МОТИВИ ПО НОХД №
516/2014 ГОД. НА ВрОС
Съдебното
производство е образувано въз основа на обвинителен акт на Окръжна прокуратура
гр. Враца, с който е повдигнато обвинение против Г.С. ***, с ЕГН ********** за
това, че на 24.01.2014 год. около 21.00 часа в с. Б. в двор на къща, находящ се
на ул. "А.С." № * умишлено е умъртвил Т. П.Т., с ЕГН **********,***,
като му е нанесъл удари с дървена тояга в областта на главата, с което му е
причинил тежка черепно-мозъчна травма /изразяваща се в хлътващо счупване на
люспата на лявата слепоочна кост, счупване на основата на черепа, мозъчна
контузия и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, която в своята еволюция е
довела до състояние несъвместимо с живота - намерен починал на 25.01.2014 год.
, като смъртта на Т. е била неизбежна дори при навременно оказана медицинска
помощ - престъпление по чл. 115 НК.
С
молба от 10.12.2014 год. подсъдимия е направил искане, подкрепено от неговия
защитник, за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК "Съкратено
съдебно следствие". С протоколно определение от 19.01.2015 год. на
основание чл. 372, ал.4 НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, така както е формулирано с обвинителния акт. Изразява позиция,
че събраните на досъдебното производство доказателства обосновават
постановяването на осъдителна присъда. Акцентира върху правната квалификация на
деянието, излагайки доводи в полза на евентуален умисъл при извършване на престъплението,
изградени на основата на използваното оръдие, интензивността на посегателството
/броя на ударите/, уязвимостта на органа върху който е извършено то,
разстоянието от което е действал подсъдимия и бягството от местопрестъплението.
Предлага като най-подходящо наказание лишаване от свобода около предвидения от
закона минимум, като моли предвид разпоредбата на чл. 58а НК да бъде редуцирано
с една трета. Не се изразява становище за начина му на изтърпяване.
Защитника
на подсъдимия позовавайки се на направените от него самопризнания и събрания
доказателствен материал не оспорва фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Пледира, че телесните увреждания причинени на пострадалия Т.,
описани в съдебно медицинската експертиза и нанесени от подсъдимия,
действително са довели до смъртта на Т., но оспорва субективната страна на претендираното от обвинението престъпление по чл. 115 НК.
Твърди, че в съзнанието на В. не са формирани представи, чрез нанесения побой
да се цели причиняване смъртта на пострадалия. Аргумент за това извежда от
поведението на подзащитния му, който след нанасянето на ударите е завлякъл
бития до кошарата на топло. Заключава, че от субективна страна дееца е действал
по непредпазливост по отношение на по-тежкия резултат, не е целял настъпването
на смъртта, а намерението му било да причини телесна повреда. Аргументира се и
с това, че липсва мотив за причиняване на смъртта. Изказва съмнение, че тъй
като смъртта на Т. е настъпила бавно, съгласно заключението на СМЕ, не може да
бъде изключена възможността във времето между причиняването на телесната
повреда и смъртта му, да е имал контакт с трето лице. На основание изложеното
се отправя искане за преквалифициране на деянието от престъпление по чл. 115 НК,
в престъпление по чл. 124 НК.
Подсъдимият
Г.В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразява доброволно желанието си, да не се събират доказателства за тези
факти. Не се признава за виновен да е причинил умишлено смъртта на пострадалия Т..
При упражняване правото си на защита в хода на съдебните прения се присъединява
изцяло към защитната пледоария на процесуалния си представител. Не изразява
становище в последната си дума.
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени по делото, съобразно
разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Г.С.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, не осъждан, с ЕГН**********.
В.
живеел заедно със семейството си в с. Б., обл. Враца,
*. В близост до дома на подс. В. се намирала къщата
на пострадалия Т. П.Т. ***. Последният живеел сам и се занимавал с отглеждането
на около 20 кози, които често пускал без надзор на паша из селото през нощта.
По характер бил мълчалив, не комуникативен. Нямал близки приятели. Контактувал
основно с брат си - св. В.Т., който живеел в гр. София със семейството си.
На
инкриминираната дата 24.01.2014 год. сутринта подсъдимият В. отишъл да помогне
при рязането на дърва на съселянина си С.Г.С.. С. стопанисвал заведение в
центъра на селото. След приключване на
работата, С. почерпил В. с половин литър бира. Около обяд, подсъдимият
се прибрал в дома си. Обядвал заедно с брат си.
След
обяд, отново се върнал в заведението на С., където продължил да употребява
алкохол - ракия и бира, в компанията на свидетелите П.И.П. и С.С. до около 20.00 часа. По предложение на св. С. тримата
отишли в друго заведение, разположено на автоспирката в селото по посока на с.
Борован. С. почерпил другите от компанията с по 100 гр. ракия и по една бира.
След като ги изконсумирал, подсъдимият помолил свидетелят да поръча отново. С.
изпълнил молбата му, след което си тръгнал.
Подсъдимият
и св. П.П. останали в заведението, но след като
допили напитките си тръгнали. Разделили се в близост до училището и В. тръгнал
към дома си.
На
улицата където живеел спрял да пие вода от геран. Тогава забелязал козите на
пострадалия Т., оставени без надзор.
Прибрал се в дома си и споделил с близките си видяното. След това отново
излязъл.
Около
21.00 часа отишъл до дома на чичо си, който живеел на ул. "А.С." № *,
срещу дома на пострадалия Т. Т.. Там престоял около петнадесет минути. Разказал
на чичо си - св. Д.В.С. и неговия син св. В.Д.В., че е видял отново козите на Т.
по улиците безстопанствени. Св. Д.С. го посъветвал да предупреди Т. да ги
прибере. Подсъдимият напуснал дома на роднините си, изпратен от св. С. до
портата. Докато я заключвал видял, че В. се отправя към дома на пострадалия Т.,
държейки в ръка тояга.
След
като се прибрал в дома си, С. и сина му започнали да гледат предаване по
телевизията. Минутни по-късно видели през прозореца, че подсъдимият и
пострадалият се карат в средата на двора Т.. Свидетелите чували звука от
виковете, но не разбирали какво говорят двамата. В. държал тояга в ръката и
ръкомахал. В следващ момент замахнал и ударил пострадалия по главата. В
следствие на удара той паднал по гръб. Обвиняемия нанесъл още два-три удара в
областта на главата и тялото. След преустановяване на побоя, подсъдимият
повлякъл тялото на пострадалия в посока към кошарата. Оставил го на земята по
гръб, побягнал и се прибрал в дома си. В коридора на къщата оставил тоягата.
През
нощта завалял сняг.
На
следващият ден - 25.01.2014 год., около 11.00 часа, кметът на селото потърсил
пострадалия Т. в дома му, тъй като забелязал козите му безстопанствено да се
движат в центъра на селото. Обиколил жилищната сграда и стопанските постройки,
но не открил никого. Същият ден се обадил по телефона на брата на пострадалия -
св. В.Т., който живеел в гр. София и го уведомил, че роднината му не може да
бъде открит.
Свидетелят
В.Т. незабавно отпътувал за с. Б.. Пристигайки в имота, установил, че козите ги
няма, а входната врата на жилищната сграда е леко отворена. Разпитал съседите дали
са виждали брат му. Едва около 16.50 часа при поредното претърсване на двора
намерил тялото му затрупано от снега. Веднага уведомил съответните органи.
Свидетелите
Д.С. и В.В. не уведомили своевременно за случилото
се, тъй като имали неприятности с пострадалия по повод свидетелстването им по
наказателно дело.
При
огледа и аутопсията на трупа на пострадалия, извършени при проведената в хода
на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза/ л.199-200/, са
установените следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма -
хлътващо /импресионно/ трифрагментно
счупване на люспата на лявата слепоочна кост; счупване на основата на черепа в
областта на предната и средна черепни ямки. Мозъчен отток. Кръвоппропиване
на меките тъкани на черепа. Счупване на лява скулна
кост. Очилат хематом. Разкъсно контузна рана в тилната област на главата.
Разкъсно контузни ранички и кръвонасядания на лигавичната повърхност на двете устни. Кръвонасядане
на брадата в дясно. Охлузвания на ляво слепоочие. Охлузване на долен десен
клепач. Разкъсване на лява ушна мида.
Причина
за смъртта на Т. е тежката черепно мозъчна травма, която в своята еволюция е
довела до състояние несъвместимо с живота. Експерта е заключил, че тя е в
причинно следствена връзка с установената черепно мозъчна травма, настъпила е
бавно, за което сочат намерените при аутопсията находки за образувани червени и
бели съсиреци. Всички наранявания са причинени прижизнено.
Описаните
травматични увреждания в областта на главата и лицето са причинени от
действието на твърд тъп предмет.
По
поставената допълнителна задача, съдебно медицинския експерт в експертиза №
201/2014 год./л.208-209/ по писмени данни, след анализ на събраните
доказателства и установени обективни находки е достигнал до извода, че
установената при аутопсията черепно мозъчна травма е от характер да причини
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; счупването на лява скулна кост с деформация е увреждане приравнено по медикобиологичен признак на счупване на челюст, а разкъсно
контузните рани в тилната област на главата, двете устни, кръвонасяданията
на устната лигавица и брадата, охлузванията на лявото слепоочие и долен десен
клепач, както и разкъсване на лява ушна мида са от характер да причинят
временно разстройство на здравето не опасно за живота.
При
отговора на допълнителния въпрос относно механизма на причиняване на
уврежданията е посочено, че черепно мозъчната травма е получена в резултат от
удари с твърд тъп предмет, като удрящата повърхност е със сферична форма и е продължение
/завършек/ на предмет с цилиндрична повърхност /тояга/. По отношение на останалите
увреждания е прието общо, че са получени
от удари с твърди тъпи предмети. Уточнено е, че силата на удара, причинил счупването
на костите на черепната кутия и лявата лицева кост е значителна, а тази на
ударите причинили останалите увреждания не е голяма. Отчитайки броя и
разположението на описаните в първоначалната експертиза увреждания експерта е
приел, че броя на ударите са не по-малко
от три, като този нанесен върху лявата слепоочна област е довел до настъпване
на смъртта.
Отчитайки
данните от досъдебното производство съдебният медик е изключил възможността
пострадалия да се е самонаранил.
С
оглед тежестта на черепно мозъчната травма, изразяваща се в счупване на костите
на черепната кутия, в т.ч. и на черепната основа, довело до аспириране на
кръвта, както и засягане на мозъчното вещество с контузията му, е мотивирало
експерта да стигне до извода, че смъртта на Т. е била неизбежна, дори при
навременно оказана медицинска помощ.
От
заключението на изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза / л.103-106/ е видно, че подсъдимият е психически здрав. Мисловния
процес е структуриран правилно, без да се долавят сетивни измами и налудни идеи. Паметта и интелекта макар и в норма, са на
примитивна личност с незначителна обща осведоменост, базирана предимно на
практически познания. Ниската интелигентност и принизената социална битова
среда правят лицето неспособно да решава по-сложни задачи и да избира по-ефективни и рационални модели на поведение.
Въпреки ниските граници на интелектуалния квотиент
лицето е в състояние да се ориентира в по-елементарна среда и ситуация, поради
притежаване на известна практичност. Като личност е способен да осъществява
определени цели и да дава преценки на базата на практическия си опит.
Адаптивните му възможности са снижени, а социалното вграждане непълноценно.
Поведението му е неуравновесено, което го подтиква към неефективни и
антисоциални поведенчески нагласи.
При направеното психолого
психиатрично обсъждане е посочено, че въпреки употребения от В. алкохол от данните
по делото и проведеното изследване се установява съобразеност
на действията му с околната обстановка. Поведението му е било подредено и
адекватно, показващо обикновено алкохолно опиване.
С
оглед данните за възникнал скандал между подсъдимия и пострадалия и проведеното
изследване, експертите заключават, че към момента на извършване на деянието е
липсвал емоционален взрив при подсъдимия, съпроводен със стеснение обема на
съзнанието. В. е разбирал свойството и значението на своите постъпки, бил е в
състояние и могъл е да вземе адекватно
решение, тъй като способността му да схваща значението на своите действия не е
било затруднено. Тази оценка е извън от формата на физиологичния афект,
характеризиращ се със силно, внезапно настъпващо, но бурно протичащо
краткотрайно чувство.
Заключението
е категорично, че както към момента на деянието, така и към настоящия В. е
разбирал и разбира свойството и
значението на деянията си и може да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимият самопризнание в съдебно заседание и от инкорпорираните
доказателства и доказателствени средства събрани в досъдебното производство -
обясненията на подсъдимия дадени на 28.01.2014 год. в присъствието на защитник,
от показанията на свидетелите Л.Н., В.Т.,
Ц.Н., Т.Д., В.В., Д.С., П.П.,
С.С., П.П.; писмените доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум /л.4-10/, протокол за оглед на труп с
приложения към него фотоалбум /л.17-24/, протокол за оглед на местопроизшествие
заедно с изготвен фотоалбум /л.2531/, протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум /л.36-40/, протокол за вземане на сравнителни образци /л.41/,
протокол за доброволно предаване /л.42/, протокол за доброволно предаване
/л.45/, протокол за взимане на сравнителни образци /л.46/, протокол за вземане
на сравнителни образци /л. 49/, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум /л.51-55/; от заключенията на съдебно медицинска експертиза на труп
/л.199-200/ и съдебно медицинска експертиза по писмени данни /л.208-209/,
заключение на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
/л.103-106/, характеристична справка /л.72/, справка за съдимост и акт за смърт,
както и от приложените веществени доказателства.
Съдът
счита, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия. Показанията на свидетелите Л.Н., Ц.Н.,
С.С., Ц.В. и Т.Д.Т.Д. установяват затворения характер
на пострадалия и навика да оставя отглежданите от него кози безстопанствено да
ходят на паша в селото. От показанията на свидетелите С.С.,
П.П. и П.П. съдът извежда
информация за поведението на подсъдимия В. в инкриминирания ден, а показанията
на свидетелите В.В. и Д.С. - преки очевидци, са
източник за възникналия скандал между подсъдимия и пострадалия, нанесения на
последния побой и напускането на местопрестъплението от В.. От своя страна
свидетелите Л.Н. - кмет на селото и В.Т. - брат на убития установяват
обстоятелствата за времето и мястото на намирането на трупа. Същите съпоставени
с научните мнения на вещите лица в експертните заключения, еднопосочно
подкрепят направените от подсъдимия самопризнания относно релевантните за
решаване на делото обстоятелства и убедително ги закрепват. От тях без никакво
съмнение се установява хронологията на събитията и авторството на подсъдимия в
извършване на деянието, предмет на обвинението.
Съдът
изцяло възприема изготвените на досъдебното производство експертни заключения,
като пълни, ясни, точни и обосновани, изготвени от компетентни специалисти в
своята област. Заключенията се възприемат напълно от страните и не пораждат
каквито и да е съмнения за тяхната достоверност.
Съставените
протоколи за оглед на местопроизшествие и труп, ведно с придружаващите ги
фотоалбуми съдът възприе и се позова на тях за отделни относими
обстоятелства при подкрепата на фактическата обстановка, тъй като същите са съставени от
компетентен орган по предвидения за това процесуален ред и вярно отразяват
описаните в тях обстоятелства.
Останалите
писмени доказателства, посочени по-горе, съдебния състав също прие, като
прецени, че са относими към предмета на доказване по
делото.
При
така установеното от фактическа страна съдът намери, че подсъдимият Г.С.В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 115 НК.
Деянието
е осъществено от обективна страна, тъй като с действията си извършителят е
лишил от живот пострадалия Т. П.Т. на 24.01.2014 год. около 21.00 час в с. Б., обл. Враца
в двор на недвижим имот, находящ се на ул."А.С."
№ *, нанасяйки му удари в областта на главата. По делото е установено, че с
носената от него дървена тояга завършваща със сферична заобленост, е нанесъл най-малко
три удара в областта на главата и лицето. В резултат на един от тях му е
причинил тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в хлътващо трифрагментарно счупване на люспата на лявата слепоочна
кост, счупване на основата на черепа, мозъчна контузия и кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки. Независимо, че смъртта е настъпила бавно, между деянието, с
което е причинено увреждането на черепа и мозъка, и крайния резултат е налице
пряка и непосредствена причинна връзка. Смъртта на Т. е била неизбежна дори при
оказана адекватна медицинска помощ, поради тежестта на черепно мозъчната увреда.
За
да се квалифицира едно деяние като убийство, съдът дължи отговор на въпроса,
дали то е осъществено и от субективна страна. При изводите си за формата на
вината, съдът взе предвид следното:
От
логическата взаимовръзка на всички установени по делото обстоятелства,
красноречиво се изяснява, че в съзнанието на подсъдимият е била оформена целта
да сплаши Т., тъй като системно оставя козите си без надзор и те се движат
свободно в селото. Първият въпрос, който систематически възниква е, дали като е
дал предимство на пряката си цел е
съзнавал, че насоченото към нейното постигане деяние създава възможност за
настъпване на смъртта на пострадалия като страничен или последващ резултат, или
пък е съзнавал неизбежността на настъпването й. Съдебния състав намира, че в
разглеждания случай подсъдимият е действал при внезапно възникнал евентуален
умисъл. При изследване на изпълнителската му дейност, за съда няма съмнение, че
независимо от ниския му интелектуален капацитет и примитивност на личността, е
имал достатъчно практически познания и житейски опит, които да му позволят да
осъзнава, че като нанася силни удари от близко разстояние, с насоченост към
главата на Т. и с годно средство /тояга/ е било възможно да причини смъртта му.
Така оценените съвкупно факти, говорят че е настъпила еволюция на
първоначалната му цел за "предупреждение и сплашване" към пострадалия
да не оставя безстопанствени козите си и в процеса на извършване на деянието - нанасяне
на телесни повреди, е прераснала в безразлично отношение на извършителя към
причиняването на евентуален смъртен изход за Т.. Водещото за него е било да
накаже пострадалия за небрежното отношение към животните, причиняващи щети на
хора от селото и е игнорирал факта, че бития не оказва съпротива, още след
първия удар. Макар подсъдимият да не притежава специални познания, за да оцени
полученото от Т. увреждане на черепа и мозъка е бил длъжен да съобрази, че
интензитета, силата на ударите и мястото на нанасянето им ще имат фатални
последици за убития.
Основното
възражение на защитата е за квалифициране дейността на подсъдимия като убийство
по непредпазливост по смисъла на чл. 124 НПК, позовавайки се на съобщеното от В.,
че не е имал намерение да умъртвява пострадалия. Съдът оценява същото като
неоснователно.
Изложените
в предходния абзац аргументи за съдържанието на представите у подсъдимия,
изразило се в евентуален умисъл да умъртви пострадалия, а не да му причини
телесна повреда, изключва възможността за квалифициране на престъпната му
деятелност, като причиняване смърт по непредпазливост. Способът на извършеното
деяние, използваното средство, характерът на нараняванията, засегнатите области
от човешкото тяло, поведението на извършителят след нанасяне на побоя са основните обстоятелства от които съдът е изходил при разрешаване на въпроса за
субективното му отношение към
престъплението против личността. В разглеждания случай В. целенасочено е
нанесъл няколко силни удара в жизнено важна част от тялото на пострадалия,
каквато е главата, посредством дървена тояга. Пострадалия не е оказал никаква
съпротива. Още след първия удар е паднал на земята, поемайки върху себе си
продължаващото насилие. Сами по себе си констатираните хлътващо счупване на люспата
на лявата слепоочна кост, счупване на основата на черепа, мозъчната контузия и
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по характер са тежки увреждания и не
могат да се получат от удари с незначителна сила. Тези фактически данни,
преценени на плоскостта на липсата на първоначална агресия или каквато и е да е
съпротива от страна на пострадалия, не сочат на извод, че подсъдимия е целел
единствено да причини телесна повреда, а по отношение смъртта на пострадалия да е действал по непредпазливост.
Гласните и писмени доказателствени средства сочат, че деецът е съзнавал силата
и насочеността на ударите, както и пасивността на жертвата. Допълнителен
аргумент за този извод се явява поведението на извършителят след
преустановяване на боя. Житейски нелогично и неоправдано е било преместването
на пострадалия от тази част на двора, към която е имало видимост от улицата, до
оградата на кошарата, осигуряваща определено прикритие /а не за да бъде на
топло, както твърди защитата/, ако извършителят е имал за пряка цел нанасянето
единствено на телесна повреда.
Ръководейки
се от правилата на общата част на НК, с
цел отмерване на справедливо наказание, съдът обсъди относимите
за личността и степента на обществена опасност на деянието обстоятелства, а
именно: като отегчаващи обстоятелства се отчетоха незначителността на повода за
възникналата разправия и нанесения побой - пускането на отглежданите от Т. кози
безстопанствено на паша; липсата на провокация от страна на пострадалия пряко
към подсъдимия; причинените увреждания извън тези, намиращи се в
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт; употребата на алкохол от В.
през целия ден; лошите характеристични данни.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени необремененото съдебно
минало на подсъдимия; направените в хода на досъдебното производство
самопризнания, които до известна степен
са допринесли за разкриване обективната истина по делото; социалната му занемареност предвид средата в
която живее и примитивността на
личностната му структура. Последните обстоятелства съгласно психолого
психиатричната експертиза го лишават от
възможността да изгради система от устойчиви мотиви, пречи на социално му
вграждане и определя поведенческата му неуравновесеност. Към групата на
смекчаващите обстоятелства съдът включи и трудовата дейност на подсъдимия,
съответстваща на практическите му познания и ограничените възможности в селото,
в което е живее.
Съобразявайки
конкретните специфики на извършеното от В.
деяние и на личността му, тежестта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание което ще
постигне целите по чл. 36 НК и ще защити пълноценно генералната и лична
превенция, следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК при баланс на
двете групи обстоятелства, а именно петнадесет години лишаване от свобода. Тъй
като присъдата е постановена по реда на чл. 373, ал.2 НПК, в съответствие с изискванията
на чл. 58а НК, съдът редуцира определеното наказание с една трета. При това
положение подсъдимият В. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за
срок от десет години, при първоначален "строг" режим в затвор,
съгласно чл. 61, т.2 ЗИНЗС /в присъдата
е допусната техническа грешка като е посочено чл. 61, т.1 ЗИНЗС/.
На
основание чл. 59, ал.1 НК съдът приспадна времето от 31.01.2014 год. до 03.10.
2014 год., през което Г.В. е бил задържан по мярка за неотклонение.
Съдът
се занима с веществените доказателства, като постанови 1 бр. текстилно мъжко
яке, бежово на цвят, да бъде върнато на собственика Н.З. ***; 1 бр. светлосини мъжки дънки и 1 бр.
мъжко черно шушляково яке с цип, да бъдат върнати на
подсъдимия, след влизане на присъдата в сила; 1 бр. зелени мъжки панталони, да
бъдат върнати на собственика И.Д.В. ***; 1
бр. мобилен апарат марка "Нокия", модел
"1208" с ИМЕИ: 356028034819582 да бъде върнат на П.И.П. ***; 1 бр.
дървен кол с дължина около 1 м., 1 бр. черен проводник с дължина 26 см, 1 бр.
проводник с дължина около 1 метър с по три букси в краищата, 1 бр. десен гумен
галош, 1 бр. червено фенерче със счупено стъкло, 1 бр. дървена тояга с дължина 1,35 см -
удебелена в единия край, 1 бр. катинар и
части от фенерче /кабел, рефлектор, стъкло, панел/, червено кафява материя
иззета от пред входна врата на къщата, сняг върху марля с червено-кафяви петна
по него, суха кръв върху марля от трупа на Т. П.Т., червено-кафяво вещество
иззето върху марля от дървен колец намерен под трупа, сравнителни образци от
нокти и поднокътно съдържимо от Н.З.П., сравнителни
образци от нокти и поднокътно съдържимо от лява и
дясна ръка на Т. П.Т., сравнителни образци от дактилоскопни
отпечатъци от лява и дясна ръка на Т. П.Т., шпатула с
епителни клетки от устната кухина на Г.С.В., сравнителни образци от нокти и поднокътно съдържимо от Ц.С.В., сравнителни образци от
нотки и поднокътно съдържимо от Г.С.В.. Кръв от Н.З.П.-на съхранение в БНТЛ при ОД на МВР Враца,
поради ниската си стойност или липса на такава, след влизане на присъдата в
сила да бъдат унищожени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия направените по досъдебното производство разноски
в размер на 3294.35 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия докладчик: