Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 18.02.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На осемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д.№589
по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена от Р.Т.А.,
с ЕГН **********, Р.М.С., с ЕГН **********, М.М.С., с ЕГН **********, Е.Г.С., с
ЕГН ********** и С.С.И., с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***»Монтевидео»
№17, ет.3, ап.3К против «ДС ЛЕС» ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул.»Гоце Делчев» №37 искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
Твърди се по исковата молба, че на 07.06.2017г., около
12.00 часа, по време на работа в дърводобивен обект /отдел 248, пододел В,
отдаден с позволително за сеч на ДС „Лес“ ЕООД, Мирослав Г.С. пострадал при
трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.На посочената дата и час, при работа на
посоченото сечище, отдадено за сеч на ответника, върху него паднало отсечено
дърво и го ударило в горна лява част на главата.Бил транспортиран от екип на
Спешен център Кюстендил до МБАЛ „Д-р Никола Василие“, като въпреки проведените
лечебни и реанимационни мероприятия починал.
Починалият работил при ответника без сключен трудов
договор, като с постановление от 03.07.2017г., изх.№17229568 на ИАГДТ „Дирекция
Инспекция по труда“ гр.Кюстендил било обявено съществуването нса трудово
правоотношение.Това постановление било потвърдено с решение на Административен съд
Кюстендил, а решението на съда потвърдено от ВАС.
С разпореждане на ТП на НОИ Кюстендил №14 от
25.03.2019г. случилото се било прието за трудова злополука по смесъла на чл.55,
ал.1 КСО.
Починалият бил син на Р.Т.А., баща на Р.М.С. и М.М.С.,
брат на Е.Г.С. и съпруг на С.С.И.-без сключен граждански брак, но живеели на
съпружески начала.Към моманта на смъртта си бил на 52 години.Загубата се
отразила особено тежко на посочените.Отношенията между тях били на привързаност
и обич.Загубата на син, баща, брат и съпруг била непрежалима за ищците.От
моманта на смъртта му, ищците не намирали душевен баланс и възможност за
пълноценно изживяване на емоционално щастие.Трудно намирали сили да се борят с
ежедневните неволи, постоянно плачели и си спомняли за него.Починалият
присъствал постоянно в личния им живот.Споделяли всички мигове на радост и
трудности.Имали здрава емоционална връзка на сплотено семейство.
При гореописаното се претендира присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. за ищците Р.Т.А.,
Р.М.С. и М.М.С. и по 5 000 лв. за Е.Г.С. и С.С.И..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди, че по НОХД
№143/2018г. на ОС гр.Кюстендил, спора, повдигнат от Р.А., Р.С. и М.С. е
разрешен с влязла в сила присъда.Ищците Е.С. и С.И. се твърди, че нямат правен
интерес от тези искове поради естеството на връзката си с починалия.
С исковата молба са представени и приети като
доказателства:постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение то 03.07.2017г., протокол за извършена проверка № ПР 1725050 от
03.07.2017г., решение №208 от 07.12.2017г. по адм.д.№240/2017г. на АС
Кюстендил, решение №1684/07.02.2019г. на ВАС, протокол за оглед на
местопроизшествие, съдебно-медицинска експертиза на труп, разпореждане
№14/25.03.2019г. на НОИ, декларация за трудова злополука, протокол
№4/30.08.2017г. на НОИ, нотариална покана, съобщение и акт за смърт,
удостоверения за родствени връзки и за наследници.В качеството на свидетели са
разпитани К. Й., Р.Д., В.Д.,Я.
Анева и Д.С..Приложено е и НОХД №143/2018г. на ОС гр.Кюстендил.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
На 07.06.2017г. Мирослав С. работил в дърводобивен
обект, отдаден с позволително за сеч на ответника.По описания в исковата молба
начин, върху него паднало отрязано дърво, което му причинило травми
нъсъвместими с живота, резултата на което починал.
С постановление на Дирекция „Инспекция по труда“
№17229568/04.07.2017г. е обявено съществуването на трудово правоотношение межди
починалия и ответника.С решение №208/07.12.2017г. по адм.д.№240/2017г. е
потвърдено това постановление, като с решение на ВАС по адм.д.№977/2018г. е
потвърдено решение на КАС.
С разпореждане от 25.03.2019г. под №14 на ТП на НОИ
гр.Кюстендил, декларираната под №51010914/14.07.2017г. злополука е обявена за
трудова.
Ищецът Р.Т.А. е майка на починалия М. Г.С., Р.М.С. и М.М.С. са негови
деца, Е.Г.С.-сестра и С.С.И. е живяла на съпружески начала с него.
По НОХД №143/2018г. е било повдигнато обвинение от ОП
гр.Кюстендил срещу Д. Й. С., управител и собственик на капитала
на „ДС ЛЕС“ ЕООД, за престъпление по чл.123, ал.1 пр.2 НК.В това производство
първите трима ищци са участвали в качествата на частни обвинители и граждански
ищци, като всеки от тях е предявил за съвместно разглеждане иск по чл.45
вр.чл.52 ЗЗД за сума от 120 000 лв. за всеки от тях.С присъда от
07.01.2019г. Д. Й.С. е признат
за винове по повдигнатото му обвинение, като за всеки от гражданските ищци е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Г.С. в размер на по 50 000 лв.,
като до пълния размер на исковете от по 120 000 лв. са отхвърлени.По ВНОХД
№605/19г. на АС София, присъдата е изменена в гражданската й част, като върху
присъдените суми са присъдени и законна лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.По КНОХД №60/20г. на ВКС решението на апелативния съд е
потвърдено.
Описаната фактическа обстанвока се установи по делото
от представените доказателства, като същата е изцяло безпротиворечива, като по
нея и не е налице спор между страните.
От показанията на св.Й., по делото се установи, че между
починалия и Р.А. са били налице нормални отношения между майка и син.Имали имот
в с.Жиленци, където заедно отглеждали плодове, зеленчуци и животни.Правели
зимнина.Ищецът приела тежко смъртта на сина си.Станала по-затворена и по-свита,
личала си мъката й.
От показанията на св.Д., по делото се установи, че М.С.
преживяла тежко загубата на баща си.Била тъжна и плачела.Основно пребивавала в
чужбина, а когато се прибирала отсядала при баба си-ищецът А..
От показанията на св.Д. се установи, че отношенията
между починалия и Р.С. са били нормални отношения между баща и син.Децата Р. и М.
изразстнали при баба си-от около 5-6 клас, тъй като починала майка им и
починалия не живеел заедно с тях.след злополуката Р. се свил, притеснил, не
обръщал внимание на околните, затворил се в себе си.
От показанията на св.С., по делото се установи, че М.С. и С.И.
живеели заедно като семейство от около 15 години.Разбирали се и си
помагали.след смъртта му, С.И. станала по-затворена, стояла сама и била в
траур.
От показанията на св.А., по делото се установи, че
отношенията между починалия и сестра му Е.С. били нормални като брат и
сестра.Ищецът му помагала в отглеждането на децата, включително с пари.След
смъртта му била тъжна, плачела и говорела непрекъснато за брат си.
При горното за съда се налагат следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че разпореждането на
органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение.
От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и
от който зависи съществуването на правото.
На следващо място, следва да се посочи, че по
конкретния спор съдът по съществото на спора е задължен да съобрази Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което
е прието, че: легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г.
и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, което търпи от смъртта му
продължителни болки и страдания; както и че обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително търпими от смъртта му вреди, като ППВС № 2/1984 г.
е обявено за изгубило сила. Както е посочено в мотивите на Тълкувателното
решение особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
На следващо място,
следва да се посочи, че в чл. 200 КТ
е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов
работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване,
като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Но законодателят
не изключва обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено
увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има
възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда - срещу
прекия причинител с иск по чл. 45 ЗЗД
или срещу работодателя си с иск по чл. 200 КТ.
За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти.
Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът му по чл. 45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за
определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по
чл. 200 КТ за същите вреди. Работодателят
може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е
присъдено обезщетение на пострадалия / Р № 354 от 3.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 714/2009 г., III г. о., ГК./
При горните правни изводи, съдът намира,
че предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, като
съображенията в тази насока са следните:
Безспорно е между страните, че по
посоченото НОХД, с влязла в сила присъда, са уважени предявените искове на
първите трима ищци по чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за причинени им в резултат на
престъпление, извършено от Д. Й. С. престъпление, при което
е причинена смъртта на техния син и родител.С присъдата на съда, в осъдителната
й част по предявените граждански искове, са присъдени обезщетения за вреди
напълно исентични с претендираните в настоящето производство по чл.200 КТ срещу
работодателя.С влязла в сила присъда са присъдени обезщетения за всеки от тях в
размер на по 50 000 лв., ведно със законна лихва от датата на смъртта до
окончателното изплащане.Вредоносния резултата е един и същ-смъртта на М. С., като и обезщетените и претендираните
вреди по настоящето дело са едни и същи.В този смисъл съдът намира, че първите
трима ищци нямат право на ново оБезщетение по чл.200 КТ и повторното присъждане
на такова от работодателя ще доведе до неоснователното им обогатяване, поради
което предявените искове от Р.Т.А., Р.М.С. и М.М.С. са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
По отношение на предявения от Е.Г.С.,
съдът счита, че посочените показания на св.А., по делото не се установи и доказа Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС,а именно, че са били налице особено близка връзка с починалия и
действително търпими от смъртта му
вреди.От показанията на свидетеля се установява, че са били налице нормални
отношения между брат и сестра, като ищецът спорадично помагала на починалия при
отглеждането на децата му.Нае се установи нито близка връзка между тях, нито
значителни вреди, различни от обичайните при посочените обстоятелства.При така
направените изводи, съдът счита, че и този иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Изложеното в предходния абзац е изцяло
относимо и към предявения от С.С.И. иск.По делото единствено се установи, че
този ищец е живяла с починалия от около 15 години.Не се доказа в отношенията
между тях да са били налице описаните в предходния абзац предпоставки, поради
което съдът намира, че и този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от Р.Т.А., с ЕГН **********, Р.М.С., с ЕГН
**********, М.М.С., с ЕГН **********, Е.Г.С., с ЕГН ********** и С.С.И., с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***»Монтевидео» №17, ет.3, ап.3К против «ДС ЛЕС» ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул.»Гоце Делчев» №37 искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за суми от
по 150 000 лв. за първите трима и по 5 000 лв. за последните две,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Районен
съдия: