№ 1871
гр. Бургас, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120103316 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод предявената от М. М. Д. ЕГН ********** от
град Ахелой, представляван в производството по делото от адвокат Г.С., против ГД
„Гранична полиция“ при МВР искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 700 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 82
часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 15.06.2019 г. - 09.07.2020 г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 130 лв.,
представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима за
периода 01.07.2019 г. – 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд на длъжността Ст. полицай в
ГЛС при ГПУ Летище Бургас към РДГП Аерогари към ГД „Гранична полиция“ – София.
Твърди също така, че през процесния период е положил общо 560 часа нощен труд, който
след преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 640,08 часа дневен труд, съответно
води до наличие на извънреден труд в размер на 82 часа, за които му се следва
възнаграждение в приблизителен размер от 700 лв., но същото до момента не му е платено.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени
доказателства.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер. Не се оспорва, че
1
през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е
изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се обаче, че в резултат на това
сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му е заплащан като 1 извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР.
Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., поради което Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не следва да се прилага по отношение на ищеца. Твърди
се също така, че за да е налице положен от ищеца извънреден труд, който не е заплатен от
ответника, следва ищецът да е работил извън установеното за него работно време по график
и да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от него час
труд, вкл. за извънреден и нощен труд, своевременно му е заплащан ежемесечно. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба предприема
изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК. В писмени бележки излага подробни
фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба процесуалният
му представител оспорва предявения иск, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.
В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца главница, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд като искът се счита предявен за сумата 737, 28 лева, а искът за
лихва се счита предявен за сума в общ размер от 171,61 лева за периода от 01.08.2019
година до 26.05.2022 година.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и
ал. 6 от ЗМВР, а акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По фактите между страните не е спорно, че за периода, посочен в исковата молба -
15.06.2019 година – 09.07.2020 година ищцата е бил в служебно правоотношение с Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР като е заемала посочената в исковата молба длъжност.
Страните не спорят, че е полагала нощен труд в този период.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните,
се тановява, че за периода от 15.06.2019 година до 09.07.2020 година ищцата е положила
618 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143 е равен на 706, 37 часа труд.
Разликата между двете стойности е 88,37 часа. Възнаграждението за тях е в размер от 737,
28 лева. Страните не спорят, че тази сума не е платена.
Спорът по делото е относно приложимия материален закон относно заплащане на
2
възнаграждение за този труд.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до
06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015
година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване.
Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. е обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма в смисъла, вложен в чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони настоящият състав приема, че за периода от 15.06.2019
година до 09.07.2022 година, в който попада и периода, посочен в исковата молба, не е
съществувала изрична нормативна регламентация за възможността положения извънреден
3
труд да бъде възмезден с възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки че не се съдържа изрична закона регламентация, приложение субсидиарно
следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвид
наличието на законова празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата, издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и
предвид цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на
работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от
другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а това противоречи на целта и
духа на закона.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба на 27.05.2022 година до окончателното й плащане.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок, поради което ответникът е изпаднал в
забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице, съдът приема, че
дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от
737 28 лв. за период с начална дата от 01.07.2019 г. до 26.05.2019 г., изчисляван върху
всяко тримесечно начисление от първо число на следващото тримесечие, възлиза общо, с
натрупване, на сумата от 171, 61 лв. Лихвата за забава следва да бъде присъдена считано от
01.08.2019 година, съгласно изменението на иска и размера на задължението да бъде
определен в посочената стойност предвид чл.162 от ГПК.. Поради изложеното, искът се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищеца и разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие платеното възнаграждение е в размер на 400 лева. С
оглед цената на иска и фактическата и правната сложност на делото настоящият състав
приема, че възнаграждението не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за осъждане на
4
ответника да плати главница и сумата 50 лева за иска за осъждане на ответника да плати
лихва. съобразно минималния размер, дължим на основание чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските за
извършване на експертизата, които са в размер от 150 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен
комисар, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, да плати на М. М. Д. ЕГН ********** от град Ахелой, представляван в производството
по делото от адвокат Г.С., сумата 737, 28 лева /седемстотин тридесет и седем лева, двадесет
и осем стотинки/, представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от общо 88, 37 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на
положения от него за периода от 15.06.2019 година до 09.07.2020 година нощен труд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
27.05.2022 година до окончателното й плащане, сумата 171, 61 лева /сто седемдесет и един
лева, шестдесет и една стотинки /, представляваща общ размер на лихви за забава върху
главниците за периода от 01.08.2019 до 26.05.2022 година, както и сумата 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно
на уважената част от иска, съобразно първоначално предявения размер.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен
комисар, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, от които сумата 100 лева /сто лева/, представляваща платена държавна такса
и сумата 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му от страните пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5