Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г.,
гр.***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Даниела
Недева адм.дело № 3116 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от “Ч. К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. “В.В.“ № ***, представлявано от управителя Д.И.И., депозирана чрез адв. А., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 386 – ФК/18.10.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. *** в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал.1 и чл. 187 ал.1 от ЗДДС спрямо
търговеца е приложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – пекарна, находяща се в гр. ***, бул. “В.В.“/ул.“Д.“,
стопанисван от дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед,
поради допуснати при постановяването ѝ процесуалните нарушения, както и такива на материалния
закон, поради което се претендира и нейната отмяна с присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в същата
съображения за незаконосъобразност. Сочи, че заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона, а определения 14- дневен срок на запечатване не
е мотивиран. Счита, че налагането на мярката за така определения срок е в
нарушение на принципа за съразмерност и не може да осъществи функциите,
предвидени в чл.22 от ЗАНН. Отправя искане за отмяна на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие
с неговата цел, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна –
началникът на отдел „Оперативни дейности“ *** в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Счита, същата за неоснователна, по
съображения изложени в писмени бележки от 24.01.2020г., поради което отправя
искане да бъде постановен съдебен
акт, с който оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.10.2019г. от 13,54 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС: пекарна,
находяща се на адрес гр.***, бул.“В.В.“/ул.“Д.“, стопанисвана от „Ч. К.” ЕООД,
при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, не е изпълнило задължението си да
работи с ФУ от одобрен тип по чл.8, ал.2, което да отговаря на техническите и
функционалните изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен
тип и е вписано в регистъра по чл.10, ал.9. При проверката в търговския обект е
установено налично ФУ
– марка „Тремол“, модел ZS – KL с инв. № на ФУ ZK118156 и № на
ФП: 50141752.
Представени са били свидетелство
за регистрация на фискалното устройство, паспорт на фискалното устройство,
книга за дневните финансови отчети за текущата година и договор за техническа
поддръжка на ФУ, валиден до 11.12.2018г. Органите по приходите установили, че установеното в обекта фискално
устройство не е от одобрен тип по смисъла на чл.8, ал.2 от Наредба №
Н-18/2006г. и не отговаря на техническите и функционалните изисквания по ал.1
от същата разпоредба, вр. с §71 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/2006г.
Констатирано е, че търговецът не използва СУПТО. В хода проверката органите по
приходите са предприели действия по обезпечаване на доказателства като на
основание чл.40 от ДОПК са иззели от обекта фискалното устройство, паспорт, ведно
със свидетелството за регистрация и договора за сервизно обслужване. Установено
било също, че дружеството е надхвърлило облагаемия оборот от 50 000 лева
като не се е регистрирало по ЗДДС, не е въвело ПОС терминал и не използва
софтуер за управление на продажбите. Прието било, че дружеството не е привело
дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата в срок до 30.06.2019г.
да смени фискалното устройство, с такова от нов тип, а използва устройство,
което не е от одобрен тип.
За резултатите от проверката е съставен
Протокол сер.АА № 0353441/17.10.2019г. Видно от същия, органите по приходите са
извършили съпоставка между отчетената и фактическата наличност в касата на
обекта, при която не е установена разлика.
При така установените в хода на проверката
факти е прието, че “Ч. К.” ЕООД е извършил нарушение на
чл.8, ал.2, вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което на основание
чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 386–ФК/18.10.2019 г. началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр. *** в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ запечатване
на търговски обект – пекарна, находяща се в гр. ***, бул. “В.В.“/ул.“Д.“,
стопанисван от дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при
определяне на продължителността на мярката са съобразени следните
обстоятелства: установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти; правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и
работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118
от ЗДДС са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи
и/или управляващи търговските обекти, които следва да се изпълняват при
съответните предпоставки; извършеното деяние показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина както и организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Прието
е също, че ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на
реално извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите
налози. За извършването на тази промяна в организацията на дейността в обекта е
необходим определен срок. Посочено е, че при определянето на този срок е
съобразен принципа на съразмерност, целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
За така установеното нарушение е съставен
АУАН № F520309/30.10.2019г. В хода на съдебното производство за процесното
нарушение е представено издадено Наказателно постановление
№481846-F520309/03.12.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, както и Справка за подадени уведомления по чл. 62 от КТ към 17.10.2019
г.; Извлечение от данъчно-осигурителната сметка на „Ч.-К.“ ЕООД в НАП към
18.10.2019 г..
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред
съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен
ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в
ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване.
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган,
в предвидената от закона форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС и не страда от пороци,
водещи до нейната нищожност.
В хода на административното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Всички действия на органите
по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са
документирани по надлежния ред – с Протокол сер.АА № 0353441/17.10.2019г.,
съставен в присъствието на заето по трудов договор в обекта лице – Тодорова, в
протокола са посочени проверените документи, както и събраните/обезпечените при
проверката доказателства. Съдът намира за неоснователно възражението за
незаконосъобразност на заповедта, поради вписването на датата 17.05.2019г. в
Протокол сер.АА № 0353441/17.10.2019г. От приложения протокол по делото може да
се направи обоснован извод, че датата на
проверката е 17.10.2019г., вписана след номера на протокола, в графата на
завършване на проверката 15.25 часа на 17.10.2019г., приложените касови бонове,
отчети от фискална памет, опис на паричните средства, декларацията от
присъствалото на проверката лице работещо по трудово правоотношение, АУАН,
процесната заповед и издаденото НП всички с отразяване на датата 17.10.2019г.
Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е наложена на основание чл.186, ал.1, т.2
от ЗДДС и за нарушение на чл.8, ал.2, вр.чл.3 от Наредба № Н-18/2006г., т.к. е
установено, че въведеното и работещо в обекта ФУ не е от одобрен тип и не
отговаря на техническите и функционалните изисквания по чл.8, ал.1, вр. §71 от
ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Така дадената правна квалификация на
нарушението, съответства на посочената в издадения АУАН №
F520309/30.10.2019г.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните
изисквания съгласно приложение №1 и на техническите изисквания съгласно
приложение № 2, като съобразно чл.8, ал.2 от Наредбата фискално устройство от
одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните
изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано
в регистъра по чл.10, ал.9.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.2
от ЗДДС, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед,
принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за
одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.
Административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията
на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство.
Принудителната административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер.
В конкретния случай съдът преценява, че в
проведеното административно производство безспорно е установено извършено
нарушение по чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., респ. основанието по
чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС за налагане на ПАМ.
Видно от приложения по преписката фискален
бон от 17.10.2019г., същият е издаден от ФУ с индивидуални номера на
устройството и на фискалната памет, съвпадащи с тези по свидетелството за
регистрация от 11.12.2017г. и не съдържа двумерен бар код (QR код),
съгласно изискването на чл.26, ал.1, 16 от Наредбата, което не се и оспорва от
жалбоподателя. Отделно, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът за извършената
проверка, като съставен по установения ред и форма от органи по приходите при
изпълнение на правомощията им, е доказателство за извършените от и пред него
действия и изявления, и установените факти и обстоятелства, поради което следва
да се приеме за доказано обстоятелството, че използваното в обекта ФУ не
отговаря на действащите към момента на проверката нормативните изисквания.
В §31 (Изм. - ДВ, бр.80 от 2018г., в сила
от 28.09.2018г.), §32 (Изм. – ДВ, бр.80 от 2018г., доп., бр.26 от 2019г., в
сила от 29.03.2019г.) и § 71. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр.26 от 2019г., в сила от
29.03.2019г.) от НИД на Наредба № Н-18/2006г., са уредени сроковете за
привеждане на ФУ в съответствие с изискванията. Тези срокове са съответно до
31.03.2019г., 30.06.2019г., а за търговските обекти, извършващи търговия с
горива, до 30.09.2019г.
В случая нарушението е констатирано на
17.10.2019г. - след изтичане на регламентирания срок за привеждане на ФУ в
съответствие с изискванията. Този срок е преклузивен и след изтичането му
всички търговци са длъжни да отчитат извършените продажби само с фискални
устройства, отговарящи на новите изисквания.
След изтичането на нормативноустановените
срокове наличието на фискално устройство, неприведено в съответствие с новите
изисквания, се приравнява на абсолютна липса на такова, т.к. при наличие на
такова ФУ, се изключва възможността за законосъобразно отчитане на приходите от
продажба на стоките и услугите, предлагани от него. Ежедневната употреба на
подобен негоден апарат след изтичане на срока за привеждането му в
съответствие, установява наличието на трайно повтарящо се поведение на
избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от
търговеца, което сочи, че жалбоподателят е създал условия за увреждане на
фиска, препятствайки възможността за осъществяване на въведения с измененията в
Наредбата по-ефективен контрол.
В конкретния случай касовият апарат на
търговеца не е отговарял на нормативноустановените критерии, поради което
отчитането на продажбите от търговската му дейност е било в противоречие със
закона, като едва намесата на контролните органи е довела до преустановяване на
нарушението и е създала предпоставки евентуално за нова регистрация на фискално
устройство, ако търговецът желае да упражнява законосъобразно дейността си.
Настоящия състав на съда приема, че
наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по аргумент от чл.22 ЗАНН.
Принудителната мярка „запечатване на
обект“ е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на
постановяването ѝ дружеството не е било преустановило дейността си, ФУ от неодобрен тип е иззето, като
търговецът, за да упражнява законосъобразно своята дейност, е необходимо да
закупи и регистрира съответно ФУ, отговарящо на нормативните изисквания, поради
което ПАМ е обоснована и в съответствие с целената от закона превенция.
Срокът на принудителната административна
мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай тази
преценка е упражнена в рамките на закона - за 14 дни, като е съобразено, че
този срок е подходящ за извършване промяна в организацията на дейността в
конкретния обект и тази преценка на административния орган се споделя от съда
като правилна и обоснована. Срокът за запечатване на обекта е определен с оглед
установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона,
които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване
на установения правов ред. В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността
на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната функция на
ПАМ. Наред
с горното съдебната практика на ВАС дадена в решение №6143 от 27.05.2015г. по
адм.дело №9490/2014г. на ВАС приема, че дори при неяснота относно критериите на
срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени
предпоставки за налагане на ПАМ.
С издаването на фискален бон, в който
липсва изискуемият реквизит по чл.26, ал.1, т.16 от Наредбата, на практика се
препятства възможността за проверяване на издадените касови бележки в обекта на
търговеца, вкл. от клиентите, поради което издадената ПАМ е в съответствие с
целта на закона. Изложените в оспорената заповед мотиви, отговарят на
изискването на чл.186, ал.3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да
може да се извърши проверката за законосъобразност на същия на всички основания
по чл.146 АПК, включително за съответствието с целта на закона.
По така изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена
е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са
налице отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК,
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна сложност на
спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ч. К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. “В.В.“ № ***,
представлявано от управителя Д.И.И., депозирана чрез адв. А., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 386–ФК/18.10.2019г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ гр. *** в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186 ал.1 и чл. 187 ал.1 от ЗДДС спрямо търговеца е
приложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
пекарна, находящ се в гр. ***, бул. “В.В.“/ул.“Д.“, стопанисван от дружеството,
и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА “Ч. К.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,***, представлявано от
управителя Д.И.И. да заплати на
Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: