РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. П., 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500652 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба , подадена от И.К. Н., ЕГН **********, от град П., със съдебен адрес:
град С., бул. „В.“ №1А, вх.А, ет.1, кантора 108, чрез адвокат В. Б. от САК, против Ц. Г. Ч.-Г., от с. О. , общ. П.,
ул. „Д.К.“№ 9, със съдебен адрес гр. П., ул. „И. В.“№ 3, ет.3, оф.20, чрез адв. Ж. К., от АК П. и Н. И. Б., от
гр. П., ул. „Н.Р.“№ 103, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 3, ет.3, оф.20-, чрез адв. Ж. К., от АК П..
С Решение № 84/ 06. 07. 2023г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 670/ 2022г. по описа на същия
съд,предявените субективно съединени искове са отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от И. К. Н., ЕГН **********, от град П., чрез
пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и съществено нарушение на процесуалните
правила. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск.Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивните жалби .В
отговорите се оспорват въззивните жалби. Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно .
В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез пълномощниците си , поддържат въззивните жалби .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противните страни по въззивната жалба и
събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
1
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правната норма.
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане може да се направи извода ,
че съдът е сезиран с осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени „неимуществени вреди“ от
непозволено увреждане . Правното основание на предявените искове е по чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл. 52 от ЗЗД .
Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД .
деяние ( действие или противоправно бездействие) ;
противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава определена правна норма (законов или подзаконов
нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило на добрите нрави “да
не се вреди другимо „ ).
вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под формата на
„ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .).
вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени (морални)вреди );
причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите трябва да са „пряка
и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата трябва да е необходимо и
закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата );
при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45 ал. 2 от ЗЗД ).
Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност, като докаже , или че деянието му е случайно
, или че е бил невменяем по време на извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана ,
крайна необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за увреждането му.
Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са дадени
и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това понятие не е абстрактно понятие
и преценката е свързана с конкретни обективни данни по делото , които трябва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл. 290 от
ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/ 2009г. на 2-ро т.отд.
на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;) Приема се ,че обезщетението по чл. 52 от ЗЗД
трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички понесени от лицето болки ,страдания и
неудобства-емоционални ,физически и психически сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се направи извода , че
основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е претърпяло
към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
2
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната статистика за
средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от общественото
развитие;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
ІІ. Обстоятелства, които са изложени в исковата молба и направено искане .
В исковата молба ищеца е посочил ,че съпругата му Н.С. Н.а е починала на 06. 03. 2022г. Посочено е ,че след
погребението на съпругата му е поискал от ответницата Ц. Ч. , в качеството й на ръководител звено „Гробищен
парк „ при Община П. , да се определи и за него гробно място до това на съпругата му ,което да заплати.
Ответницата Ч. не удовлетворила искането му с мотива, че няма свободни гробни места до това на съпругата му .
Това наложило ищеца да сезира Кмета на Община П. (ответника Н. Б. ) със същото искане . Искането му не било
удовлетворено и от Кмета на общината . В исковата молба е посочено ,че отказите на съответните длъжностни
лица са причинили на ищеца неимуществени вреди под формата на морални страдания за това ,че след неговата
смърт няма да бъде погребан до съпругата му .Тези морални страдания ищеца оценява на сумата от 5000 лв. , по
2500 лв. от всеки един от ответниците .
ІІІ. Какво е установено по делото от фактическа страна .
От приложеното по делото Удостоверение изх. № 1789/17.11.2022 г., издадено от Община П., се установява ,че
Н.С. Н.а (съпруга на И. К. Н.), е починала на 06.03.2022 г. За погребението на лицето Общината е отредила гробно
място № 2991 в зона „Д“, в гробищен парк гр. П., което е със статут на фамилно гробище (фамилна
гробница). Установено е по делото ,че фамилното гробно място е било маломерно , за което ищеца е бил
предупреден от ответницата Ч. преди изкопаването на гроб за съпругата му .
От обясненията на св. М. се установява ,че двете гробни места първоначално са отговаряли на изискванията за
семейна гробница . По-късно обаче са станали неподходящи за второ погребение , тъй като са извършени
множество подобрения в съседните гробни места .
Установено е ,че ищеца И. Н. е заплатил ползването за вечни времена на гробното място, където е положена
съпругата му, срещу сумата от 80 лв. , която е внесъл по сметката на Общината.
По делото е приложено Уведомително писмо изх.№ ОА-46/ 22. 03. 2019г. от Община П. до Комисията за борба с
корупцията , конфликт на интереси и парламентарна етика при НС на РБ. Уведомителното писмо е по повод
сезирането на Комисията от страна на ищеца И. К. Н. за отказа на Общината да му бъде предоставено гробно
място до това на съпругата му . В писмото е посочено ,че не са потвърдени нарушения и корупционни практики,
каквито е посочил в жалбата си И. Н.. Посочено е, че отстоянието между съседните гробове не отговаря на
изискванията Наредба №21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни паркове и
погребване и пренасяне на покойници, издадена от Министерство на народното здраве на 20.11.1984г., като И.
Н. е уведомен за това, че при смърт на негов близък, ще му бъде предоставено ново гробно място.
От представеното по делото Постановление № 1716/ 09. 09. 2022г. на Окръжна прокуратура П. се установява
,че съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 от Наредба на Общински съвет за организацията и управлението на
гробищните паркове и за реда и условията за извършване на погребална дейност в Община П., предварително
откупуване на гробни места не се допуска. Тази разпоредба е съобразена с капацитета на гробищен парк П..
Посочено е , че ако покойникът или негови наследници притежават право на гробоползване и в гробното
място може да се извърши погребение, ново гробно място не се предоставя.
Посочено е ,че разстоянието между съседните гробове не отговаря на изискванията на Наредба №2 на
Министерство на народното здраве, като ищеца И. Немигенчев е уведомен за това, че при смърт на негов
близък ще му бъде предоставено ново гробно място, тъй като старото гробно място не отговаря на изискванията
на чл.10 от Наредба №2/21.04.2011 г. на Министерство на народното здраве.
От представеното по делото Удостоверение изх. № 1790/17.11.2022 г., издадено от Община П., се установява
,че в близост до гробното място на родителите на ищеца Н. няма свободни гробни места, тъй като същото е
оградено от четирите страни от други гробни места, като между някои от гробовете дори липсва пътека.
По делото са разпитани като свидетели лицата И. Л. М., Г.Д.К. и К.С.У.. Обясненията на свидетелите подробно
3
са посочени в мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което не следва да се повтарят от въззивната
инстанция .
ІV. Правни изводи .
При така установената фактическа страна на спора , въззивната инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд за неоснователността на предявения иск,поради неговата
недоказаност.
На първо място , следва да се отбележи,че недоказани са останали твърденията на ищеца в исковата молба за
това ,че отказите на съответните длъжностни лица са причинили на ищеца неимуществени вреди под формата
на морални страдания.
В исковата молба ищеца е посочил ,че непрекъснато се измъчва и страда от факта ,че след неговата смърт няма
да бъде погребан до съпругата му . От обясненията на разпитаните по делото свидетели не се установява това
обстоятелство . Свидетелят И. Л. М. и св. Г.Д.К. са депозирала обяснения пред районния съд относно
възможността да бъде изграден втори гроб до гроба на съпругата на ищеца. В този смисъл са обясненията на св.
М. , дадени и пред въззивната инстанция . Обяснения във връзка с моралните страдания на ищеца от отказите
на длъжностните лица да предоставят гробно място до това на съпругата на ищеца свидетелите не са
депозирали пред районния съд .
Липсата на един от елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане има за правна последица
неосъществяване на фактическия състав на правната норма , а от там и до неоснователност на исковата претенция
.
От доказателствата по делото не се установява наличието и на друг елемент от състава на непозволеното
увреждане , а именно – виновно и противоправно поведение на съответните длъжностни лица ( ответниците по
иска) .
След смъртта на съпругата на ищеца служителите от общинската администрация са отредили съобразно с
искането му, фамилно гробно място, което е било маломерно, но веднага му е било обяснено какви са
размерите му. Установено е по делото ,че отредените гробни места първоначално са отговаряли на изискванията
за семейни гробище, но по- късно са станали неподходящи за второ погребение , тъй като в съседните гробни
места са извършени в последствие множество подобрения .
Установено е по делото ,че обективно е било невъзможно да се отреди гробно място до това на покойната
съпруга на ищеца , тъй като и от двете страни има застрояване с гробни места, което не позволява отреждането
на ново самостоятелно гробно място .
Установено е също така ,че отстоянието между съседните гробове не отговаря на нормативните изисквания за
отреждането на самостоятелно гробно място , като ищеца И. Н. е бил уведомен от общинската администрация за
това ,че при смърт на негов близък ще му бъде предоставено ново гробно място, тъй като старото гробно място
не отговаря на изискванията на чл.10 от Наредба №2/21.04.2011 г. на Министерство на народното здраве.
Следва да се отбележи ,че съгласно разпоредбата на чл.13 ал. 2 от Наредба на Общински съвет за организацията
и управлението на гробищните паркове и за реда и условията за извършване на погребална дейност в Община П.,
„предварително откупуване на гробни места не се допуска“, като разпоредбата е приета предвид на капацитета
на гробищен парк П..
При положение,че фактическите констатации и и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, решението на районния съд ще следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
ищеца да заплати в полза на всеки един от ответниците сумата от 650 лв. , представляваща сторени разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение, за един адвокат.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 84/ 06. 07. 2023г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 670/ 2022г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА И.К. Н., ЕГН **********, от град П., със съдебен адрес: град С., бул. „В.“ №1А, вх.А, ет.1, кантора
108, чрез адвокат В. Б. от САК, да заплати в полза на Ц. Г. Ч.-Г., от с. О., общ. П., ул. „Д.К.“№ 9, със съдебен адрес
4
гр. П., ул. „И. В.“№ 3, ет.3, оф.20, чрез адв. Ж. К., от АК П. , сумата 650 лв. , представляваща сторени разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.К. Н., ЕГН **********, от град П., със съдебен адрес: град С., бул. „В.“ №1А, вх.А, ет.1, кантора
108, чрез адвокат В. Б. от САК, да заплати в полза на Н. И. Б., от гр. П., ул. „Н.Р.“№ 103, със съдебен адрес:
гр. П., ул. „И. В.“ № 3, ет.3, оф.20-, чрез адв. Ж. К., от АК П., сумата 650 лв. , представляваща сторени разноски
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване ( субективно и обективно кумулативно съединени искове с цена на всеки иск под 5000лв.).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5