ОПРЕДЕЛЕНИЕ

        №

 

гр. Троян, 19.07.2018 год.

 

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря……………………….., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 320 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

          На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено следното:

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П.,*** срещу „ЕОС матрикс” ООД гр. София, с посочено правно основание чл. 439 от ГПК.

          При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК на ответника е връчено копие от ИМ и доказателствата, в законовия срок същия е представил писмен отговор, с който излага, че оспорва така предявения иск, като го намира за изцяло неоснователен, а изложените твърдения – неправилни и необосновани.

            На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проект за доклад по делото:

Обстоятелства, от които произхождат претендираните права и възражения - Ищците излагат, че са длъжници по изп. дело № 303/2008 г. на ДСИ при ТРС. Посоченото изпълнително дело е образувано по два изпълнителни листа, единият от които за сумата 7 484.63 лева /главница 5 936.53 лева, наказателна лихва в размер 1 401.24 лева и разноски в размер 146.76 лева/ от взискател „Райфайзенбанк /България/" ЕАД с ЕИК *********, чрез изпълнително основание - заповед за незабавно изпълнение № 174 от 15.09.2008 г.; и изпълнителен лист от 16.09.2008 г., издаден по гр.д. № 515/2008 г. на ТРС в полза на банката по реда на чл. 417 и 418 от ГПК. Твърди се, че задълженията произтичат от договор за потребителски кредит от 01.06.2006 г. След получаването на призовката за доброволно изпълнение от ДСИ при ТРС ищците сочат, че подали възражение, поради което „Райфайзенбанк /България/" ЕАД предявили иск за установяване на вземането си, по който иск е образувано гр. д. № 248/2009 г. по описа на ТРС, завършило с влязло в сила решение на 04.06.2010 г.

В последствие вземането на банката, било прехвърлено чрез договор за цесия на ответното дружество.

Ищците твърдят, че са правили вноски по изпълнителното дело за погасяване на цялото задължение, но дългът не е погасен изцяло, като съдебният изпълнител незаконосъобразно начислява законна лихва върху главницата по кредита, която законна лихва не е дължима. Обосновават твърденията си в тази връзка, че тази законна лихва е включена в издадения изпълнителен лист с основание чл. 418 от ГПК от 16.09.2008 г. по гр.д. № 515/2008 г. на ТРС. След подаденото възражение по иск на банката и образувано гр. дело № 248/2009 г. на ТРС, по същото е постановено решение № 146 от 14.05.2010 г. на ТРС, влязло в сила на 04.06.2010 г., с което съдът е признал съществуването на вземането на  „Райфайзенбанк България" ЕАД, а именно, че М.М.П., Н.Н.П. и Н.М.П. дължат солидарно по договор за банков кредит № 82000039 от 01.06.2006 г.: сумата 5 936.53 лева, представляваща просрочена главница, сумата 1 401.24 лева - наказателна лихва за периода 15.03.2008 г. до 10.09.2008 г. и сумата 146.76 лева разноски по заповедното производство.

Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Същото е приложено по изпълнителното дело. Видно от диспозитива на съдебното решение съдът не е присъдил законна лихва върху главницата 5 936.3 от 10.09.2008 г. до изплащането на вземането.

В молбата се излага, че съдебното решение формира сила на пресъдено нещо и предходното изпълнително основание - заповед за незабавно изпълнение, се заменя от новото изпълнително основание - влязлото в сила съдебно решение. Ищците сочат, че след като със съдебното решение не е присъдена законната лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането, такава не се дължи. Ищцовата банка не е подала искане за допълване на решението в частта за неприсъдената законната лихва и преклузивния срок за това е изтекъл. В този смисъл излагат, че подлежи на изпълнение единствено диспозитива на съдебното решение по гр. дело № 248/2008 г. на ТРС, в който липсва изпълнително основание за присъждане на законна лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането.

Ищците сочат, че по изпълнителното дело е приложено заверено копие на съдебното решение по гр. дело № 248/2008 г. на ТРС, но по силата на изпълнителния лист съдебният изпълнител събира и законната лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането, което според тях е неоснователно. Твърдят, че подали заявление до ТРС с вх. № 3796/07.06.2017 г. за обезсилване на изпълнителния лист в частта, в която е посочено задължение „законната лихва върху главницата от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането", но с разпореждане по гр.д. № 248/2008 г. на ТРС съдът ги уведомил, че делото е унищожено през 2016 г., поради което те търсят правата си по общия съдебен ред.

Ответното дружество е представило отговор, с който оспорва предявения иск, като счита, че ищците дължат законова лихва, начислена върху главницата, считано от 10.09.2008 г.

Правна квалификация на претендираните права – чл. 439 от ГПК.

 Представените писмени доказателства по исковата молба са допустими. Установена е пасивната и активна легитимация на страните в процеса, както и правния интерес от предявяването на настоящата молба.

Разпределение на доказателствената тежест – При така предявения отрицателен установителен иск ищците целят да установят, че не дължат на ответника процесната сума по изпълнителен лист от 16.09.2008 г., издаден по гр. дело № 515/2008 г. на ТРС, предмет на изп. дело № 303/2008 г. на ДСИ при ТРС, а именно законната лихва върху главницата 5 936,53 лева, считано от 10.09.2008 г. до изплащане на вземането. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане /вземания/, т. е. фактите, от които то произтича.

          Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и от настоящето определение, поради което

 

                             О П Р Е Д Е Л И: 

 

          НАСРОЧВА гр. дело № 320/2018 г. по описа на ТРС за открито съдебно заседание на 30.08.2018 г. от 09.30 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от настоящето определение и доклада.

          Допуска като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговор писмени документи.

Да се изиска изп. дело № 303/2008 г. на ДСИ при ТРС.

Да се изиска от ТРС копия от съхранени документи по гр. дело № 248/2008 г.

          Определението не подлежи на обжалване.

                                 

         Районен съдия: