Р Е Ш Е Н И Е № 2071
27.05.2019 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1272 по описа на същия съд за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове
на З.П.Ц. , ЕГН **********,***, против МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „Свети Мина" ЕООД, ЕИК/
Код по БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление): гр. Пловдив, ул.
Иван Вазов № 59 , с правно основание в чл. 245 ал. 2 от Кодекса на труда във
връзка с 86 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното , между страните има
трудово правоотношение, по силата на което ищецът полага труд като *** в ответното
лечебно заведение. Работодателят обаче забавил изплащането на част от трудовото
възнаграждение за месеците юни и юли 2017г. и април 2018г. , при което ищеца подал в съда искова молба за
това си вземане. Образувано било гр. дело под номер 11644 /2018г , в хода на
което обаче процесното възнаграждение било изцяло изплатено. Това се случило на
дата 05.09.2018г. Така , от дължимото за месец юни 2017г трудово възнаграждение
било забавено изплащането на сумата от
71.25 лева , като забавата продължила от 01.07.2017г до 05.09.2018г; от
дължимото за месец юли възнаграждение била забавена за периода от 01.08.2017г.
до 05.09.2018г. част в размер от 84.27 лева , а за април 2018г било забавено
плащането на 117.18 лева от датата на
изискуемостта – 01.05.2018г до 05.09.2018г.
Затова се претендира да се осъди ответното
дружество да изплати на ищеца обезщетение за забавата в размер от общо 22.48
лева , от които - 8.57 лева за забава в
плащането на заплатата за юни 2017г., 9.47
лева – за юли същата година, а за месец април 2018г – 4.17 лева за периода от 01.05.2018г до пети
септември същата година. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответника оспорва иска като неоснователен. Признава
съществуването на трудов договор между страните, но възразява , че е различна
датата от месеца , на която е следвало
да се изплаща възнаграждението, а оттам – твърди се , че периодите на забава са
по – кратки , тоест, исковете се оспорват с оглед размера си. Възразява се да е прекомерен договорения между
ищеца и процесуалния му представител хонорар по договора за защита и съдействие.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните
като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Фактите по делото са безспорни : страните са
в трудово отношение , и дължимото за процесните месеци трудово възнаграждение
не е изплатено в пълен размер и в сроковете , предвидени в трудовия договор.
Горното се и доказва от приложеното на л. 41 от делото копие от трудов договор и допълнителните
споразумения към същия. Безспорна е и настъпилата в плащането на част от
възнаграждението забава , която на свой ред се доказва от датите на приложените
платежни нареждания за масови плащания и банковите извлечения от сметката на
платеца – работодател ; от последните личи и датата на която е платен процесния
остатък от възнаграждението - 05.09.2018г.
В трудовия договор между страните липсва
изрично уговорена дата на заплащането на трудовото възнаграждение. Затова е
приложим чл. 270 ал. 2 от Кодекса на труда , според която норма „трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго”, следователно с
изтичането на текущия месец работодателя изпада в забава да плати
възнаграждението. Оттам , съдът споделя довода на ищеца , че началната дата на
забавата се явява първото число на месеца след този , за който възнаграждението
е дължимо. А то е дължимо за текущия месец, тоест, за този, в рамките на който
е положен заплащания труд, според стилистично и смислово тълкуване на чл. 270
ал. 2 от КТ. Приложени са по делото „вътрешни правила за работната заплата на
работещите по трудово правоотношение „ в ответното лечебно заведение , в които
е посочен друг срок плащане, „до 30 – то
число на месеца , следващ месеца , за който се отнасят” , чл. 27 ал. 1 от същите . Тези правила
обаче са неприложими в случая , тъй като
са одобрени със заповед от дата
05.06.2018г, тоест, дори след като е изтекъл месеца след този , за който иначе би било дължимо
възнаграждението за април 2018г . Правилата не могат да дерогират едностранно
разпоредбата на чл. 270 ал. 2 от Кодекса на труда, тъй като едностранната
промяна на датата на изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя е
забранена от чл. 118 от Кодекса на труда , а периодичността на изплащане на възнагражденията е съществен
елемент на трудовия договор по смисъла на чл. 66 ал. 1т . 7 от кодекса.
Или
хипотезата на 245 ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с 86 от Закона за
задълженията и договорите е осъществена.
Спорен е обаче размера на дължимото обезщетение
за забава, включително и с оглед горните твърдения на ответника за различна
начална дата на забавата , които, каза се , съдът не възприема. Съдът изчисли
размера на обезщетенията за забава като еквивалент на законната лихва ,
ползвайки при това калкулатор от електронната мрежа.
Размерът на законната лихва върху сума от
71.25 лева за период от 01.07.2017г до 05.09.2018г. е 8.55 лева.
Размерът на законната лихва върху сума от
87.24 лева за период от 01.08.2017г до 05.09.2018г. е 9.72 лева.
Размерът на законната лихва върху сума от
117.18 лева за период от 01.05.2018г до
05.09.2018г. е 4.17 лева.
Общ
размер на дължимото обезщетение: 22.44 лева, до който размер исковете са
основателни, а за разликата следва да се отхвърлят.
Разноските следва да се понесат от ответника.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на договорения между
ищеца и а. му хонорар; исковете не са сложни от гледна точка на правото или
фактите ,последните са безспорни , проведено е единствено открито заседание ,в
което не са събирани допълнителни доказателства. Тоест, присъждания на ищеца
хонорар за защита и съдействие следва да се редуцира до размер от 300 лева (
няма данни конкретния адвокат да е регистриран по ЗДДС ), и по този начин , да
се присъдят разноски в общ размер от 350 лева.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „Свети Мина" ЕООД, ЕИК/
Код по БУЛСТАТ: *********, Адрес (седалище/адрес управление): гр. Пловдив, ул.
Иван Вазов № 59, да заплати на З.П.Ц. , ЕГН **********,*** , сумата от общо 22.44
лева , представляващи обезщетение за забава, от които :
8.55 лева обезщетение за забава в плащането
на сумата от 71.25 лева от трудовото възнаграждение за м. юни 2017г , начислена
за периода от 01.07.2017г до 05.09.2018г., като над този размер до пълния
предявен размер от 8.57 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
9.72 лева обезщетение за забава в плащането
на сумата от 87.24 лева от трудовото възнаграждение за м. юли 2017г , начислена
за периода от 01.08.2017г до 05.09.2018г., като над този размер до пълния
предявен размер от 9.74 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, и
4.17
лева обезщетение за забава в плащането на сумата от 117.18 лева от
трудовото възнаграждение за м. април
2018г , начислена за периода от 01.05.2018г до 05.09.2018г.
Осъжда МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Свети Мина"
ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, Адрес (седалище/адрес управление): гр. Пловдив, ул. Иван Вазов № 59,
да заплати на З.П.Ц. , ЕГН **********,*** сумата от 350 лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ