Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание проведеното двадесет и осми две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
МАЛИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 06247 по
описа на съда за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена
От „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр. София, бул. „д-р
Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов.
СРЕЩУ:
В.И.Г., ЕГН **********,***
С
която се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника В.И.Г., ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, следните суми: 2 000,00 лв. (две хиляди лева), представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediHome № 5332-00005774 / 24.01.2017
г.; 233,08 лв. (двеста тридесет и три лева и 8 стотинки), представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 24.02.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 24.01.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 1584,00 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
24.02.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 24.01.2018 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги); 62,05 лв. (шестдесет и два лева и 5 стотинки), представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 25.02.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 44,01 лв. (четиридесет и четири лева и 1 стотинки),
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
25.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Съдът намира,
че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79,ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Ищецът твърди, че между В.И.Г. (заемател) и „Микро кредит“ АД
(заемодател) е сключен договор за паричен заем CrediHome №
5332-00005774 / 24.01.2017 г. по силата на който - заемодателят предоставил на
ответника, в качеството му на заемател, сума в размер на 2 000 лева, а
уговорената договорна лихва била в размер на 2 000 лева. Ответникът следвало да
върне кредита 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 186.09 лева. Падежът на първата вноска бил на 24.02.2017
г., а падежът на последната вноска – 24.01.2018 г.. Посочва се, че е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между “Микро кредит“
АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото
дружество са прехвърлени вземанията на “Микро кредит“ АД към ответника В.И.Г.,
произтичащи от договор за паричен CrediHome № 5332-00005774 / 24.01.2017 г. .
Твърди, че ответната страна е уведомена за извършената цесия с получаването на
исковата молба и приложенията към нея. Към настоящия момент ответника не е
изпълнил задължението за погасяване на вземането по кредита.
Назначеният особен представител е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Счита, че
не са представени доказателства за обявена предсрочна изискуемост. Изразява доводи
за липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и за
нищожност на клаузите за неустойка и такса за събиране на вземанията. По делото
не били представени доказателства, че „Микро кредит“ Ад, а и в последствие „Агенция
за събиране на вземанията” ЕАД да е извършено плащане по сключена застраховка,
за да се претендира от тяхна страна ответника да дължи плащане на стойността за
застраховката и лихвите върху същата.
В съдебно заседание ищеца
редовно призован не изпраща представител, депозирана е писмена молба от
процесуалния представител на ищеца с която изразява становище по хода на делото
подържат изложеното становище за неоснователност на възраженията на ответника и
при подробно изложени съображения молят да бъде уважена исковата претенция.
Ответникът в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за частична неоснователност
на предявената искова претенция по отношение на застраховката, която била в
приблизителен размер на заема.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д.№ 00749/2018 г. по описа на Пернишки районен съд се установява, че на 31.01.2018
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против длъжника-ответник в настоящото производство. По образуваното дело Пернишки
районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да
заплати поисканите със заявлението суми а именно: 2 000,00 лв. (две хиляди
лева), представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №
5332-00005774 / 24.01.2017 г.; 233,08 лв. (двеста тридесет и три лева и 8
стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
24.02.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.01.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 1584,00 лв. (хиляда петстотин осемдесет
и четири лева), представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 24.02.2017 г. (падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.01.2018 г. (падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги); 62,05 лв. (шестдесет и два лева и 5
стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
25.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 44,01 лв.
(четиридесет и четири лева и 1 стотинки), представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 25.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съд, в едно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5,
вр. ал.1. от ГПК на осн чл. 415 от ГПК е указано на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви искове за установяване съществуването на вземанията
си срещу длъжника В.И.Г..
В указания от съда срок ищеца – заявител е
предявил иск.
По делото е представен
договор за паричен CrediHome № 5332-00005774 / 24.01.2017 г.., сключен между „Микро
кредит“ АД и В.И.Г.. По силата който „Микро кредит“ АД се задължило да
предостави на ответника сумата в размер на 2 000 лева, а ответникът се задължил
да я върне за срок от 12 месеца с падежни дати, които са отразени в чл. 2
от договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в
размер на 20.86, а годишен процент на разходите – 49.67%. В чл. 3 от
договора е уговорено, че всяка месечна погасителна вноска е в размер на 186.09 лева, като договора е посочено, че
общата дължима сума за главница и възнаградителна лихва възлиза на 2 233.08
лева. В чл. 3 от договора е предвидена финансиране и разсрочване на сключен
договор за застраховка в размер на 132.00 лева при неизпълнение на ответника да
осигури в тридневен срок обезпечение на поетото задължение (двама поръчители
или банкова гаранция). В договора се съдържа клауза за такса „еднократна такса“,
в размер на 195.00 лв.
Видно от чл. 3, ал. 1 и
ал. 2 от договора се установява, че сумата от 2 000 лева е усвоена от
ответника, тъй като в договора изрично е посочено, че паричните средства са
получени в брой, и договорът има силата на разписка.
С исковата молба се
представи и копие от договора за застраховка „защита”, полица с номер МС *********-00005774,
с който е уговорено, че ответника В.И.Г. ще заплати като
застрахователна премия сумата от 1548.00 лева, със срок на застраховката 12
месеца за територията на Република България, началната дата на застраховката е
24.02.2017г. , а крайна дата 24.02.2018г., като ползващо лице е посочен „Микро
кредит“ АД
По делото е представен
рамков договор за цесия от 16.01.2015 г., Анекс № 1 от 11.12.2015 г. и Анекс №
3 / 16.12.2016 и потвърждение подписано от законния представител на „Микро кредит“ АД към него, от които е
видно, че „Микро кредит“ АД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД всички вземания към В.И.Г., произтичащи
от договор за паричен заем № 5356137 от 11.05.2017 г. Приложено е
пълномощно, от което се установява, че „Микро кредит“ АД е упълномощило
ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за
сключения договор за цесия.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за
цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление
към нея от назначения особен представител на ответника.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият състав, от
който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва
кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост
на задължението за неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на
валидни клаузи за неустойка и такса „събиране на вземане“. В тежест на ищеца е
да установи тези обстоятелства.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави
извод, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с
чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в договора е посочен размера на
всяка една месечна погасителна погасителна вноска ( 186.09 лева), срока на
заема – 12 месеца, съдържат датите на плащане на погасителните вноски.
След като процесния
договор за кредит, е с характер на потребителски договор, то и на основание §
13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е
длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да
има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
По отношение на
представения договора за застраховка
„защита”, полица с номер МС с номер МС *********-00005774, с който е уговорено,
че ответника В.И.Г. ще заплати като застрахователна премия сумата от 1548.00
лева, следва да се има предвид, че не е сключен, както се твърди в исковата молба, между „Микро Кредит“ АД,
като цедент на вземането и ответника,
като длъжник, а между ответника и друго трето на спора юридическо лице -
застраховател , „Уника“ АД. В случая „Микро Кредит” АД (което дружество няма
качеството на застраховател или презастраховател по смисъла на приложимия
Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., но в редакцията
му към датата на сключването на договора за застраховка, 24.02.2017г,) не
договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя. Съгласно чл. 164
от КЗ по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя , вкл. да получи
застрахователната премия , възникват направо в патримониума на ЗК „Уника”.
Правата на „Микро Кредит” АД като трето
правоимащо лице по договора за застраховка (но не и като застрахователен агент) са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По
делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на „Микро
Кредит” АД в полза на застрахователя,
но това касае реалното изпълнение на договора между цедента и застрахователя за
застрахователно агенство, какъвто според съдържанието на полицата за застраховка е имало към датата на сключването й. Както в
договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв, ( което
също съдържа уговорки между страните) липсва изрична уговорка за плащане на
вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи,
такава и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече
, липсват по делото данни дали „Микро
Кредит” АД е обвързан към ЗК „Уника” АД застрахователен агент или не, а Кодекса
за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да
извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
Тоест, налага се извод , че към датата на
цесията, 01.11.2015 г., „Микро Кредит„ АД не е титуляр на вземане по договор за
застраховка , и доколкото никой не може да прехвърли прав , които няма, то и
ответника няма задължение към цесионера – ищеца да заплати сумите по договора
за застраховка. Процесуалния закон не е предвидил възможност на
застрахователния агент да действа като процесуален субституент на
застрахователя в отношенията му със застрахованите лица, но дори да приемем
обратното, процесуалната субституция ограничава субституента само до
възможността да реализира права на друго лице пред съд, без да му дава право да
се разпорежда със спорното материално право. Тоест, искът за реално изпълнение
на договора за застраховка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
От приетото по делото
заключение на вещото лице назначено по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че по сключения договор CrediHome №
5332-00005774 / 24.01.2017 г. с титуляр В.И.Г. по погасителните вноски
няма извършено плащане, с което дължимите вземания са следните: 2 000.00 лева –
главница, 233.08 лева – договорна лихва за периода от 24.01.2017г. – 24.01.2018г.
и 91.01 лева – законна лихва за забава за периода 25.02.2017г. – 30.01.2018г.,
поради което и исковата претенция следва да бъде уважена по отношение
По делото се установи,
че между “Микро кредит“ АД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на
ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не
изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да
бъде и цесионерът (в този смисъл Решение
№ 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В
настоящия случай упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното
прехвърляне на вземането, което се установява от уведомителното писмо, което е
получено от назначения особен представител на ответника. В този смисъл
с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
По отношения на
дължимостта на посочената „еднократна такса“ в размер на сумата от 195.00 лв.
следва да се има предвид, че правоотношението между страните е породено от
договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен
заем в определен размер срещу поето задължение за връщане на сумата, заедно с
договорна лихва. Отношенията между страните се регулират от разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредба чл. 11, ал.1, т.11 от
Закона за потребителския кредит договорът за потребителски кредит
следва да съдържа условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 2
от процесния договор страните са договорили следните условия на заема: размер
на двуседмична погасителна вноска в лева; срок на заема в седмици; брой вноски;
дати на плащане на всяка от погасителните вноски. В договора не е посочена какво е основание за събирането на
посочената „еднократна такса“, а за да
да е изпълнено
изискването на Закона за
потребителския кредит, в
договора следва да
бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин основанието за дължимостта и начисляването на
посочената „еднократна такса“, от така записаното в договора потребителят не би
могъл да я извлече и от съдържанието му. Липсата на подробна информация лишава
потребителя от възможността да е наясно внасяйки освен стройност на заема и за
каква друга парична сума се задължава Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, касателно настоящия случай по отношение на т.нар. „еднократна
такса“, поради което иска в тази му част се явява неосноватен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се
присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената
част на исковите претенции. Ищцовото дружество е направило разноски както
следва да сумата от 578.47 лева - разноски в исковото производство и
сумата от 128.46 лева – разноски в заповедното производство или сумата в общ
размер 706.93 лв. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество
съразмерно на уважената част на исковата претенция в ползва на ищеца следва да
бъде присъдена сумата в общ размер от 409.44 лв.
Водим от горните мотиви Пернишки районен съд
на осн чл. 422 във вр с чл.410 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В.И.Г., ЕГН ********** и адрес *** , ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр.София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина Тодорова Станчева
и Мартин Деспов Деспов., сума в размер 2 000,00 лв. (две
хиляди лева), представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome
№ 5332-00005774 / 24.01.2017 г.; 233,08 лв. (двеста тридесет и три лева и 8
стотинки), представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
24.02.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.01.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска); 62,05 лв. (шестдесет и два лева и 5 стотинки),
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 25.02.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата,
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенции за признаване
за установено спрямо В.И.Г., ЕГН ********** и адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр. София, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов. 1584,00 лв. (хиляда
петстотин осемдесет и четири лева), представляваща застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 24.02.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 24.01.2018 г. (падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги); 44,01 лв. (четиридесет и четири лева и
1 стотинки), представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 25.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** и адрес *** , ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК *********, адрес, гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ №
25 офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов. и сумата в общ размер 409.44 лв. / четиристотин
и девет лева и 44 стотинки / представляваща
направените в хода на исковото и заповедното производство съдебно деловодни
разноски, съразмерно на уважаване на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
След влизане на
решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. №00749/2018
по описа на съда, което да бъде върнато в деловодството на ПРС и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед № 636/02.02.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: