№ 194
гр. Варна, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е. Н.
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Е. Н. Гражданско дело № 20233110113085 по
описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба вх. №74925/11.10.2023 г.,
подадена от М. П. ПОПП. - Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., срещу Е. М.
К., ЕГН**********, с адрес: гр. А., с която е предявен иск с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4812.00 (четири
хиляди осемстотин и дванадесет) лв., представляваща обезщетение за ползването на
съсобствения между страните недвижим имот, представляваща гараж, находящ се в
УПИ ХІІ-641, кв.33 по плана на гр. А., считано от 19.07.2021 г. до момента на подаване
на исковата молба – 10.10.2023 г. (или по 180,00 лв. месечно), на основание чл.31, ал.2
от ЗС, както и сумата от 1163.19 лв. (хиляда сто шестдесет и три лева и деветнадесет
стотинки), представляваща законната лихвата за забава върху главницата, считано от
поканата – 19.07.2021 г. до завеждане на исковата молба – 10.10.2023 г., на осн. чл.86
от ГПК. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са съсобственици при равни
квоти на УПИ XII - 641, съседен на УПИ № XVIII - 642, в кв. 33 по плана на гр.
Аксаково, с площ от 740 кв. м по документ за собственост, находящ се на адрес: гр. А..
С Договор за доброволна делба от 12.01.1983 г., М. П. и П. П., наследодатели на
страните, си разделят построената в поземления имот жилищна сграда - близнак, като
П. П. /баща на ищцата/, придобива западната част, а неговият брат - източната.
Ищцата е собственик на дворното място по силата на Нотариален акт №41, т. I, дело
№108 от 13.01.1983 г. за дарение на недвижим имот, а ответната страна по силата на
1
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104, т. XVIII, дело №5249 от
02.10.1990 г.
На 17.08.1997 г., ищцата прехвърлила дарения имот, с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 129, т. XIX, дело № 5271 / 1997 г., на трето
лице - Д. Д.. Същото, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68,
т. XVII, дело № 6411 / 24.07.1998 г., й прехвърля имота обратно, който ищцата
придобива вече в режим на СИО, тъй като по това време е била в брак с Д. С.. След
развода помежду им на 20.09.2002 г., с Нотариален акт за замяна на недвижим имот
№171, т. I, рег. № 7198, дело №3117/2002 г., отново става едноличен собственик на
другата 1/2 ид. част от дворното място, ведно с подЕ.та жилищна сграда.
Излага, че в имота е построена жилищна сграда-близнак, която е раздЕ. между
страните, и за нея няма спор. Дворното място е в режим на идеална съсобственост,
като никога не е правено разпределяне на правото на ползване, нито устно, нито
писмено.
Независимо от това, в предната част на имота, между улицата и сградата, Е. М.
си позволила да направи масивна ограда през средата на имота от север на юг, без да
поиска съгласието на ищцата, която разделя имота на две, но не равни части. В задната
част на дворното място, тя, без съгласието на М. Г. е построила в имота и гараж,
басейн, барбекю, които по смисъла на чл. 92 от ЗС, също следва да са в режим на
съсобственост, и за построяването на които също не е искано съгласие от М. ПопП. -
Г.. Същото ги прави и незаконни по смисъла на ЗУТ.
Излага, че с тези си действия, ответницата пречи и не допуска ищцата да ползва
имота, съобразно правата си като съсобственик в пълен обем, ведно с изградените
постройки в него, и по-конкретно - гаража, със стени, построени до половината от
височината си от бетон, а горната половина от метални елементи с дължина около 9 м,
височина около 3 м и ширина 3,5 м, трайно закрепени към бетона, с метална покривна
конструкция, с ВиК система и ел. захранване. Няма данни за точен момент на
изграждането му, но е след 1995 г.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск
по основание и размер като излага следното:
Оспорва, че ищцата е съсобственик заедно с ответницата на процесния гараж.
Твърди, че ответницата е едноличен собственик на изградената постройка,
представляваща гараж. Оспорва твърдението в исковата молба, че по отношение на
поземления имот, в който е построен гаражът не е направено разпределение на
ползването, като излага, че през 1983г. бащите на ищцата и ответницата - М. П. и П. П.
се разбрали да разпределят ползването на поземления имот, като същата година била
поставена от двамата ограда - метална мрежа, която разделя имота на две части.
Двамата братя постигнали съгласие, че всеки ще строи и ще ползва своята половина
2
от поземления имот. Това състояние продължило и след предаването на владението на
ответницата върху имота през 1983г. От тогава до настоящия момент ответницата
ползва оградената половина от поземления имот и владее създадените от нея
подобрения и гараж.
Излага, че процесният гараж е изграден през 1984г. от ответницата и съпруга й
по това време Н. К. изцяло с техни средства със знанието, съгласието и без
противопоставянето на ищцата и нейните роднини. От момента на построяването му
до настоящия момент гаражът се владее само от ответницата, която е заплащала
всички разходи за него, в това число е деклариран в данъчна служба на името на
ответницата. Не е допускала другите съсобственици на имота да ползват процесната
постройка. Гаражът е отдаван под наем на наематели, като наемът е заплащан само на
ответницата.
Предвид изложеното по-горе противопоставя на ищцата възражение за
придобиване на гаража по давност въз основа на упражнявана фактическа власт в
периода от 1984г. до настоящия момент. Владението на ответницата е било спокойно,
явно, непрекъснато в продължение на 39 години. Гаражът е владян от ответницата
явно, необезпокоявано, като е демонстрирала спрямо всички, че е едноличен
собственик, включително и спрямо ищцата и нейните роднини.
По изложените по-горе съображения твърди, че по отношение на процесната
постройка, представляваща гараж, не е налице съсобственост между страните по
делото, поради което на ищцата не се дължи обезщетение за лишаване от ползването
й.
По отношение на законността на построените от ответницата постройки и
съоръжения е извършена проверка от Община - Аксаково, инициирана по жалба на
ищцата, в хода на която не са установени нередности или незаконно строителство
налагащо намесата на общинската администрация.
В съдебно заседание ищцата е намалила исковата си претенция на осн. чл.214,
ал.1 ГПК от 4812,00 лв. на 563,00 лв.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно договор за доброволна делба от 12.01.1973 г., в дял и собственост на
М. А. П. и съпругата му П. Г. П. се поставя източната част от жилищна сграда близнак,
състояща се от сутерен от гараж и две избени помещения, първи етаж от стая, кухня и
тоалет и втори етаж от две спални и баня, заедно със стълбището за посочените етажи
и ½ ид.ч. от общите части на цялата сграда съгласно чл.38 ЗС, а в дял и собственост на
П. А. П. и съпругата му Р. Г. П. се поставя западната част от жилищната сграда
3
близнак, състояща се от: сутерен от гараж и две избени помещения, първи етаж от
стая, кухня и тоалет и втори етаж от две спални и баня, заедно със стълбището за
посечените етажи, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №41, том І, дело №108 от
13.01.1983 г. П. А. П. и Р. Г. П. даряват на дъщеря си В. П. П. ½ ид.ч. от дворно място,
съставляващо парцел ІХ-432 по плана на с. Аксаково, обл. Варна, цялото с площ от 740
кв.м при граници: улица, М. Б., Й. К. и Д. А., заедно с построената в същото място
жилищна сграда, представляваща западната част от жилищна сграда-близнак,
състояща се от сутерен от гараж и две избени помещения, първи етаж от стая, кухня и
тоалет и втори етаж от две спални и баня, заедно със стълбището за посечените етажи,
както и ½ ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.38 ЗС.
С нотариален акт за дарение на недвижими имот №104, том ХVІІІ, дело №5249
от 02.10.1990 г. Т. М. М., по баща П. дарява на сестра си Е. М. К. по баща П. ½ ид.ч. от
дворно място, съставляващо парцел ІХ-432 по плана на с. Аксаково, обл. Варна,
цялото с площ от 740 кв.м при граници: улица, М. Б., Й. К. и Д. А., заедно с
построената в същото място жилищна сграда, представляваща източната част от
жилищна сграда-близнак, състояща се от сутерен от гараж и две избени помещения,
първи етаж от стая, кухня и тоалет и втори етаж от две спални и баня, заедно със
стълбището за посечените етажи, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата съгласно
чл.38 ЗС.
С нотариален акт №129, том ХІХ, дело 5271 от 17.04.1997 г. М. П. С. продава на
Д. К. Д. жилищна сграда, находяща се с. А., представляваща западната част на сграда
близнак, състояща се от сутерен от гараж и две избени помещения, първи етаж от стая,
кухня и тоалет и втори етаж от две спални и баня, заедно със стълбището за
посечените етажи, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата съгласно и дворното
място, върху което е построена същата, представляващо парцел ІХ-432, кв.33 по плана
на с. Аксаково, обл. Варна, цялото с площ от 740 кв.м при граници: парцел ХІ-431,
парцел ХІІ-432, парцел ІV-427 и улица.
С нотариален акт №68, том ХVІІ, дело №6411 от 24 юни 1998 г. Д. К. Д. продава
на М. П. С. и Д. И. С. жилищна сграда, находяща се с. А. №10, представляваща
западната част на сграда близнак, състояща се от сутерен от гараж и две избени
помещения, първи етаж от стая, кухня и тоалет и втори етаж от две спални и баня,
заедно със стълбището за посечените етажи, както и ½ ид.ч. от общите части на
сградата съгласно и дворното място, върху което е построена същата, представляващо
парцел ІХ-432, кв.33 по плана на с. Аксаково, обл. Варна, цялото с площ от 740 кв.м
при граници: парцел ХІ-431, парцел ХІІ-432, парцел ІV-427 и улица.
С нотариален акт №171, том І, рег. №7197, дело №117 от 20.09.2002 г. Д. И. С.
прехвърля на М. П. ПопП. притежаваните от него ½ ид.ч. от недвижим имот, придобит
4
чрез покупка в СИО помежду им, жилищна сграда, находяща се с. А., представляваща
западната част на сграда близнак, състояща се от сутерен от гараж и две избени
помещения, първи етаж от стая, кухня и тоалет и втори етаж от две спални и баня,
заедно със стълбището за посечените етажи, както и ½ ид.ч. от общите части на
сградата съгласно и дворното място, върху което е построена същата, представляващо
парцел ІХ-432, кв.33 по плана на с. Аксаково, обл. Варна, цялото с площ от 740 кв.м
при граници: парцел ХІ-431, парцел ХІІ-432, парцел ІV-427 и улица, М. П. ПопП.
прехвърля на Д. И. С. притежаваните от нея ½ ид.ч. от недвижим имот придобит чрез
покупка в СИО помежду им апартамент, в северозападната част на втори етаж на
жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. Ш.
Представено е уведомление от М. П. П. до Е. М. К., с което я кани в
двуседмичен срок от получаването му да й осигури достъп до изградения от нея в
съсобственото дворно място – гараж /обслужваща постройка/ с възможност да сложи
вътрешна преграда, както и заключваща система, в частта, която ще ползва лично, а
случай че не предостави достъп я кани да и заплаща обезщетение за ползата, от която е
лишена, в размер на ½ от средния пазарен наем за такъв вид обекти в гр. Аксаково,
или сумата от 180,00 лв. месечно, получено от адресата на 19.07.2021 г.
В отговор чрез Телепоща Е. К. уведомява М. П., че претенцията й за
осигуряване на достъп до изградения и ползван от нея гараж е неоснователна, тъй като
гаражът е построен и се владее от нея около 40 г., със съгласието на бившия
съсобственик на имота, бащата на М. П. и от самата нея доскоро, поради което го е
придобила по давност.
Съгласно представено удостоверение за раждане М. П. П. е родена на 07.09.1963
г., майка – Р. Г. Ф. и баща – П. А. П..
С решение от 21.12.2001 г. по гр.д. №3634/2001 г. на РС – Варна е допусната
промяна във фамилното име на ищцата М. П. П. от П. на ПопП..
Видно от писмо изх.№2400-12/1/078.02.2022 г. от Община Аксаково до М. П. П.
във връзка с депозирана от последната жалба и извършена на 01.02.2021 г. проверка в
УПИ Х$$-641, кв.33, гр. А. се служители на община Аксаково са установили, в имота
няма извършващо се или извършено ново строителство. В имта са изградени жилищна
сграда тип близнак на два етажа, гараж, изграден на калкан със съществуща постройка
в УПИ ХІ-638; декоративно езерце/басейн, разположено във вътрешната част на имота,
представляващо градински парков елемент – водна площ, за което съгласно чл.151,
ал.1, т.12 ЗУТ не се изисква строително разрешение; лека постройка за инвентар, за
която съгласно чл.151, ал.1, т.12 ЗУТ не се изисква строително разрешение; ограда,
изградена по Разрешения за строеж №131/07.12.1978 г. и №117/27.10.1998 г. Заключено
е, че всички гореописани сгради са отразени на действащия ЗРП и КП на гр. Аксаково,
одобрен със Заповед №358/20.12.2001 г. на Кмета на община Акскаково, т.е. преди
5
придобиване на част от имота от жалбоподателката през 2002 г., предвид което за
изграждането им не е било необходимо съгласието на г-жа Г.. За някои от постройките
в архива на община Аксаково не са открити строителни книжа, но предвид че същите
са изградени преди 2001 г. и не са подавани жалби към момента на изграждането им,
същите отговарят на изискванията на пар.127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ за търпими
строежи.
Видно от представено извлечение от подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ на
името на Е. М. К. е видно, че процесният гараж е даклариран като построен през 1991
г.
Представени са Разрешения за строеж №131/07.12.1978 г. и №117/27.10.1998 г.
за огради в парцел ХІ-432, кв.33, с. Аксаково.
По делото е изслушана и съдебно-техническа и оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Петранка Маринова, съгласно която в поземлен имот с
идентификатор 00182.500.405 в гр. А. на границата с УПИ XI-638, кв. 33 е изградена
масивна постройка. Сградата е със стоманена конструкция от тръби, бетонова
настилка, бетонов цокъл, покритие с етернитови вълнообразни плоскости и бетонова
настилка. Входната врата е метална и дограмата е метална дограма. Сградата е
нанесена е в кадастралната карта на гр. Аксаково и е с идентификатор 00182.500.405.3.
Постройката е допряна до сградата в съседния имот, като се ползва съществуващата
стена. Сградата е с един вход от изток. Състои се от две помещения с размери: 6,40м х
3,90м = 24,96кв.м и 4,10 м х 3,90м = 15,99 кв.м, находящо се в дъното на постройката с
вход от по-голямото помещение (няма вътрешна врата) двете свързани помещения се
ползват за склад.
Размерът на средния пазарен наем в района за периода от 19.07.2021 г. до
предявяване на исковата молба - 11.10.2023 г. на постройка с идентификатор
00182.500.405.3 е 1127лева (хиляда сто двадесет и седем лева).
По делото са изслушани показанията на свидетелката Ц. И. Г.. Същата помни, че
ответницата и съпругът й са сторили гаража. Отначало гаражът се ползвал за
съхраняване на вещи и автомобилът на съпруга на ответницата, а след развода го
отдала под наем на трети лица. От гаража ключ имали само ответницата и съпругът й,
а сега само ответницата.
Изслушани са и показанията на свидетеля Н. Н. К., бивш съпруг на ответницата,
от които се установява, че се нанесли в къщата през 1983 г., след като сключили брак.
До преди това никой не е живял в къщата, тъй като била ново строителство. Когато се
нанесли била още на тухли. По това време бащите на ищцата и ответницата били още
живи. Те имали желание да се сложи ограда между двете условни части от парцела и
всеки да си прави в неговата част, каквото иска. Строили гаража през 1984 г. със
стъкла, етернитови плочи, със съгласието и на двамата родители. В гаража държал
семейната кола, а след като се изнесъл ответницата го отдала под наем на негови
познати. Ключ от гаража имали само той и ответницата. Бащата на М. никога не е
правил проблеми за гаража, а М. изобщо не живеела по него време в парцела. След
като се нанесла през 1990 г. не е имала претенции да ползва гаража. Имотът бил
разделен още от началото с мрежа, закрепена на метални колчета от предната страна, а
от отзад от постройка, която в последствие била съборена от ищцата.
6
По делото са изслушани показанията и на свидетеля Д. М. Г., съпруг на ищцата,
показанията на който съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, съобразно целокупния
доказателствен материал по делото. От показанията на този свидетел се установява
следното: С ищцата се оженили през 2003 г. Известно време живели в кв. Възраждане,
а през 2005 г. се преместили да живеят в процесния имот. До преди да се оженят
ищцата живяла с майка си в имота. За първи път посетил имота през 2002 г. и тогава
гаражът бил вече построен. Ползвал го Н., бившият съпруг на ответницата – вкарвал и
изкарвал коли от него. После ответницата го отдала под наем. Той и съпругата му не
са имали работа в гаража. В него имало стари боклуци, останали от родителите на
ищцата, които трябвало да изнесат през 2002-2003 г. Изчистили ги и нищо тяхно не
останало в гаража. Преди около 7-8 години съборили старите постройки зад къщата и
искали да приберат част от материалите от тях в гаража, но не ги пуснали да влязат.
Не ги пускали да влязат в тяхната част от двора, а още по-малко в гаража. М. е
влизала в гаража, за да види дали може да го ползват.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
От ищцата е предявен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на
обезщетение за лишаването й от ползването на процесната идеална част от
недвижимия имот, считано от 19.07.2021 г. – датата на поканата за предоставяне на
достъп.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване.
С оглед на горното ищецът по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС на
първо място следва да установи, че е съсобственик на вещта при твърдените от него
квоти.
Доколкото от ответницата по иска е направено възражение с правно основание
чл.79 от ЗЗД за придобиване на процесния гараж въз основа на упражнявано от нея
давностно владение в периода от постояването му до момента до момента, то съдът
намира, че така направеното възражение следва да бъде разгледано преди иска по чл.
31, ал.2 от ЗС, доколкото уважаването му или не има преюдициално значение за изхода
на иска по чл.31, ал.2 ЗС, с оглед установяване правото на собственост у ищеца, респ.
ответника върху процесните ид. части, респ. неговото изгубване.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
7
години.
От ответницата се твърди, че е упражнявала непрекъснато владение върху
процесния имот в периода от построяването му до настоящия момент. От
представения нотариален акт №104 от 02.10.1990 г. се установява, че ответницата е
придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място, ведно с източната
част от изградената сграда – близнак в имота на същата дата. Видно от декларацията
по чл.14 от ЗМДТ гаражът е деклариран като построен през 1991 г. Съгласно
свидетелските показания на бившия съпруг на ответница двамата са се нанесли в
къщата-близнак веднага след като сключили брака си през 1983 г. През същата година
ищцата е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от дворното място и западната част
от сградата-близнак. От ищцата не са наведени твърдения кога се е нанесла да живее в
къщата-близнак. От показанията на свидетеля Кръстев се установява, че това е станало
през 1990 г., като до преди това сестрата на ищцата е живяла в имота. Свидетелят
Кръстев също така заявява, че гаражът е строен през 1984 г., докато били живи бащите
на страните и с тяхно съгласие. Така или иначе по това време собственик на ½ ид.ч. от
поземления имот вече е била ищцата.
Съгласно тълкувателно решение №1/2012 г. от 6 август 2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно
този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Съгласно чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху
нея, ако не е установено друго, а според чл.63 ЗС е възможна отделна собственост на
постройка от терена, върху който тя се намира. Предположението на чл.92 ЗС е
оборимо, така че е допустимо да се доказва, че е била създадена отделна собственост
върху постройката. Придобиването на сграда отделно от собствеността върху земята е
възможно освен чрез останалите придобивни способи, така също и по давност.
8
От свидетелските показанията на разпитаните свидетели, се установява, че от
самото построяване на гаража до преди 7-8 години, когато ищцата е поискала да
складира свои вещи в него ответницата упражнява фактическата власт върху гаража
необезпокоявано и явно, като се противопоставя на опитите да бъде установено
владение върху гаража от съсобственика на поземления имот. Същата още от
построяването на гаража с нейни средства и организация е считала гаража за свой. От
събраните по делото доказателства се установява, че гаражът е построен след като
ищцата е станала собственик на имота. Същата не се е противопоставила по никакъв
начин на изграждането на гаража, нито е ползвала същия, нито е имала ключ и достъп
до него. Гаражът се е ползвал еднолично от ответница и нейният съпруг. Това се
установява и от показанията на водения от самата ищца свидетел, нейният съпруг,
който заявява: „Ние не сме имали работа вътре, имаше стари боклуци, които
трябваше да изнесем. Те бяха основно на семейството на съпругата му и нищо наше
не остана в гаража“. Това се е случило през 2002-2003 г. Доколкото събраните
доказателства по делото са противоречиви относно датата на построяване на гаража,
съдът намира, че е построен най-късно на декларираната дата за изграждането му -
1991 г. Явно в гаража е имало някакви вещи на родителите на ищцата и/или
ответницата, но не и лични вещи на самата ищца. След изнасянето на тези вещи през
2002-2003 г. ищцата и семейството й не са ползвали гаража и не са имали достъп до
него. Такъв между другото не са имали и преди изнасянето на вещите, за които не се
установи кои и при какви обстоятелства ги е оставил в гаража. Едва преди 7-8 години
(2016-2017г.) по повод на строителни работи в двора ищцата е поискала да ползва
гаража, но й е било категорично отказано.
С оглед разрешението, дадено с цитираното тълкувателно решение, съдът
намира, че ответницата още с построяването на гаража се манифестирала пред всички
и в частност пред ищцата, че се счита за негов собственик. Опразването на гаража от
вещите на семейството на ищцата, ако е имало такива, е било проявление на
осъществилото се намерение за своене на построения в съсобствения имот гараж,
фактическата власт върху който ответницата упражнява от датата на построяването му.
Така, ако не до тази, то със сигурност от нея несетне ответницата е установила пълна
фактическа власт върху гаража. Установеното владение е било явно и необезпокоявано
с оглед на ангажираните в настоящото производство доказателства.
Годни да прекъснат, респ. спрат теченето на придобиваната давност, са само
ревандикационен иск и установителен иск за собственост, било то положителен или
отрицателен, каквито искове няма данни да са водени между страните по отношение
на гаража.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответницата е придобила собствеността
на полагащата се по приращение ½ ид.ч. от процесния гараж/хангар на ищцата по
давност още в края на 2001 г.
9
С оглед на приетата от съда дата за придобиване на правото на собственост от
ответницата, неоснователен се явява и предявения от ищеца иск по чл.31, ал.2 от ЗС,
доколкото ищцата е загубила правото си на собственост над имота на датата на
придобиването му от ответницата, поради което няма право на обезщетение за
лишаването й от ползването на чуждия имот.
Като акцесорен на иска по чл.31, ал.2 от ЗС следва да бъде отхвърлен и искът за
присъждане на мораторна лихва за забава, с правно осн. чл.86 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски в размер на 1500,00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. ПОПП. - Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. А., срещу Е. М. К., ЕГН**********, с адрес: гр. А. искове за осъждане на
ответницата Е. М. К., ЕГН********** да заплати на ищцата М. П. ПОПП. - Г., ЕГН
********** сумата от 563,00 (петстотин шестдесет и три) лв., представляваща
обезщетение за ползването на съсобствения между страните недвижим имот,
представляващ гараж, находящ се в УПИ ХІІ-641, кв.33 по плана на гр. А., считано от
19.07.2021 г. до момента на подаване на исковата молба – 10.10.2023 г., на основание
чл.31, ал.2 от ЗС, както и сумата от 1163.19 лв. (хиляда сто шестдесет и три лева и
деветнадесет стотинки), представляваща законната лихвата за забава върху
главницата, считано от поканата – 19.07.2021 г. до завеждане на исковата молба –
10.10.2023 г., на осн. чл.86 от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. ПОПП. - Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М. К.,
ЕГН********** сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10