№ 3361
гр. София, 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110208118 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 819651 – F808121/24.03.2025 г.,
издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, на основание чл.
273 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) на С. М. И., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,
00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 37 ал. 2 вр. чл. 37 ал. 3 вр. чл. 13 ал. 1
ДОПК.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
С. М. И., който го атакува чрез упълномощен представител – адв. М. Ел – Тал
от САК, със срочно подадена въззивна жалба, с която се претендира отмяната
му. В жалбата се излагат доводи за допуснати в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничили правото на защита на въззивника. Сочи
се, че в АУАН и НП са нарушени императивните разпоредби съответно на чл.
42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като не са
посочени обстоятелствата на нарушението и нарушените законови
разпоредби. Сочи се, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали
нарушение съответно на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй
като в АУАН и НП не са посочени конкретните документи, които според
органа по приходите са относими към извършената проверка на
1
декларираните/недекларираните задължения на въззивника. Навежда се, че
посочените като нарушени в АУАН и НП разпоредби не предписват конкретно
правило за поведение. Изтъква се, че размерът на наложеното
административно наказание не е съобразен с обстоятелствата по чл. 27 ал. 2
ЗАНН и по – конкретно с липсата на предходни нарушения. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради допуснати съществени процесуални нарушения. В условията на
евентуалност се прави искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
или за намаляване на наложената глоба до законовия минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят С. М. И., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. К. Д. от САК,
който поддържа исканията във въззивната жалба.
Наказващият орган - заместник – директор на ТД на НАП - София,
редовно призован, се представлява от юрк. П. К. с приложено по делото
пълномощно, която пледира обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Навежда, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че АУАН и НП
имат всички реквизити, изискуеми съгласно чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН.
Излага доводи, че нарушението не е маловажно поради липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят по – ниска
степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид.
Размера на наложената глоба намира за справедлив. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на
претендирано адвокатско възнаграждение поради липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от наказаното физическо лице и при
спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е
връчено на упълномощен представител на жалбоподателя на 07.05.2025 г., а
въззивната жалба е подадена на 21.05.2025 г. чрез куриер, видно от
товарителницата, приложена към жалбата), поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Резолюция за извършване на проверка № П – 22221524143389-0РП-
2
001/13.08.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София било
възложено извършване на проверка по спазване на данъчно -осигурителното
законодателство от страна на жалбоподателя С. И.. В хода на проверката
следвало да се установи осъществявана ли е дейност от задълженото лице,
подлежаща на облагане по ЗДДФЛ; вида, характера и източниците на доходи;
да се съберат данни за банковите сметки, по които задълженото лице е
титуляр, като се изследват постъпления и плащания по банкови сметки,
извършени парични преводи чрез системи за парични разплащания;
получени/предоставени заеми; прехвърляне на дружествени дялове; да се
изследва притежаваното от задълженото лице имущество (движимо и
недвижимо) и др. Извършването на проверката било възложено на свидетеля
П. И. М. – главен инспектор по приходите, като било определено проверката
да приключи в срок до 20.09.2024 г. Впоследствие с промяна на резолюция за
извършване на проверка №№ П – 22221524143389-0РП-002/18.09.2024 г., П
– 22221524143389-0РП-003/17.10.2024 г., П – 22221524143389-0РП-
004/20.11.2024 г., П – 22221524143389-0РП-005/20.12.2024 г., П –
22221524143389-0РП-006/20.01.2025 г. бил удължаван срока на проверката,
като с промяна на резолюция за извършване на проверка № П –
22221524143389-0РП-007/05.02.2025 г. срокът на проверката бил удължен до
28.02.2025 г.
В хода на извършваната проверка до жалбоподателя като проверявано
лице било изготвено искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г., с
което от задълженото лице се изискало да представи заверени ксерокопия на
документи за притежаваните банкови сметки и парични средства в лева и
валута – банкови извлечения за движението по всички банкови сметки с
титуляр жалбоподателя във всички търговски банки за периода от 01.01.2018 г.
до 20.08.2024 г. по посочени в искането банкови сметки или нотариално
заверена декларация – съгласие за разкриване на банкова тайна по см. на чл.
62 ал. 2 от Закона за кредитните институции, както и декларация и документи
за извършени плащания и получавания на суми чрез системите за бързи
разплащания за същия период. С искането бил определен 7 – дневен срок за
представяне на исканите документи и обяснения, като било посочено, че в
случай, че жалбоподателят не се ползва от възможността да представи
исканите документи по електронен път, същите следва да бъдат представени в
ТД на НАП – София, офис Изток. Искането било връчено на въззивника по
електронен път на 26.11.2024 г., след като електронната препратка била
активирана от имейл адрес ********@abv.bg с IP адрес 212.39.89.102.
В определения в искане № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г. 7
– дневен срок, т.е. до 03.12.2024 г. включително, от страна на жалбоподателя
не били представени изисканите документи и обяснения. В същия срок
въззивникът не подал и молба по чл. 25 ДОПК за продължаване на срока.
На 20.01.2025 г. била направена повторна проверка в деловодството на
офис Изток при ТД на НАП – София относно представяне на документи и
3
писмени обяснения от С. И. по искане № П – 22221524143389-040-
002/26.11.2024 г., връчено му на 26.11.2024 г. При проверката било
констатирано, че изисканите документи и писмени обяснения все още не са
представени. За резултатите от проверката бил съставен протокол № П –
22221524143389-П73-003/20.01.2025 г.
Предвид горното свидетелят П. М. изпратил до жалбоподателя покана
за явяване за съставяне на АУАН.
На 30.01.2025 г. в присъствието на двама свидетели и на адв. Светослав
Димитров – упълномощен представител на жалбоподателя, свидетелят П. М.
съставил АУАН № F808121/30.01.2025 г., с който повдигнал против
въззивника С. И. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
37 ал. 2 вр. чл. 37 ал. 3 вр. чл. 13 ал. 1 ДОПК, извършено на 04.12.2024 г. –
затова, че в определения с искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г.
срок данъчнозадълженото лице не е представило изисканите му от органите
на НАП документи и писмени обяснения. Актът бил подписан от съставителя
– свидетеля М., от свидетелите и от упълномощения представител на
жалбоподателя, бил предявен на упълномощения представител на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и бил връчен препис.
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не
постъпили възражения.
Предвид горното и на основание съставения АУАН №
F808121/30.01.2025 г. на 24.03.2025 г. Ц.С. – заместник – директор на ТД на
НАП – София, издала обжалваното наказателно постановление № 819651 –
F808121/24.03.2025 г., с което на основание чл. 273 ДОПК наложила на С. М.
И., ЕГН **********, административно наказание „глоба“ в размер на 1000, 00
(хиляда) лева за нарушение на чл. 37 ал. 2 вр. чл. 37 ал. 3 вр. чл. 13 ал. 1
ДОПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля П. И. М., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - № 819651 –
F808121/24.03.2025 г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП –
София, акт за установяване на административно нарушение №
F808121/30.01.2025 г., 2 броя адвокатски пълномощни, резолюция за
извършване на проверка № П – 22221524143389-0РП-001/13.08.2024 г.,
промяна на резолюция за извършване на проверка №№ П – 22221524143389-
0РП-002/18.09.2024 г., П – 22221524143389-0РП-003/17.10.2024 г., П –
22221524143389-0РП-004/20.11.2024 г., П – 22221524143389-0РП-
005/20.12.2024 г., П – 22221524143389-0РП-006/20.01.2025 г., П –
22221524143389-0РП-007/05.02.2025 г., искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № П – 22221524143389-040-
002/26.11.2024 г., разпечатка на удостоверение за извършено връчване по
4
електронен път, протокол № П – 22221524143389-П73-003/20.01.2025 г.,
заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП,
товарителница.
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите
са логични, еднопосочни, последователни и кореспондиращи си. Свидетелят
П. М. е извършил проверката на въззивника и пред съда възпроизвежда
обстоятелствата по извършването й. От показанията му се установява и на
колко пъти в хода на извършваната проверка от жалбоподателя е било
изискано представяне на документи и писмени обяснения, както и че в първия
случай от страна на жалбоподателя са били представени частично изисканите
документи, а във втория случай жалбоподателят не е представил никакви
документи и писмени обяснения, поради което се е пристъпило към
разкриване на банкова тайна по съдебен ред. Показанията на свидетеля М. са
относими и към обстоятелствата по съставяне, предявяване и връчване на
АУАН. Показанията на свидетеля М. разкриват пълно съответствие с
приобщените писмени доказателства, които съдът също кредитира като
еднопосочни, последователни, непротиворечиви и съответни и на събраните
гласни доказателствени средства.
Следва да се посочи и че въззивникът не оспорва фактическите
констатации в АУАН и НП, а атакува наказателното постановление с доводи за
съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно
приложение на материалния закон, доколкото наказващият орган не е
упражнил правомощието си по чл. 28 ЗАНН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни
органи. Съгласно чл. 279 ал. 1 ДОПК актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. Актът за установяване на нарушението е съставен от свидетеля П. М.,
който заема длъжност "главен инспектор по приходите" в ТД на НАП - София
и има качеството "орган по приходите" съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Закона за
Националната агенция за приходите. Наказателното постановление е
издадено от Ц.С. – заместник – директор на ТД на НАП – София, която е
оправомощена от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни
постановления за нарушения по чл. 273 ДОПК, видно от приетата като
писмено доказателство заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024 г. на изпълнителния
директор на НАП /т. 1.2 от заповедта/.
5
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено на 04.12.2024 г., АУАН е
съставен на 30.01.2025 г., а наказателното постановление е издадено на
24.03.2025 г.
Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати и при
съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано
административнонаказателното производство. АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН
и на упълномощен представител на жалбоподател, подписан е от съставителя,
свидетелите и представляващия жалбоподателя, на когото е бил предявен за
запознаване със съдържанието му и му е връчен препис.
Не са основателни възраженията на въззивника, че съдържанието на
АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и по –
конкретно на изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН, както и на чл. 57 ал.
1 т. 5 и т. 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна
идентичност са посочени всички елементи от състава на нарушението,
описани са обстоятелствата на извършването му с посочване и на дата и място
на извършване, както и са посочени нарушените законови разпоредби. Както в
АУАН, така и в НП, е посочено конкретно искането за представяне на
документи и писмени обяснения (с посочване на номера и датата му), което е
било връчено на проверяваното лице, но в определения с искането срок
задълженото лице не е представило изисканите документи и обяснения.
Посочена е датата, на която искането е било връчено на проверяваното лице,
определения срок и датата на изтичането му. Съдът не споделя възраженията
във въззивната жалба, че за пълното и точно описание на обстоятелствата на
нарушението, е необходимо в АУАН и НП да се изброят конкретните
документи, чието представяне е било изискано от органа по приходите.
Посочването на номера на искането и датата на връчването му е напълно
достатъчно за осигуряване правото на защита на жалбоподателя в
административнонаказателното производство и възможността му да разбере
за какво конкретно административнонаказателно нарушение е ангажирана
отговорността му. За реализиране правото на защита на жалбоподателя не е
необходимо в АУАН и НП да се преповтаря съдържанието на искането за
представяне на документи и писмени обяснения, което така или иначе е било
връчено на лицето. Въпреки гореизложеното, съдът ще посочи и че в случая и
6
в АУАН, и в НП, са посочени, макар и в обобщен вид, документите, които са
били изискани с искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г. Не са
основателни и оплакванията на въззивника, че и в АУАН, и в НП, неправилно е
посочена нарушената материалноправна разпоредба. В АУАН и НП като
нарушени са посочени разпоредбите на чл. 37 ал. 2 вр. чл. 37 ал. 3 вр. чл. 13
ал. 1 ДОПК. Противно на аргументите във въззивната жалба, разпоредбата на
чл. 13 ал. 1 ДОПК въвежда правило за поведение, като предвижда, че
участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да
предоставят информация при условията и по реда на ДОПК на органа по
приходите при изпълнение на правомощията му по чл. 12, ал. 1 – 4 ДОПК.
Разпоредбата на чл. 37 ал. 2 ДОПК пък предвижда, че „лицето е длъжно да
представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на
информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и
задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в
съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински
органи, при които се намират такива.“ Предвид горното съдът намира, че
административнонаказателното обвинение е формулирано ясно, при пълно
единствено на изложените обстоятелства и правните норми, под които са
подведени, като не съществува неяснота за какво точно нарушение е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.
И..
Предвид горното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и от
събраните доказателства се установява извършеното от въззивника
административно нарушение.
Както беше посочено, разпоредбата на чл. 13 ал. 1 ДОПК предвижда, че
участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да
предоставят информация при условията и по реда на ДОПК на органа по
приходите при изпълнение на правомощията му по чл. 12, ал. 1 – 4 ДОПК,
едно от които е да извършва проверки и ревизии (чл. 12 ал. 1 т. 1 ДОПК).
7
Съгласно чл. 37 ал. 2 ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни,
сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички
лица, държавни или общински органи, при които се намират такива, а
разпоредбата на чл. 37 ал. 3 ДОПК предвижда, че органът по приходите има
право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в
определен от него срок. Разпоредбата на чл. 273 ДОПК пък въздига в състав
на административно нарушение неоказването съдействие на орган по
приходите или публичен изпълнител или възпрепятстване упражняването на
правомощията им.
В случая от събраните в производството доказателства се установи, че в
хода на започналата проверка с искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г. от
задълженото лице С. М. И. е изискано да представи заверени ксерокопия на
документи за притежаваните банкови сметки и парични средства в лева и
валута – банкови извлечения за движението по всички банкови сметки с
титуляр жалбоподателя във всички търговски банки за периода от 01.01.2018 г.
до 20.08.2024 г. или нотариално заверена декларация – съгласие за разкриване
на банкова тайна по см. на чл. 62 ал. 2 от Закона за кредитните институции по
посочени в искането банкови сметки, както и декларация и документи за
извършени плащания и получавания на суми чрез системите за бързи
разплащания за същия период. С искането бил определен 7 – дневен срок за
представяне на исканите документи и обяснения. Искането било връчено на
въззивника по електронен път на 26.11.2024 г. Съгласно чл. 30 ал. 6 ДОПК
електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати
потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение,
активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната
система на компетентната администрация. В случая електронната препратка
била активирана на 26.11.2024 г. от имейл адрес ********@abv.bg с IP адрес
212.39.89.102.
В определения в искане № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г. 7 –
дневен срок, т.е. до 03.12.2024 г. включително от страна на жалбоподателя не
били представени изисканите документи и обяснения. В същия срок
въззивникът не подал и молба по чл. 25 ДОПК за продължаване на срока.
8
Като не е представил изисканите документи и писмени обяснения в
определения с искане № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г. 7 – дневен
срок жалбоподателят не е оказал дължимото по закон съдействие на органа по
приходите при извършваната проверка и е нарушил разпоредбите на чл. 37 ал.
2 вр. чл. 37 ал. 3 вр. чл. 13 ал. 1 ДОПК.
Касае се за формално нарушение, осъществено чрез бездействието на
задълженото лице в срока, който, като е било длъжно съгласно чл. 37 ал. 2
ДОПК да представи изисканите документи и писмени обяснения, не го е
сторило. За съставомерността на нарушението не се изисква настъпване на
съставомерен вредоносен резултат. Нарушението се извършва чрез
бездействие, поради което същото се явява извършено на първата дата,
следваща изтичането на срока, в който, като е било длъжно, задълженото лице
не е изпълнило задължението си да представи изисканите документи и
писмени обяснения. В случая искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П – 22221524143389-040-002/26.11.2024 г. е
било връчено на жалбоподателя на 26.11.2024 г. и определеният с него 7 –
дневен срок е изтекъл на 03.12.2024 г. (присъствен ден – вторник). Ето защо
нарушението е извършено на първия следващ ден – 04.12.2024 г., както е
посочено и в АУАН, и в НП. Правилно в АУАН и НП е определено и мястото
на нарушението – при нарушенията, които се осъществяват чрез бездействие,
нарушението е извършено там, където е следвало да се предприеме
дължимото действие. В случая това е компетентната териториална дирекция
на НАП за жалбоподателя – офис Изток на ТД на НАП – София.
Ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че
впоследствие органите по приходите са се снабдили с изисканата информация
чрез отправяне на искане за разкриване на банкова тайна по съдебен ред,
както и че е било образувано ревизионно производство.
Нарушението жалбоподателят И. е осъществил при пряк умисъл като
форма на вината, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Въззивникът е съзнавал, че бездейства и не представя в
определения му от органа по приходите срок документите и писмените
обяснения, които са му изискани и които е длъжен да представи, и по този
начин не оказва съдействие на органа по приходите при извършване на
9
възложената му проверка.
Съгласно § 1 т. 4 ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката на обществената
опасност на всяко нарушение се извършва като се вземат предвид
обстоятелствата по извършването му, настъпилия вредоносен резултат,
личността на дееца, подбудите и мотивите за извършване на нарушението. В
случая не се установиха, а и не се твърдят никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да занижават степента на обществена опасност на
нарушението. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е
липсата на предходни идентични нарушения, но същото не обуславя извод за
значително по – ниска степен на обществена опасност на нарушението,
сравнено с други нарушения от същия вид. Нещо повече – доколкото се касае
за нарушение, осъществено чрез бездействие, от основно значение за степента
му на обществена опасност е срока на забавата. В случая се установява, че и
към 20.01.2025 г. (повече от месец след изтичане на срока, определен с искане
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П –
22221524143389-040-002/26.11.2024 г.) жалбоподателят И. не е представил
изисканите документи и писмени обяснения. Предвид продължителния срок
на бездействие на въззивника съдът намира, че нарушението не може да се
квалифицира като такова с по – ниска степен на обществена опасност. Ето
защо съдът намира, че като не е упражнил правомощието си по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган не е допуснал нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 273 ДОПК, който не окаже съдействие на
орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства
упражняването на правомощията им при първо нарушение се наказва с глоба
от 500 до 1000 лв. за физическите лица. Недоволството на жалбоподателя по
отношение индивидуализирането размера на глобата обаче съдът намери за
основателно. За да определи глоба в максимален размер, наказващият орган
бланкетно е посочил в наказателното постановление, че: „При определяне на
административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
10
както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства…“. По – надолу в
наказателното постановление е посочено, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство наказващият орган е преценил, че изисканите документи не са
представени и към датата на съставяне на АУАН, а като смекчаващо – че
нарушението е извършено за първи път. При тези констатирани отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства и очевиден баланс, наказващият
орган е наложил на жалбоподателя глоба в максимален размер, а именно –
1000, 00 лева. Като съобрази обстоятелството, че нарушението е извършено за
първи път, съдът намери, че съответно на критериите по чл. 27 ал. 2 ЗАНН и
от естество да осигури постигане на целите по чл.12 ЗАНН и най – вече да
осигури постигане на специалната превенция, се явява наказание „глоба“,
определено в минималния размер по чл. 273 ДОПК, а именно – 500, 00 лева.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде изменено като
размерът на наложената глоба бъде намален до 500, 00 лева.
Предвид изхода на производството и доколкото жалбата се явява
частично основателна (в частта за намаляване размера на наложената глоба)
право на разноски имат и двете страни по съразмерност. Жалбоподателят не
претендира и не доказва разноски, с оглед на което и наведеното от
процесуалния представител на наказващия орган възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се явява лишено от предмет. Наказващият
орган претендира юрисконсултско възнаграждение и като съобрази, че в
настоящото производство е проведено едно съдебно заседание, че същото не
се отличава с фактическа и правна сложност, и при съобразяване, че
разноските и на наказващия орган следва да бъдат присъдени по съразмерност
предвид частичното уважаване на жалбата, съдът намери, че в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер
на 40, 00 (четиридесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 819651 – F808121/24.03.2025
г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 273 ДОПК на С. М. И., ЕГН **********, е наложено
11
административно наказание „глоба“ в размер на 1000, 00 (хиляда) лева за
нарушение на чл. 37 ал. 2 вр. чл. 37 ал. 3 вр. чл. 13 ал. 1 ДОПК, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ на
500, 00 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
С. М. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите, сумата от 40, 00 /четиридесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12