О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/…………………………….г.,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март 2023
година в състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова
– Даскалова
като разгледа адм. дело №612 по
описа за 2022г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по постъпила с вх.№3953/10.03.2022г. жалба от Н.А.Н. *** на
основание чл.39, ал. 1 от Закона за
защита на личните данни срещу Районен съд-Варна. В жалбата Н. твърди, че
личните му данни са незаконосъобразно обработвани по ЧНД 4540/20 при РС-Варна
между 05.11.2021г. до 08.11.2021г.
С определение №2611/12.09.2022г. на жалбоподателя е допусната правна
помощ от вида по чл.21, т.3 от ЗПП – процесуално представителство по делото.
С определение №2768/28.09.2022г.
на жалбоподателя е назначен за служебен процесуален представител адвокат Т.Д.С.
***, вписана в националния регистър за правна помощ.
На 07.10.2022г. от
адв.С. е постъпил имейл, в който сочи, че като се запознала с материалите по
делото установила, че предмета на жалбата е свързан до голяма степен с
наказателно-правна материя, в областта на която не практикува. Поради това и за
пълноценна защита на жалбоподателя моли да бъде заменена с друг адвокат.
С разпореждане №13010/12.10.2022г.
това искане за освобождаване и замяна с друг адвокат е оставено без уважение,
тъй като делото е от административен характер и е свързано с жалба основана на
Закона за защита на личните данни.
На 08.11.2022г. от
адв.С. е постъпил отново имейл с идентично съдържание като имейла от 07.10.2022г.
с искане за замяна с друг адвокат.
Същевременно на 15.11.2022г.
от жалбоподателя Н.А.Н. по делото постъпи „Уточняваща искова молба за
изпълнение на указанията дадени към сл. защитник“. В нея Н. сочи: „Дадени са указания
на моя служебен защитник, които на мен не са ми съобщени, т.е. ограничава се
правото ми на защита да проверя какви нередности смята, че има съдията…“. В
края на уточняващата искова молба жалбоподателят заявява: „…Смятам, че
служебния защитник е некомпетентен, тъй като явно смята, че само може да се
обжалва „кой акт обжалва...“. В уточняващата молба Н. прави искане да бъде
заменен служебния защитник.
Също на 15.11.2022г.
от адв. С. е постъпил имейл, в който отново заявява, че и тя и жалбоподателя Н.
желаят да бъде заменена с друг адвокат, практикуващ в областта на наказателното
право, тъй като предмета на жалбата касаел обследване на процесуалните правила
по НПК. Приложена е кореспонденцията с Н., в която той заявява, че е разбрал,
че или изобщо не се е запознала с делото изцяло, или е било много бързо, или не
знае какво е иск по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД и й казва, че щом не е в нейната сфера,
да поиска замяна.
След връщане на
делото от Върховния административен съд с определение №345/06.02.2023г. на
основание чл.159, т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Н. *** на
основание чл.39, ал.1 от ЗЗЛД и адм. дело №612/2022г. по описа на
Административен съд-Варна е прекратено. Съобщение за определението с указания
за реда и сроковете за оспорването му съгласно чл.39, ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК е изпратено на служебния процесуален представител на
жалбоподателя.
На 14.02.2023г. от
адв. С. е постъпил имейл, в който заявява, че е уведомена, че производството по
делото е прекратено и отново моли да бъде заличена като процесуален
представител на жалбоподателя по мотивите изложени в подадените молби, като
добавя, че самия Н. не желае да го представлява и в тази връзка е приложила
водената между тях кореспонденция. Поради това прави искане съобщението за определението
да бъде връчено лично на жалбоподателя Н.Н.. В случая, че не бъде заличена като
негов представител моли конкретната молба да бъде счетена и като жалба срещу прекратителното
определение от 06.02.2023г., което намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение и в противоречие със закона, при превратно тълкуване на
фактическата обстановка и иска да бъде отменено изцяло.
Искането на назначения
процесуален представител е уважено и на 15.02.2023г. е разпоредено съобщение за
прекратителното определение №345/06.02.2023г. да бъде връчено и лично на жалбоподателя
Н.Н..
На 16.02.2023г. е
депозирана в деловодството по делото от адв. С. молба с идентично съдържание
като молбата изпратена по имейла на 14.02.2023г. Във връзка с изявлението в т.2
от молбата, че тя съставлява частна жалба срещу прекратителното определение, тази
подписана лично от адвокат С. молба е заведена с вх. № като частна жалба. На
същата е извършена проверка за редовност и допустимост съгласно чл.213а, ал.1
от АПК, приложим на основание чл.231 от АПК и с разпореждане №2204/17.02.2023г.
жалбата е оставена без движение с указания за подателя й – адв. С. като процесуален
представител на Н. да отстрани нередовностите, като в 7-дневен срок депозира уточняваща
частна жалба с формата и съдържанието изискуеми от чл.212, ал.1 от АПК, ведно с
препис за връчване на насрещната страна.
Междувременно на 20.02.2023г.
лично на Н. Н. е връчено съобщение за прекратителното Определение №345/06.02.2023г..
Срещу него на 27.02.2023г. по делото постъпи частна жалба подписана от Н.А.Н.,
която е редовна и допустима, с оглед на което на 28.02.2023г. е разпоредено
препис от нея да се връчи на насрещната страна – Районен съд-Варна за
запознаване и възражение в 3-дневен срок от получаването й.
На 08.03.2023г. по
делото постъпи пореден имейл от адв. С., че желае да бъде освободена като представител
на Н. Н. на основание чл.26, ал.5 във вр. с ал.6, т.3 от Закона за правната
помощ. Изтъква, че от кореспонденцията със жалбоподателя, която е приложила по
искането си от 15.11.2022г. е видно, че той не желае тя да го представлява, както
и че са налице противоречия с него, водещи до невъзможност да изпълнява
задълженията си. Поради това счита, че са налице предпоставките предвидени в
закона да бъде освободена като процесуален представител и заменена с друг
адвокат.
Въз основа на тези
подробно изложени хронологично факти и обстоятелства се налага извода, че в
случая по настоящото дело жалбоподателят Н.А.Н. само формално е поискал да му
бъде предоставена правна помощ от вида процесуално представителство, без да има
желание и намерение да даде възможност на определения му и назначен адвокат да
осъществи процесуалното му представителство. От представената кореспонденция от
адв. С. и изложеното в описаните молби от нея и от Н. е очевидно, че той не
желае да поддържа нормална комуникация с адвоката, определен да му окаже правна
помощ, счита себе си за по-компетентен, по-знаещ и по-ориентиран в конкретния
казус и относимата правна материя. Явно е, че жалбоподателят не желае съда да
изпраща документите, съобщенията и книжата по делото на назначения му адвокат, а
иска те да му се връчват лично, което е в противоречие с основното правило в чл.39,
ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК за връчване на документите,
съобщенията и книжата по делото на процесуалният представител на страната. От
материалите по делото както бе посочено по-горе е видно, че Н. Н. счита
назначения му процесуален представител за по-малко запознат с материалите и
предмета на делото от себе си и по-малко знаещ и можещ от самия него да
осъществи правната му защита.
Поради това искането
на назначения по делото процесуален представител – адвокат Т.Д.С. *** за
освобождаването й от ангажимента да оказва правна помощ на Н. Н. по настоящото адм.
дело №612/2022г. по описа на Административен съд-Варна е основателно и следва
да бъде уважено.
Въз основа на всичко
изложено се налага отново да бъде преценено дали по делото е необходимо от АК-Варна
да се иска да определят друг адвокат, който да бъде назначен за процесуален
представител на жалбоподателя по настоящото дело или да бъде отменен акта за
допускане на правна помощ на същия. При тази преценка съдът взе предвид, че
настоящото адм. дело №612/2022г. е от административен характер, поради което съдът
е служебно задължен да следи за законосъобразното развитие на процеса и да дава
конкретни указания на страните за действията и изявленията, когато е процесуално
допустимо и необходимо такива да бъдат предприети, с посочване на срока за тях,
за да бъдат отстранени нередовности, неясноти, неточности и др. в действията и
изявленията им. В случая следва да се има предвид и приложимата правна уредба в
чл.23, ал.1 и ал.2 от Закона за правната помощ, съгласно която системата за
правна помощ от вида по чл.21, т.3 от ЗПП - процесуално представителство, обхваща
случаите, при които по силата на закон задължително се
предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство и случаите,
когато страната по наказателно, гражданско или административно дело не
разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това.
Настоящото адм. дело
№612/2022г. по описа на Адм. съд- Варна е такова, по което адвокатската защита на
жалбоподателя не е задължителна, поради което за да е законосъобразно допускането
на правна помощ от вида по чл.21, т.3 от ЗПП следва да са налице кумулативно всички
изброени предпоставки: жалбоподателя да не разполага със средства за заплащане
на адвокат, да желае да има такъв и интересите на правосъдието да изискват това
и да не са налице пречките изброени в чл.24, т.1 и т.2 от ЗПП: предоставянето на
правната помощ да не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за нея или претенцията да е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима.
Факта, че въпреки, че
има назначен адвокат Н. Н. държи лично да изготвя и изпраща по делото молбите и
жалбите си, обосновава извода, че на него адвокат не му е необходим по
настоящото съдебно производство и само за да шиканира процеса и да затруднява
движението на производството е заявил желание да му бъде допусната правна помощ
и назначен процесуален представител. Достатъчно ясни и своевременно направени от
него са уточненията на жалбата му, оплакванията му и исканията срещу РС-Варна, в
срок и редовна е подадената от него частна жалба срещу прекратителното определение. В случая към
настоящият момент по адм. дело №612/2022г. се установява, че вече не е налице
третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ на
жалбоподателя, тъй като интересите на правосъдието не изискват това и са налице
и двете пречки в чл.24, ал.1 т.2 от ЗПП, защото предоставянето на правна помощ от
вида по чл.21, т.3 от ЗПП по настоящото дело не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на жалбоподателя и претенцията му в жалбата срещу
РС-Варна е очевидно недопустима. Поради това следва да се постанови определение
за отмяна на Определение №2611/12.09.2022г. по адм. дело №612/2023г. с което на
Н.А.Н. е допусната правна помощ от вида по чл.21, т.3 от ЗПП – процесуално
представителство по делото.
С оглед изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА адв. Т.Д.С.
*** като процесуален представител на жалбоподателя Н.А.Н. по адм. дело
№612/2023г. по описа на Административен съд-Варна считано от 16.03.2023г.
ОТМЕНЯ Определение
№2611/12.09.2022г. по адм. дело №612/2023г. по описа на Административен
съд-Варна, с което на Н.А.Н. е допусната правна помощ от вида по чл.21, т.3 от ЗПП – процесуално представителство по делото.
Определението може да
се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за него до жалбоподателя
пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: