№ 954
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20212120203364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Г. ЕГН********** против наказателно постановление
№ НП-98/24.06.2021г., издадено от министър на земеделието, храните и горите, с което на
жалбоподателката, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.44 ал.2 вр. чл. 41, ал. 1, т. 4 от Закона за
опазване на земеделските земи е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
1500 лева, за нарушение по чл. 3 вр. чл.14 ал.1 ЗОЗЗ.
В жалбата се сочи наличие на процесулани нарушения, обуславящи отмяна на
обжалваното НП. Сочат се и нарушения на материалния закон, както и липса на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. Моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За поземлен имот с идентификатор 81178.60.174 по КККР на гр. Черноморец имало
издадено Разрешение за поставяне № 83/12.12.2020 г. на „навес за съхранение на
селскостапански продукция и инвентар", издадено от кмета на Община Созопол и Решение
№ 8 от 21-22.11.2018 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на
1
земеделските земи за временно ползване за срок от 10 години на 30 кв. м. земеделска земя за
обект: „Временно преместваем обект-навес за съхранение на селскостопанска продукция и
инвентар". Била извършена проверка в имота от експерти в Областна дирекция „Земеделие"
- Бургас и е констатирано разминаване с това, което е разрешено от компетентните органи, а
именно „реализирано строителство на едноетажна постройка с приблизителна площ 30 кв.
м., допълнителна пристройка от сандвич панели с приблизителна площ 10 кв. м. и
стоманобетонна плоча под едноетажна постройка".Прието е, че в поземлен имот с
идентификатор 81178.60.174 по КККР на гр. Черноморец е построена пристройка и е излята
бетонна плоча с обща площ над 40 кв. м., което представлява унищожаване на хумусния
пласт, и този, който го извършва, осъществява състава на нарушението по чл. 3 във връзка с
чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
От правна страна:
С нормите на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е
въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да посочат датата на извършване
на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е
от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната
проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за
приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. В конкретния
случай актосъставителят и АНО са посочили, че деянието е извършено в период 2018-2019г.
Съдът намира този подход за очертаване на датата на деянието за крайно порочен и
незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО да установи
точният момент на извършване на нарушението, респективно цели отбягване на
задължението за иницииране и провеждане на производството в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се окачестви като т.нар.
„продължено противоправно поведение”, когато нарушението се извършва непрекъснато във
времето, докато не бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В
случая въпросният строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент – т.е. на точно
определена дата, като в тежест на актосъставителя и АНО е било да проведат разследване
(ако преценят - да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират експертизи) и да установят
кога точно се е случило това за да се прецени кога е нарушен хумусният пласт. В съдебно
заседание актосъставителя заяви, че проверката дори е извършена от разстояние – от
съседен имот и неможе да каже с точност дали посочените в АУАН и НП размери в
действителност са такив. При това положение съдът приема, че АНО не изпълнява
задължението си за посочване на датата на извършване на нарушението.
На следващо място съдът следва да посочи, че формата на изпълнителното деяние
„допустителство” е изключение от общия принцип за ангажиране на административна
отговорност на субектите, доколкото съгласно чл. 3 ЗОЗЗ допустителите се наказват само в
определените от закона случаи. В тази норма е предвидено наказание и за участник в
строителството, който допусне нарушаване на хумусния пласт – т.е. принципно може да се
ангажира отговорността и на допустителя, но това не отменя общото задължение за
доказване на субективната страна на нарушението – т.е. на „вината”. Тоест дори и да
нямаше процесуално нарушение, НП следва да бъде отменено и поради липса на субективен
елемент и недоказаност на нарушението. Обстоятелството, че в имота е нарушен хумусният
пласт не означава автоматично, че собственикът е „допуснал” извършването на този строеж.
Не е налице обективна отговорност, при която всеки път, когато се установи незаконен
строеж, при всички случаи собственикът на терена (който може и да е държавата) следва да
2
носи отговорност за допустителство. Следва да се ангажират доказателства, че собственикът
е възложил или най-малкото, че е знаел или поне предполагал, че се нарушава почвения
слой, но въпреки това е бездействал и не се е противопоставил, като по този начин и е
„допуснал” друг да извърши строежа. В тази връзка АНО е следвало да посочи кога и от
кого е изпълнен стоежът и какво отношение има към жалбоподателя, за да може да се
провери дали собственикът действително е „допуснал” това лице да извърши нарушението
или то е извършено без неговото знание/допускане. Няма как да се приеме и за безспорно
доказано твърдяното нарушение, тъй като проверката на експертите е била от разстояние
видно от показанията на актосъставителя – от съседен имот и те не са могли реално да
проверят дали и в каква степен е увреден хумусният пласт, още по-малко да извършват
замерване на въпросната плоча.
Въз основа оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че не може да бъде обоснован извод, че е осъществен състава на твърдяното
администратвинто нарушение от субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.В настоящия случай обаче,
сочените в НП факти не са намерили отражение в съзнанието на наказаното лице, тъй като
тя е имала разрешение от съответната Община Созопол, в която изрично е посочено, че се
разрешава поставянето на навес в съответствие с конструктивното становище. По
изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в
полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени и направените от същата разноски в
хода на съдебното производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение, а именно 300 лева, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-98/24.06.2021г., издадено от министър на
земеделието, храните и горите, с което на М. Д. Г. ЕГН**********, на основание чл. 53
ЗАНН и чл.44 ал.2 вр. чл. 41, ал. 1, т. 4 от Закона за опазване на земеделските земи е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 3
вр. чл.14 ал.1 ЗОЗЗ.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. Г. ЕГН**********, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1
АПК СУМАТА в размер на 300 лева, представляваща разноски в хода на съдебното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3