, но те не са видели видими наранявания по тях. И двамата
сочат, че скандалът основно е бил между младите жени /визират Ф. и НУРХАН/. В това време е дошла и линейка на
Спешна помощ, която е оказала съответна помощ на участващите в скандала лица.
Въз основа на полицейските материали, съответни длъжностни лица от общинска
администрация- Момчилград са издали и актове за установяване на административни
нарушения срещу участващите в скандала лица, както и са издадени
нак.постановления- в конкретният случай срещу Ф.Ю.- за деяние срещу Нурхан
Ахмед, на която с Нак.постановление е било наложено адм.наказание „глоба“ в
размер на 50 лева.
Като доказателство е приложено и Съдебно- медицинско удостоверение № 94/ 2020г.
на д-р Н.М., в което е посочено, че лицето Ф.Х.- тъжителката по делото е била
освидетелствата на 29.06.2020г./, при което е установено, че същата е имала кръвонасядания
на полулигавицата на долната устна и на лявата мишница, което е довело до болка
и страдание, като описаните увреждания на пострадалият са получени
при действието
на твърд, и е възможно да са причинени,
така, както е
съобщило освидетелстваното
лице /посочила, че на 27.06.2020г. около 17,00 часа била бита
с юмруци и ухапана от познато й лице/.
Приложени са няколко броя снимки от тъжителката, в които са виждат
кръносядания в областта на мишниците на същата, които съдът не обсъжда, т.к. не
е установено по безспорен начин да имат отношение към процесният случай. Приложен
е и болничен лист, издаден на тъжителката, с който й разрешава отпуск по болест
за периода от 29 юни до 03 юли 2020г., поради есенциална хипертония на лицето.
В
представеното по делото СМУ № 95/2020г. на
съдебен лекар /д-р Н.М./ е посочено, че подс.Ф.Ю. е
освидетелствата на 29.06.2020г./, при което е установено, че същата е имала кръвонасядания
и охлузване на кожата на лявата млечна жлеза, лявата мишница и левята
предмишница, което е довело до болка
и страдание, като описаните увреждания на пострадалият са получени
при действието
на твърд, или тъпо-ръбест предмет, и е
напълно възможно да са причинени, така, както е съобщило
освидетелстваното
лице /на 27.06.2020г. около 17,30 часа била бита с ръце от
познато й лице/.
Горната фактическа обстановка се установи с обясненията на подсъдимото
лице, показанията на св.НУРХАН АХМЕД; показанията на съпругът на подс.лице- Ш.Ю.,
както и на синът им Е.Ю., и на свекърът
на същата- Ахмед Бекир; показанията на съседките на страните- лицата Шефика
Исмаил и Хатче Алиосман, и на полицейските служители- А.М. и Р.М..
От показанията на Ш.Ю. и Е.Ю., които са очевици е видно, че между страните
е имало разменени реплики и сбиването, в хода на който е имало размяна на удари
между подсъдимата и НУРХАН /и нейната майка- тъжителката по делото/ по тялото, лицето
и крайниците- с ръце, както и е имало и скубене на коса и хапене, така, че и двете
страни са участвали в него след като спорът е прераснал в скандал и сбиване, и
двете страни си нанасяли удари, какато и се бутали и дърпали. В тази насока са
показанията на свидетелите- очевидци, като всеки един от тях е в близки
отношения с някоя от страните, както и са роднини в някаква степен по-между си,
но в същото време във влошени отношения.
Установи се, че по едно време възникналото сбиване е било прекратено от
съпруга на подс.Ф., и всяка от страните се прибрала в своят дом, като НУРХАН се
обадила по ЕЕН-112, и на място са дошли полицейска кола, а по-късно и линейка
на ЦСМП, предприети са били съответните действия, като биещи се разделили, и
всеки е бил със различни наранявания, които в същото време не са били видими за
свидетелите, в т.ч. и за полицейските служители, които са посетили мястото,
непосредствено след скандала с сбиване.
Така сбиването между двамата роднини, страни в настоящото производство, е
приключило, и същите са предприели съответни действия в следващите дни за
освидетелсване от съдебен лекар.- получили съответните съдебно-медицински
удостоверения, в които са описани техните телесни увреждания- обсъдени по-горе.
Съдът приема за установена гореописаната фактическа обстановка, при която
на 27.06.2020г., страните в настоящото производство, които са близки роднини,
са влезли в словесен спор, в който са използвали заканителни думи, и който
малко по-късно прераснал в физически сблъсък, изразяващ се взаимно нанасяне на удари
с ръце по тялото и горните крайници, скубане,, бутане и дърпане, при което
всеки от тях е получил различни травматични наранявания в различни части от
тялото си, които са подробно описани в приложените като доказателства
съдебномедицински удостоверения- обсъдените по-горе.
Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, основайки се на
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие- като дава
вяра както на показанията и обясненията на участващите в самият скандал-
описаните по-горе тъжителка и нейната
дъщеря, подсъдимата, така и на съпругът на подсъдимата и техният син и в най-
пълна степен на показанията на полицейските служители, свидетели по делото
/посочени по-горе/ и които не са заинтересовани от изхода на делото, т.к., са
еднакво отдалечени от страните в процеса, и техните имуществени и други
спорове. Техните показания са пълноценни и във взаимна връзка по-между си, и
съдът го приема за достоверни, и в този смисъл на думата и обективни, поради и
което им дава пълна вяра. Още повече, че същите се подкрепят и от показанията
на останалите свидетели- близките и роднините на страните в процеса, в частта,
в която всеки от последните описва сбиването между роднините /страни в
настоящото производство/, и нараняванията по всеки един от тях, според своите
близки отношения с тях- т.е., свидетелите на страните сочат увреждания по
лицето на страната, от която са посочени, и предхождащи удари от другата
страна. В този смисъл, съдът дава частична вяра на техните показания- в
посочената насока, като в другата част приема показанията за предубедени и мотивирани
от лично отношение към страните /положително или отрицателно/.
По делото като доказателства са представени и приети и писмени документи-
обсъдени по- горе, и това са съдебно-медицинските удостоверения на д-р Н.М., в
които са описани установените телесни повреди на тъжителката и на подсъдимата/;
Полицейска преписка- объдената по-горе, съдържаща- докладна записка на
пол.служител, разпитан по делото като свидетел, за получен сигнал за възникнал
скандал на посоченото място, дата и част между страните в настоящото дело,
протоколи за предупреждание на описаните по-горе лица, и АУАН и НП, и саморъчни
обяснения /на присъстващите на мястото лица/; Писмо на ЕЕН 112- РЦ Кърджали- за
получен сигнал за възникнал скандал- придружен с аудиозапис;.
Съдът не обсъжда изпратени от РУ- Момчилград протоколи за разпит на децата
на подсъдимата, т.к. същите не са събрани по предвиденият в НПК ред.
От приложените по делото доказателства се установява, че подс.Ф. и НУРХАН-
дъщеря на тъжителката в настоящото производство са влезли първоначално в
словесен конфликт, по време на който се отправяли заканителни думи, който
по-късно е прераснал в физически сблъсък, изразяващ се в в взаимно нанасяне на
удари със ръце, дърпане, бутане, скубане между двете страни /а по-късно и тъжителката, която също е била
ударена в областта на мишницата и лицето, и е била ухапана по
мищницата/предмишницата/, като и двете са получили телесни увреждания- различни
кръвонасядания по тялото и горните крайници, а тъжителката и по устната. В представените
съдебно-медицински удостоверения на съдебен лекар /д-р Н.М./ са посочени
телесните увреждания на двете участващи жени,и които са обсъдени по-горе, и
които са довели до болка и страдание, като описаните увреждания на
пострадалият са получени при действието на
твърд, тъп предмет /тъпо-ръбест/, и е напълно
възможно да са причинени, така, както е съобщили
освидетелстваните лица и в
отразените констатации в удостоверенията.
По
делото безспорно се установи, със цитираните по-горе и обсъдени в цялост
показания на свидетелите, и писмените доказателства, че както тъжителката е
получила различни телесни увреждания в резултат нанесени от подсъдимата удари с
ръце, както и бутане и дърпане, така и аналогични увреждания е получила и
подсъдимата- като те са били в резултат именно на удари от страна на тъжителката.
Нещо повече, свидетелите, и заиинтересованите и незаинтересовани
от изхода на делото /полицейските служители и съседи, донякъде, потвърждават
косвено това/, и намиращи се в непосредствена близост до двамата роднини-
страните в процеса, са категорични, че е имало сбиване между двете, а не нанасяне
на побой от едната спрямо другата страна. Очевидците, описани по-горе, макар и
да са заинтересовани от изхода на делото поради близостта със страните и
наличността на предходни спорове между тях, са категорични в така установеното
и прието от съда за установено. Сиреч, съдът приема, че е налице едновременност
и взаимност в нанасянето на ударите, което показва активно отношение към
възникналият скандал и от двете участващите в скандала лица.
Казано иначе, съдът приема, че има взаимно
нанасяне на лека телесна повреда на биещите се, и резултатът от това са
получени травматични увреждания и на двете, описани в медицински документи,
удостоверяващи тези обстоятелства- на причинени телесни увреждания със същите
сила и интензитет, и то взаимно причиняване на телесни увреждания в резултат на
възникнало между страните скандал и сбиване, изразяващ се нанасяне на удари една
към друга. Наличните медицински документи, характеризират уврежданията на страните
/безспорно причинени една на друга/, като аналогични на причинените на ваизмни
удари.
При тези фактически констатации съдът приема, че подсъдимата Ф.Ю. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъплението, за които е обвинена, а именно; за
това, че на 27.06.2020г., около 17,00ч. в гр.Момчилград, ул.“Маказа“ №
59, е умишлено е причинила на тъжителката, лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, изразяващо се в кръвонасядания на полулигавицата на
долната устна и на лявата мишница, довели до болка и страдания, и което съставлява престъпление
по чл.130 ал.2 от НК.
Установи се, че пострадалата Ф.Х.
е отвърнала веднага на подс.Ф.Ю. със същите телесни увреждания и е причинила
същата телесна повреда /кръвонасядания и охлузвания на кожата
на лявата млечена жлеза, лявата мишница и лявата предмишница, които са довели
до болка и страдание/. Предвид изложеното съдът намира, че са налице условията за
прилагане института на реторсията по смисъла на чл.130 ал.3 от НК, и затова и
двете следва да бъдат освободени от наказателна отговорност и не следва да
бъдат наказвани.
От обективна
страна- Изпълнителното деяние на престъплението по чл.130 от НК, се обективира
с действие. Това действие трябва волево да е насочено към причиняването на увреждането. В
конкретния случай несъмнено се установява от доказателствата по делото, че
подсъдимата, както и тъжителката са осъществили елементите
от обективната страна на престъплението по чл.130 ал.2 вр.ал.1от НК- нанесли са си взаимно удари с
ръце по тялото и крайниците, а и в лицето /на тъжителката/ и са си причинили
рани- кръвонасядания и охлузвания, които са причинили болка и
страдание на тъжителката и на подсъдимата по смисъла на чл.130 ал.2 вр.ал.1от НК.
Съдът стига
до извод, че и подсъдимата и тъжителката са осъществили и от
субективна страна всички елементи на престъплението, за което е
споменато по-горе- чл.130 ал.2 вр.ал.1 от НК- действали
са
виновно, при форма на вината пряк умисъл, като са разбирали свойството и
значението на извършваното противоправно деяние и са искали и целяли настъпването
на общоопасният резултат от извършеното. Установи
се безспорно активното отношение и на двете лица- на тъжителката и на подсъдимата
в осъщестяването на изпълнителното деяние- и двете взаимно си нанасяли удари,
дърпали и бутали се, и др., в резултат на които действия са получили съответни
травматични увреждания- като външните белези на същите се изразявали във кръвонасядания
и охлузвания, които не са били въприети пряко от част от свидетелите, еднакво
отдалечени от страните, и чиито показания са възприети от съда като
безпристрастни и обективни- тези увреждания са били видени и от близките на
страните лица- свидетели в процеса.
При тези
фактически констатации, както и предвид осъществените изискуеми се елементи от
състава на визираното в НК като престъпление, деяние по смисъла на чл.130 ал.2
ал.1
от НК, съдът намира, че подсъдимата
Ф.Ю. следва
да бъде призната за виновна, за извършеното от нея престъпление, но
не следва да й
се наложи съответното наказание,
т.к. по същото време и място и същият начин тъжителката е отговорила със същите
телесни увреждания на подсъдимата, което води до извода за наличност на
предпоставките по чл.130 ал.3 от НК- за ненаказване и на двете лица. Това води
до извода, че вина за причиняването на телесни увреждания, аналогични на
получените от нея носи и тъжителката- т.к. и тя е била активна в своето
отношение към възникналият скандал- също е нанасяла удари по подсъдимата, и
също я увредила телесно по същият начин и със същият травматичен резултат.
Съобразно
горното и на основание чл.130 ал.3 от НК съдът приема за налични
обстоятелствата за прилагане на реторсията, съгласно която и двете лица-
подсъдимата и тъжителката, като си нанесли еднакви по вид и интензитет телесни
увреждания по едно и също време, и съгласно която и двете следва да бъдат от
свободени от носене на наказателна отговорност, и съответно не следва да бъдат
наказвани.
При този
изход на делото и съобразно получените телесни увреждания, и спазвайки принципа
на справедливостта предявеният граждански иск в размер на 6 000
лева, претендирани от тъжителката за причинените й неимуществени вреди, следва
да се уважи частично т.к., се установи, че същата е претърпяла болки и страдания, но за
овъзмездяването на същите е достатъчна сумата от 1 000 лева. Искът в
останалата част и за разликата от уваженият размер до пълният предявен размер
от 6 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото
следва подс.Ф.Ю. да бъде осъдена заплати на тъжителката Ф.Х. сумата от 1 212
лева, сторени от последната разноски по делото, а по сметка- държавна такса от 50
лева върху уваженият размер на гр.иск.
Мотивиран по
горните съображения съдът присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;