В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Образувано е по обективно съединени искове, предявени от „Х. Ц.“, със седалище и адрес на управление: гр. З., У. „...................“, Б. 1. В. А, . 4, ап. 7, представлявано от Х. Г. Ц., депозиран Ч. адв. К. Г. против О. – гр. З., представлявана от Кмета М. Я. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6 053 лв., представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за изпълнени СМР по сключените между страните Договори за строителство №№ */25.07.2006 г. и */04.08.2006 г., лихвата върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба /24.10.2011 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 2 179 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 25.10.2008 г. до 23.10.2011 г. включително. Ищецът твърди, че в изпълнение на сключените с ответника Договори за строителство №№ */25.07.2006 г. и */04.08.2006 г. е извършил следните СМР: градински елемент – сенник и изграждане на подпорна стена с дължина 14 м., височина 1 м. и вертикална планировка в кв. * по ПУП на гр. З., като работата, изразяваща се в труд и материали по първия договор е в размер на 3 978.86 лв., колкото е и договореното възнаграждение, а по втория договор – 4 362.60 лв., вместо договорените 4 987.12 лв. или общо по двата договора 8 341.45 лв., за които са издадени две фактури с дата 12.01.2007 г. Наведени са доводи, че ответникът е приел извършената работа по процесните сделки и е заплатил част от дължимото възнаграждение, а именно: 2 287.61 лв., като останалата дължима сума е в размер на 6 053 лв. и е призната от О. – гр. З. с Писма изх. №№ */26.01.2010 г. и */01.02.2011 г. Релевирано е искане за осъждане на ответника да заплати дължимото възнаграждение в размер на 6 053 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба /24.10.2011 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 2 179 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.10.2008 г. до 23.10.2011 г. включително. Ответната страна депозира писмен отговор, с който признава задълженията си по двата договора в размер на общо 6 053.49 лв. и заявява, че поради липса на финансови средства същите не са платени и към настоящия момент. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, становището на ответната страна и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представените по делото Договори за строителство №№ */25.07.2006 г. и */04.08.2006 г., „Х. Ц.“, гр. З. в качеството на изпълнител и О. – гр. З. в качеството на възложител са се договорили едноличният Т. да изпълни градински елемент – сенник и изграждане на подпорна стена с дължина 14 м., височина 1 м. и вертикална планировка в кв. * по ПУП на с. С., общ. З., съгласно конструктивните становища за срок от 90 дни, считано от подписването на договорите срещу възнаграждения в размери съответно 3 978.85 лв. и 4 987.12 лв. С Протоколи образец 19 от 31.07.2006 г. и от 11.12.2006 г., подписани от двете страни по договорите, са констатирани извършените и подлежащи на заплащане СМР, а именно: 3 978.85 лв. по първия договор и 4 362.60 лв. по втория договор, във връзка с които изпълнителят е издал Фактури №№ */12.01.2007 г. и */12.01.2007 г. С Писмо от 13.05.2008 г., входирано в деловодството на О. – гр. З. на същата дата, едноличният Т. е отправил покана за доброволно изпълнение на процесните задължения в 7-дневен срок от получаването на писмото. О. – гр. З. е признала наличието на вземане на едноличния Т. в размер на 6 053.49 лв., видно от представените Писма изх. №№ */26.01.2010 г. и */01.02.2011 г. При така установената фактическа обстановка Златоградският районен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи, които обуславят основателността на главния и на акцесорния иск за лихва, както и частичната основателност на акцесорния иск за мораторна лихва: Наличието на валидни облигационни правоотношения между страните по делото, обективирани в Договори за строителство №№ */25.07.2006 г. и */04.08.2006 г., които не се оспорват от тях, обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Заплащането на уговорените цени по договорите за изработка е основно задължение на възложителя, респективно извършването на уговорените СМР е задължение на изпълнителя. Процесните договори за строителство по своята правна същност представляват писмени частни диспозитивни документи, които не се ползват нито с материална, нито с формална доказателствена сила, обвързваща съда, тъй като материалната касае свидетелстващи документи, каквито настоящите не са, а формалната – че изявлението в документа е направено от лицето, което го е подписало. От събраните по делото доказателства - Протоколи образец 19 и направеното от ответника признание досежно наличието на вземане на едноличния Т. в размер на 6 053.49 лв., видно от Писма изх. №№ */26.01.2010 г. и */01.02.2011 г., се установява, че изпълнителят е осъществил договорените строително-монтажни работи, а възложителят му е платил само част от възнаграждението. Предмет на предявения главен иск е неплащането на останалата неплатена изискуема сума по договорите. Ответникът не е представил доказателства и не е релевирал възражение за погасяване на дължимата част от процесното възнаграждение, дори напротив – направил е признание на правото на ищеца. Липсата на налични финансови средства в О. – гр. З. не е основание за погасяване на взаменията на едноличния Т.. При съвкупната преценка и анализ на доказателствата и на изявленията на страните по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6 053 лв. /шест хиляди петдесет и три лева/, представляващи неплатеното възнаграждение по процесните договори за строителство, което от своя страна и с оглед последиците от доказателствената тежест за ищеца обуславя основателността на исковата претенция, респективно същата следва да бъде уважена. С оглед основателността на главния иск, претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от 6 053 лв. /шест хиляди петдесет и три лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.10.2011 г. до окончателното й изплащане също се явява основателна и следва да бъде уважена. Акцесорният иск за мораторна лихва се явява частично основателен. С Писмо от 13.05.2008 г., получено от О. – гр. З. на същата дата, видно от входящия номер върху него, едноличният Т. е отправил покана за доброволно изпълнение на процесните задължения в 7-дневен срок от получаването на писмото, който срок изтича на 20.05.2008 г. Следователно изискуемостта на задълженията е настъпила на 21.05.2008 г., но в исковата молба за начален период на претендираната мораторна лихва е посочен 25.10.2008 г. Изчислената по общодостъпния начин – Ч. електронен калкулатор лихва за процесния период /25.10.2008 г. - след настъпване на изискуемостта до 23.10.2011 г. – деня преди предявяване на исковата молба/ е в размер на 2 073.55 лв. /две хиляди седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, видно от приложената по делото служебна справка от 20.01.2012 г., до който размер акцесорният иск за лихва се явява основателен и следва да бъде уважен в тази част, а за разликата над него до претендираната сума от 2 179 лв. /две хиляди сто седемдесет и девет лева/ искът е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен в тази част. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, О. – гр. З., представлявана от Кмета М. Я. следва да заплати на „Х. Ц.“, със седалище и адрес на управление: гр. З., У. „...............“, Б. 1. В. А, . 4, ап. 7, представлявано от Х. Г. Ц. направените от него разноски в размер на 889.36 лв. /осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляващи внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, съответни на уважената част от исковите претенции. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА О. – гр. З., представлявана от Кмета М. Я. да заплати на „Х. Ц.“, със седалище и адрес на управление: гр. З., У. „...............“, Б. 1. В. А, . 4, ап. 7, представлявано от Х. Г. Ц. по обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от едноличния Т. срещу Общината, сумата в размер на 6 053 лв. /шест хиляди петдесет и три лева/, представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за изпълнени СМР по сключените между страните Договори за строителство №№ */25.07.2006 г. и */04.08.2006 г., лихва върху главница, считано от датата на завеждане на исковата молба /24.10.2011 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 2073.55 лв. /две хиляди седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главница за периода от 25.10.2008 г. до 23.10.2011 г. включително. ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за мораторна лихва върху главница за периода от 25.10.2008 г. до 23.10.2011 г. включително за разликата над присъдената 2 073.55 лв. /две хиляди седемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/ до претендираните 2 179 лв. /две хиляди сто седемдесет и девет лева/, като неоснователен. ОСЪЖДА О. – гр. З., представлявана от Кмета М. Я. да заплати на „Х. Ц.“, със седалище и адрес на управление: гр. З., У. „..............“, Б. 1. В. А, . 4, ап. 7, представлявано от Х. Г. Ц. направените от него разноски в размер на 889.36 лв. /осемстотин осемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, съответни на уважената част от исковите претенции. Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр. С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |