Р Е
Ш Е Н
И Е №
…..
Гр. София, 21.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр.
д. № 5321 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.03.2020 г. по гр. д. № 71006/2018 г.
на СРС, 31 с - в, е „Р.“ ООД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Т.В.В.- Б., ЕГН ********** на основание
чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП сумата от 2 195 лв., представляваща платената цена по
развален договор за покупко - продажба на телевизор
марка LG модел 55UF950V,
сериен № IMETRESLG00623, ведно
със законната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2018
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 114, ал. 5 ЗЗП вр. чл. 82 ЗЗД сумата от 174, 40 лева, представляваща направени
разноски за нотариална покана с peг. № 6926, том
ІІІ, акт № 137 от 12.09.2018 г. Ответникът е осъден за заплащане на разноски.
С решението е отхвърлен насрещния иск с правно
основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 160 лв., представляваща сторени разходи за
нотариална покана и адвокатско възнаграждение вследствие на неоснователни
рекламации, предявени от Т.В.В. - Б..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Р." ООД, в която се
излагат доводи, че е недопустимо
и тенденциозно, а по същество необосновано и постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон и при неправилна преценка на доказателствата.
Поддържа, че съдът е изготвил непълен доклад по чл. 146, ал. 2 ГПК, като не е
указал на страните, за кои факти не сочат доказателства. Твърди, че липсват
мотиви в решението, както и че неправилно съдът е констатирал, че ищцата е
узнала за дефекта на 06.06.2018 г. - датата на
рекламацията. По делото не са изложени твърдения, нито са събрани доказателства
кога е възникнал процесния дефект. Сочи се, че според
заключението на СТЕ е невъзможно да се установи кога е възникнал дефекта, тъй
като той е с прогресиращ характер. Позовава се на Директива № 1999/44 ЕО от
25.05.1999 г., като поддържа, че срока, в който потребителят може да предяви
рекламация е 14 - дни от откриване на несъответствието на услугата с
договореното. Съдът не е коментирал въпросната разпоредба в решението, като
необосновано е направил изводи за факти, за които не са събрани доказателства в
производството. Излага доводи, че от доказателствата може да се направи
заключение, че дефектът е възможно да е съществувал още към момента на
закупуване на стоката, без да се е проявил напълно, от който момент до
извършването на рекламация е изминала почти една година и че ищцата не е
разбрала за дефекта деня на
рекламацията. При това предвидения в чл. 126 ЗЗП преклузивен
срок за рекламация е изтекъл. В решението неправилно е прието, че е налице
несъответствие на стоката с изискванията на договора за продажба, което е
незначително, поради което за ищеца се е породило право да развали договора. Не
е ясно в какво се изразява това несъответствие според СРС. Поддържа, че
съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗП потребителят не може да развали договора ако
несъответствието е незначително. В противоречие с нормите на материалния закон -
ЗЗП съдът е приел, че искът е основателен и го е уважил. По тези и допълнителни
съображения моли обжалваното решение да се отмени, а претенцията - да се отхвърли, като се уважи
насрещния иск на ответни по чл. 82 ЗЗД. Претендира разноски за двете инстанции.
Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна - ищцата Т.В.В. - Б. оспорва жалбата в писмен отговор, подаден в срока
по чл. 263 ГПК. Поддържа съображения, че решението е правилно,
обосновано, законосъобразно и мотивирано, като СРС е обсъдил всички събрани в
производството доказателства в тяхната съвкупност. Съдът е изложил подробни
мотиви във връзка с приложими към спора материалноправните
норми, като е съобразил приетата по делото СТЕ. Ищцата е предявила рекламация в
предвидения в чл. 113, ал. 1 ЗЗП едномесечен
срок, но ответникът е отказал да я удовлетвори. Съдът правилно е приел, че
началната дата на възникване на дефекта е именно датата на рекламацията на 06.06.2018 г., като несъответствието на стоката е значително и
за ищцата се е породило право да развали договора по чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП и
да получи обратно заплатената цена на стоката. Моли жалбата да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди изцяло. Претендира
разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от изложените във
въззивната жалба доводи.
Настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят
доводите, касаещи неговата незаконосъобразност.
Делото е решено при пълно и
задълбочено изложена в мотивите на СРС фактическа обстановка, която въззивният
състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание
чл. 272 ГПК. Изводите на първоинстанционния съд са
направени при съвкупна преценка на събраните писмени доказателства, в това
число неоспореното от страните заключение на съдебно - техническата експертиза,
приета пред СРС. Възраженията на ответника в обратния смисъл са изцяло
неоснователни.
Неоснователни са и развитите в
жалбата доводи, че СРС не е разпределил доказателствена тежест с доклада по
делото по чл. 140 ГПК и е допуснал нарушения по чл. 146 ГПК. Първоинстанционният съд е указал на страните кои спорни
факти подлежат на доказване, както и кой факти са безспорни в производството.
СРС
е бил сезиран и се е произнесъл по искове с правно основание чл. 114, ал. 1, т.
1 ЗЗП, вр. чл. 113, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД,
съобразно твърденията на ищцата в исковата молба.
В случая се е
искало връщане на цената на дефектна стока – телевизор, на основание развален
договор за продажба, въз основа на неизпълнена в срок рекламация и ремонт на
стоката от ответното дружество.
В допълнение
на изложеното от СРС и като съобрази доводите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното
от правна страна :
За да се претендира връщане на даденото при разваляне на договора, на общо
основание в тежест на ищеца е да
установи, че е имал с ответника валидно правоотношение, по което е
заплатил определена цена, а ответникът следва да установи, че е налице валидно
основание да получи/задържи цената на стоката. Освен това и с оглед спецификата
на правоотношението, ищецът следва да установи, че е предявил рекламация в срок
пред търговеца и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради
негово неизпълнение, а ответникът следва да установи, че е изпълнил в срок
задълженията си да отстрани рекламираната повреда на стоката в уредения
в закона срок, след предявяване на рекламация, и има основание да задържи цената по договора за продажба.
В случая към
процесното правоотношение ще намерят приложение нормите на специалния закон
ЗЗП, като правата на потребителя при недостатъци/несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл.
104 - 142 ЗЗП.
При
предявяване на рекламация на стока съгласно чл. 124, ал. 1 ЗЗП потребителят може
да претендира : възстановяване на заплатената сума; замяна на стоката с друга,
съответстваща на договореното; отбив на цената и безплатно извършване на ремонт
при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП. Съгласно нормите на чл. 112 - чл.
114 ЗЗП потребителят има право да направи рекламация, като след предявяването
ѝ за потребителя възникват две групи права.
Първата
група му дава право да иска от продавача да приведе стоката в съответствие с
договора за продажба, като избира между извършване на ремонт на стоката или
замяната ѝ с нова (чл. 112, ал. 1, изр. 1 от ЗЗП), освен ако това е
невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в
сравнение с другия. Според закона, срокът, в който потребителската стока следва
да бъде приведена в съответствие с договора за продажба е един месец, считано от предявяването на рекламацията (чл. 113,
ал. 2 ЗЗП).
Втората
група права дават възможност на потребителя да развали договора и да иска
връщане на заплатената от него сума или намаляване на цената, ако правата по
първата група не са били удовлетворени от продавача в едномесечния срок. Следователно,
при условие,
че потребителят не е удовлетворен от резултата от
рекламацията, възниква правото му да
развали договора и да получи обратно
платената цена (чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗЗП).
В
случая с определението от 14.05.2019 г. и проекта за доклад, СРС е отделил като
безспорни обстоятелства по спора, че между страните е сключен договор за покупко - продажба на телевизор марка LG модел 55UF950V,
сериен № IMEFRESLG00623 от
27.06.2017 г., на която дата телевизорът е предаден на ищеца, че на 06.06.2018 г. ответника е уведомен за повредата на вещта, че същата е приета в сервиз на ответника, за което
е съставен приемо - предавателен протокол № 887/06.06.2018 г., както и че на 03.07.2018 г. ищецът е получил
отказ за извършване на гаранционен ремонт.
От
представената към исковата молба гаранция на процесния
телевизор се установява, че срокът за гаранция е 24 месеца и започва да тече от
датата на закупуване на продукта - 27.06.2017 г. Според приетия пред СРС приемо - предавателен протокол от 06.06.2018
г. Т.В. е предоставила телевизора на ответното дружество за извършване на
ремонт.
В гаранцията
на продукта е посочено, че процесният телевизор е
постъпил за ремонт на 06.06.2018 г., а на 03.07.2018 г.
техникът е описал, че сенките са вследствие от прах и не подлежат на ремонт.
От
протокола за извършена констатация от 02.07.2018 г. на „Sky
Tech Service" се установява, че при извършения оглед на телевизора
се е достигнало до извода, че тъмните сенки в горната лява и дясна част на
телевизора са вследствие проникнал прах от околната среда, като по тази причина
се отказва гаранционен ремонт на основание т. 4. 6 от официалната гаранция на LG. В допълнителното описание към
протокола е посочено, че петната в ъглите не са дефект на уреда, а се получават
вследствие на стандартна експлоатация на изделието и нормалното стареене на
елементите от дисплея. Основната причина за появата им била попадането на фина
домашна прах между матрицата и подсветъчните фолия, съставляващи изделието.
Като
е съобразил приетите пред него доказателства, в това число заключението на неоспорената
СТЕ, СРС е достигнал до обоснован извод, че процесният
телевизор е с дефект, изразяващ се в поява на тъмни сенки в горната лява и
дясна част на телевизора, най - видими на бял фон, както и че соченият дефект е
прогресиращ, изображението е дразнещо, с компромиси, водещо до намаляване на
годността му да служи в пълна степен по предназначение, т. е. закупеният
продукт не съответства на целта на договора за продажба (по см. на чл. 106 ЗЗП).
Според експерта устройството е с ултратънък дисплей
без вентилационни отвори, в бял цвят и върху него не се установява наличие на
следи от неправилна употреба - прегрявания, осветявания, заливания, обгаряния и
др. Вещото лице е констатирало, че около поставения върху стойка телевизор е
осигурено място и дистанция за естествената му вентилация, като не е установило
следи от агресивни и запрашаващи замърсители - нито вътрешни, нито
външни. Експертът е посочил категорично, че от момента, в който е наблюдавал телевизора
при домашни условия, видима, значителна промяна не може да се констатира, като
нямало единица, с която да се констатира и да се каже, че процент от екрана не
работел. Експертизата е направила извод, че несъответствието на стоката с
необходимото качество може да се задълбочава във времето, както и че към
момента на продажбата е възможно да не е съществувало или да е било в
незначителна степен и да не е забелязано до момента на предявяване на
рекламацията, като не може да каже кога е възникнал и няма начин за
установяване на точната дата за това. От заключението се установява освен това,
че дефектът не е провокиран от прекомерна и/или неправилна употреба и
експлоатация от страна на потребителя, поради което съдът намира, че отказът на
ответника да извърши ремонт на продукта по причина, че сенките са в следствие
на прах и не подлежат на ремонт, е бил неоснователен.
Според
допълнителното заключение изготвено след като процесният
телевизор е предоставен в лицензиран сервиз, проявеният дефект не е вследствие
на претоварващ режим на работа на устройството и/или неподходящи условия за
инсталация и експлоатация. При извършената техническа диагностика е установено,
че уредът е с дефектен дисплей, а дефектът е описан като поява на тъмни сенки в
горната лява и дясна част на телевизора, най - видими на бял фон.
При
така установените факти в съответствие с материалния закон СРС е направил
извод, че несъответствието на потребителската стока (установеният дефект на
дисплея) е значително.
Дефектът
на дисплея на телевизора не е посочен като изключение от предвидената търговска
гаранция и доколкото процесният телевизор при датата
на рекламацията е бил в гаранция, за ответника е съществувало задължение да го
приведе в съответствие с обичайното му предназначение.
Във
връзка с довода за началния момент, в който се е проявил дефекта, следва да се
споделя извода на СРС, че в производството не са въведи твърдения нито са
представени доказателства, че дефектът в телевизора е наблюдаван преди датата
на рекламацията на 06.06.2018 г. При липса на други
данни, основателно СРС е приел, че на тази датата ищцата е узнала за дефекта.
Обосновано
и при обсъждане на събраните доказателства в цялост СРС е приел, че е доказано
достатъчно голямо несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба (по арг. за обратното по чл. 114, ал. 4
ЗЗП), извършена от потребителя рекламация и неоснователен отказ на ответника да
извърши ремонт на стоката - ответникът не е изпълнил законово вмененото му
задължение по предявената рекламация да приведе в едномесечен срок от
предявяването ѝ стоката в съответствие с договора за продажба.
Съобразен
с материалния закон е извода на СРС, че за
ищцата се е породило право да развали договора - на основание чл. 114, ал. 1, предл. 1 ЗЗП и да иска връщане на стойността на процесния телевизор в размер на 2 195 лв.
Въззивният съд намира за неоснователно
позоваването във въззивната жалба на нарушение Директива №1999/44 ЕО от
25.05.1999 г. Поначало директивата предписва правила, които не са пряко
приложими, а следва да бъдат имплементирани в законодателството на съответната
държава - членка на ЕС. В българското право приложимият относно защитата на
потребителя нормативен акт е Закона за защита на потребителя, в който е вменено
задължение на продавача да удовлетвори рекламационната
претенция на потребителя в едномесечен срок, като не е предвиден друг срок с
оглед характера на стоката и нуждите на потребителя.
Във
връзка с присъдените суми за претърпени вреди от общо 174, 40 лв. в жалбата не
се излагат конкретни съображения, поради което настоящият състав не намира
основание за промяна в изводите на СРС за дължимост
на сумата.
Съдът
е съобразил нормата на чл. 113, ал. 5 от ЗЗП, според която потребителят може да иска обезщетение за
претърпените вследствие на несъответствието вреди. Следователно ищцата има
право да получи и сумата от 174, 40 лв. - направени разходи във връзка с
упражняване на правата й да получи вещта след предявена рекламация, в това
число : 74, 40 лв. - такса за нотариална покана и 100 лв. адвокатско възнаграждение
за изготвяне на нотариална покана.
По отношение решението в частта, в която е отхвърлен
насрещния иск на ответника за заплащане на сумата от 160 лв., представляваща разходи за нотариална покана
и адвокатско възнаграждение, съдът намира следното :
Настоящият състав споделя
изводите на СРС, че такъв иск е неоснователен, защото не се установяват неправомерни действия на ищцата, вследствие на които
ответникът да е следвало да направи претендираните разходи,
а потребителят не дължи обезщетение за вреди, вследствие предявени от него
рекламации, освен ако не се установи злоупотреба с права, каквато в случая нито
се твърди, нито се доказва.
Доколкото крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, първоинстанционното решение е съобразено с материалния и процесуален
закон и следва да се потвърди изцяло. Същият извод се отнася и до решението в
частта по разноските присъдени на ищеца, които са съобразени с изхода на спора.
По разноските пред СГС :
Право на разноски в производство
предвид изхода от спора има ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата е
представила доказателства за платен адвокатски хонорар за СГС в размер на 500
лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав,
като съобрази интереса в производството, както и извършените от представителя
процесуални действия по подаване само на отговор по въззивната жалба, без
явяване в съдебна заседание, намира, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 9, ал. 1 НМРАВ в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски от 300 лв. за адвокат в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 01.03.2020 г. по гр. д. № 71006/2018 г. на СРС, 31 с - в, включително
в частта по разноските, присъдени на ищеца.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК *******, с адрес по делото: гр. София,
ул. „*******чрез адв. Н. да заплати на Т.В.В.- Б., ЕГН **********, е адрес по делото : гр. София, (ж.
к. *******) бул. „*******кантора 3, чрез адв. З., 300
лв. адвокатски хонорар за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.