МОТИВИ към
НЧХД 168/14г.
Производството е образувано по тъжба на Й.С.Д. ***
против М.Г.М. за извършено от последния
престъпление по отношение на тъжителя по чл.148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146
от НК.
По -конкретно обвинението против
подсъдимият е за това, че на 13.11.13г. по време на съдебно заседание пред
ПОС по гр.д 342 /13г.публично и в
присъствието на тъжителя подсъдимят се е обърнал словесно към него по начин,
чрез който е унизил честта и достойнството му.
Приет за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес е граждански иск от тъжителя против подсъдимия за сума в
размер на 10 00.00 лева като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от повереника , който
пледира за осъдителна присъда с признаване виновността на подсъдимия и налагане
на съответното наказание, както и уважаване на предявения граждански иск в
претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия твърди, че
обвинението не е доказано и пледира оправдателна присъда.
Подсъдимият не се признава за виновен
декларативно, но депозира самопризнания, чрез които се саморазобличава в
извършване на приписаното му престъпление.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното:
Тъжителят е повече от 20 години адвокат
към АК П..
По НОХД 3091/01г., разгледано от ПРС и решено
същият е бил повереник на В. К. - пострадала от извършеното спрямо нея от
подсъдимия М. престъпление по чл. 209, ал.1 от НК с предмет 29 000 щ.
долара. След като делото приключило с влязла в сила присъда, с която
подсъдимият М. бил признат за виновен и осъден, той предприел разпореждане със
свои недвижими имоти, за да осуети възможността пострадалата да получи чрез
принудително изпълнение присъденото й обезщетение в горния размер.
През 2013г. против подсъдимия било образувано
гражданско дело пред въззивната инстанция гр. дело № 342 по описа на съда за
2013 г. Пълномощници на ищцата В.И. К.
били тъжителят адв. Й. Д. и неговият св. адв. Ст. Д..
В процеса на разглеждане на делото св. адв.
Ст. Д. случайно открил в публикуван на сайта на ПОС протокол от съдебно
заседание, проведено на 26.05.2009г. по
гр.дело № 2802/2008 г. по описа на Пазарджишкия PC. При прочита на протокола
открил, че в показанията си разпитания по това дело като свидетел М. И. К. същият
е посочил подсъдимия, упоменавайки , че това „М. ИЛИ М.“. Процесуалната
стратегия на пълномощниците на К. - адвокатите Димитрови налагало поставянето
на въпроса към подсъдимия в качеството му на ответник, даващ обяснения по гр.д.
№ 342 / 2013г. по реда на чл. 176 от ГПК: " Защо в съдебно заседание на
26.05.2009г. по гр.дело № 2802/2008 г. по описа на Пазарджишкия PC, свидетелят М.
И. К. от гр.П. го е посочил /него-подсъдимия/ и е казал пред съда, че това е
собственика на апартамента и ИМЕТО МУ Е М. ИЛИ М.?“.
Така в проведеното на 13,11,2013г. в съдебна зала 1 на
Съдебната палата гр. П. съдебно заседание по гр.д. 342/13г., председателствано
от съдията К. П. и при съдебен секретар
св. В. Б., тъжителят задал на подсъдимия (като ответник) формулирания горе въпрос. М.М., обръщайки се
към тъжителя дал следния отговор:." Няма да отговоря на въпроса кой е М. и
защо свидетеля М. К. е споменал името М., тъй като ти си гаден полицай“. В
съдебната зала присъствали още св. адв. Д.
, защитникът на подсъдимия - тогава в качеството на негов пълномощник и още
лица, участници в насрочените за разглеждане на тази дата, но в по-късен час
лица.
По настояване
на св. адв. Д. отговорът бил отразен в съдебния протокол ( стр. 11 протокола,
л. 12 по настоящото дело ), а тъжителят адв. Д., изненадан и обиден в
присъствието на много познати и непознати, седнал в залата силно засегнат от
отношението и даденото му определение.
На 03.02.14г. подал настоящата тъжба, с която иска за
това публично заявено обидно определение подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 148 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.146
от НК и да обезщети обидения със 10 000 лева за причинените морални вреди.
Обидното определение, чрез изричане на което
подсъдимият е осъществил състава на приписаното му престъпление е „гнусен“
полицай. Неоснователно се претендира от защитата ( при обсъждане размера на
иска и неговата основателност, а не при обсъждане съставомерността на
деянието), че в инкриминираното словосъчетания единственото обидно е
определението „Гаден “ и това следва да се съобрази при евентуалната преценка
за размера на иска. . Както става ясно от самата тъжба, в която се съдържат
подробни описания ( стр. 2, абз. ІV от нея) как се отразило обръщението към
тъжителя, това, което сам той твърди, че го е засегнало е именно определението
гнусен, на което са възпроизведени в тъжбата не само речниковото значение „предизвикващ
отвращение“ , но и определени синоними „гнусен, подъл и долен“. Така, че
инкриминирано е само определението към съществителното полицай, в
словосъчетание, с което подсъдимият е нарекъл тъжителя „гаден“ „полицай“. Поради
това и само то бе предмет на преценка от страна на Съда от гледна точка на това
представлява ли обида по смисъла на чл. 146, ал.1 от НК, засегнало ли е честта
и достойнството на адресата.
Преди тази преценка обаче следваше да бъде установено
имало ли е твърдяното от страна на тъжителя обръщение с това определение.
Всъщност доказателствен спор по отношение на факта, че на инкриминираното място
и дата подсъдимият е нарекъл тъжителя „гаден полицай“ не е формиран. Самият
подсъдим прави признания за това. Това обръщение, а дори и целия отговор, в
който то се съдържа, са възпроизведени по идентичен (с тъжбата) начин в
показанията на св. адв. Д.. Това доказателствено средство се атакува от
защитата с традиционните доводи за пристрастност на св. Д. поради близката му
родствена връзка с тъжителя. Тази връзка е факт, който сам по себе си
действително предполага възникване на съмнения за възможна недостоверност. Тези
съмнения обаче са напълно опровергани от персоналната преценка на коментирания
доказателствен източник. Показанията на св. Д. са изключително последователни,
съдържателни, детайлни и напълно подкрепени относно всеки от визираните факти с
други доказателствени средства ( протоколите от съответните с.з. със
съответното им съдържание за извършените действия, данните за осъжданията на
подсъдимия, вкл. и за престъпление по чл. 293 а от НК по повод неизпълнение на
задължението за обезщетение по НОХД
3092/05г ).
Този анализ на показанията на св. адв. Д. има значение
всъщност не толкова за факта дали е било изречено инкриминираното определение в
посоченото словосъчетание „гаден полицай“, тъй като твърденията съвпадат с признанията на
самия подсъдим. Анализът има значение за очертания доказателствен спор относно
фактите, предхождащи инкриминираната реплика. Според твърденията на подсъдимия
(послужили като основание за защитата да претендира провокация от страна на
тъжителя вкл. и чрез обида) тъжителят му поставил въпроса в съдебното заседание
в смисъл дали прозвището му е М. и дори директно го запитал той ли е М..
Лансирайки показанията на св. адв. Д. по изложените го съображения, Съдът прие,
че тези твърдения на подсъдимия са изцяло подчинени на опитите му да се защити.
Въпреки, че точно този подход за тази цел е неясен. Дори и да е поставен
въпроса от тъжителя така, както твърди самият подсъдим, той не съдържа обида, а
и самият подсъдим не обясни защо го
обижда прозвището „М.“ , като само декларативно заяви, че той се казвал „М.“ и
защо ще го наричат „М.“ .
Така,че претендираната от защитата провокация с обида,
която стои в основата да се търси привилегията по чл. 146, ал.2 от НК, липсва.
Установен факт е, че подсъдимият е нарекъл тъжителя
„гаден полицай“ и той е изводим, както се посочи горе, от еднопосочните твърдения
на св. адв. Д. и самия подсъдим. Без значение е ( въпреки, че в обратния смисъл
се настоява от защитника), че показанията на Б. не съдържали конкретното
определение, което подсъдимият дал на тъжителя.
Липсата на спомени е напълно логично като се има предвид, че
свидетелката е съдебния секретар, който е участвал по делото, за който не може
да се предполага, а и тя не твърди наличие на някаква обективна причина да
възприеме точно тази част от съдебното заседание. Тя е изпълнила задължението
си да протоколира указаното от съдията и действително протокола от съдебно
заседание съдържа това, въпреки че той сам по себе си, предвид нормата на чл.
152 от ГПК не може да бъде доказателство за съдържанието на гласните
доказателствени средства, събрани в заседанието.
Такива и то достатъчни за признаване верността на
твърдението в тъжбата относно даденото обидно определение на тъжителя от страна
на подсъдимия се съдържат в признанията на последния и показанията на св. Д.,
както и тези на св. адв. М., комуто след инцидента тъжителят споделил за това
как е бил наречен.
При безспорно установеното по делото, че подсъдимият е
нарекъл тъжителя „гаден“ полицай , остава преценката това определение дали е
обидно. Етимологията на думата позволява заключението, че това е прилагателно
име; като произхода на думата е от думата „гад“, представите за която са за
паразитни организми, които физически отвращават човека и създават чувство на
погнуса, тъй като се свързват с пребиваване и развитие в мърсотия. Като
синоними на определението „гаден“ в синонимните речници на българския език се
сочат „мръсен, противен, животински, нечист, отвратителен, отблъскващ“ и дори
„недостоен“. Несъмнено е, че това определение е засегнало самооценката и
самоуважението на адресата му и изградената му репутация в обществото като
личност .
Във връзка с последното следва да се признае и
основателността на претендираното квалифициращо обстоятелство - публичност на
обидата. При това то е налице и по двата, наложени в практиката критерия -
обидата е изречена освен в присъствието на нейния адрес и на публично място,
каквото представлява съдебната зала, при
провеждане на публично съдено заседание, а освен това и в присъствието на
всички участници по конкретното дело ( съдия, съдебен секретар, пълномощници).
Наред с тях в залата е имало участници и по следващите насрочени за разглеждане
дела. Така, че обидата е била публична.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието
си. Съзнавал е обидния характер на даденото от него определение за тъжителя,
както и факта, че я отправя публично - на достъпно за много хора място, а и в
присъствието на такива. Предвид дори и само собствените му признания за
формираните отношения с тъжителя от години във връзка с предходните дела, а и
конкретното такова, в заседание на което е изречена обидата, декларираното
отношение дори по настоящото дело ( „и тогава и сега мисля така“ - стр. 10
протокола от с.з. 11.09.14г. по делото) категорично сочат на пряк умисъл - не
само е знаел, че адресатът ще се обиди, но и е искал това. Действал е напълно
целенасочено и преднамерено.
Горните изводи Съдът обективира в присъдата си, с
която призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 148,
ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 т НК.
За да определи и отмери полагащото се наказание за
това престъпление, Съдът съобрази на първо място високата степен на обществена
опасност на деянието. Освен, че съставлява престъпление против личността, то е
извършено в съдебна зала по време на провеждане на съдебно заседание за
решаване на съдебен спор и е и груба демонстрация на незачитане на
институционалния авторитет на съдебния орган и въобще на съдебната власт. Този
извод не се конфронтира с решението за възприетото квалифициращо обстоятелство
- публичност. Публичността ще е налице, когато мястото е публично, тоест
обществено и достъпно за много хора ( по единия от посочените горе
критерии). В случая изреченото обидно
определение е не само в съдебна зала, но дори по време на съдебно заседание и
дори след неколкократни реакции на председателстващия съдебния състав към
подсъдимия да се въздържа ( показанията на св. адв. Д.) .
Съдебният статус на подсъдимия, визиран ясно в издадената
справка за съдимост позволиха преценката на висока обществена опасност на
дееца.
Като смекчаващи обстоятелства се отчете установеното,
че обидилият и обиденият са били по няколко граждански и наказателни дела
противни страни, което е създало предпоставки за негативен аспект в
отношенията.
Както
отегчаващи отговорността фактори се възприеха грубата демонстрация на
незачитане освен на достойнството и авторитета на тъжителя, който се е явявал
като адвокат в съдебната зала и комуто
поради това се е дължало нормативно установеното необходимото уважение, но и
незачитане на институционалния авторитет на съдебната власт. Още повече, че
тази демонстрация е от лице, което три пъти е заставало пред наказателния съд
като подсъдим и е било осъждано за документни престъпления, измама в големи
размери , неизпълнение на присъдено заради измамата парично задължение.
Последното престъпление е в раздел ІІІ-ти на гл. VІІІ на НК „Престъпления
против правосъдието“.
Горният анализ позволи отмерване на предвидените
кумулативно наказания и налагане на такива, които да бъдат от една страна
възмездие и то справедливо за извършеното престъпление, но от друга да
обезпечат постигане на промени в съзнанието на подсъдимия и възпиращо
въздействие, както и общопревантивен ефект.
Така Съдът определи глобата
(при превес на смекчаващи обстоятелства) в размер на 5 000 лева, както и
обществено порицание, което постанови да се изпълни чрез разлепване на
присъдата на видно място на сградата на Община П. за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
Установи се по делото, че са налице основания за ангажиране
на претендираната от тъжителя деликтна отговорност на подсъдимия. Последният е
причинил на обидения неимуществени вреди. Показанията на св. адв. Д., както и
тези на св. адв. М. сочат, че тъжителят е възприел тежко манифестираната
публично обида, преживял е болезнено засягането на репутацията си и правилно
формираната си самооценка. Пренебрежителното отношение е рязко и дръзко заявено
по време на съдебно заседание и пред участници, и пред които обиденият има
изграден авторитет. От друга страна няма
данни това да се е отразило негативно в някакъв дългосрочен аспект.
Що се отнася до публичната достъпност на съдебния
протокол, следва да се отбележи, че с ангажимент за неразкриване личните данни
на участниците по делата, те се заличават при публикуване на съдебните актове
или протоколи от съдебни заседания в сайта на съответния орган на съдебната
власт. От друга, страна действително за
тази „прозрачност“ и „достъпност“ чрез иновативните форма за прилагане на тези принципи
на правораздаване, няма как да отговаря подсъдимият, както всъщност и за
изречените от колеги на тъжителя шеги, съдържащи точно в шеговита форма
обидното определение, предмет на делото.
Така, отчитайки наличието на всички правно-значими
елементи за деликтната отговорност на подсъдимия - деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди, Съдът призна основателността на претенцията на
тъжителя за обезщетение, но редуцира претендирания размер до справедливия. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства като характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен
резултат, възрастта на увредения, общественото му положение. Именно тези
фактори предопределиха решението, че тъжителят ще бъде репариран за претъпените
от извършеното спрямо него престъпление неимуществени вреди с парично
обезщетение от 3000 лв., до който размер искът бе уважен. Уважен бе и
акцесорният иск за законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на присъдата сума, като се отхвърли поради неоснователност предявения
граждански иск за разликата до 10 000 /десет хиляди/ лева.
Подсъдимият бе осъден и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК
да заплати: на тъжителя Й.С.Д. *** сторените от последния съдебно-деловодни
разноски в размер на 32.00 лева; както и да заплати ДТ върху размера на
уважения граждански иск в размер на 120.00 лв. и държавна такса в размер на 5.00 лева - при
служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд П..
По горните съображения Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: