Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Добрич ,07.12.2020г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ,като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 194/2020г.
ДРС , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с чл.99
от ЗЗД и чл.9 от Закона за потребителския кредит от „Агенция за контрол на
просрочени вземания” ЕООД срещу С.А.С.
ЕГН ********** *** за установяване на вземания , за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 4146/2019г. ДРС за следните суми:- 1002,80 лв.- главница заедно със законната лихва от датата на заявлението;-90,85 лв.-
договорна лихва;-682,63 лв.- неустойка;-126,55 лв.- лихва за забава.Претендират
се разноските.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Ищецът с писмена молба заявява , че поддържа
иска.Ответникът се явява в първото по делото открито съдебно заседание.Не
оспорва обстоятелствата , на които се основава.признва , че дължи плащане на
процесните суми.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възраженията на ответника:
Претенцията на ищеца:На 30.12.2017г. е
сключен Договор за паричен заем № 3118317 между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“АД.С Рамков договор за прехвърляне на парични вземания/цесия/ от
30.01.2017г. и Приложение №1 към него от 01.07.2019г. вземанията по договора за
заем са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ищеца „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕООД.
Предмет на договора за заем е сумата от 1500
лв., усвоена от ответника веднага след
сключване на договора.Ответникът е извършвал плащания в общ размер на 1167 лв.Ищецът претендира
неизплатения остатък в размер на 1002,80 лв. – главница;-90,85 лв.- начислена
договорна лихва за периода 13.01.2018г./дата на първата
вноска/-03.11.2018г./дата на настъпване на падежа на договора/, -126,55 лв.-
лихва за забава за периода 04.11.2018г.-05.11.2019г.
Претендират се разноски.
Ответникът в изявление пред съда не оспорва
обстоятелствата , на които се основава иска.Не отрича , че е сключил договор за
заем и че е извършвал плащания по него.Не оспорва претенцията на ищеца по
размер.
По делото са събрани писмени
доказателства.Прието е като неоспорено заключение на вещо лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза.
След като съобрази доводите на страните и
обсъди доказателства по делото , съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите:Между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“АД е сключен Договор за паричен заем №3118317 от 30.12.2017г.Договорено
е предоставяне на заемна сума от 1500 лева по продукт ***,платим на 22
погасителни вноски-всяка по 79,23 лв.Договорения фиксиран годишен процент по
заема е 35 процента или общият размер на плащанията е 1743,06 лв.
Съгл.чл.4 от договора е уговорено , че в случай на неизпълнение на
задължението на ответника за предоставяне на обезпечение в 3 – дневен срок
от получаване на сумата,ще дължи
неустойка от 1155.22 лв. ,платима на равни вноски с всяка една от погасителните
месечни вноски , към които се добавя и
сумата от 52,51 лв. или седмичните вноски възлизат на 131,74 лв.
Експертизата установява от счетоводните
записвания на първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“АД вземанията по процесния договор спрямо
ответника са в следните размери: - 1500 лв. -
главница ; - 243,06 лв. – договорна лихва и 1155,22 лв. – договорна
неустойка по чл.4,ал.2 от договора.
До прехвърляне на вземането ответникът е
извършил плащания в общ размер 1167 лв. , а след цесията- още 500 лв.Последното
плащане е отнесено за погасяване частично на договорната
неустойка.Неизплатеният остатък е в размер на 1002,80 лв.- главница по
процесния договор; - 90,85 лв. – остатък договорна лихва; - 182,63 лв. остатък
договорна неустойка и 102,23 лв. –
обезщетение за забава.
Договорът за паричен заем № 3118317 от
30.12.2017г. е представен с исковата молба.Представен е също Рамковия договор
за цесия от 30.01.20174г. с Приложение №1 към
него.Няма данни за съобщаване на цесията.
Правни изводи:Доказва се по безспорен начин ,
че между ответника и първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“АД е
възникнало валидно заемно правоотношение въз основа на Договор
за паричен заем № 3118317 от 30.12.2017г.
Доказва се от писмените доказателства , че
вземанията по договора са прехвърлени с
цесия на ищеца.При липсата на данни за уведомяване на ответника за извършената
цесия преди датата на заявлението и исковата молба,съдът намира, че следва да
приеме надлежно уведомяване с връчване на препис от исковата молба с
приложенията към нея, сред които Уведомление до ответника по чл.99 от ЗЗД.Уведомлението е подписано от
юрисконсулт на ищеца въз основа на пълномощно от първоначалния кредитор и пълномощно в полза на представителя на
ищеца.Съображенията са следните:Съгласно дадено разрешение на въпросите
по прилагане на чл.99 от ЗЗД в задължителната практика на ВКС се приема
, че липсват специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът да
бъде уведомен за извършена цесия.Цесията следва да се счита надлежно съобщена
на длъжника и тогава , когато изходящото от цедента уведомление до
длъжника е връчено като приложение към
исковата молба,с която новият кредитор е предявил иска за изпълнение на
цедираното вземане.Като факт от значение за спорното право , настъпил в хода на
процеса , извършеното по този начин уведомление трябва да бъде съобразено от
съда по силата на чл.235,ал.3 ГПК.Така приетото за надлежно съобщаване на
цесията,поражда действие за длъжника – чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД и той дължи на
цесионера-ищеца сумите по договора за цесия./Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС
по т.дело № 2352/2013г./
По отношение на сумата от 682,63 лв. –
претендирана като договорна неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне от ищеца в 3-дневен срок от сключване на договора за
заем на едно от обезпеченията , изчерпателно изброени в договора, искът е недопустим
и производството следва да бъде прекратено.За тази сума не е издавана заповед
за изпълнение, респ.заявлението е отхвърлено и следователно не може да се
предявява иск по чл.422 ГПК.
За останалите вземания искът се явява
основателен и доказан и ще бъде уважен от съда до размера на установеното
от съдебно-счетоводната експертиза: -
1002,80 лв. – главница ; - 90,85 лв.
- договорна лихва и 102,23 лв. –
мораторна лихва.
На
осн.чл.78,ал.1 ГПК , съобразно изхода на спора и уважената част от исковете в
полза на ищеца съдът присъжда разноски по гр. дело № 194/2020г. на ДРС - 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.25
от ЗПП и 145 лв. авансово заплатен депозит за вещо лице и разноски в
заповедното производство – 24,41 лв. – ДТ и 32,06 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Дължимата държавна такса се определя в
окончателен общ размер от 150 лв. на осн.чл.72 ГПК/50 лева върху материален
интерес 1093,65 лв.-сбор от главницата 1002,80 лв. и договорната лихва от 90,85
лв. ;50 лева върху пртендираната договорна неустойка от 682,63 лв. и 50 лв.
върху сумата от 126,55 лв. – лихва за забава.Ищецът е внесъл 50 лв.Неизплатен е
остатъкът от 100 лв.Предвид прекратяване на производството по иска за сумата от
682,63 лв. ,внесената от ищеца държавна такса от 50 лева остава за негова
сметка.
Дължимата ДТ
от 100 лева за останалите суми , предвид изхода на спора , следва да се
заплатят от ответника в полза на съда.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.С. ЕГН ********** *** ,
че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД ЕИК *** гр***,представлявано
от И.Ц.К. и Я.Б.Я. – Управители следните суми – предмет на Заповед за
изпълнение № 2036 от 18.11.2019г., издадена по ч.гр.дело № 4146 по описа на
Районен съд Добрич за 2019г.: - 1002,80 лв./хиляда и два лева и 80 ст./-
главница по Договор за паричен заем № 3118317 от 30.12.2017г. , сключен между С.А.С.
и „Изи Асет Мениджмънт“АД,вземането по който е прехвърлено на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД
по приложение №1 от 01.07.2019г. към Рамков договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от 30.01.2017г. заедно със законната лихва от датата на
заявлението-11.11.2019г. до окончателното плащане;-90,85 лв. / деветдесет лева
85 ст./-договорна лихва за периода 13.01.2018г.-03.11.2018г. и 102,23 лв./ сто
и два лева 23 ст./- обезщетение за забава за периода 04.11.2018г.-05.11.2019г.,които
суми могат да бъдат заплатени по банкова
сметка ***/ бивша Пощенска банка АД/ - IBAN:***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ
иска по отношение на обезщетението за забава за разликата над 102,23 лв.
до 126,55 лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 194/2020г. по описа на РС Добрич по
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД ЕИК *** гр***,представлявано
от И.Ц.К.и Я.Б.Я.– Управители иск срещу С.А.С.
ЕГН ********** *** за установяване дължимостта на сумата от 682,63 лв.
/шестстотин осемдесет и два лева 63 ст./- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за осигуряване на
обезпечение чрез поръчители или банкова
гаранция.
ОСЪЖДА С.А.С.
ЕГН ********** *** , ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД ЕИК *** г***,представлявано
от И.Ц.К.и Я.Б.Я.– Управители С. сторени
по гр.дело № 194/2020г. на РС Добрич
съдебно-деловодни разноски в
размер на 150 лв./ сто и петдесет лева /
юрисконсултско възнаграждение,определено от съда на основание чл.78,ал.8 ГПК
във вр. с чл.25 от ЗПП и 145 лв./ сто четиридесет и пет лева/ - авансово заплатен депозит за вещо лице и
разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело № 4142/2019г. по описа на РС Добрич – 24,41 лв. / двадесет и четири
лева 41 ст. / – ДТ и 32,06 лв. / тридесет и два лева 6 ст. / – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
С.А.С. ЕГН ********** *** , ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич сумата от 100лв. / сто лева
/,представляваща остатък от дължимата държавна такса общо 150 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Районен съдия: