Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 30.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1870 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба с вх. № 7642/21.05.2019 г., предявена от М.Е.И. с ЕГН ********** срещу Т.Ц.А. с ЕГН ********** с искане за решаване на въпросите във връзка с упражняването на родителските права над малолетното дете Е.Т.А., родено от тяхното съвместно съжителство, като упражняването на родителските права бъде възложено на майката, на бащата се определи режим на лични отношения с детето и размер на месечна издръжка, която да му заплаща. Ищцата излага, че с ответника били във фактическо съжителство, като заминали да живеят заедно в Ш. през м. юли 2015г. След като забременяла ответникът започнал често да отсъства от жилището им без обяснение, като тя разбрала, че той и семейството му се занимават с просия. След раждането на детето ответникът продължил да отсъства от дома им често без да дава обяснение, като започнал да тормози ищцата психически. През м.март 2017г. страните се върнали в България, като заживяли с родителите на ищцата, а месец по-късно ответникът заминал за Ш., за да работи. Първите няколко месеца изпращал пари за детето, след което престанал. Постоянно се обаждал и заплашвал ищцата, като през последните две години се е връщал в България три пъти, като е вземал детето при себе си само за по няколко дни и бил дал 350 лева за издръжката му. С оглед изложеното моли упражняването на родителските права да бъде възложено на нея, като на ответника бъде определен режим за лични отношения с детето, съобразен с неговата възраст, а именно – в присъствието на майката. Моли и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева месечно, като заплати дължимата издръжка и за една година преди предявяване на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника, в който е заявил, че не оспорва искането за възлагане упражняването на родителските права на майката и определяне на режим на лични отношения на ответника с детето. Възразява срещу претендирания размер на издръжката, като сочи че липсват доказателства за дохода на ответника и следва да бъде присъдена издръжка в минималния размер, съгласно чл.142 СК.
Съдът е сезиран с искане за разрешаване на въпросите, визирани в чл. 127, ал. 1 СК, по които страните не са постигнали съгласие, а именно: местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Искането представлява спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК.
След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от представеният по делото дубликат на удостоверение за раждане, издаден въз основа на акт за раждане № 0163/10.05.2017г. на Община Враца, детето Е.Т.А. е родено на ***г. с майка М.Е.И. и баща Т.Ц.А. в гр. Й., Ш..
Представен е трудов договор от 19.06.2018г. между „Изи Консулт“ ООД и М.Е.И., в който е определено място на работа - Сенсата Технолъджис България, Индустриална зона Микроелектроника, Ботевград, България с основно възнаграждение от 642 лева, като с допълнително споразумение № 1 от 13.07.2018г. възнаграждението, получавано от ищцата е увеличено на 700 лева месечно. Установява се от представеното удостоверение изх. № 1314/14.05.2019г. на „Изи Консулт“ ООД, че периода м.06.2018г. – м. 04.2019г. облагаемият доход на ищцата е в размер на 9699,31 лева, или средно месечно – 882 лева.
Установява се от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.01.1985г., че И.Л.Ц.и М.Н.Ц. са закупили апартамент № 72 в бл.№26 с площ от 75,40 кв.м.
Представена е служебна бележка от Детска градина „Знаме на мира“ изх. №102/07.05.2019г., че детето Е. посещава редовно детската градина и няма неплатени задължения.
По делото е изготвен доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, в който е изложено, че към момента основни грижи за детето се полагат от неговата майка, която е осигурила необходимите условия за неговото отглеждане, задоволяване на неговите потребности, грижи се за неговото възпитание и му оказва нужното внимание, подсигурила е необходимата среда за детето. Детето има емоционална връзка със своята майка.
Изслушани са двама свидетели по делото – майката и сестрата на ищцата. Двете свидетелки са заявили, че подпомагат ищцата в отглеждането на детето, същите имат преки впечатления, показанията им са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Б.Л.е заявила, че ищцата и Е. живеят с нея, откакто детето е навършило една година и са се върнали от Ш.. Бащата на детето стоял в техния дом след завръщането им от Ш. около два месеца, след което отново заминал. Бащата не изпращал пари за издръжката на детето. През 2017г. взел детето при себе си с уговорката да е само за един ден, а четири дни не го върнал и нямали връзка с него. Свителелката подпомага дъщеря си в отглеждането на детето. Същото е заявила и сетсрата на ищцата – свидетелят И. И.. Основно М. се грижела за детето с помощта на своите близки, включително свидетелката И.. Бащата на детето не помагал в отглеждането на детето, включително финансово.
При изслушването на майката, същата е заявила, че отглежда детето сама с помощта на семейството си, като иска упражняването на родителските права да й бъде възложено.
Други допустими, относими и необходими доказателства не са представени.
Съдът като взе предвид установеното по
делото, от правна страна намира следното:
Настоящото производството представлява
спорна съдебна администрация на отношения,
свързани с упражняване на родителски права и режим на лични отношения,
поради което съдът с решението си следва да се произнесе кой от двамата
родители да упражнява родителските права и
свързания с него въпрос за местоживеенето на децата.
В интерес на всяко едно дете е, развитието му да се осъществява под вниманието, грижата, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Дори да им е трудно, и двамата родители трябва да поддържат по между си добър тон, да пазят авторитета на другия, при наличие на спор във връзка с отглеждането на детето, той да не става достояние на същото, а веднъж взето решението да бъде представяно като общо. Същевременно на детето трябва да му се внушава уважение и респект и към двамата родители, а самото то да бъде обект на обич и уважение и от двамата родители.
При
произнасяне по въпроса на
кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът
изхожда преди всичко от интересите на детето.
Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално
определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като
посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е
изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва
от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Установи
се безспорно по делото, че от навършването на детето на една година
непосредствени и постоянни грижи за него полага единствено майката М., за което
тя разчита на помощ и подкрепа от своето семейство. Бащата на детето трайно
пребивава в чужбина и не участва в отглеждането му. На детето е осигурена
спокойна и сигурна среда, която да спомага неговото развитие и възпитание. В настоящото производство бащата не е намерен
на регистрираните си адреси, нито в България, нито в Ш.. Първото съобщение по
делото, изпратено до регистрирания му адрес в България не е получено, но
връчителят е отбелязал, че е получил информация от бащата на ответника, който е
намерил на този адрес. Т.А. не е взел лично отношение във връзка с отглеждането
на детето, но от събраните по делото доказателства се установява, че същият е
трайно дезинтересиран от отглеждането на детето Е.. С оглед изложеното съдът
намира, че следва да бъде уважено искането на ищцата да й бъде възложено
упражняването на родителските права над малолетното дете. На бащата следва да
се определи режим на лични отношения с детето. Действително детето е на възраст
от три години, поради което същият следва да бъде по-ограничен, каквато е и
трайната практика на съда, която приема, че децата на тази ниска възраст не
следва да бъдат отклонявани от познатата си среда и режим, както и от грижите
на майката, за продължително време, поради което съдът намира за подходящ
предложеният режим от ищцата. От данните по делото се установява, че бащата не
осъщестявява редовни контакти с детето, поради което трябва да бъде предвиден
първоначален период, в който детето да възстанови емоционалната си връзка с
него и в който личните контакти между двамата да бъдат ограничени и в
присъствието на майката, което да осигурава комфорт и спокойствие на детето.
Следва да се даде възможност на бащата до навършване на детето на 5 годишна
възраст да го взима при себе си за времето от 11ч. до 18ч. всяка първа и трета
събота от месеца. За перодът от навършване на детето на петгодишна възраст до
навършване на десетгодишна възраст - да
има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя за
времето от 11ч. до 18ч. без преспиване. След навършване на детето на
десетгодишна възраст бащата да има право да взема детето при себе си за времето
от 10ч. на съботния ден до 18ч. на неделния ден всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване. Съдът намира за основателно и искането до
навършване на детето на десетгодишна възраст да прекрарва при бащата 15 дни
през лятото, след което – един месец през лятото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на майката. Коледните и Великденските празници детето да
прекарва с бащата през четните години, а през нечетните – Новогодишните
празници за времето от 11ч. на първия ден до 18ч. на последния ден на празника.
По издръжката:
Предявеният иск за издръжка е за сумата от 200 лв. на месец, която да бъде заплащана от бащата Т. И. Не се установи по делото ответникът да работи, нито се установи доход, който получава. Ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да заплаща поисканата издръжка е в размер на минималната работна заплата за страната, или 560 лева /в този смисъл Решение № 756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по чл. 290 ГПК; Решение от 10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца/. По делото не са събрани доказателства същият да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична изискуемост. С оглед изложеното следва да бъде определена издържка в размер на минималната за страната, определена в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 140 лв.
По иска по чл.149 СК за присъждане на издръжка за минал период, съдът намира че същият е основателен. Не се събраха доказателства бащата да е осигурявал средства за издръжка на детето през последната една година преди завеждане на исковата молба, като се установи безспорно, че страните са се разделили преди началото на този период и детето е отглеждано единствено от майката през него. С оглед изложените вече съображения относно липсата на доказателства за реализирани доходи от бащата, размерът в който следва да бъде определена и издръжката за изминиалия период също е минималния. Периодът за който се претендира издържка е 21.05.2018г. – 21.05.2019г. Размерът на минималната работна заплата за времето от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. е 510 лева, като минималната издръжка е в размер на 127,50 лева месечно. В този размер следва да се определи дължимата издръжка за минало време за периода от 21.05.2018г. до 31.12.2018г., след което за периода 01.01.2019г. до 21.05.2019г. следва да е в размер на 140 лева. Общият размер на издръжката за минал период, който съдът определя за дължим е 1592,50 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция, която следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответинкът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените в производството разноски в размер на 890 лева, съобразно приложения списък на разноските.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.127, ал.2 вр. чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права над детето Е.Т.А., ЕГН **********, на майката М.Е.И. с ЕГН **********, като постановява местоживеенето на детето да е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.Ц.А. с ЕГН ********** с детето Е.Т.А., ЕГН **********, както следва:
1. До навършване на детето на петгодишна възраст - всяка първа и трета събота от месеца от 11.00ч. до 18.00 ч. в присъствието на майката;
2. След навършване на петгодшна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00ч. до 18.00ч. без преспиване, както и 15 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката;
3. След навършване на детето на десетгодишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца т 10.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото /юни, юли, август/, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
4. Всяка четна година бащата ще има право да взема детето при себе си за Коледните и Великденските празници за времето от 11.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден;
5. Всяка нечетна година бащата ще има право да взема при себе си детето за Новогодишните празници за времето от 11.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден.
За средщите си с детето бащата ще го взема и връща от дома на майката.
ОСЪЖДА Т.Ц.А. с ЕГН ********** да заплаща на Е.Т.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Е.И. с ЕГН **********, издръжка в размер на 140,00 лева /сто и четиридесет лева/ месечно платима до 10то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2019г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над тази сума до пълния предявен размер от 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.149 СК Т.Ц.А. с ЕГН ********** да заплати на Е.Т.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М.Е.И. с ЕГН **********, издръжка за минал период за времето от 21.05.2018г. до 21.05.2019г. в размер на 1592,50 лева /хиляда петстотин деветдесет и два лева и 50 ст./.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Т.Ц.А. с ЕГН ********** да заплати на М.Е.И. с ЕГН ********** сумата от 890 лева /осемстотин и деветдесет лева/, представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА Т. Д.И.с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Враца сумата от 265,30 лева /двеста шестдесет и пет лева и 30 ст./, представляваща дължима държавна такса върху тригодишните платежи на определената издържка и издръжката за минал период.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: