№ 707
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120203792 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на К.
Г. Н. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** срещу наказателно постановление №
000321/01.06.2021г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с което за
нарушение по чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В жалбата се сочат доводи
за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
На 08.12.2020г. в 15:00 часа по републикански път I-6 км. 495 +000 в посока Бургас от
страна на контролните органи на АПИ е извършена проверка на пътно превозно средство
„Опел Вектра“, с рег.№ ** с ОТДММ 2015кг., управлявано от К. Г. Н.. В хода на проверката
е установено, че на 06.12.2020г. в 11:53:47 часа горепосоченото пътно превозно средство,
попада в категорията на превозно средство, за което е дължима, но незаплатена такса по
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/. Като място на нарушението е посочен път А-1,
километър 358+036 /София-Пловдив-Стара Загора-Ямбол- Бургас/, за който се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно приложение № 2 към т.2 на
Решение № 959 на МС от 31.12.2018г. за утвърждаване на списък на републиканските
пътища, за които се събира – винетна такса.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на
1
нарушението, описание на същото, обстоятелствата при които е извършено. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като нарушението е квалифицирано правилно.
При предявяване на акта жалбоподателят е записал, че има възражения. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение от негова страна.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. В срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката,
административнонаказващият орган е проверил акта и събраните доказателства и е счел, че
е нарушена разпоредбата чл.139, ал.6 от ЗДвП, поради което и на основание чл.179, ал.3 от
ЗДвП е издал обжалваното постановление.
Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административнонаказващият орган е да докаже с всички допустими
доказателствени средства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно
от лицето, посочено като нарушител.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал. 6 от ЗДвП, съгласно който водачът
на пътно превозно средство е длъжен, преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ в
случаите, когато такава е дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Установената по делото фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, в
т.ч. показанията на разпитания свидетел, доклада от Електронната система за събиране на
пътни такси и снимков материал. Показанията на свидетеля Т.З. са последователни,
обективни и непротиворечиви относно релевантните обстоятелства за случая, поради което
бяха кредитирани от съда. Безспорно е установен фактът на управление на процесния
автомобил от страна на жалбоподателя без надлежно заплатена винетна такса на посочената
дата и място, съдът приема че нарушението е доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна.
По делото е приобщено като доказателство копие от разпечатка за електронна винетка и
операционна бележка за извършено плащане за сумата от 97 лева, от които е видно, че е
заплатена пътна такса на 05.06.2020г. в 19:04:55 часа за лек автомобил до 3,5 тона с период
на валидност от 05.06.2020г. 23:59 до 05.06.2021г. 19:00, като във винетката е изписан с рег.
№ ***, вместо рег. № **, като съдът констатира разлика в изписването на втората цифра от
държавния контролен номер на автомобила, поради което съдът приема, че същият е
въведен некоректно, вероятно поради грешка.
Разпоредба на чл.139, ал.6 от ЗДВП въвежда задължение за водача на пътно превозно
средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние
административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна, нарушението
следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в неговата разновидност –
2
пряк или евентуален.
Санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП, предвижда административно наказание
- глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата. На административно наказване по този текст, ще подлежат само лица,
които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това
обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на
платената пътна мрежа. По делото няма спор, че наказаното лице е управлявало на
посочените в акта и наказателното постановление дата и час моторно превозно средство по
път, за използването на който се дължи винетна такса. Жалбоподателят е бил със
съзнанието, че е заплатил електронна годишна винетка в полза на бюджета, и че тя е
закупена именно за управлявания от него автомобил. Действително, винетната такса следва
да бъде обвързана с регистрационния номер, вида и категорията на моторно превозно
средство и при несъответствие се отчита, че за конкретен автомобил липсва валидна
винетка. Действаща към момента на извършване на нарушението правна уредба не е
предвиждала процедура по поправка на техническа грешка при деклариране на
регистрационния номер на автомобила. Промяната на чл.10а ал.3б от ЗП от 19.03.2021г. не
поражда обратно действие. Според разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда
и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Според посочената разпоредба отговорността за тази грешка е на собственика на моторното
превозното средство или на ползвателя. Релевантно за случая е, че неправилното
деклариране на данни, законодателят приравнява на липса на заплатена винетна такса.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че е налице осъществен състав на
административно нарушение. В случая обаче нарушението следва да се квалифицира като
маловажен случай и по отношение на него да се приложи разпоредбата на чл.28, б."а" от
ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид
чл.11 от ЗАНН, приложение намира дефинитивната норма на чл.93, т.9 от НК. Деянието
разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При преценката на тежестта и степента на обществена опасност на
нарушението, съдът съобрази всички обстоятелства имащи значение за случая. В крайна
сметка сумата представляваща винетна такса е била заплатена от жалбоподателя за
управлявания от него автомобил и фактически е постъпила в бюджета. Не следва да се
третират по един и същи начин лице, което не е плащало винетна такса и лице, което е
изпълнило задължението си за плащане, но с грешка на индивидуализиращите данни на
управлявания автомобил. Деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
3
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид и няма в същата степен засягане на
охраняваните обществени отношения. При това положение, налагането на глоба в размер на
300 лева се явява несъразмерно тежко спрямо тежестта на нарушението и степента на
обществена опасност на същото. Преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол
съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК – ВКС. Когато предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това винаги представлява основание за
отмяна на наказателното постановление. В конкретния случай административно-
наказващият орган е следвало да извърши преценка за маловажност. По изложените
съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което наказателното постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление 000321/01.06.2021г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с което за нарушение по чл.179, ал.3, вр. чл.139, ал.6 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К. Г. Н. ЕГН ********** с адрес на
местоживеене *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/
лева.
РЕШЕНИЕТО на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4