РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2330
гр. Пловдив, 12
ноември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря БЛАГОВЕСТА
КАРАКАШЕВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2161 по описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е във връзка с Решение № 9410/10.07.2018 г.,
постановено по административно дело № 7784/2017 г. по описа на Върховен
административен съд (ВАС) на Република България, ІІІ отделение, с което се
отменя Решение № 869/22.05.2017 г. по адм. дело № 1841/2016 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът на Д.Г.Ж.
*** с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на сума в размер на 20 000 лв.,
съставляваща претърпени неимуществени вреди, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на
висшия по степен съд изложени в отменителното решение, Пловдивският
административен съд намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на разглеждане в настоящото производството са предявените
от Д.Г.Ж., ЕГН **********,*** чрез адвокат А.Д.П. ***, искове срещу Община
Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за периода от 01.08.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.07.2016 г.
(датата на влизане в сила на решението за отмяна на
незаконосъобразното Решение № 298, взето с протокол № 13/01.08.2013 г. на
Общински съвет Пловдив), до окончателното й изплащане, изразяващи се в силни негативни емоции, довели до сериозно засягане на
личността и достойнството на човека, а именно: страдания вследствие на
засегнати чест и достойнство, възмущение, унижение и неудобство, чувство на
гняв, огорчение и силно негодувание от подхвърлените в медиите намеци за
достойнството на ищцата вследствие незаконосъобразния акт; професионално
унижение и неудобство вследствие на неизвестността на причината за прекратяване
на дейността й като кмет; душевни болки, преживян стрес, притеснения,
емоционален шок и чувство за безпомощност от невъзможността да разбере защо е
била поискана, съответно гласувана промяната в служебното й положение;
отрицателни емоции и стресови състояния - нервно напрежение, безсъние,
неспокойство и тревожност по време на висящността на процеса - 35 месеца от м.08.201З г. до отмяната на
решението през м.07.2016 г.; ограничаване на контакти с близки и приятели;
отрицателно въздействие върху обществено-политическата дейност и лишаване от
правото на пълноценно участие в Местни избори 2015 като кандидат кмет на Район
„Западен“ при Община Пловдив, претърпени
от ищцата в резултат на незаконен
административен акт - Решение № 298 на Общински съвет - Пловдив, взето с
протокол № 13/01.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й
като кмет на Район „Западен“ при Община Пловдив, отменено по съответния ред с
Решение № 8270/05.07.2016 г. на Върховен административен съд, постановено по
адм. дело № 7337/2015 г.
Твърденията, на които се основава исковата молба са, че
ищцата е била избрана за кмет на Район „Западен“
при Община Пловдив с Решение № 473, взето с Протокол 27 от 17.11.2011 г. на
Общински съвет (ОбС) - Пловдив. Пълномощията й като кмет на района са били
предсрочно прекратени с Решение № 298, взето с Протокол № 13/01.08.2013 г. на ОбС
- Пловдив, при допускане на предварително изпълнение на решението, считано от
01.08.2013 г. По жалба на Ж. е било образувано съдебно административно
производство, окончателно приключило с Решение № 8270/05.07.2016 г. по адм.дело
№ 7337/2015 г. на ВАС - Трето отделение, с което е било отменено оспореното
решение на ОбС - Пловдив по съображения за незаконосъобразност. Съдебният акт,
като необжалваем е влязъл в законна сила на 05.07.2016 г. Редовният мандат на
кмета на Община Пловдив - Район "Западен", на каквато длъжност е била
избрана Ж., е бил с продължителност, считано от 17.11.2011 г. до 05.11.2015 г.,
на която дата е била положена клетвата по чл. 32, ал. 1 ЗМСМА от Димитър Колев
- следващия кмет на Район "Западен", обявен за избран с Решение №
591-МИ от 02.11.2015 на ОИК Пловдив. Сочи се, че в резултат на издаденото
незаконосъобразно решение на Общински съвет – Пловдив са били създадени
неудобства, претърпени от ищцата, които се отличават от типичните такива, както
по характер, така и по продължителност и интензитет. Твърди се, че в резултат
на незаконосъобразния акт ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в силни негативни емоции и стресови състояния, подробно
описани по-горе за период от 35 месеца,
а именно от месец 08/2013 г. до отмяната на решението на общинския съвет през
месец 07/2016 г. (период изрично уточнен на стр. 7, втори абзац от исковата молба – лист 8
по адм. дело № 1841/2016 г. по описа на съда). Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалните си
представители, оспорва предявените срещу нея претенции. Счита същите за
неоснователни и в този смисъл моли исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, да бъдат отхвърлени,
алтернативно размерът на претендираното обезщетение да бъде намален.
Съображения в тази насока са изложени в писмена защита вх. № 19495/22.10.2018
г. по описа на съда.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност и недоказаност на претенциите.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
Ищцата Д.Г.Ж. е била избрана за
кмет на Район "Западен" при Община Пловдив с Решение № 473, взето с
Протокол 27 от 17.11.2011 г. на Общински съвет - Пловдив.
С Решение № 298, взето с Протокол
№ 13/01.08.2013 г. на Общински съвет - Пловдив, прието на основание чл. 21, ал.
1, т. 23 и чл. 42а, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във
вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК са прекратени предсрочно пълномощията на
Кмета на Район "Западен" при Община Пловдив - Д.Г.Ж., като е допуснато предварително изпълнение на
решението, считано от 01.08.2013 г.
Ж. е обжалвала Решение № 298,
взето с Протокол № 13/01.08.2013 г. на Общински съвет – Пловдив пред
Административен съд - Пловдив, по която е образувано адм. дело № 2416/2013 г. Това
дело е приключило с постановяване на Решение № 591/04.03.2014 г., с което
жалбата на Ж. е отхвърлена, в частта, с която процесното решение на общинския
съвет е оспорено като нищожно и е оставена без разглеждане, в частта, с която
същото е оспорено като незаконосъобразно, като в тази част производството по
административно дело № 2416/13 по описа на Административен съд – Пловдив е
прекратено. Решението на Административен съд - Пловдив (№ 591/04.03.2014 г. на Административен съд гр.Пловдив,
постановено по адм. дело № 2416/2013 г.) е отменено с Решение № 169/08.01.2015 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 4727/2014 г. по жалба на Ж., а делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив.
Във връзка с отменителното решение на ВАС е
образувано адм. дело № 80/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
приключило с постановяване на Решение № 929/14.05.2015 г., с което жалбата на Ж.
срещу Решение № 298, взето с Протокол № 13 от 01.08.2013 г. на Общински съвет –
Пловдив, е отхвърлена. Отново по жалба на Ж. и това решение на Административен
съд - Пловдив (№ 929/14.05.2015 г. на
Административен съд гр.Пловдив, постановено по адм. дело № 80/2015 г.) е отменено от Върховния
административен съд с Решение № 8270/05.07.2016 г., постановено по адм. дело №
4727/2014 г. по описа на същия съд, като вместо него е постановена отмяна на
Решение № 298 на Общински съвет Пловдив, взето с Протокол № 13/01.08.2013 г. Решението
на Върховния административен съд, като необжалваемо е влязло в законна сила на
05.07.2016 г.
По делото е приета административна
преписка по приемане на процесното решение на Общински съвет Пловдив, приложени
са цитираните административни дела, към доказателствения материал по делото са
приобщени и публикации в средствата за масово осведомяване относно предсрочното
прекратяване на пълномощията на Д.Г.Ж. ***.
Като свидетели по делото са разпитани следните лица:
С.В.Г.– който
заявява, че в качеството си на общински съветник в Общински съвет Пловдив е бил
свидетел на отстраняването на ищцата като кметица на район “Западен”. През 2013
г. се случило събитието. Това, което му направило впечатление е, че самото
предложение не минало през комисията, било входирано два дни преди самата
сесия. В самото решение на съвета отсъствали мотиви за отстраняването й като
районен кмет, както и при самото искане на обяснения от страна на общинските
съветници, защо и какви са причините за отстраняването й, липсвал подобен
отговор, не бил даден отговор и по микрофона на самата сесия по време на
гласуването. Ищцата също поискала отговор за това, въз основа на какви мотиви е
входирано това предложение, но отговор не й бил даден. В този ден Д.Ж. се държала
изнервено и дори на моменти леко неадекватно, което сравнение свидетелят правел
на база на останалите моменти, в които е контактувал с нея. По време на самата
сесия Д.Ж. била видимо разстроена и в частни разговори с него търсела отговор
на въпроса дали знаел защо я отстраняват, поради какви причини е входирано това
предложение, дали е наясно с това. Имало гняв в гласа й, усещал се гневът в
гласа й, както и раздразнение от това, че самото предложение не съдържало
мотиви за нейното освобождаване. Свидетелят заявява, че е работил с нея по
време на кампанията за местните избори 2015 г., като бидейки с нея на обиколки
през месец 10.2015 г., това което му правело впечатление е, че живущите в район
“Западен” я питали какви били причините за нейното отстраняване, какво се е
случило. През повечето време на кампанията й се налагало тя да отговаря и да
обяснява нещо, за което и тя самата нямала информация и това видимо я
разстройвало. През повечето време трябвало да обяснява защо е отстранена и не
можела да се съсредоточи върху нейната предизборна кампания. Имало периоди в
работата, когато това нейно състояние я вадело за няколко дни от нормален
ритъм. През 2013 г. Г.е имал контакт с нея в качеството му на общински
съветник, и именно в това му качество имал наблюдения върху нея.
П.Б.Ж., съпруг
на ищцата – същият заявява, че за решението да бъде отстранена жена му като
районна кметица разбрали докато били на почивка. Видели от медиите за това
решение и жена му изпаднала в паника какво става. Първо мислели, че е майтап, никой нищо не
знаел. Събрали багажа си и се прибрали. Това се случило преди около 5 години.
Това било през лятото на 2012 г., 2013 г., там някъде. Прибрали се в Пловдив от
почивката, разбрали, че на общинската сесия ще се разглежда нейното
отстраняване и се интересували защо, какво става, но никой нищо не казвал. На
сесията я отстранили, тя буквално не знаела къде се намира. Спряла да яде,
тогава тя започнала друга работа като учител, но си взела и отпуск, защото нямало
как да изпълнява служебните си задължения там, тъй като психически не била
добре. Всички техни приятели взели да странят от тях, тотално всички спрели да
се обаждат, никой не знаел какво става. Всеки си мислел, че нещо много лошо е
направила, за да я отстранят. На всяко дело по отстраняването й тя изпадала в
паника, 7 броя дела минали, това било в продължение на 3 години, като преди
всяко дело тя не спяла, не ядяла. Всичко това се отразявало, както на нея, така
и върху цялото им семейство, отразявало се и върху него. Неговите приятели също
странили от него. Когато съдът я оправдал всичко се оправило, но това се отразило
на 3 години от живота им, на цялото семейство, но най-вече на нея. По време на
изборите през 2015 г. тя се била кандидатирала отново за Кмет на район
“Западен” и хората й викали: “отстранената кметица”. Тя била уравновесен човек
и приемала много мъжки нещата, но това отстраняване й се отразило зле, защото
не разбрала защо я отстранили, това изтормозило всички. По медиите вървели
статии, че едва ли не тя е престъпник. Тя участвала и преди отстраняването й в
политическия живот, при създаването на ПП “ГЕРБ”, в Пловдив била районен
секретар на ПП “ГЕРБ”. Преди назначаването й за районен кмет била Директор на
училище, след като приключило окончателно съдебното производство по нейното
отстраняване с решението на ВАС, тя се променила коренно, живнала изведнъж,
тотална промяна настъпила в живота й. Хората я спирали по улиците и викали:
“отстранената кметица” и тя трябвало да обяснява, че не е направила нищо,
заради това загубила с 300 гласа изборите през 2015 г. Не можела да отговори
защо е отстранена, защото не знаела, какво да каже на хората.
С.А.Е.,
майка на ищцата – заявява, че нейните преки впечатления за състоянието на Д.Ж. са,
че първо тя получила голям стрес при отстраняването й, изпаднала в депресия.
Това продължило дълго време и на свидетелката и било неудобно, защото съседите я
питали какво е станало, защо са махнали дъщеря й. Всички изживявали зле
създалата се ситуация. Тогава Д. се вписвала трудно в работата си, защото не
знаела защо е освободена. Не можела да си изпълнява семейните задължения, на
работа се чувствала неудовлетворена, защото била под стрес и това и пречело да
се съсредоточи в работа си и вкъщи. Те живеели близо една до друга, тя като майка
се интересувала за състоянието на дъщеря си. Всяка вечер били заедно, живеели
близо една до друга, Д. си споделяла с нея. Оплаквала й се, че колегите й
трудно я приемат, защото не знаели, за какво е отстранена. След като приключило
делото на ВАС и Д. била оправдана, започнала постепенно да се възстановява, да
влиза в ритъм и да се чувства по-добре.
След анализа на така изложените фактически
обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ
постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена
или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявените от ищците искови претенции се явяват допустими, доколкото няма
спор, че Решение
№ 298 на Общински съвет - Пловдив, взето с протокол № 13/01.08.2013 г., е
отменено по съответния ред, а именно с Решение № 8270/05.07.2016 г. на Върховен
административен съд, постановено по адм. дело № 7337/2015 г. При това положение
следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска
за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на общинския съвет, изразяващо в издаването на незаконосъобразен
административен акт.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона
материални предпоставки. Твърдението на ищцата за претърпени от нея неимуществени
вреди в резултат на отмененото решение на общинския съвет се доказа по несъмнен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели С.В.Г.– общински
съветник в Общински съвет - Пловдив, П.Б.Ж. – съпруг на ищцата и С.А.Е. – майка на ищцата, като показанията на
последните двама свидетели се преценяват от
съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
И тримата свидетели установяват,
че в поведението на ищцата е настъпила промяна в психологичното и емоционално й
състояние след приемане на Решение № 298 на Общински съвет Пловдив, взето с
протокол №13/01.08.2013 г. (с което каза се, предсрочно са прекратени пълномощията й на Кмет на Район
“Западен” на Община – Пловдив), изразяваща се в това, че тя се затворила в себе си, станала подтисната и
раздразнителна, изпаднала в социална изолация - всички познати на семейството й са спрели да се обаждат, защото си мислели, че тя (Д.Ж.) е извършила нещо много лошо, за да я отстранят. След приемане на решение на общинския съвет от 01.08.2013 г. до неговата
отмяна, ищцата е преживяла негативни емоции - гняв, разочарование, възмущение,
напрежение, чувство на несигурност, нервност, получила голям стрес при
отстраняването й, изпаднала в депресия, състояние което продължило дълго време. Появили се и здравословни проблеми – загуба на апетит,
безсъние. От
показанията на разпитаните по длето свидетели, се установява още, че решението
на общинския съвет е прието от Ж. като дълбоко оскърбително и огорчаващо, освен
това то й причинило професионално унижение, уронване на честта и достойнството,
заради медийните публикации, съответно всичко това е рефлектирало негативно и
по отношение на обществено-политическата й дейност, а на местните избори през
2015 г., не е получила необходимия брой гласове. Свидетелят Ж.заявява, че
самата общественост е наричала съпругата му „отстранената кметица”, което само
по себе показва, че процесното решение на общинския съвет е имало неблагоприятно
за ищцата въздействие върху гражданите в региона.
Конкретните негативни
преживявания на Ж., установени от обсъжданите показания на разпитаните по
делото свидетели (подробно
възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондиращи със събраните по делото доказателства (каквито например са множеството представени
медийни публикации, които впрочем все още могат да бъдат открити в интернет пространството,
ведно с направените в тази връзка коментари от читателите), са с такъв интензитет и
продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени
вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
Не може да бъде споделено
твърдението на ответника, че показанията на разпитаните по делото свидетели, по-точно
съпругът и майката на ищцата, „…в цялост
сочат единствено непреки впечатления…“. Последните ясно и недвусмислено
установяват конкретните негативни емоции преживяни от ищцата (показанията на свидетелите, каза се, са подробно
възпроизведени по-гори, поради което няма да бъдат преповтаряни). В случай според настоящия
съдебен състав, няма друг, който най-обективно да пресъздаде емоционалното и
психическо състояние на Ж. през обсъждания период, освен хората, които са били
в постоянен контакт с нея и това естествено са най-близките й – нейният съпруг
и нейната майка, като показанията им, както вече бе казано, се преценени от съда с оглед всички други данни по делото, като е
съобразена възможната тяхна заинтересованост. И именно всички тези други данни – като приложеното (по настоящото дело) адм. дело № 80/2015 г. по описа на Административен
съд - Пловдив, от което се установява продължителността на съдебното
производството по отмяната на Решение № 298 на Общински съвет Пловдив, взето с
протокол №13/01.08.2013 г.; Справка от Професионална гимназия по битова техника
(за използвания от Д. Ж. платен
и неплатен отпуск и отпуск за временна нетрудоспособност – лист 125 по адм.
дело № 1841/2016 г.), от която се установява, че Ж.действителна е била в платен отпуск в
периода от 01.08.2013 г. до 31.08.2013 г., като този период, макар и да съвпада
с ваканцията на учениците, съвпада и с издаването на процесното решение на
общинския съвет, а освен това липсата на учебни занятия не означава, че
учителите нямат други трудови задължения, които следва да изпълняват през
ваканционните периоди; представените по делото медийни публикации, дават възможност на съда да прецени
обсъжданите показания като обективни и взаимно допълващи се.
Само за пълнота следва да се
добави, че всеки от свидетелите (чрез дадените в настоящото производството показания) изрази своята субективна
преценка за емоционалното състояние на Ж. през процесния период. Различията в
изказа и в способността на отделните свидетели да изразят ясно и недвусмислено
собствените си възприятия, не е основание да се приеме, че показанията им са
общи, още по-малко, че „…сочат единствено непреки впечатления…“.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение
се дължи за всички вреди - както имуществени, така и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна
връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния
незаконен акт. Причинна връзка е налице, когато
вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с
него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени
средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен
начин, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са й
причинени са по повод и във връзка с Решение № 298 на Общински съвет
Пловдив, взето с протокол №13/01.08.2013 г. В случая свидетелските показания в
достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените
вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконното решение.
Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Ето защо, следва да се приеме, че
неимуществените вреди на ищцата, са доказани по основание.
Конкретният размер на следващото
се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен
при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на
ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
При определяне размера на
претендираните от Ж. неимуществени вреди, следва да се съобрази
обстоятелството, че същата като Кмет на Район „Западен“ при Община Пловдив е
била публична личност, поради което интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, е бил в значителна степен завишен, включително и с
оглед тяхната продължителност и конкретното им въздействие и възприятие от ищцата.
Въпреки това обаче претендираното обезщетение в размер на 20000 лв.
се явява прекомерно завишено.
При това положение, претенцията
спрямо ответника следва да се уважи, като на база изводите по-горе, следва да
се присъди обезщетение по справедливост в размер на 9000 лева, който е най-справедлив
и най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди от
незаконното решение на административния орган, като искът до 20000 лв. следва
да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Основателна при това положение се
явява и претенцията на ищцата обезщетението, да се присъди ведно със законната
лихва, считано от 05.07.2016
г. (датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното
Решение № 298, взето с протокол № 13/01.08.2013 г. на Общински съвет Пловдив) до окончателното й изплащане. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може
да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните
- с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В
първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт.
В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото
издаване. От така определените моменти
на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
При този изход на спора, на
основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 226, ал. 3 АПК, на ищцата ще следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски и възнаграждение за един
адвокат съразмерно с уважената част от
иска. Те се констатираха в размер на 1056 лв. - съответната част от заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 891 лв., държавни такси в общ размер на
15 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв.
Във връзка с възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е необходимо
да се съобрази следното:
Делото е с фактическа и правна
сложност, и в този смисъл не е налице прекомерност на възнаграждението, нито са
налице основания да не бъде зачетен договореният между страните негов размер,
съгласно договорите за правна защита и съдействие в искания от ответника
смисъл. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При 36000
лв. материален интерес по адм. дело № 1841/2016 г. по описа
на Административен съд Пловдив и по адм. дело № 7784/2017 г. по описа на ВАС, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1610 лв., а договореното между страните адвокатско
възнаграждение е в размер на 1100 лв. по адм.
дело № 1841/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив и 900 лв. по адм.
дело № 7784/2017 г. по описа на ВАС. Съответно, при материален интерес 20000
лв. по настоящото дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от цитираната наредба, възлиза в размер
на 1010 лв., а договореното между страните такова е в размер на 870 лв. Очевидно
в случая е, че обсъжданите възнаграждения не са прекомерни.
Така мотивиран, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Д.Г.Ж., ЕГН **********,***, сумата
от 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, през периода от
01.08.2013 г. до 05.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2016 г., до окончателното й изплащане, изразяващи се в силни негативни емоции, довели до сериозно засягане на
личността и достойнството на ищцата, а именно: страдания вследствие на
засегнати чест и достойнство, възмущение, унижение и неудобство, чувство на
гняв, огорчение и силно негодувание от подхвърлените в медиите намеци за
достойнството на ищцата вследствие незаконосъобразния акт; професионално
унижение и неудобство вследствие на неизвестността на причината за прекратяване
на дейността й като кмет; душевни болки, преживян стрес, притеснения,
емоционален шок и чувство за безпомощност от невъзможността да разбере защо е
била поискана, съответно гласувана промяната в служебното й положение;
отрицателни емоции и стресови състояния - нервно напрежение, безсъние,
неспокойство и тревожност по време на висящността на процеса - 35 месеца от
м.08.201З г. до отмяната на решението през м.07.2016 г.; ограничаване на
контакти с близки и приятели; отрицателно въздействие върху
обществено-политическата дейност и лишаване от правото на пълноценно участие в
Местни избори 2015 като кандидат кмет на Район „Западен“ при Община Пловдив, претърпени в резултат на незаконен
административен акт - Решение № 298 на Общински съвет - Пловдив, взето с
протокол № 13/01.08.2013 г., с което са прекратени предсрочно пълномощията й
като кмет на Район „Западен“ при Община Пловдив, отменено по съответния ред с
Решение № 8270/05.07.2016 г. на Върховен административен съд, постановено по
адм. дело № 7337/2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА
Община Пловдив да заплати на Д.Г.Ж., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 1056 лв. - заплатените държавни такси, възнаграждение за вещо лице и съответната
част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: