№ 260276 / 25.6.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа
докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 537
по описа на РС-Монтана за
Разглеждат
се съединени
под евентуалност искове с правно основание: главен иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от ЗАдв.; под евентуалност искове по чл. 55 от ЗЗД, вр.
чл. 26 от ЗАдв. и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът Я.В.С., ЕГН ********** с адрес: *** е предявил
срещу В.Л.В., ЕГН ********** с адрес: *** съединени под евентуалност осъдителни
искове, със следния петитум: 1./ главен иск: В.Л.В., ЕГН ********** да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10 960,00 лв.-представляваща дължимо
и неполучено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие
от 05.01.2015 г. в размер на 20% от 54 800,00 лв.-изплатеното обезщетение
от ЗПАД ,,ЕВРОИНС‘‘ на отв. В./ 42 000,00 лв. главница и 12 800,00
лв. лихва, начислена за периода от 03.01.2015 г. до 01.01.2018 г.-датата на
плащане/, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано о датата
на завеждане на исковата молба в съда/26.02.2021 г./ до окончателното изплащане
на сумата;
2./ под евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен
главния иск: В.Л.В., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 10 960,00 лв.-представляваща дължим адвокатски хонорар по /20% от
54 800,00 лв. по прекратения от ответника договор за правна защита и
съдействие след оттегляне на адвокатското пълномощно и узнаването за това на
15.05.2020 г. от адв. Я.С./, ведно със законната лихва, от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
3./ под
евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени горните искове: ответникът да бъде
осъден да заплати на Я.В.С., ЕГН ********** сумата от 10 960,00 лв. на
осн. чл. 59 от ЗЗД, явяваща се стойността на неплатеното адвокатско
възнаграждение, довело до неоснователно увеличаване стойността на общото
имущество на ответника и намалило със същата стойност имуществото на ищеца,
ведно със законната лихва.
В исковата
молба се твърди следното:
Я.В.С. на 05.01.2015 г., в качеството си на адвокат,
сключва с отв. В. договор за правна защита и съдействие. В изпълнение на
сключения договор ищецът представлява и защитава интересите на ответника по
гр.д.№ 4449/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-8с-в със страни В.Л.В. като ищец и ответник
ЗПАД,,ЕВРОИНС‘‘.
Решението по горепосоченото дело е обжалвано от
ответното дружество ЗПАД,,ЕВРОИНС‘‘ пред САС, ГО и е образувано в.гр.д.№ 3572/2017
г., 2 състав, което оставя в сила решението на СГС, като по въззивното
производство В.В. е отново представляван от адв.Я.С.. След приключване на
въззивното производство адв.С. изготвя и касационна жалба, но в хода на
касационното производство е заменен от друг адвокат.
След приключване на първоинстанционното производство
пред СГС ЗПАД,,ЕВРОИНС‘‘ превежда на
ответника В./тогавашен ищец/ сумата от 54 800,00 лв.,
представляваща присъдено обезщетение в размер на 42 000,00 лв. и лихва за
периода от 03.01.2015 г. до 01.01.2018 г. общо в размер на 12 800,00 лв.
или общо 54 800,00 лв.
На 16.05.2019 г. ответникът депозирал молба пред САС,
ГО, 2 състав, с която оттегля пълномощията си от адв. С..
На 03.07.2019 г. ищецът депозира касационна жалба пред
ВКС и при проверка за състоянието й на 15.05.2020 г. узнава случайно, че отв.В.
е оттеглил пълномощието си от него.
Излагат се твърдения за последователно предоставяни от
ищеца за близки на отв. В. заеми, на които съдът няма да се спира подробно, тъй
като тези твърдения са неотносими и ирелевантни по отношение на настоящия
гражданскоправен спор.
Изпълнена е процедурата
по чл. 131 от ГПК, като в законният едномесечен срок ответникът Василева е
подал писмен отговор на исковат амолба, в който исковете се оспорват като
допустими, но неоснователни.
Не се оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните, извършването на правни и
фактически действия по досъдебното производство, наказателното производство в
съдебна фаза и гражданско производство пред СГС и САС.
Не се оспорват и част от
твърденията, касаещи предоставянето на парични суми на членовете на семейството
на ответника. Оспорва се обаче, че получените суми не били върнати в пълен
размер, както и твърденията, че останала да се дължи сумата от 2 000,00
лв. сторени разходи за погребение.
Оспорва се изцяло
твърдението, че след получаване на обезщетение от страна на застрахователя на
виновния водач ЗД,,ЕВРОИНС‘‘ АД, финансовите взаимоотношения между страните са
останали неуредени.
С решението на
първоинстанционния Софийски градски съд в полза на ответника е присъдена сума
от 42 000,00 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото решението на
СГС в тази осъдителна част не е обжалвано и е влязло в законна сила, то с
преводни нареждания от 10.01.2018 г., 11.01.2018 г. и 12.01.2018 г.
застрахователното дружество е превело на ответника общо сума в размер на
54 771,88 лв.-главница и законна лихва.
На 13.02.2018 г. с 5
броя тегления на суми в размер на 2 000,00 лв.всяко, са изтеглени общо
10 000,00 лв.
След всяко теглене от
банков клон, изтеглената сума била предавана в брой на ищеца, пред свидетели, които придружавали
ответника в този ден.
Нелогично е сума в такъв
размер да бъде теглена от банкови клонове, разположени на територията на
гр.София, при условие, че постоянният адрес на ответника В. ***. разположено на
почти
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12
от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за
съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в
производството,. Разгледан по същество, съдът намира главният иск за частично
основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е
и заключение на назначената от съда съдебно-икономическа експертиза.
Не е спорно и е видно от представените по
делото доказателства: наличието на облигационно правоотношение между страните
по договор за правна защита и съдействие
от 05.01.2015 г.,извършването на правни и фактически действия по досъдебното
производство, наказателното производство в съдебна фаза и гражданското
производство пред СГС и САС.
Я.В.С. на 05.01.2015 г., в качеството си на адвокат,
сключва с отв. В. договор за правна защита и съдействие. В изпълнение на
сключения договор ищецът представлява и защитава интересите на ответника по
гр.д.№ 4449/2015 г. по описа на СГС, ГО, I-8с-в със страни В.Л.В. като ищец и ответник
ЗПАД,,ЕВРОИНС‘‘. Видно от приложения в заверен препис на л. 27 договор между страните, клиентът възлага, а адвокатът се задължава да
извършва всички необходими фактически и правни действия във връзка с
претърпяното от клиента ПТП на 03.01.2015 г. в гр.Роман с цел получаване на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от същото; да
осъществи необходимите консултации и др. Договорът е със срок от 3 години от
датата на сключването му. Възнаграждението по процесния договор за правна
защита и съдействие за адвоката е при условията на ,,резултативен хонорар‘‘ в
размер на 20 % от изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно договора клиентът се задължава да заплати на адвоката в брой или по
банков път резултативното възнаграждение – в тридневен срок от получаване на
сумите по обезщетението.
Видно от приложено в заверен препис решение на от
18.04.2017 г. по гр.д.№ 4449 по описа на Софийския градски съд за
Решението по горепосоченото дело е обжалвано от
ответното дружество ЗПАД,,ЕВРОИНС‘‘ пред САС, ГО и е образувано в.гр.д.№
3572/2017 г., 2 състав, което оставя в сила решението на СГС, като по
въззивното производство В.В. е отново представляван от адв.Я.С.. След
приключване на въззивното производство адв.С. изготвя и касационна жалба, но в
хода на касационното производство е заменен от друг адвокат.
Съгласно заключението на вещото лице Т. по назначената
от съда съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира, като
компетентно и обективно изготвено, се установява следното:
на дата 10.01.2018 г. ЗПАД,,ЕВРОИНС‘‘превежда по
банковата сметка на ответника В.-IBAN: ***,00 лв., на 11.01.2018 г.-20 000,00 лв.; на
12.01.2018 г.-14 771,88 лв.
Размерът на законната лихва за обезщетението от 42 000,00
лв. е в размер на 12 771,88 лв.за периода от 03.01.2015 г. до датата на
банковия превод от задълженото лице.
На дата 13.02.2018 г. В.В. е изтеглил в брой на каса
на пет пъти от клонове на различни банки, находящи се в гр.София суми от по 2 000,00
лв. След това, за периода от 14.02.2018 г. до 06.08.2018 г. е изтеглил от своята сметка в брой още общо
20 100,00 лв. Изтеглена е от АТМ и обща сума от 23 990,00 лв. на
територията на обл.Монтана, както и
506,53 лв. плащания на ПОС.
Видно е от приложени по делото в заверени преписи
протоколи от проведени открити съдебни заседания, че ищецът Я.В.С. реално се е
явявал пред съда и е представлявал ответника в качеството си на адвокат, не се
спори, че е изготвял също и необходимите документи и книжа, във връзка с
представителството си.
По делото не бяха представени писмени доказателства
относно погасяването на сумите от страна на ответника за задълженията му към
ищеца С.. Съдът не е допуснал това да бъде установявано чрез свидетели, тъй
като е налице забраната по чл. 164, ал.1, т.4 от ГПК, а именно да се установява
погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Такъв писмен акт
безспорно представлява процесният договор за правна защита и съдействие.
По делото не бяха представени доказателства и за
последващото оттегляне на адвокатското пълномощно от страна на ответника.
Водим от горното съдът намира, че безспорно между
страните е било налице валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е
престирал дължимият от него резултат-да даде на ответника договорената правна
защита и съдействие. Сбъднало се е и условието за заплащане от страна на
ответника В. резултативен хонорар. Ответникът обаче е неизправната страна по
това правоотношение, като не е изпълнил задължението си изцяло и в договорения
срок/в тридневен срок от получаване на сумите по обезщетението/ да заплати на
ищеца 20 % от изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
поради което задължението е падежирало. Доказателствената тежест да установи
погашенията съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК е на ответника, което той не съумя да
докаже. От обстоятелството, че В.В. е изтеглил обща сума от 10 000,00 лв.
на 13.02.2018 г. от пет различни клони на банки в гр.София, по никакъв начин
категорично не следва извода, че ги е предал в брой на ищеца С.,***
Съдът намира,че
уговореното 20% възнаграждение, което се дължи на адвоката, следва да обхване,
въпреки, че не е изрично договорено и законната лихва върху обезщетението, която
е акцесорно вземане и следва обезщетението. Общият размер на обезщетението
ведно със законната лихва и преведена сума от ЗПАД,,ЕВРОИНС в полза на
ответника е 54 771,88 лв. Ползвайки проста математическа операция обаче
съдът установи, че 20% от посочената сума е 10 954,38 лв., на каквото
възнаграждение ищецът има право съгласно договора за правна защита и
съдействие.
Така
мотивиран, съдът намира,че главният иск с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24, ал.1, т.1 от ЗАдв., като основателен до горепосочения размер
от 10 954,38 лв, следва да се уважи, като в останалата си част до
предявения размер от 10 960,00 лв., следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Поради
уважаване на главният иск и изчерпване с това на правния интерес по делото,
съдът намира, че не следва да се разглеждат съединените под евентуалност
искове.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени реализираните от него деловодни
разноски по делото, в общ размер от
1 499,00 лв. за:
държавна такса от 439,00 лв., депозит за вещо лице от 200,00 лв. и 860,00 лв.
адвокатски хонорар, но съразмерно с уважената част от иска, или сумата от
1 448,26 лв.
Водим
от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24, ал.1,
т.1 от ЗАдв
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Я.В.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 10 954,38 лв.-представляваща
дължимо и неполучено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 05.01.2015 г. в размер на 20% от 54 771,88 лв.-изплатеното
обезщетение от ЗПАД ,,ЕВРОИНС‘‘ на В.Л.В., ЕГН ********** / 42 000,00 лв. главница и
12 771,88 лв. лихва, начислена за периода от 03.01.2015 г. до 12.01.2018
г.-датата на плащане/, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/26.02.2021 г./ до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част над уважения до предявения размер от 10 960,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Л.В., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от общо 1 448,26 лв. деловодни разноски,
сторени по делото, за: държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: