Решение по дело №8476/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4633
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20221110208476
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4633
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110208476 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по повод депозирана жалба от „А.“ ЕООД,
представлявано от И. В. В., срещу наказателно постановление (НП) №
566541-F577136/27.01.2021 г. на директор на офис „Красна поляна“ в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/,
гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.4, ал.1 т.1, б.“а“ от Наредба № Н-
13/17.12.2019г. на министъра на финансите за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените от тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица /Наредба № Н-13/, чл. 5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ , на основание чл. 355, ал. 1, пр.1 от КСО.
В постъпилата жалба се излагат доводи за това, че издаденото НП е
незаконосъобразно и нецелесъобразно. Иска се процесното постановление да
бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Не излага допълнително
1
писмено доводи в подкрепа на тезата си.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и иска от съда да потвърди НП
като правилно и законосъобразно. Претендира да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, и изслуша свидетеля,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На жалбоподателя е извършена проверка по повод такава по
прихващане и възстановяване на 09.10.2020 г. в данъчно-осигурителната
сметка на "А." ЕООД, възложена с резолюция за извършване на проверка №
П-2222032015740-ОРП-001/ 18.09.2020 г. Констатирано е нарушение,
свързано с неподаване на данни относно осигурителния и облагаемия доход с
декларация образец №1 за месец юни 2020г. за наети лица по трудови
правоотношения. Проверяващите заключили, че дължимите данни за лица,
наети на работа по трудов договор от осигурителя-жалбоподател, относно
осигурителния и облагаемия доход с декларация образец №1, не са подадени
в нормативно определените срокове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „а“ от
Наредба № Н-13: жалбоподателят, в качеството си на работодател е
осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, за месец юни 2020 г., не е
сторил това в законоустановения срок - до 27.07.2020г.
След установяване на изложеното по-горе св.Г. А. Г., на длъжност
„инспектор по приходите“ в Национална агенция за приходите при ТД, гр.
София, офис Благоевград, в присъствието на свидетеля В. С. К., съставила акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № F577136 срещу
„А.“ ЕООД.
Административнонаказващият орган /АНО/ е счел изложените в акта
фактически констатации за категорично доказани, като въз основа на него е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.4, ал.1
т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13, чл. 5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ , на основание чл. 355, ал. 1, пр.1 от КСО.
В съдебно заседание св.Г. потвърждава констатациите по АУАН.
Съдът цени заявеното от нея, то намира опора в останалия доказателствен
2
материал по делото. Съдът кредитира писмените доказателства по делото,
събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показанията на св.Г., АУАН, резолюция, покана, писмено
обяснение, акт за прихващате и възстановяване, справки – данни за
осигуряването, заповеди за компетентност, както и от останалите материали
по делото.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и след като
провери изцяло обжалваното наказателно постановление, намира следното:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство,
е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните
нарушение и наказания /ЗАНН/, както и срещу подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради което подлежи на разглеждане по
същество.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления,
районният съд винаги е инстанция по същество. Това означава, че следва да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. АУАН и НП са
издадени от компетентни административни органи, видно от материалите по
делото. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, тъй като актът
е съставен в рамките на три месеца от установяване на нарушителя и една
година от извършването на процесното нарушение и по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
за издаване на НП в рамките на шест месеца от датата на съставяне на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО контролният орган,
както и административно-наказващият орган правилно са квалифицирали
установеното от фактическа страна бездействие на жалбоподателя –
осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, като такова на чл.5,ал.4,т.1 от
КСО.
Тази разпоредба задължава осигурителите, осигурителните каси,
3
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за
всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Събразно нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г.,
декларация образец №1 се подава в съответната компетентна териториална
дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели,
осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на
което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението.
Съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон. Не се установява пълно,
точно и ясно да е описано административното нарушение от фактическа
страна, както и коректно да е посочена правната му квалификация. С
наказателното постановление на жалбоподателя в качеството му на
работодател и осигурител е вменено, че в законоустановения срок не е
изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП декларация образец № 1
„Данни за осигуреното лице“ за месец юни 2020 г. за назначените по трудово
правоотношение лица, като сочените назначени по трудово правоотношение
лица не са надлежно индивидуализирани - нито по име и фамилия, нито с
вписване на техните единни граждански номера, нито даже като общ брой.
Отделно от това, в цифровата част на административното обвинение е
изписано такова по на чл.4, ал.1 т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019,
чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване – алогично и с липса
яснота по въпроса, как точно се съотнасят и във връзка ли са сочените правни
норми. Така се явява нарушено правоно на административнонаказания да
разбере, в какво нарушение се обвинява, респектовно, да изгради адекватна
защита. В този ред на мисли се установява, че актът за установяване на
4
административно нарушение е съставен в присъствие не на двама, а на един
свидетел /В. С. К./, за когото не са налице данни да е свидетел на
нарушението. Не на последно място, административнонаказващият орган е
определил имуществена санкция в размер на 500 лв., при предвидените в
разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО граници. Съгласно разпоредбата на
чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно
от описанието на нарушението, жалбоподателят не е изпълнил задължението
си по вмененото му административно обвинение по отношение на лица
/посочени в АУАН и в НП в множествено число, тоест повече от едно/, и за
всяко от тях е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството поотделно. Административнонаказващият орган,
като не е сторил това, е постановил наказателно постановление, в което
фактическата обстановка и съответно квалификацията на всяко от
нарушенията е неправилна. Неизпълнението на задължението по отношение
на всяко едно от тези лица съставлява самостоятелно нарушение, за което по
смисъла на чл.18 от ЗАНН следва да се наложи отделно административно
наказание.
Съдът намира за необходимо да отбележи още и че не е изследвано
приложение на чл. 28 от ЗАНН за това, че деянието представлява "маловажен
случай". Следва да се отбележи, че приложението на тази законова
разпоредба не е изключено и при формалните административни нарушения,
каквото е процесното, като преценката е не с оглед на наличие или липса на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е
застрашило обществените отношения. В случая се касае за деяние с
изключително нисък интензитет по отношение застрашаване на обществените
отношения, регламентирани с разпоредбите на Наредба № Н-13. Преценката
дали конкретното нарушение разкрива признаците на маловажен случай не е
извършена от АНО, който дори лаконично не е отбелязъл липса на
предпоставки за това, и без да изследва разпоредбата на чл. 93, т. 9 от
НК, вр. чл. 28 от ЗАНН /като маловажен случай може да се квалифицира този,
при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
5
обикновените случаи на нарушения от съответния вид/. В конкретния случай
според настоящия съдебен състав АНО не е изпълнил задължението си по
отношение на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице
основанията по този законов текст, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН, и когато деянието
представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, АНО всъщност
освобождава от административнонаказателна отговорност, а това
освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките за
приложение са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона; съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи
изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че
преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая
по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол, в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК на ВКС.
По изложените съображения наказателното постановление следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода по делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 566541-F577136/27.01.2021
6
г., издадено от директор на офис „Красна поляна“ в Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите, гр.София.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсутско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7