НОХД № 335/18
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия А.Д.Й.,
роден на *** *** ***, ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН: **********,***, след като е осъден с решение № ***г. по гр. д. № ***г. по
описа на Районен съд Панагюрище, влязло в сила на 25.06.2018 г. да издържа свои
низходящи - малолетните си деца Р.А.Й. на 13 години и М.А.Й. на 9 години, съзнателно не е изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от 25
юни 2018 г. до 25 октомври 2018 г. включително, или 4 месечни вноски общо в
размер на 1160,00 лв. (хиляда сто и шестдесет лева) за двете деца – престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага съображения. Не представя
нови доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание пробация.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание
лично. Признава, че не е плащал издръжка за инкриминирания период, тъй като бил
безработен. Освен това здравословното му състояние не позволявало да работи.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
През 2004г.
подсъдимият А.Й. и св.М.К. заживяли на съпружески начала. По време на
съвместното им съжителство се родила децата Р. (родена на ***г.) и М. (роден на *** г.
). Подсъдимият припознал децата.
През 2009г. подсъдимият и св.К. се
разделили. Оттогава подсъдимият не полагал никакви грижи за децата си. Св.К. се
грижила сама за отглеждането и издръжката на децата, като срещала трудности за
осигуряване на прехраната им. През 2017г. св.К. подала искова молба срещу
подсъдимия в РС Панагюрище с правно основание чл.143 и чл.149 от СК. С решение
на РС Панагюрище, постановено по гр.дело № 1120/2017г., влязло в сила на
25.06.2018г., подсъдимият Й. бил осъден да заплаща на малолетните си деца Р.А.Й.
и М.А.Й. месечна издръжка в размер на 150 лева за детето Р. и 140 лева за
детето М..
След влизане в сила на съдебния акт,
подсъдимият не плащал издръжката за децата. Така за периода от 25 юни 2018 г.
до 25 октомври 2018 той дължал 4 месечни вноски общо в размер на 1160,00 лв.
(хиляда сто и шестдесет лева) за двете деца. По този повод св.М.К. ***, след което
било отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на същото подсъдимият
не изпълнил дори минимална част от задължението си за издръжка.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на обясненията на подсъдимия, имащи характер на самопризнания, от показанията
на свидетелката М.К. и писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК.
При тези данни съдът прие, че подсъдимият А.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в гр. Панагюрище, след като е осъден с решение
№ ***г. по гр. д. № ***г. по описа на Районен съд Панагюрище, влязло в сила на
25.06.2018 г. да издържа свои низходящи - малолетните си деца Р.А.Й. на 13
години и М.А.Й. на 9 години, съзнателно
не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно за периода от 25 юни 2018 г. до 25 октомври 2018 г. включително, или 4
месечни вноски общо в размер на 1160,00 лв. (хиляда сто и шестдесет лева) за
двете деца.
Престъплението е извършено в град
Панагюрище, тъй като задължението за издръжка е носимо задължение.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства по времето и мястото на извършване се доказват
по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи на състава на престъплението - съзнавал е, че е осъден с влязъл в
законна сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в размер общо на 290
лв. за децата си Р.Й. и М.Й. чрез тяхната майка и законен представител. Подсъдимият
е имал съзнание за дължимата парична престация под формата на издръжка и като
не я е плащал, набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждал
конкретно настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване,
т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на
деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на
ненавършили пълнолетие деца. Обществената
опасност на самия деец, предвид съдебното му минало, също е висока.
Причината за извършеното престъпление е
липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимия към родените от съжителството
му със св. К. деца.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие обремененото съдебно минало на подсъдимия и
негативната му характеристика. Смекчаващо отговорността обстоятелство е недоброто
здравословоно състояние на подсъдимия, за което същият представи медицински
документи. Видно е от резултат от консултативен преглед, извършен на подсъдимия
на 22.11.2018г., (л.11-12 в делото), последният не е годен за труд доживотно и следва да
спазва специален ограничен режим, както и лечебен план, доживотно.
С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващите и смекчаващо отговорността обстоятелство,
съдът наложи на подс. А.Й. наказание
„пробация”. При определяне на конкретните пробационни мерки,
съобразявайки разпоредбата на чл.42а, ал.4 от НК и като отчете обстоятелствата
от значение за индивидуализацията на наказанието, съдът определи пробационни
мерки по чл.42а, ал.2,т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес” при периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива,
за срок от по десет месеца, с което ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: