РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Добрич, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. И.
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно
дело № 20253230200187 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ АВС Електрик „ ООД, гр. Добрич, ЕИК:
*********, представлявано от С. П. С., чрез адв. Р. С. ДАК / редовно
упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление
/ НП / № 08-2400278/283 издадено на 09.01.2025г. от Директора на Дирекция „
Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 300лв. С
жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно, поради
несъставомерност от обективна страна на вмененото административно
нарушение, както и допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на административнонаказателното производство и издаване на
НП.
В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и пледира за възлагане на
сторените от жалбоподателя разноски.
Процесуалния представител на АНО пледира НП като законосъобразно
и обосновано да се потвърди, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал и доводите на страните, Добричкият районен съд
1
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок /л.55/.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие
на двама свидетели, в отсъствие на законен или редовно упълномощен
представител на жалбоподателя, след надлежното му призоваване.
Наказателното постановление е издадено в рамките на законоустановеният
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно във формалноправен аспект.
От фактическа страна:
На 05.09.2024г. св. Е. И. – главен инспектор в Д „ ИТ „ гр. Добрич
изпратил на ел. поща на дружеството-жалбоподател призовка №
ПР2434136/05.09.2024г. /л. 26 /, с която изискал да бъдат представени на
17.09.2024г. в Д „ ИТ „ гр. Добрич и трудовите досиета на освободените
работници, включително и на ***. Получаването на призовката било
потвърдено в деня на изпращането / л. 27 /. В надлежно определения нов срок,
на 18.10.2024г. и 19.11.2024г. същите били предоставени на Д „ ИТ „ гр.
Добрич. В хода на проверката свидетелите И. и Е. К. / инспектор в Д „ ИТ „ гр.
Добрич / установили, че работникът ***, назначен при жалбоподателя на
длъжност „ електротехник, строителен „ бил освободен по силата на Заповед
№ 0012, считано от 11.07.2024г., в която било посочено, че му се дължи
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1200лв. / л. 43 /, изплатено с
платежно нареждане от 10.09.2024г., с посочено основание за превода „ платен
отпуск „ / л. 30 /.
Предвид констатираното, на 06.12.2024г. св. И. в присъствието на
свидетелите К. и С. Г. образувал процесното административнонаказателно
производство срещу „ АВС Електрик „ ООД, ЕИК ********* като съставил
АУАН № 08-2400278, с който вменил на жалбоподателя административно
нарушение по чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ за това, че в
качеството на работодател, на 03.09.2024г. не е изплатил обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на Александър Александров, назначен на
длъжност „ електротехник, строителен „ и освободен на 11.07.2024г., като
нарушението било установено на 19.11.2024г. и отстранено в хода на
проверката. АУАН бил съставен в отсъствие на законен или редовно
упълномощен представител на жалбоподателя, след отправена покана за
съставянето му / л. 35-36 /. АУАН бил надлежно връчен на законен
2
представител на жалбоподателя / л. 38-39 /.
За санкциониране на извършителя, на 09.01.2025г. Директорът на Д „ ИТ
„ гр. Добрич издал НП № 08-2400278/283, в обстоятелствената част на което
възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на
атакуваното наказателно постановление, за вмененото нарушение по чл. 224,
ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в,
ал. 1 от КТ наложил на жалбоподателя „ имуществена санкция „ в размер на
300лв.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на
разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Е. И., Е. К. и С. Г., чиито
показания съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, касателно
извършеното нарушение и законосъобразното съставяне на АУАН, както и от
приложените по делото копия от: НП № 08-2400278/283/09.01.2025г., известие
за получена пратка, писмо по електронна поща за връчване на наказателни
постановления, АУАН №08-2400278/06.12.2024г., писма по електронна поща,
заявление за регистриране на документ, протокол за извършена проверка
№ПР2434136/29.11.2024г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК
№ПР2434136/05.09.2024г., писмо изх. №24087206/26.09.2024г. от ИА „ГИТ“,
преводно нареждане за сумата от 1200 лева, с основание „платен отпуск“,
писмо с изх. №24095303/05.11.2024 г. от ИА „ГИТ“, писмо изх.
№24133452/18.11.2024г., Разчетно-платежна ведомост за месец юни 2024г.,
писмо от ИА „ГИТ“ изх. №24100629/29.11.2024г., Констативен протокол
№24102197/06.12.2024г., Трудов договор № 050/27.12.2023г., Заповед №
0012/11.07.2024г. за прекратяване на трудов договор № 062/27.12.2023г.
От правна страна:
Не се спори между страните, че жалбоподателят е годен субект на
вмененото му административно нарушение, като работодател по смисъла на §
1, т. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ „При
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
правото за който не е погасено по давност.“ В чл. 228, ал. 3 от КТ императивно
е регламентирано, че дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. Т. е. правопораждащ
юридически факт за изплащането на процесното обезщетение е актът за
прекратяване на трудовото правоотношение, който в процесния случай е от
11.07.2024г. , в който е посочено и дължимото на работника обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск в размер на 1 200 лева. Срокът за
изплащането му в процесния случай е до 02.09.2024г. / понеделник, работен
ден /, като на 03.09.2024г. бездействието на жалбоподателя от обективна
страна става съставомерно с вмененото му административно нарушение, тъй
като 31.08.2024г. е почивен ден. В този смисъл съдът приема възражението на
3
жалбоподателя за необосновано, предвид императивната разпоредба на чл.
228, ал. 3 от КТ и липсата на доказателства, установяващи договорен друг
срок в колективен трудов договор.
В съдебното производство по безспорен начин се установи, че в хода на
започналата от 05.09.2024г. проверка от Д „ ИТ „ гр. Добрич, на 10.09.2024г. с
преводно нареждане / л. 30 / сумата от 1200лв. е била изплатена от
жалбоподателя на *** преди издаването на АУАН № 08-2400278 на
06.12.2024г. Не се установиха произтекли от забавата вредни последици за
работника. Съдът не споделя доводите за неприложимост на
привилегированата норма, поради отстраняване на нарушението преди
установяването му на 19.11.2024г. Същото е било отстранено след като
жалбоподателят вече е бил уведомен на 05.09.2024г. за започналата проверка с
получаване на изпратената от св. И. призовка за представяне и трудовите
досиета и на освободените работници, включително и на Александър
Валентинов Александров.
Предвидената имуществена санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ е в размер от
100 до 300 лв. Съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде изменено
единствено в санкционната част. Не се събраха доказателства за извършени
предходни нарушения на КТ от жалбоподателя, поради което на основание чл.
415в, ал. 1 от КТ размера на наложената „ имуществена санкция“ следва да
бъде намален от 300лв. на 100лв., а в останалата НП следва да бъде
потвърдено, тъй като вмененото административно нарушение бе доказано по
безспорен начин в хода на съдебното производство.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на
основание чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв., тъй като делото не се отличава с фактическа или правна сложност и е
приключило в едно съдебно заседание.
Касателно направеното искане от процесуалният представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производството
пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс. В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. С оглед изхода
4
на производството, а именно изменение на процесното НП, претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски се явява неоснователна. Това е така, доколкото административното
нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи и т. 2, б. "а"
Тълкувателно решение № 3/85 г. на ОСНК, ако наказателното постановление
бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 08-2400278/283, издадено на 09.01.2025г. от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, с което на „АВС Електрик“ ООД
ЕИК ********* за нарушение по чл. 224, ал. 1 във вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 300лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 300лв. на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.
ОСЪЖДА „АВС Електрик“ ООД ЕИК *********, представлявано от
С. П. С. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич сумата от
80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5