№ 86
гр. Велико Търново, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Г. Ц.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110200163 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 27.01.2023 год. на
ВТРП по ДП № ЗМ – 679/2022 год. по описа на РУ – В. Търново при ОД на
МВР – В. Търново (преписка № 5028/2022 год. на ВТРП), за освобождаване
от наказателна отговорност на И. И. З. - роден на **** год. в с. Д., общ.
******, обл. Велико Търново, с постоянен адрес: *********, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи като
международен шофьор в *****, неосъждан, с ЕГН: ********** - за
извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно
призована, се представлява от прокурор Ц. Г.. Същия счита, че от
доказателствата събрани в хода на ДП се доказва по безспорен начин
извършеното от З. престъпление, като моли съда да го признае за виновен.
Счита, че са налице основанията за освобождаването на З. от наказателна
1
отговорност с налагането на административно наказание по реда на чл. 78а от
НК, като предлага на съда да наложи наказание към предвидения в закона
минимален или малко над минималния размер. Не сочи нови доказателства и
няма искания за събиране на такива.
В съдебно заседание привлечения – редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н. И. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. И. не
оспорва установената в хода на разследването, като не сочи нови
доказателства и няма искания за събиране на допълнителни такива. По
същество обаче адв. И. счита, че подзащитния му не е извършил от
субективна страна престъплението за което му е повдигнато обвинение.
Излага доводи в тази насока, като моли З. да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 15.08.2022 г. по реда на чл. 212,
ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
По време на разследването е привлечен в качеството на обвиняем И. И.
З. с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК.
Установено е, че на 26.01.2021 г. обв. И. И. З. попълнил и подал до
Началника на сектор „Пътна полиция” - Велико Търново писмена декларация
с вх. № 127500-1951/26.01.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Велико Търново, която по силата на чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи вр. чл. 160 от Закона
за движение по пътищата е декларирал, че СУМПС с № ********* го е
изгубил на територията на гр.Г.Оряховица, въпреки че знаел, СУМПС
/свидетелство за управление на моторно превозно средство/ е било подменено
с чуждестранно - с великобританско. Обвиняемия подал и писмено заявление
за издаване на ново СУМПС, като на същия бил издаден дубликат на СУМПС
с № ********* на дата 29.01.2021 г. с валидност до 04.06.2024 г., което му
било връчено на 04.02.2021 г. В сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР гр.
Велико Търново било получено писмо с peг. № 3286р-14204/24.03.2022 г. по
описа на ГД „НП“, с което било изпратено СУМПС с № *********, издадено
на дата 04.06.2019 г. от ОД на МВР гр. Велико Търново на името на обв. З..
Към писмото за същото СУМПС бил приложен опис с подменени български
СУМПС с чуждестранни, като под № 11 било посочено, че СУМПС на обв. З.
2
е подменено с великобританско и било изпратено СУМПС с № *********,
издадено на дата 04.06.2019 г. от ОД на МВР гр. Велико Търново на името на
обв. З.. Това било СУМПС, което обв. З. заявил, че е загубил на територията
на гр. ****** и му бил издаден дубликат на българското СУМПС.
Видно от заключението по приобщената по ДП графическа експертиза
„ръкописният текст от букви и цифри, както и подписа в полето „Декларатор“
в представения документ: „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи, Приложение към чл. 17, ал. 1 от
ПИБЛД с подател И. И. З. от дата 26.01.2021 г., е написан, както и подписа е
положен от лицето И. И. З., ЕГН ********** от гр. Г. Оряховица.
Ръкописният текст: „Изгубена СУМПС на територията на гр. Г. Оряховица“ и
„СУМПС“ е изписан по светла на цвят химикална паста; целият текст е
написан от едно и също лице“.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от обясненията на
обвиняемия З. в хода на ДП и в хода на съдебното следствие, от разпитаните
в хода на ДП свидетели, извършената съдебно-почеркова експертиза на
подписа и ръкописния текст в декларацията подадена от З., както и от
останалите доказателства и доказателствени средства, приети и приложени по
делото по реда на НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
безспорно доказано по делото от обективна страна, че И. И. З. е осъществил
състава на престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, тъй като на 26.01.2021
г. в гр. Велико Търново потвърдил неистина - че е изгубил свидетелството си
за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* в
писмена декларация с вх. № 127500- 1951/26.01.2021 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново, която по силата на чл.
17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи вр. чл.
160, ал. 1 от ЗДвП (Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато
свидетелството е изгубено, за което притежателят на свидетелството
подписва декларация) се дава пред орган на властта - Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново за удостоверяване
истинността на посоченото от него обстоятелство.
Деянието е извършено при пряк умисъл, като З. е знаел и предвиждал
обществено-опасните последици от деянието си, както е искал тяхното
3
настъпване.
Настоящия съдебен състав намира за неоснователни изложените от
защитника на З. доводи относно това, че същия не е осъществил от
субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК. Адв. И. сочи, че
З. е подал процесната декларация и е вписал в нея данни, без да осъзнава, че
тези данни не отговаряли на действителността. В процесната декларация,
приложена по делото и приета като доказателство, се установява, че З. е
написал саморъчно, че е изгубил СУМПС на територията на гр. ******.
Същия обаче отлично е знаел, че личното му СУПМП, издадено в Р България,
е било заменено с английско такова, което е установено безспорно от
доказателствата по делото и не се спори от страните. Т.е. З. е подал
декларация, която да му послужи да му бъде издаден дубликат на българско
СУМПС, каквото той вече не е притежавал и което обстоятелство му е мило
напълно ясно и известно. Освен това от приложената към ДП Декларация
(приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от Нструкция № І-3-417/2010 г. (копие на л.
30 от ДП), се установява, че при попълването на тази декларация З. изрично е
посочил, че не притежава СУМПС, издадено от държава членка на
Европейския съюз, което следва да предаде при получаване на българско
СУМПС. З. не е посочил наличието на такова обстоятелство, тъй като му е
било ясно, че в противен случай или следва да предаде същото при
получаването на българското СУМПС или няма да му бъде издаден дубликат
на българското СУМПС. Всички тези обстоятелства водят на извода, че обв.
И. З. е бил наясно и е знаел, че към момента на подаване на процесната
декларация, не е притежавал българско СУМПС (като издаденото му такова е
било заменено с английско), но въпреки това е вписал в тази декларация
неверни данни, а именно че е изгубил такова.
Предвид горното настоящия съдебен състав намира че обвиняемия е
осъществил и от субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК,
като е действал при пряк умисъл.
При така установеното настоящия съдебен състав счете, че следва да
признае за виновен И. И. З. в извършването на горното престъпление.
За престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание до
три години лишаване от свобода или глоба от 100 до 300 лева. Видно от
приетите по делото доказателства И. З. е пълнолетен, не е осъждан за
4
престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена
опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от
НК за освобождаване на И. И. З. от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, с налагане на административно
наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало
на З., ниската степен на неговата обществена опасност като личност, както и
пълното му съдействие за установяване на обективната истина. Предвид на
това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелствата, че същия
не притежава собствено недвижимо имущество, работи, но е с минимални
доходи, съдът намира, че за извършеното деяние на И. З. следва да бъде
наложено наказание – глоба към предвидения в закона минимум, а именно в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
При този изход на делото И. И. З. следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 229.30 лева, както и за сумата от
5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И. И. З. - роден на **** год. в с. Д., общ. ******, обл.
Велико Търново, с постоянен адрес: *********, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН:
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.01.2021 год. в гр. Велико Търново
потвърдил неистина - че е изгубил свидетелството си за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) № ********* в писмена декларация с
вх. № 127500- 1951/26.01.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
5
на МВР гр. Велико Търново, която по силата на чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на български лични документи вр. чл. 160, ал. 1 от ЗДвП (Дубликат
на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, за
което притежателят на свидетелството подписва декларация) се дава пред
орган на властта - Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Велико Търново за удостоверяване истинността на посоченото от него
обстоятелство - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а от НК обвиняемия И. И. З. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 313, ал.
1, пр. 1 от НК, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1 000 (ХИЛЯДА ЛЕВА).
ОСЪЖДА И. И. З., с установена по делото самоличност, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС направените разноски по делото в размер на 229.30 лева
(двеста двадесет и девет лева и тридесет стотинки), както и сумата от 5 лева
(пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВТОС в 15-дневен
срок считано от днес, като е обявено на ВТРП и на защитника на обвиняемия
в съдебно заседание
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6