№ 178 / 11.2.2020 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
г. Монтана 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- г. М. пети граждански състав, в открито заседание на 20.01.2020 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№ 2188 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е установителен, с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците Л.Б.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и А.Т.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx /с пълномощник адв. Ц.Д.,xxx/ са предявили иск против Б.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx, С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx.
В исковата молба/ИМ/ се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот - жилищна сграда със застроена площ от 124 кв.м., еднофамилна с идентификатор № 48489.6.597.1 по КК и КР на г. М. с административен адрес: г. М. у. „. 1., разположена в поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 48489.6.597. В същия поземлен имот има застроена жилищна сграда с площ от 32.26 кв.м. с признато право на собственост върху жилищната сграда по давност с Нотариален акт № 23 том 1 дело 80 от 1987 год.
При посещение в Агенция по кадастър г.Монтана узнали, че тримата ответници се снабдили с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка на недвижим имот- горепосочения ПИ, при права по ½ ид.част за първите двама ответници и ½ ид.част за отв. И.К., както и на намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор 48489.6.597.1, на у. „. 1., с площ от 57 кв.м., на два етажа.
Ищците твърдят още и че на същия адрес със същия идентификатор от двадесет години се води тяхната жилищна сграда, за която те притежават документи за собственост и владеят необезпокоявани до сега от никого. На всички в квартала им е добре известно, че поземлените имоти в които са построени къщите им са собственост на Общината и никога не са били тяхна собственост.
Неясно по какъв начин ответниците са станали собственици на земята и то в имота, където от години се намират жилищните им сгради - тяхната, на ищците и на ответниците Б. и С. Арсови, но със отделни адреси. Заявяват, че ответникът И.А. изградил жилищна сграда между тяхната жилищна сграда и тази на първите двама ответници без строителни книжа и каквито и да било други документи и си присвоил правата върху земята.
Предвид изложеното се обръщат към съда с искане: да постанови решение, с което да обезсили действието на горепосочения нотариален акт от 22.12.2017год. на нотариус В. Т., чието съдържание оспорват като невярно. По същество на спора представят писмена защита чрез адв. Ц.Д.. Претендира за присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
От ответниците Б.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx, С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез пълномощника им- адвокат Н.В. е подаден писмен отговор на исковата молба в рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.
В отговора е развит довод за това, че за ищците липсва правен интерес и основание от предявените искови претенции. В тази връзка се позовава на г.д.№ 540/2019г. на РС- Монтана/висящо/, отнасящо се до процесните жилищни сгради. Заявяват, че е допусната грешка в КККР на г. Монтана при заснемане на сграда с идентификатор 48489.6.597.1, а също така, че е невярно твърдението ищците да я владеят необезпокоявано до сега от никого.
Позовават се на Нотариален акт № 67, том VІІІ, Рег. № 14303, дело № 909 от 29.12.2017 год. на нотариус В. Т., рег. № 596 на Нотариалната камара, с който е извършена поправка на оспорения в ИМ нот. акт от 22.12.2017 год. относно допусната техническа грешка в номера на идентификатора на сградата и по-точно: Вместо сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР г. Монтана да се чете сграда с идентификатор 48489.6.597.2 по КККР г. Монтана. Този нот. акт е представен по г.д.№ 540/2019г. на РС- Монтана и е бил известен на ищците Л. и А. преди да предявят настоящата искова молба.
Заявено е още и че Б. Арсенов А. не е общ наследодател на ищците и на ответниците, както невярно е записано в исковата молба.
На следващо място твърдят, че ПИ с идентификатор 48489.6.597 но КККР г. М. в който е построена сграда с идентификатор 48489.6.597.1. по КККР г. Монтана не е общински (не е общинска собственост), а е собственост на Калоян Асенов А.- идентичен с лицето Камен А. Ангелов, видно от записаното в разписния лист на Общината. Позовава се на записаното в Молбата - декларация, приложена към нотариалното дело и на Скица № 1081/27.05.2004 гол. изд. от Община Монтана.
Твърдят, че Калоян е допуснал в имота си, наследодателя на ищците- Б. да си построи стаичка и да ползва изградената в имота външна тоалетна. В последствие, до тази стаичка в поземления имот. с разрешението на Калоян е достроявано от страна на ищците.
За частта на ответничките/на ищците/ от сграда с идентификатор -48489.6.597.1 по КККР г. Монтана се влиза направо от уличното платно, а за частта на И. от сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР- Монтана се минава през двора. За сграда с идентификатор 48489.6.597.2 по КККР г. М. собственост на Б. и С., се минава през двора.
По същество на спора представят писмена защита чрез адв. Н.В.. Претендира за присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от приложените писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 52, том VІІІ, рег. № 14144, н.д.№ 877 от 22.12.2017 год. на нотариус В. Т.,xxx, чрез обстоятелствена проверка ответниците по настоящето дело са признати за собственици по давностно владение на ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КККР г. М. одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на изп.директор на АГКК при права: ½ ид.част за първите двама ответници-Б.К. и С.А. и ½ ид.част за отв. И.К., както и на намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор 48489.6.597.1, на у. „. 1., със застроена площ от 57 кв.м., на два етажа, еднофамилна. С нотариален акт № 67, том VІІІ, Рег. № 14303, дело № 909 от 29.12.2017 год. на нотариус В. Т., рег. № 596 на Нотариалната камара, е извършена ПОПРАВКА на оспорения в ИМ нот. акт № 52 от 22.12.2017 год. относно допусната техническа грешка в номера на идентификатора на сградата и по-точно: Вместо сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР г. Монтана да се чете сграда с идентификатор 48489.6.597.2 по КККР г. Монтана. Този нот. акт е представен с отговора на ИМ по настоящето дело, както и по г.д.№ 540/2019г. на РС- М. между същите страни/л.55-л.58/. Сградата е изобразена графично върху скица, приложена на л.101 и скица на л.10/. За нея е издадено удостоверение за търпимост № 77/15.09.2017г. на Община Монтана.
С нотариален акт № 23 том 1 дело 80 от 1987 год. на РС-Монтана първите двама ответници-Б.К. и С.А. са признати за собственици по давност на „суперфициарно право” на жилищна сграда едноетажна, построена в имот кад. № 2549 в кв. 5 по плана на г. Михайловград, с площ от 32.26 кв.м. По данни от разписния лист към недействащия кадастрален план, одобрен със заповед№ 445/26.02. 1991 год. ПИ с пл. № 4550 с площ 261 кв.м. съответства на ПИ с идентификатор 48489.6.597 по КККР г. М. с площ 290 кв.м., като собственик е записан Калоян Асенов А./л.110/. Последният е идентичен с Камен А. Ангелов-наследодател на отв. Б.К. и И.К./л.86/, починал през 1982 год.
Изложеното опровергава твърдението в ИМ: ”Тези сгради ние и те сме наследили от наследодателя ни Б. Арсенов А.,xxx, поч.1995 год.”. Т. е. последният не е общ наследодател на ищците и на ответниците, а само на първата ищца- Л.Б.. Този факт се установява и от представеното с иск.молба у-ние за наследници, приложено на л.13 и у-ние за наследници на л.14 от делото/.
От изисканото и приложено към настоящето нот. дело № 877 от 22.12.2017 год. на нотариус В. Т. се установява, че в Молбата - декларация, от община Монтана изрично е записано на гърба като удостоверение, подписано от отдел „Общинска собственост”, с печат на общината, че за поземлен имот с идентификатор ********* но КККР г. М. няма съставен акт за общинска собственост. Видно от записаното на Скица №1081/27.05.2004 год., изд. от община М. собственик на имота с пл. № 4550 в кв. 184 по регулационния план на г. Монтана са наследниците на Калоян Асенов А. /ответниците И. и Б. Каменови/.
В същия ПИ с идентификатор 48489.6.597 се намира сграда с идентификатор 48489.6.597.1/л.99/, за която първата ищца- Л.Б. се е снабдила с нот. акт за собственост № 56, том VІ, рег. № 7877,н.д.№ 560 от 1..09.2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при НК, с адм. асрес: г. М. у. „. 1., призната чрез обстоятелствена проверка/л.8/.Като основание в нот. акт е записано давностно владение, а застроена площ- 124 кв.м., на един етаж, еднофамилна.
Първата ищца е дарила на втората, нейна дъщеря-А.Т. Геолгиева, горепосочената сграда с идентификатор 48489.6.597.1, което е удостоверено с нот. акт № 57, том VІ, рег. № 7880,н.д.№ 561 от 1..09.2016 год. на нотариус Алинка Паралюзова.
Ответникът И.К.А. е изградил жилищна сграда между посочената в ИМ като такава на ищците и тази на първите двама ответници, което като факт е заявено и в ИМ: ”ответникът И.А. изгради жилищна сграда между нашата жилищна сграда и тази на първите двама ответници без строителни книжа и каквито и да било други документи и си присвоил правата върху земята”. Сграда с идентификатор 48489.6.597.1 е предмет на спора по г.д.№ 540/2019 год., на доклад на настоящия съдебен състав /прието за решаване/.
В исковата молба се твърди също от двете ищци: ,,На всички в квартала ни е добре известно, че поземлените имоти, в които са построени къщите ни, са собственост на общината и никога не са били наша собственост”. Това означава, че процесният ПИ никога не е бил собственост нито на тях двете, нито на техния наследодател Б. Арсенов А..
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че наследодателят на ответниците- Калоян е допуснал в имота си, наследодателя на ищците- Б. да си построи стаичка и да ползва изградената в имота външна тоалетна. В последствие, до тази стаичка е достроявано от страна на ищците, които влизат направо от тротоара в ползваната от тях част от сградата, а отв. И.К. влиза и минава през двора, след което има отделен вход за своята част от сградата. За собствената на отв. Б. и С. сграда с идентификатор 48489.6.597.2, се минава също през двора.
При така установената от доказателствата фактическа обстановка съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за недопустим. Ищците нямат правен интерес от предявяването му. Правният интерес е процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за този, който не е носител на материалното право и за когото при евентуално уважаване на иска не би се създала възможност да придобие материални права. Както по-горе е посочено ищците оспорват правата на ответниците, за които е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № 52, том VІІІ, рег. № 14144, н.д.№ 877 от 22.12.2017 год. на нотариус В. Т., рег. № 596 при НК, поправен с нотариален акт № 67, том VІІІ, Рег. № 14303, дело № 909 от 29.12.2017 год. на нотариус В. Т., рег. № 596 по отношение на сграда с идентификатор 48489.6.597.1 по КККР г. М. която да се чете сграда с идентификатор 48489.6.597.2 по КККР г. Монтана. За този ПИ и за тази сграда ищците нямат съзнание и не са установили да са имали намерение за собственост, вкл. и техния наследодател.
При предявен отрицателен установителен иск тежестта да докаже притежаване на отричаното от ищеца материално право на собственост е на ответната страна. Изложените от ответниците доводи за придобиване на процесния имот- ПИ и сграда с идентификатор 48489.6.597.2 в него са водещи по значение в конкретния казус, с оглед заявената претенция. Ответниците доказват главните факти, сочещи на извод, че оспореното право на собственост им принадлежи.
Съдебната практика е категорична относно това, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. При това положение съдът намира исковите претенции за недопустими и производството следва да бъде прекратено.
При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците сумата 900 лв- адвокатско възнаграждение, по представен списък на разноските по чл.80 ГПК, на осн. чл.36 и чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2 от Наредба за миним. адв. възнаграждения.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по г.д.№ 2188 по описа за 2019 год. На РС- М. поради недопустимост на предявените от Л.Б.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и А.Т.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx /с пълномощник адв. Ц.Д.,xxx/ искове против Б.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx, С.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и И.К.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx- отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, относно удостоверените с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 52, том VІІІ, рег. № 14144, н.д.№ 877 от 22.12.2017 год. на нотариус В. Т.,xxx права.
Осъжда Л.Б.А. и А.Т.Г. /адрес и ЕГН данни по-горе/ да заплатят на адв. Н.В.-АК София, сумата 900 лв- адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :