№ 6378
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110142166 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 233063/16.07.2024г. на СРС,
подадена от С. Р. Ц. срещу Столичната община.
Ищцата С. Р. Ц. чрез адв. Т. Г. – АК-Монтана, е предявила срещу Столичната община
иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД за осъждането ú да заплати на ищцата сумата от
1080,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди на притежавания от нея
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ***********, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 04.06.2024г. към 14:30ч. на бул. „Сливница“ в град София, при
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от датата на деликта /04.06.2014г./ до окончателното изплащане на
сумата.
Основателността на иска си ищцата обосновава с обстоятелството, че на 04.06.2024г.
около 14:30ч. управлявала описания по-горе автомобил марка „Фолксваген“ в посока на
движение към ж.к. „Люлин“/ул.„Д.Петков“. В автомобила били и двете ú деца. В лявата
пътна лента имало необезопасена дълбока дупка, в която тя самокатастрофирала. От колата
се чул силен тропот и чукане, затова веднага отбила. Подала сигнал на тел. 112 и се обадила
на баща си, тъй като в колата били и децата ú. На място дошъл той, както и полицейски
патрул, който съставил протокол за ПТП. Автомобилът на ищцата не бил застрахован по
застраховка „Каско“, поради което бил транспортиран в сервиз и отремонтиран, за което тя
заплатила 1080,00 лева. Излагат се съображения, че пътят, на който настъпило
произшествието, бил стопанисван от ответника, като той бил длъжен да го поддържа в
добро състояние. Поради това и общината следвало да обезщети настъпилите вреди. За
насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява, като се
представлява от адв. Г., или не изпраща представител. Депозира се писмено становище.
Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез гл.юрк. Д.А.-Ж. е
подала Отговор, вх. № 303185/27.09.2024г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Заявява, че не носи отговорност за настъпване на вредите, тъй
1
като липсва виновно поведение на общината. Оспорва се соченият в исковата молба
механизъм на ПТП. Столичната община била изпълнила задължението си да поддържа
булеварда в добро състояние, а отговорността за настъпването на ПТП била изцяло на
водачката на автомобила, която не съобразила поведението си с пътната обстановка. Нямало
никакви данни, обосноваващи извод, че дупката не е можело да бъде забелязана или
избегната. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване. Възразява
се че са ремонтирани вреди, които не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. За
насрочените по делото публични съдебни заседания се представлява от гл.юрк. Ангелова-
Жекова или не изпраща представител. Предявеният иск се оспорва, като становище се
изразява в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и подадения отговор, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявения с нея иск е допустим.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 49 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие,
причинените от него вреди в нейната правна сфера и техния размер, причинната връзка
между вредите, поведението на ответника/негови работници или служители и
произшествието. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното на л.6-7 копие от свидетелство за регистрация, С. Р. Ц. е
собственица на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ***********.
Видно от представения по делото Констативен протокол № 1898872//04.06.2024г., на
същата дата около 13:30ч. в град София на бул. „Сливница“ до № 115 е настъпило пътно-
транспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“,
рег. № ***********, управляван от С. Р. Ц., движейки се по бул. „Сливница“ към ул. „Д.
Петков“, пред № 115 е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
като е понесъл щети по предната ходова част. Протоколът се ползва с материална
доказателствена сила, доколкото е съставен при посещение на място на служителите на
МВР.
Видно от представените копия от Фактура № **********/10.06.2024г., издадена от
„Каравел 21“ ЕООД, и фискален бон към нея, ищцата е платила сумата от 1080,00 лева за
ремонт на автомобила, състоящ се в смяна на преден ляв амортисьор, пружина, тампон с
лагер макферсон, заден ляв амортисьор, задна лява биелетка, както и труд.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата
компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено
обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата
правилност. Вещото лице е установило, че ПТП е настъпило на бул. „Сливница“ в посока от
кръстовището с ул. „Опълченска“ към ж.к. „Люлин“, след преминаване на пешеходната
пътека на ул. „Сливен“. Ищцата се е движила в най-лявата от трите еднопосочни пътни
ленти със скорост от около 40 км/ч., като около 16-17 метра след пешеходната пътека е
попаднала в дупка, намираща се при 2 броя правоъгълни чугунени отводнителни шахти,
около десните ръбове на които асфалтовата настилка е била улегнала и частично изровена с
2
дълбочина на дупката около 9 см. Участъкът от пешеходната пътека до дупката е бил прав,
без наличие на ограничена видимост, като водачката на автомобила е имала пряка видимост.
Автомобилът е преминал пред тази неравност с предно и задно леви колела, като при
преминаването на предното ляво колело спиралната пружина на предния ляв макферсон се
счупва в долната си част, като се получава шум и тропот, наложили водачката да спре.
Анализирайки техническото състояние на автомобила съобразно наличните по делото
снимки, вещото лице посочва, че предният ляв амортисьор на автомобила не е бил в
изправност и съпротивителното му действие е липсвало. При това положение под
въздействието на неравностите по пътя и собственото тегло на колата елементите на
окачването /пружина, тампони, лагер, носачи/ са били в непрекъснат и прекалено динамичен
трептящ режим, като трептенето се е изразявало в бързо, високочестотно и
високоамплитудно свиване и разтягане на пружината. В това състояние и при
многократното и рязко свиване на предната лява пружина буталният прът на предния ляв
амортисьор е достигал до най-долно положение и буталото му се е удряло в долния клапан
на цилиндъра, в който се движат буталото и прътът. При преминаването през конкретната
дупка предното ляво колело е пропаднало рязко в зоната на ръба на шахтата, пружината се е
разтегнала рязко, като при упор на колелото в дъното на дупката е последвал откат върху
най-долната навивка на пружината, довел до счупването ú. Този механизъм на счупване е
бил предопределен и, ако не се е получил в конкретната дупка, то задължително би се
получил при попадане на колелото в следващата неравност по пътя. Вещото лице сочи, че
косвено потвърждение за този механизъм на увреждането е липсата на щети по гумите и
джантите, които биха се увредили първи при изправност на ходовата част на автомобила,
който принципно конструктивно бил предвиден да издържа на подобни неравности.
Допълнително в съдебно заседание уточнява, че конкретната дупка е била финалът –
последен елемент от причинно-следствените действия, довели до счупване. Затова според
вещото лице и претендираните за обезщетяване вреди не са в причинно-следствена връзка с
попадането в дупката.
По делото е разпитан свидетелят Р.Цв. – баща на ищцата. Показанията му съдът, като
прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира изцяло като
вътрешно непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен
материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Знае за процесното ПТП.
Дъщеря му му се обадила /м.06.2024г./, че попаднала с колата в дупка, била с децата си. Бил
наблизо и дошъл бързо – мястото било на бул. „Сливница“ до малък пешеходен светофар
преди бензиностанцията на „Шел“. Обадили се в полицията, дошли полицаи и направили
протокол. Дупката била на канал в най-лявата част на платното. Решетката била пропаднала,
а около нея било разядено и имало доста широка дупка. Знае, че дъщеря му карала с 30-40
км/ч, бавно. След инцидента бавно-бавно закарали колата в сервиз. Дупката не била
сигнализирана.
Доколкото ПТП е реализирано на булевард в рамките на град София, като от страна
на ответника не са заявени възражения и не са представени доказателства в противна
насока, съдът намира, че това е станало върху уличната мрежа на Столичната община.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са собственост на общините, стига да не са включени в уставния фонд
на търговски дружества. По делото не ангажирани доказателства, които да сочат собственик
на процесната улица да е лице, различно от Столичната община. Последната, като
собственик на улицата, е длъжна, съобразно чл. 11, ал. 1 ЗОС и по аргумент от чл. 195, ал. 1
и чл. 75, ал. 3 ЗУТ и чл. 3, ал. 1 и чл. 170а, ал. 1 ЗДвП, да я поддържа с грижата на добрия
стопанин в такова състояние, осигуряващо безопасното и безпрепятственото ú ползване.
Поддръжката е дейност с постоянен и регулярен характер. Общината чрез своите органи и
назначените в тях служители следва непрестанно да проверява състоянието на съоръженията
3
към транспортната инфраструктура и улиците, като немедлено отстранява всяко увреждане
в тях, което може да създаде опасност за живота, здравето и собствеността на гражданите и
да застраши останалите елементи на инфраструктурата. Осъществяването на поддръжка е
свързано с активност на компетентните за това общински структури, като по никакъв начин
не е обусловена и не зависи нито от липсата или наличието на подадени сигнали, нито от
възникнали инциденти по повод това съоръжение. Общината следва да поддържа уличната
мрежа в такова състояние, че по нея да не се образуват дупки, а, ако такива се образуват, то
следва незабавно да бъдат обозначени и отремонтирани с цел недопускане реализирането на
ПТП. Поради тази причина, доколкото служителите на общината не са предприели
ефективни действия за обозначаване и отремонтиране на дупката, общината носи
отговорност за настъпилите от тези свои действия за трети лица вреди, тъй като ПТП е
настъпило при попадане именно в неотремонтираната и неозначена дупка на уличното
платно.
В същото време водачката на автомобила е имала възможност своевременно да
възприеме дупката и да предприеме необходимите действия за избягване на ПТП, като в
тази насока поведението ú е в противоречие с чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Тя е допринесла в
значителна степен за настъпването на произшествието. Видно от заключението на вещото
лице, автомобилът ú е бил в крайно лошо техническо състояние, а дупката е била само
последното въздействие, довело до повредата. В тази връзка съдът изразява известно
несъгласие със заключението на вещото лице, че претендираните вреди не са в причинно-
следствена връзка с попадането в дупката. Напротив, те се намират в причинно-следствена
връзка с попадането в дупката /каквато не бива да се допуска да съществува в уличната
мрежа на столичния град/, тъй като имено попадането в конкретната неравност е довело до
произшествието. Предаварийното състояние е елемент, обуславящ намаляване на
отговорността на общината, тъй като, ако водачката и собственица на автомобила бе
изпълнила задължението си по чл. 4 ППЗДвП да се движи по пътищата с технически
изправно превозно средство, то произшествието нямаше да се случи. Затова и съдът намира,
че е налице съпричиняване от страна на ищцата, като приносът ú към настъпването на
вредоносния резултат следва да бъде особено завишен и определен на 70%.
Ищцата е заплатила за отстраняване на вредите сумата от 1080,00 лева, като
корекцията с оглед съпричиняване следва да се определи с оглед тази сума (арг.
р.63/08.07.2019г.-т.д.2013/2018г.-Іт.о.). При това положение предявеният иск е основателен за
сумата от 324,00 лева. Към нея следва да се присъди и законна лихва за забава за периода от
датата на увреждането до окончателното изплащане /арг. опр. 104/23.04.2021г.-
к.гр.д.2869/2020г.-ВКС,IVг.о./. За горницата над тази сума до пълния си предявен размер
искът подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи в отговора на исковата молба са неоснователни и не разколебават
горните изводи.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Тъй като предявеният иск се уважава частично, право на
разноски имат и двете страни.
Ищцата е доказала разноски в размер на 850,00 лева. От тях в полза на ищцата и
съобразно изхода от делото следва да се присъдят като разноски в първоинстанционното
исково производство 255,00 лева. Заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от
400,00 лева не може да се приеме за прекомерно по размер.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 70,00 лева, изчислени пропорционално на база пълен размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100,00 лева.
4
По реда на чл. 77 ГПК между страните следва да се разпредели и изплатеното
първоначално от бюджета на съда допълнително възнаграждение на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза в размер на 200,00 лева, като от него ищцата следва да
заплати 140,00 лева, а ответната страна – 60,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията
ú в град София, да заплати на С. Р. Ц., ЕГН **********, от град София, сумата от 324,00
лева, представляваща обезщетение за нанесени материални вреди на собствения на ищцата
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № ***********, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 04.06.2024г. при попадане в необезопасена дупка на пътното
платно в град София, на бул. „Сливница“ в близост до № 115, ведно със законната лихва от
датата на произшествието (04.06.2024г.) до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 324,00 лева до пълния му предявен
размер от 1080,00 лева.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията
ú в град София, да заплати на С. Р. Ц., ЕГН **********, от град София, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 255,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. 42166/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА С. Р. Ц., ЕГН **********, от град София, да заплати на СТОЛИЧНАТА
ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията ú в град София, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 70,00 лева, представляваща разноски /юрисконсултско
възнаграждение/ в първоинстанционното исково производство (гр.д. 42166/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА С. Р. Ц., ЕГН **********, от град София, да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд, на
основание чл. 77 ГПК, сумата от 140,00 лева, представляваща първоначално поети от
бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в първоинстанционното исково
производство (гр.д. 42166/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК *********, с адрес на администрацията
ú в град София, да заплати В ПОЛЗА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по
сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 60,00 лева,
представляваща първоначално поети от бюджета на съда разноски за възнаграждение на
вещо лице в първоинстанционното исково производство (гр.д. 42166/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5