Решение по дело №2566/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260168
Дата: 23 декември 2020 г.
Съдия: Весела Иванова Евстатиева
Дело: 20205300602566
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260168

 

                                    гр. Пловдив, 23.12.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито  заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ:    ИВАН АНАСТАСОВ

                  МИРЕЛА ЧИПОВА

                                    

с участието на съдебен секретар Ангелина Костадинова, след като разгледа докладваното от председателя ВАНД №2566 /2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.7 от УБДХ.

С решение №1515 от 20.12.2020г., постановено по АНД № 7939 / 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, на нарушителя Д.Й.В. е наложено административно наказание Задържане в структурно звено на МВР за срок от две денонощия за проява на дребно хулиганство на основание чл.1 ал.2 вр.ал.1 т.1 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

Против решението е постъпила жалба от нарушителя, в която заявява, че не е доволен от първоинстанционния съдебен акт. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаването му, алтернативно – за изменението му чрез налагане на наказание глоба в минимален размер. Т.е. релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК вр.чл.7 ал.2 от УБДХ. В съдебно заседание жалб.В. поддържа жалбата.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на обжалваното решение, взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес и е процесуално допустима, подадена е в предвидения 24-часов срок от обявяване на решението на първия съд. Спазен е срокът по чл.7 ал.2 от УБДХ.

От фактическа страна се установява, че жалб.В. на 19.12.2020 г. около 23:10 ч. се намирал в гр. Пловдив на ***“, във връзка с получен сигнал за това, че тормозил бившата си приятелка. На место били изпратени служителите В. П. и Р. С., които намерили оплакалата се Т.К., която обяснила, че бившият й приятел я тормозил и заплашвал. Двамата полицейски служители видели нарушителя В. и поискали да се легитимира. Той бил вьв видимо нетрезво състояние, не се подчинил на отправеното от полицаите разпореждане и отправил към тях псувни „***“. При повторното поискване на документите В. агресивно се приближил към полицай С. като отправил към него обидите „смешник“, и го напсувал „***“, викал  да си свали си униформата и че ще го пребие,  и още изрази като „ще си сваля гащите и ще ми ***“. Било поискано съдействие и на място пристигнали и други служители на Първо РУ при ОД на МВР Пловдив - Д. А. и И.Т., които също възприели арогантното и заплашително поведение на нарушителя В.. Полицейските служители закарали последния в Първо РУ на МВР, където неговото непристойно поведение продължило и към други полицейски служители на место - Д. С. и Д. С.. Нарушителят ги нагрубявал, държал се предизвикателно и отправял движения като за удар с глава, заплашвал ги с уволнение, продължавал да псува и да употребява обидни изрази като "мърльовци“. На това станал свидетел Г. Н., който по същото време се намирал във фоайето на полицейското управление, където бил отведен, поради липса на документ за самоличност у него. Жалб.В. бил задържан за 24ч и му бил съставен процесният акт за проява на дребно хулиганство по УБДХ.

Описаната фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, който е направил обстоен и задълбочен анализ на приобщените по делото доказателствени източници с оглед предмета на доказване. В този смисъл не се налага дословното преповтаряне на мотивите на контролирания съд, които се споделят напълно от настоящия въззивен състав. При собствена проверка на приобщената по делото  доказателствена маса, кредитирана и обсъдена от РС, въззивният съд достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице. Относно вмененото му деяние за проява на дребно хулиганство се съдържат непротиворечиви доказателствени изявления на всички посочени в гореописаната фактическа обстановка свидетели  полицейски служители П., С., А., Т., С. и С.. Не се констатира необективност или тенденциозност в техните обяснения.  В идентичен смисъл относно непристойното поведение на         В. са и обясненията на абсолютно неангажирания по някакъв начин към инцидента свидетел Г. Н., който по същото време и място се е намирал в Първо РУ Пловдив. Нарушителят пред първия съд е признал описаното в съставения акт по УБДХ, като е посочил, че бил пил и не си спомнял.

Настоящият съд споделя и виждането на ПРС относно редовността на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство и липсата на допуснати процесуални нарушения в хода на настоящото производство от административен характер, които да ограничават правата на нарушителя.

Сетне, законосъобразни са изводите в обжалваното решение относно приложението на материалния закон, като първостепенният съд е намерил, че е осъществен състав на дребното хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. То се е изразило в установеното поведение на жалбоподателя Д.В., което нарушава обществения ред, демонстрира  непристойна проява на превъзходство над органите на реда при публично погазване на  общественото спокойствие и ред, на което достояние са могли да станат действията му пред неограничен кръг от лица. Поведението на нарушителя е противоправно  и извършено виновно, осъзнавайки обществената опасност на стореното. Същевременно проявата на В. се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност не представлява  престъпление по чл. 325 от НК, както правилно е отбелязал и контролирания съд. В изложения смисъл, въззивният съд намери жалбата за неоснователна относно възведеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК с искане за оправдаване на дееца.

Настоящият съд се солидаризира и с преценката на първата съдебна инстанция относно вида и размера на наказанието, при правилно отчетени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наложено е административно наказание Задържане в структурно звено на МВР за срок от две денонощия, което като вид и размер е справедливо и в пълнота би допринесло за поправителния и превъзпитателен ефект спрямо нарушителя. То е съобразено както с обществената опасност на нарушителя, но и с тази на самото деяние, като на тях не съответства наказанието глоба и същото не би допринесло за поправяне на извършителя. Окръжният съд се солидаризира със изложените аргументи в проверявания съдебен акт на първата съдебна инстанция в тази насока с изключение на отбелязаното, че нарушителят не е признал фактите по вмененото му нарушение. Същият ги е признал пред първия съд, но е сторил това формално, с оглед облекчаване на своето положение в протичащото срещу него производство. Несъмнено съдилищата кредитират признанието за стореното от нарушителя като смекчаващо отговорността обстоятелство и това е отчетено и в настоящия процес. Като извод, преценени поотделно и съвкупно обстоятелствата, касаещи личността на нарушителя и стореното от него, водят на правилна индивидуализация на наказанието, което е наложено в почти минимален размер – две денонощия задържане, при максимален такъв от 15. Настоящият съд отчете грубото и безцеремонно оскърбително поведение на жалб.Д.В. спрямо голям брой представители на властта, в продължителен период от време, на различни места, вместо същият като гражданин да прояви нужното им уважение и съдействие. Наведените от жалбоподателя доводи в съдебно заседание свързани със семейни и служебни ангажименти не опровергават горните изводи. В изложения смисъл жалбата се явява неоснователна и относно оплакването по чл. 348 ал.1  т.3 от НПК вр.чл.7 ал.2 от УБДХ за явна несправедливост на наказанието.

Следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразено. Воден от горното и на основание чл. 7 ал.3 вр. чл.6 ал.1 б.А от УБДХ, Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1515 от 20.12.2020г., постановено по АНД № 7939 / 2020г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: