Решение по дело №1425/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 79
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 14 март 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20192330201425
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №79/25.2.2020г.

гр.Ямбол, 25.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА НЕСТОРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1425 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.К.М., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 47-0000071/09.12.2019 г., издадено от Началника на ОО „АА” гр. Я., с което на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.34, §3, б.„а” от Регламент 165 на ЕО във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби, подробно изложени в жалбата, поради което се иска отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г. от АК – гр.Я. и се иска отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. С изпращане на административнонаказателната преписка се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и се предлага същото да бъде потвърдено.                            

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.11.2019 г. около 14.30 часа служители на ИИ „АА” гр.Я. в състав – свидетелите Р. и П. в изпълнение на служебните си задължения спряли за проверка в гр.Стралджа на път I-7 до писта Зимница, посока  с.Зимница, обл.Ямбол влекач „Скания” с рег. № *** с прикачено полуремарке Шмитц с рег. № ***. Установено било, че автомобила се управлява от жалбоподателят Д.К.М. и е собственост на „***” ЕАД, като извършва превоз на товари от Н. с. до гр.Я., без товар. При проверката е констатирано, че водачът на превозното средство, оборудвано с дигитален тахограф не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в картата на водача, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва тахографа в паметта на картата на водача № *** за периода от 13.29 часа на 27.11.2019 г. до 07.47 часа на 28.11.2019 г. За констатираното нарушение на жалбоподателят М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № *** г., с който са му вменени за нарушени разпоредбите на чл.34, §3, б.„а” от Регламент 165 на ЕО във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози, като същият не направил възражения при съставянето на акта. Впоследствие въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят М. на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.34, §3, б.„а” от Регламент 165 на ЕО във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Р. и свидетеля по акта П., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

На жалбоподателят М. е ангажирана административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл.34, §3, б.„а” от Регламент 165 на ЕО във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози. Съгласно разпоредбата на чл.34, §3, б.„а” от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент относно тахографите в автомобилния транспорт, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф. Съдът намира, че разпоредбата съобразно която е вменена на жалбоподателят М. за нарушена не съответства на извършеното от жалбоподателят нарушение, предвид това, че посочената разпоредба касае случаите, когато превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф. Настоящият случай не е такъв, тъй като от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. Р. се установи, че управляваното от жалбоподателят превозно средство е оборудвано с дигитален тахограф, поради което и неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. На жалбоподателят е следвало да бъде вменена за нарушена разпоредбата на чл.34, §3, б.„б” от Регламент 165/2014, касаеща вписването в картата на водача, чрез ръчно въвеждане на данните, осигурено за тахографа за превозното средство, оборудвано с дигитален тахограф.

На следващо място, в наказателното постановление е отразено, че извършеният превоз попада в обхвата на Регламент 560/2006 г. на ЕО. Такъв регламент не съществува. Правилното посочване е Регламент (ЕС) № 561/2006 г., но административнонаказващият орган не е посочил точното му наименование, като не става ясно за жалбоподателят извършеният превоз в обхвата на кой регламент попада и по този начин е бил лишен от възможността да разбере точно какво административно нарушение се твърди от административнонаказващият орган, че е извършил, а нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на изложеното по-горе, така наложеното административно наказание на жалбоподателя М. е неоснователно, поради неправилно приложение на материалния закон, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК вр. чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право на разноски в размер на 300 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 47-0000071/09.12.2019 г. на Началника на ОО „АА” гр. Ямбол, с което на Д.К.М., ЕГН ********** ***, на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл.34, §3, б.„а” от Регламент 165 на ЕО във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Областен отдел Автомобилна администрация - Ямбол да заплати на Д.К.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: