№ 17841
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110128466 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Л. Й., чрез адв. Г. от САК срещу
Държавен Културен Институт Софийска Опера и Балет, с която е предявен конститутивен
иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на заповед № РД-12-
92/02.05.2025 г. на Директора на Софийска Опера и Балет, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
е изпълнявала длъжността „оркестрант“. Посочва, че с процесната заповед й е наложено
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че на следните дати: 08.03.2025 г.;
29.03.2025 г. и 07.04.2025 г. при работодателя били постъпили данни относно грубо и
неуважително поведение от страна на ищцата спрямо други служители на ответника,
агресивно и провокативно поведение, неуместни изказвания и използване на обидни
епитети. Счита, че процесната оспорена заповед за дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна предвид следното. Възразява, че не е извършвала визираните в заповедта
нарушения. Заявява, че относно случката на 08.03.2025 г. с друг служител - Ян Дунев, не е
използвала неуважителен тон, обидни думи, като твърди, че именно поведението на това
трето за спора лице е било в противоречие с етичните правила и морала. Намира за изцяло
неиздържани и неотговарящи на действителността твърденията, обективирани в заповедта
относно провиненията на ищеца от 29.03.2025 г., а именно провокативно, неуважително и
агресивно поведение и неизпълнение на дадени указания. Уточнява, че за конкретната
случка помогнала на колега тромпетист да намери зададената от диригента цифра с цел
безпроблемно протичане на репетицията, което обаче за пореден път било интерпретирано
от водача на група "Тромпети" Ян Дунев като проява на неуважение. Твърденията за
нарушения, извършени на 07.04.2025 г., също квалифицира като неистинни. Напротив
навежда, че неуважителното и грубо отношение било адресирано към нея от страна на В.
Иванова - ръководител на "Човешки ресурси", включително като част от тенденциозното
нарушаване на трудовите права на ищцата, за което се позовава на заявление вх. № РД-09-
1
49/22.04.2025 г. Обръща внимание, че не е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред
и Етичния кодекс на служителите в СОБ, макар в процесната заповед да са описани
нарушения, въведени именно в посочените документи. Позовава се на чл. 189, ал. 1 КТ, като
коментира, че ответникът реално не е съобразил тежестта на вменените нарушения с
наложеното наказание. На следващо място, смята, че заповедта е издадена в нарушение на
чл. 192, ал. 1 КТ. При условията на евентуалност твърди, че наложеното й наказание
„предупреждение за уволнение “ не съответства на тежестта на нарушението. Моли съда да
уважи иска и да й присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Държавен Културен
Институт Софийска Опера и Балет, с който предявеният иск се оспорва по подробно
изложени доводи за неговата неоснователност. Поддържа се, че от събраните в хода на
извършената проверка писмени и устни доказателства се установявало по категоричен
начин, че ищцата е извършила твърдяното нарушение, за което й е било наложено
дисциплинарно наказание. Твърди се, че процесната заповед е мотивирана съобразно
изискванията на КТ, както и че при индивидуализацията на наказанието е спазена
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и в светлината на правилата,
установени в чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 188, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ в тежест на
ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено при спазване
на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца за вмененото му дисциплинарно нарушение (че
заповедта е мотивирана; че ищцата е извършила виновно твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, както и че наложеното й наказание е съответно на нарушението).
С определение от 01.08.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществуващо между страните трудово
правоотношение, в рамките на което ищцата М. Л. Йотова – Ушинкина е заемала
длъжността "оркестрант" при ответника. Нещо повече, така отделените за безспорни факти
се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото
– трудов договор № РД-13-184/15.11.2020 г. и заповед № РД-12-92/02.05.2025 г. за налагане
на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Със заповед № РД-12-92/02.05.2025 г. Директора на Държавен Културен Институт
Софийска Опера и Балет е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", на основание чл. 188, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ –
поради неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникването на трудовото правоотношение, и по-конкретно поради
неизпълнение на трудовите задължения, възложени на служителката с Правилника за
вътрешния ред и Етичния кодекс, с което същата е „показала неуважително и грубо
поведение към други служители, като нейното провокативно поведение, неуместните
изказвания и използваните обидни епитети са затруднили работния процес“.
2
Съгласно клаузите на чл. 1. 1 и чл. 1. 2 от трудовия договор, ответното дружество
възлага, а ищцата Ушинкина приема да изпълнява длъжността "оркестрант" с място на
работа – гр. София, Софийска опера и балет, Оркестър, като страните са уговорили пълно
работно време при сумарно изчисляване на работното време. Изрично в договора е
упоменато, че за неуредените в него въпроси, се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда,
нормативните актове по прилагането му, колективния трудов договор, правилника за
вътрешния трудов ред в предприятието, длъжностната характеристика и вътрешните
правила за работната заплата. Служителят Ушинкина се е подписала под този договор, с
което е признала, че е запозната със съществуването на Правилник за вътрешния трудов ред
в предприятието.
Част от целокупния доказателствен материал представлява и длъжностната
характеристика на длъжността „оркестрант“ в Софийска опера и балет. Преките задължения
на ищцата М. Ушинкина с оглед заеманата от нея длъжност са следните: 1. да се явява
предварително подготвена за работа; 2. в музикално отношение е пряко подчинена на
„Солист оркестрант“; 3. изпълнява диригентските изисквания по време на репетиции и
спектакли; 4. работи за поддържане на необходимото професионално ниво; 5. длъжна е да
спазва художествено-творческата дисциплина по време на репетиции и спектакли 6.
своевременно да уведомява солист оркестранта и инспектора на оркестъра, при възникнали
битови и художествени проблеми, свързани с творческия процес, и последно – 7. да участва
в спектаклите на открита и при турнета в страната и чужбина.
Видно от представена по делото Заповед № РД – 11-222/20.12.2024 г. при
работодателя е утвърден Етичен кодекс за поведение на служителите на Държавен Институт
„Софийска Опера и Балет“, под която ищцата Ушинкина също е поставила своя подпис в
утвърждение на факта, че се е запознала със съдържанието на същия. По делото е приложен
и самия Етичен кодекс за поведение на служителите на Държавен Институт Софийска Опера
и Балет, като в същия в член 1.1-15 се сочи, че служителят следва да изпълнява
задълженията си добросъвествно, да се въздържа от създаване на конфликти и да се стреми
към изпълняване на функциите си при зачитане на правата и свободите на негови колеги
и/или вътрешни лица, да съблюдава при взаимодействието си с други лица при или по повод
изпълнението на служебните си задължения да спазва нормите на доброто възпитание, да не
уронва доброто име и да не поставя под съмнение професионализма на колегите си чрез
неуместни действия и изявления, да опазва личната информация и данни на свои колеги, да
представя проблемите пред преките си ръководители и пред ръководството на Софийска
опера и балет честно и открито, да уведомява навреме прекия си ръководител при
възпрепятстване точното започване на работния процес или възложени служебни задачи, да
изглежда по начин, подходящ за работата среда, да противодейства на всякакъв вид
корупционни прояви и злоупотреби, да се въздържа от поддържане на отношения с
криминално проявени лица, да не употребява алкохол и други упойващи вещества по време
на работния процес, да се въздържа от поведение, което би дискредитирало работодателя в
обществото, да не участва и да не организира хазартни игри и да не провежда агитации за
3
политически и/или религиозни каузи на територията на Държавен Институт „Софийска
Опера и Балет“.
В рамките на първоинстанционното производство ищецът и ответникът са
спорили досежно това дали и ако да – кога е издадена Заповедта за утвърждаване на Етичния
кодекс при Държавен Институт „Софийска Опера и Балет“. Тук е мястото да се отбележи, че
по мнение на настоящия съдебен състав, макар вече да бе установено екзактаната дата на
тази Заповед, това обстоятелство не е от особено съществено значение, доколкото в нормата
на чл. 125 от КТ се изисква работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си
задължения точно и добросъвестно. Съгласно тълковния речник думата „добросъвестно“
означава „Който работи прилежно, съвестно, акуратно, който изпълнява задълженията си
точно както трябва, както е необходимо.“ В светлината на посоченото, съдът приема, че още
с подписването на трудовия си договор през 2020 година, ищцата е възприела, че следва да
работи добросъвестно в духа на чл. 125 КТ, доколкото в договора е ясно е утвърдена
приложимостта на КТ по отношение на неуредените въпроси, и поради тази причина
конкретната дата, на която е утвърден въпросния Етичен кодекс при Държавен Институт
Софийска Опера и Балет не е съществено за спора обстоятелство.
Съгласно чл. 16, т. 1-16 от Правилника за вътрешния ред, чието съществуване е
съобщено на ищцата към момента на подписване на трудовия договор от нея, т.е. 15.11.2020
г., задълженията й към работодателя са, както следва: да се явява навреме за начало на
работния процес и в състояние, което й позволява да изпълнява служебните си задължения;
да използва цялото си работно време за възложената й работа; да спазва техническите и
технологични правила по създаването на спектаклите, според художествените кретирерии,
заложени в програмите на операта; да спазва правилата за здравословни и безопасни
условия на труд; да изпълнява законните нареждания на работодателя; да пази грижливо
имуществото на работодателя; да информира не по-късно от три дни при промяна на
обстоятелствата в контекста на чл. 333 от КТ; да спазва професионалните стандарти при
работа и колегиална етика, като с поведението си не създава напрежение в работата с
колегите си, не ги обижда, не уронва достойнството и доброто им име и не става причина за
междуличностни конфликти; да зпазва настоящия правилник; да съобщава своевременно на
прекия си ръководител при констатирани нарушения в технологичния цикъл, както и по
всички други въпроси, касаещи дейността на работодателя, да не разгласява пред трети лица
информация, получена по повод на работния процес – „служебна тайна“, да не прави
публични изявления от името на работодателя; да пази доброто име на работодателя и да се
въздържа от публикуване на каквито и да било коментари в социалните мрежи, които биха
могли да бъдат асоциирани в негативен контекст във връзка с работодателя. Оспорването на
ищцата, че не е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, съдът намира за
неоснователно заявено, предвид че още със сключването на трудовия договор през 2020
година, ищцата се е подписала, че се съгласява за субсидиарната приложимост на този
документ във връзка с трудовото правоотношение между страните.
Като писмени доказателства по делото са представени и докладна от Ян Дунев –
4
солист –оркестрант, водач на група „тромпети“ до Директора на Държавен Институт
Софийска Опера и Балет, в която се описва непристойно поведение на ищцата М. Ушинкина
– изричала обиди („тъпанар“) и нападки спрямо съставителя на докладната записка, а
спрямо друг колега се обръщала с насмешка с показателното местоимение „този“.
От приложено по делото сведение от Атанас Бончев Маринов – тромпетист в
Софийска опера, адресирано до Директора на Държавен Институт Софийска Опера и Балет,
се установява, че ищцата М. Ушинкина е употребила израза „Ти свириш толкова фалшиво,
вместо да се скриеш…, какво си го занадувал тоз тромпет…“. В сведението се описва, че
конфликтът между ищцата Ушинкина и Ян Дунев е създал изнервена обстановка не само
между тях, а помежду всички останали колеги – неволни свидетели на случилото се.
Изразена е надежда подобни конфликти да бъдат преустановени в бъдеще.
По делото е приложено и сведение от Юлий Петров Иванов – солист оркестрант в
Държавен Институт Софийска Опера и Балет, видно от което поведението на ищцата М.
Ушинкина на 08.03.2025 г. е възприето като възмутително и водещо до „ексцесии“.
В същия смисъл е и представено сведение по делото от Людмил Е.ов Стойнев –
артист, оркестрант, цигулар, която твърди за агресивно и грозно поведение от страна на
семейство Ушинкини към г-н Ян Дунев.
По делото е представена и докладна от Ирена Ирманова Манева – инспетор
оркестър, с което уведомява Директора на Държавен Институт Софийска Опера и Балет
(СОБ), че на 29.03.2025 г. при провеждане на оркестрова репетиция на малка сцена, на
инспектора й направило впечатление, че г-жа М. Ушинкина имала провокативно поведение
спрямо групата на тромпетите и помолила всички разговори да бъдат прекратени, както и
втора молба отново касателно ищцата М. Ушинкина, а именно, че същата е закъсняла за
детското представление „Хензел и Гретел“ на 19.10.2024 г.
Докладни до Директора са отправени и от В. Иванова – ръководител Човешки
ресурси към СОБ и от Дария Караколева – технически сътрудник при СОБ, и двете
рефериращи към инцидент с ищцата М. Ушинкина от 07.04.2025 г. В двете докладни записки
се описва, че семейство Ушинкини влезли заедно, за да си вземат договорите, но
поведението на М. Ушинкина било крайно неуместно – почти докосвала ръката на
технически сътрудник, който трябвало да раздава новите трудови договори, а при отправена
й забележка затова, че стои твърде близо до техническия сътрудник, същата отговорила на
висок тон, че само на нея се отправят забележки, че не иска да им чува повече гласа, че само
се заяждат с нея и прочие.
Следва да бъде отбелязано, че всички тези сведения и докладни представляват
своего рода писмени свидетелски показания, каквито несъмнено са недопустими като
доказателство за установяване на едни или други интересуващи процеса факти. В същото
време те служат за ориентир в производството, като на практика съдържимото в тях бе
възпроизведено в голяма част от събраните в хода на първоинстанционното производство
устни доказателства чрез разпити на именно свидетелите, адресирали до Директора на СОБ
5
процесните сведения и докладни.
В отговор с вх. № РД-09/52 от 30.04.2025 г. на отправена покана М. Ушинкина е
депозирала своите писмени обяснения, изразявайки становище, че изпълнява трудовите си
задължения съвестно и ежедневно. Категорично е отрекла „обвиненията“, отправени към
нея по трите точки, като конкретно за всяка една от процесните случки (08.03.2025 г.,
29.03.2025 г. и 29.03.2025 г.) ищцата сочи, че не тя, а другите служители на СОБ са имали
неуважително отношение към нея, в това число Ян Дунев й е казал „да си пие хапчетата“ и
да се „освидетелства за жълта книжка“, а при раздаването на трудовите договори, след
напрегнатия разговор, г-жа Иванова й казала иронично „Няма проблем – скоро няма да ме
чуваш повече.“
Оспорил е в длъжностната му характеристика да има установено изискване за
престой на адрес. Заявил е още, че въпреки лошите метеорологични условия (сняг и студ) на
14.02.2022 г. в гр. Банкя е положил максимални усилия, за да посети разпределените му
адреси, като до част от тях е ходил пеша, описвайки конкретно извършените от него
фактически действия – "виках", "чуках", "прозвънявах по телефона", оставяйки констативни
протоколи на вратата. Според ищеца резултатите от отделните посещения са отбелязвани
според ситуацията – понякога последователно след всеки отделен адрес, а понякога след 5
или 10 адреса. Обясненията са изготвени на 01.03.2022 г. и са адресирани до изпълнителния
директор на...., като видно от входящия номер в горния им ляв ъгъл, същите са постъпили в
деловодството на ответника на 02.03.2022 г.
От представената по делото в заверен препис заповед № РД-12-92/02.05.2025 г. на
Директора на Държавен Културен Институт Софийска Опера и Балет на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", при следните мотиви. Първо на
дати 08.03.20205 г., 29.03.2025 г. и 07.04.2025 г. при работодателя са постъпили данни за
грубо и неуважително поведение от страна на служителката спрямо други служители на
СОБ, агресивно и провокативно поведение, неуместни изказвания и използвани обидни
епитети. Обяснява се, че в отговор с вх. № РД-09/52 от 30.04.2025 г., обективиращ дадени
писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ, служителката Ушинкина твърди „отрковени
неистини“, които „категорично се отклоняват от фактическата обстановка“. И по конкретно
се разяснява следното: На 08.03.2025 г. по време на провеждане на спектакъла „Анна
Каренина“ служителката е влязла в конфликт с друг служител – Ян Дунев (солист,
оркестрант и водач на група „тромпети“), като към последния били отправени неуважителни
думи и обидни епитети, в това число че свири грубо, силно и фалшиво. Провокативната
конфликтна ситуация между първо и второ действие на спектакъла и междуличностните
нападки на груб и висок тон са създали напрегната обстановка в работния колектив. Именно
в този контекст при Директора са постъпили докладни от Ян Дунев, Атанас Маринов, Юлий
Иванов и Людмил Стойнев – всички в еднопосочен смисъл, а именно, че нападателното
поведение на М. Ушинкина е довело до напрежение по време на спектакъла, което е
недопустимо. Насетне, на 29.03.2025 г. по време на репетиция имало сведения, че
служителката Ушинкина отново е влязла в конфликт с Ян Дунев, не е изпълнила дадените й
6
указания да запази тишина, докато диригентът даде разяснения към музикантите. Всичко
това наложило намесата на Ирена Манева в качеството й на инспектор оркестър, за да бъде
прекратена суматохата и да се възстанови реда в работния процес, който бил прекъснат
точно по причина държанието на служителката Ушинкина. На 07.04.2025 г. служителката М.
Ушинкина отново влязла в пререкания с други служители на СОБ, този път това били
работещите в отдел „Човешки ресурси“ В. Иванова и Дария Караколева – държала се грубо,
непристойно, неуважително, затруднявайки заботата на технически сътрудник, създавайки
опасност от разкриване на лични данни на други работещи в СОБ лица. При този конфликт
М. Ушинкина използвала изрази като „Ти да мълчиш!“ и „Не искам да Ви чувам гласа
повече!“. По повод на острия тон при тази случка, постъпили докладни от Дария Караколева
и В. Иванова. Пояснено е, че с поведението си служителката е нарушила чл. 126, т. 10 и т. 13
от КТ, тъй като при изпълнение на работата си не е спазила вътрешните правила, прието в
предприятието, и е пречила на други служители да изпълняват своите задължения. Уточнено
е, че служителката е нарушила художествено-творческата дисциплина по време на
репетиции и спектакли, не е съблюдавала Етичния кодекс и в този смисъл е нарушила
трудовата дисциплина – арг. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
Във връзка с въведени оспорвания от ищцовата страна, в рамките на последното
открито съдебно заседание, ответната страна е представила извлечение от Деловодния
регистър на Софийска опера и балет за 2024 година, видно от което Етичният кодекс на
служителите от СОБ е утвърден със Заповед № РД-11-22/20.12.2024 г. Установява се, че
представената от ищеца Заповед № РД-11-109/22.04.2025 г. действително също касае
утръждаване на етични правила, но допълнителни такива, т.е. с втората заповед се въвеждат
изменения на някои правила от първата заповед (тази от 2024 г.). Прочие, прав е ответникът,
че в съдържателен аспект двете заповеди се различават единствено по параграф 4 от ДР на
Заповед № РД-11-109/22.04.2025 г., с който на практика се установяват вътрешни правила,
регулиращи начина на докладване за нарушения на Етичния кодекс.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на седем свидетели –
лицата Лора Галенова Ганева, Симеон Величков Иванов, Станислав Александров Ушинкин,
Ян Виктор Дунев, Атанас Бончев Маринов, Ирена Ирманова Манева и В. Стоилова Иванова.
В разказа си пред съда св. Лора Ганева споделя, че познава М. Ушинкина и с нея
са в една група в СОБ. Помни случая от преди половин година, когато на представлението
на „Анна Каренина“ колегите й (духачи) имали неколегиално поведение – свирели много
силно. Обяснява, че същите си казвали „Ти днес ще си жертвата.“ По повод на проблема с
болката в ушите, която се причинявала на музикантите, стоящи пред духовите инструменти,
имало оплаквания, срещи и разговори за намиране на разрешение от сутиацията. Разказва,
че в паузата, на влизане във второ действие, М. Ушинкина попитала Ян Дунев „Защо го
правиш?“, визирайки даден от него жестов знак (свидетелят показва движение на ръката
отдолу нагоре) към другите колеги от неговата група да свирят по-силно. Твърди, че той
отрекъл подобно нещо („привижда ти се нещо – няма такива неща“) и започнал да я обижда,
че е ненормална и има жълта книжка. Свидетелят разказва и за друга конфликта ситуация,
7
свързана с М. Ушинкина, на която е присъствала, а именно раздаването на новите трудови
договори. Обяснява, че жената от „Човешки ресурси“ стояла зад тях и тя ровила и изкарала
договорите на г-жа Ушинкина и на свидетеля Ганева. Споделя, че документите не били
скрити, а М. казала: „Не ми дръжте такъв тон, аз не надничам, а говорете с мен.“ Тогава
станал скандал между жените.
От разказа на свидетеля Симеон Величков Иванов се установява, че същият е
тромбонист. Спомня си за недоразумение между М. Ушинкина и Ян Дунев, когато М.
започнала да казва на друг техен колега – Роман, откъде трябва да започва да свири, като в
този момент Ян Дунев се обърнал към нея с обиди думи и й се нахвърлил. Създалата се
суматоха предизвикала намесата на инспекторката, която казала „Тишина!“ и започнала
репетицията. Уточнява, че е чул колежката си да казва“С теб не разговарям!“, но е чул „Ти
да мълчиш!“ Сочи, че и други колеги се обърнали да разясняват на неразбралите, като в
същото време диригентът се е опитвал да им обясни, че има двойна редакция, така се
получил конфликтът. Не знае защо Ушинкина не се е обърнала към водач на група.
Признава, че е по-близък с нея, отколкото с Ян Дунев. Твърди, че през месец май 2025
година за първи път са ги запознали с Етичния Кодекс.
Свидетелят Станислав Александров Ушинкин (съпруг на ищцата), чиито
показания съдът цени с оглед правилото на чл. 172 ГПК, съобщава, че преди месец май 2025
година не е знаел за Етичен кодекс в Операта. Споделя, че е присъствал и на двете
репетиции, като се получило недоразумение с оглед двете редакции, като втората от втората
група не знаели откъде да започнат. Обяснил на неговите колеги кой ред се гледа (горния),
но това било работа на диригента. Спомня си, че инспекторът се обърнал и казал, че е имало
проблем, но не е разбрал какво става.
Част от усните доказателства по делото са и свидетелските показания на св. Ян
Дунев, който започва своя разказ пред съда и страните с разяснения относно йерархията в
СОБ. След което споделя за случката по време на спектакъла „Анна Каренина" - “ след
първата част при него дошъл колега, за да му каже, че Ушинкина ще му държи сметка и той
й казал „Това не ме интересува“. Но имало и предистория – преди това в коридора тя го
чакала, като била в превъзбудено настроение, имала агресивно и обидно отношение към
него, а нямала право да се обръща към него и да му държи сметка. Разяснява, че той е първи
тромпет, а до него в първи тромбон и това предполага именно те да поддържат баланса в
звука на медните инструменти. По време на спектакъла си позволил да направи знак
(свидетелят прави знак – даване на палец), като искал да каже на колегите си – „не
променяме нищо, сега имаме баланс, звучим добре.“ Този жест обаче бил неправилно
разбран от колежката му Ушинкина, която го нападнала в коридора с израза „Ти за какъв се
имаш?“, а свидетелят онемял. Той я попитал какво има предвид, а това провокирало
следващата й нападка: „Ти на малоумен ли се правиш в момента?“. Свидетелят уверява, че
държи на френският (фин и тих) начин на свирене. А и обръща внимание, че многократно
през първата и втората част му се казвало „Двай, още!“, като свидетелят жестикулира,
описвайки поведението на диригента, който му давал знак да свири по-силно. Нещо повече,
8
споделя, че при излизане, диригентът му казал на руски език „Това не е Чейковски“, като
имал предвид че свирят много слабо, а трябва по-силно. После попитал всички, свирещи на
медни инструменти, защо го правят, защо се „пазят“ (свидетелят обяснява, че, когато се
свири по-силно, това е свързано с повече усилия). Свидетелят отново се връща към
конфликтната ситуация, като разказва, че Ушинкина продължавала, макар лампите да се
загасяли, а публиката да станала тиха и да започвала втората част от спектакъла. Твърди, че
Ушинкина казала на друг колега „Този го направих на нищо!“, визирайки именно свидетеля
Дунев. Тогава водачката й Петя й казала „Седни!“, и тя седнала. След това свидетеля
започва да споделя своите впечатления от другия инцидент с Ушинкина по време на
репетиция, когато нямало тишина и колегите не можели да се чуят. Сочи, че и тогава
Ушинкина тенденциозно и провокативно се обадила, а той й казал „Обърни се напред,
моля!“, на което тя отвърнала „Ти ще мълчиш, няма да говориш!“ Инспекторката явно била
чула и на висок тон казала да се прекрати спора. Накрая разяснява, че в СОБ има Етичен
кодекс, който му бил разяснен в началото на годината, а по-късно след проблемите с
Ушинкина отново имали припомняне на етичните правила.
По делото е разпитан и свидетелят Атанас Бончев Маринов, от чийто разказ се
установява следното. Относно конфликта по време на спектакъла „Анна Каренина“ –
твърди, че същият започнал през него и бил насочен срещу Ян Дунев. След първа част
Ушинкина се обърнала към него с думите: „Какъв водач е този Вашият, какъв колега е?“,
като тонът й бил доста гневен. Свидетелят цитира „Защото Ви наблюдавам и виждам, че той
Ви провокира да свирите по-силно, ние не можем да издържаме!“ Свидетелят уточнява, че
конкретно за този спектакъл свирят обрано, и стараейки се да покрият изискванията.
Споделил за това на Ян Дунев. Твърди, че имало събрание, и че се съобразявали с всички
изисквания. Обяснява, че през цялото време на спектакъла диригентът им показвал с ръце
(свидетелят прави жест с ръце напред-назад), че трябва да свияр по-силно и това било
конкретно апел към медните инструменти. Разяснява, че те са длъжни да се съобразят с две
неща – концепцията на диригента и написаното в нотите. В случая, признава, че не са
успели да покрият изискванията на диригента. Изрично отбелязва, че Ян Дунев свири фино
и меко и не го е карал да свири по-силно, а със знака „палец“, който е направил е искал да им
каже, че динамиката им е добра и трябва да я запазят такава. Това било погрешно
интерпретирано от колежката им Ушинкина, като той се опитал да й обясни, че не е
разбрала правилно ситуацията, но тя го отрязала да не й обяснява на нея. Сочи, че е чул
Ушинкина да пита Дунев: „Какво е това безобразно свирене, как може да подстрекаваш това
свирене?“ Твърди, че тя квалифицирала труда им. Запознат е, че има Етичен кодекс от края
на миналата или началото на тази година, като след конфликта, било организирано подробно
запознаване с този кодекс на всяка група. Написал сведение, защото смята, че скандалът
станал достояние на публиката, а това е лошо впечатление. Отрича Ян Дунев да е говорил за
здравословното състояние на Ушинкина, а е искал да успокои ситуацията, за да работят.
Свидетелят Ирена Ирманова Манева изнася в свободен разказ пред съда, че на
репетицията на „Танхойзер“ е присъствала като оркестрант, но и като инспектор, като
9
именно в това си качество е направила забележка. Станало конфликт, като само Ушинкина
била обърната от мястото си. Знаела, че между Ян Дунев и М. Ушинкина имало конфликт,
той й бил казал за това. Уточнява, че тя стои до диригента и шумотевицата се чувала и при
тях, а това пречило на работата им, в това число и на диригента. Чула гласа на Дунев, който
казвал: „Моля те, обърни се напред!“ Свидетелят преминава към случката при раздаването
на допълнителните споразумения – първо се подписал Ушинкин, а след него Ушинкина
„дойде и се навря“ в Дария Караколева, технически сътрудник в СОБ, която раздавала
документите. В. Иванова помолила Ушинкина да се мръдне по-надалеч, но тя се ядосала,
повишила тон как не иска да чъва гласа на г-жа Иванова, а на свидетеля Манева казала: „Ти
да мълчиш, нямаш право да ми правиш забележки!“ Според свидетеля Ушинкина била
изнервена от предишни неща. Уточнява, че допълнителните споразумения били подредени,
като не се изисквало от служителите сами да си търсят документите, затова отговаряла
техническият сътрудник – момичето Дария. Сочи, че Лора Ганева не е влизала заедно със
семейство Ушинкини. Обяснява, че имат Етичен кодекс, а от началото на годината той е
актуализиран, самата тя запознавала служителите с кодекса. Посочва, че от счетоводството й
казали да спре с подписите, за да се прочете на всички, а прочитането станало пролетта.
По делото е разпитан и свидетелят В. Стоилова Иванова – ръководител на
„Човешки ресурси“ в СОБ. Относно раздаването на допълнителните споразумения, при
което е участвала, отбелязва, че в това занимание били ангажирани тя, Ирена Манева и
Дария. В деня на раздаването семейство Ушинкини дошли заедно – Станислав Ушинкин
изчакал момичето да му намери договра и тръгнал, но се забавил на вратата, за да изчака
жена си. Тя обаче се била приближила до колежката й и застанала върху нея, докато
момичето й търсела договора, а свидетелят Иванова казала на Ушинкина: „М., дръпни се
докато намери догоовра ти!“, а тя се обърнала към нея и й казала: „Не искам да ти чувам
глава повече!“, размахвайки палец (свидетелят пресъздава жестовете на Ушинкина в съдебна
зала). Тогава Ирена Манева й казала: „По-спокойно, недей да викаш!“, а тя отговорила: „Ти
да мълчиш!“. По спомени на свидетеля мъжът на Ушинкина се опитал да й каже да се държи
по-спокойно, казвайки й „Моля те, по-тихо!“, като уточнява, че той, определено, е по-
спокоен от двамата. После Ушинкина подписала договора и се обърнала към нея, направила
нещо и казала „Ето сега можеш да говориш, колкото си искаш!“. По думи на нейната
колежка Дария – Ушинкина записвала разговороа и тогава най-вероятно е изключила
микрофона. Уточнява, че подобна забележка отправили и към други двама колеги преди нея,
но това не породило никакви проблеми. Всички стояли отвън и изчаквали, само семейството
Ушинкини влезли заедно, защото са семейство. Споделя, че и тя и Дария написали докладна
до директора за случилото се. Поддържа, че в СОБ има действащ Правилник за вътрепния
ред, който е актуализиран последно месец юли 2024 година, като служителите били
уведомени за него от диригента и от Ирена Манева. Имали и Етичен кодекс, който бил приет
преди Коледните празници и в началото на месец януари, След историята в оркестъра,
решили с директора да направят една среща и прочели по-съществените точки, това било
през месец април. Накрая споделя, че Ушинкина искала лично от нея обяснения по три
конкретни въпроса, свързани с именно: защо е свалена от турне, защо не е получила
10
Великденски бонус и защо е пусната в неплатен отпуск по време на турнето, но след като
обсъдила всичко с директора, счела, че не тя е компетентна да отговаря, понеже не тя взема
решение.
Други относими доказателства по делото не са приети.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ в тежест на
ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено при спазване
на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца за вмененото му дисциплинарно нарушение (че
заповедта е мотивирана; че ищцата е извършила виновно твърдяното нарушение на
трудовата дисциплина, както и че наложеното й наказание е съответно на нарушението).
Предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на М. Ушинкина със
заповед № РД-12-92/02.05.2025 г. на Директора на Държавен Културен Институт Софийска
Опера и Балет дисцилинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за това с
поведението си служителката е нарушила чл. 126, т. 10 и т. 13 от КТ, тъй като при
изпълнение на работата си не е спазила вътрешните правила, прието в предприятието, и е
пречила на други служители да изпълняват своите задължения. Уточнено е, че служителката
е нарушила художествено-творческата дисциплина по време на репетиции и спектакли, не е
съблюдавала Етичния кодекс и в този смисъл е нарушила трудовата дисциплина, съгласно
чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че
ответният работодател е спазил формалните законови изисквания по отношение на
процедурата за налагане на процесното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Най-напред, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
лице, притежаващо работодателска и дисциплинарна власт – директорът на СОБ Пламен
Карталов, както и при спазване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен срок от
откриване на нарушението. Това е така, тъй като субектът на дисциплинарната власт е узнал
за нарушенията на ищеца след запознаване със съдържанието на докладите от 12.03.2025 г.,
22.04.2025 г., 31.03.2025 г., 07.04.2025 г., 09.04.2025 г. и още три доклада без посочена дата
на съставянето им, т. е. считано от 12.03.2025 г. като най ранен момент е започнал да тече и
2-месечният срок за налагане на дисциплинарното наказание. В случая, процесната заповед
е издадена на 02.05.2025 г. и е връчена на ищеца на 05.05.2025 г. в 11:30 часа, който факт не
се оспорва по делото, поради което преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.
На следващо място, съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ,
а именно: преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша
нарушителя. В трайната съдебна практика се приема, че изискването към работодателя
по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за
констатираното нарушение е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника
и същевременно да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства,
11
свързани с констатираното нарушение, както и че искането и вземането на устни или
писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания.
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е
необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние
или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е разполагал с възможност да
даде обяснения си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат.
Следователно, смисълът на посочената по-горе разпоредба е да е спазено което и да е от
посочените в нея изисквания – за изслушване на служителя или за даване на писмени
обяснения, тъй като се касае за алтернативни форми на защита, като при наличието на която
и да е от посочените хипотези правата на работника биха били защитени в максимална
степен. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприеме
защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на
дисциплинарно наказание свидетелства, че той не приема обясненията за оневиняващи.
В случая, по делото се установи, че с покана с изх. № РД-19-34/28.04.2025 г.,
връчена й на същата дата в 12:00 часа на М. Ушинкина е предоставена възможност да даде
писмени обяснения във връзка с подробно описани в искането за предоставяне на писмени
обяснения три последователни случки, а именно. Първо - на 08.03.2025 г. по време на
спектакъла „Анна Каренина“ тя имала конфликтна ситуация с друг служител - Ян Дунев,
като имало сведение, че в паузата между първо и второ действие, са провели разговор на
висок и неуваижтелен тон, в рамките на който тя използвала обидни епитети и изрази, а
поведението й било напараделно и неуважително към другия служител. Освен това, според
сведенията, нападките й продължили и след влизането в оркестрината, т.е. непосредствено
преди започване на втората част от спектакъла, като станали достояние и на публиката,
която е била разположена близо до оркестрината. Второ – на 29.03.2025 г. по време на
репетиция, има сведения, че ищцата е влязла отново в конфликт с Ян Дунев и не е
изпълнила дадените й указания да запази тишина, докато диригентът дава своите разяснения
към музикантите. Това наложило намеса от страна на инспектора Ирена Манева, за да се
прекрати суматохава и да се възстанови тишината в залата, а репетицията – да продължи.
Трето – на 07.04.2025 г. има сведения, че в отдел „Човешки ресурси“ ищцата е провокирала
конфкитна ситуация и е проявила грубо и неуважително отношение към служители на
Операта. Според получените сведения, по време на процеса по подписване на допълнителни
споразумения, ищцата се е държала неуважително и грубо спрямо В. Иванова (ръководител
„Човешки ресурси“), Ирена Манева (инспектор на оркестър), като има и данни за
възпрепятстване на работата на Дария Караколева (технически сътрудник) – ищцата не е
запазила лична дистанция и е затруднила процеса по подготовка на допълнителното й
споразумение от страна на техническия сътрудник. От страна на ищцата били изполвани
изрази като „Ти да мълчиш!“ и „Не искам да Ви чувам гласа повече!“, казани грубо, остро и
на висок тон.
12
В случая, от съдържанието на докладите от различни колеги на ищцата става ясно,
че поведението й на процесните дати е било детайлно описано, като са посочени датата,
мястото и времето на осъществяване на нарушенията, които ответният работодател е
квалифицирал като засягащи трудовата дисциплина, както и конкретните фактически
обстоятелства относно начина на установяването им. Ето защо съдът приема, че
процедурата по чл. 193 от КТ е законосъобразно спазена от ищеца. Сиреч, следва да се
приеме, че процесното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е
наложено при съблюдаване на законоустановената процедура, което обуславя и изясняването
на обстоятелствата извършила ли е М. Ушинкина дисциплинарното нарушение, което й се
вменява, и ако да - съответства ли то на неговата тежест.
В случая, по делото не се спори, че основната част от съдържанието на трудовите
функции, включени в заеманата от ищцата длъжност „оркестрант“ обвахаща следните
задължения: да се явява предварително подготвена за работа; в музикално отношение да е
пряко подчинена на „Солист оркестрант“; да изпълнява диригентските изисквания по време
на репетиции и спектакли; да работи за поддържане на необходимото професионално ниво;
да се съобразява със задълженито си да спазва художествено-творческата дисциплина по
време на репетиции и спектакли; да уведомява своевременно солист оркестранта и
инспектора на оркестъра, при възникнали битови и художествени проблеми, свързани с
творческия процес, и да участва в спектаклите на открита и при турнета в страната и
чужбина.
От показанията на мнозинството от разпитаните по делото свидетели, а именно
Дунев, Маринов, Манева и Иванова, се установява, че и на трите описани в процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание дати, непристойното, неуважителното и
грубото отношение от страна на М. Ушинкина към други служители на Операта, е създало
суматоха, неразбории и най-общо казано хаус на работното място, саботиращ художествено-
творческата дисциплина по време на репетиции, а даже и в хода на музицирането на
спектакъла „Анна Каренина“, на който е имало и публика, още повече, че публиката от
първите редове е имала възможност да стане свидетел на неуважителното поведение на
ищцата към нейния колега Ян Дунев. Свидетелските показания на тази група свидетели са в
резултат на придобити преки, непосредствени впечатления от реакциите на ищцата по време
на съвместната им работа, още повече, че по делото е разпитан и основният конфликтен
персонаж за ищцата, а именно свидетелят Дунев. Последният несъмнено пресъздава съвсем
различна, от описаната в исковата молба, фактология за случилото се на 08.03.2025 г. и
29.03.2025 г. От разказа на свидетеля Ян Дунев в съдебна зала става ясно, че спектакъла
„Анна Каренина“ на Чейковски изисква поставяне на акцент (музикален) на определени
места в постановката, като този ефект се постига с по-силно свирене и именно медните
инструменти имат задача да изпълнят тази задача. Признава, че диригентът не е бил доволен
от групата на медните инструменти и в частност от него, критикувайки ги, че пазят своите
сили, вместо да влагат повече усилия, ерго да свирят по-силно. Споделя, че единственият
знак, който е дал на своите колеги е знак за одобрение, манифестиран чрез вдигане на палец,
13
за да им покаже, че имат добър баланс, добър синхрон, звучат добре и трябва да запазят тази
динака. В качеството си на водач на група тромпети св. Дунев не само има право да
напътства своите колеге от групата, която ръководи, но това е и негово задължения.
Йерархичната поставеност в Софийска Опера и Балет бе изяснена не само от този свидетел,
но и от всички останали. Нещо повече дори свидетелят Лора Ганева признава, че „Всяка
група има водач. Единствените указания могат да се дават от водач на група.“ Затова съдът
приема, че с даването на знак за одобрение св. Ян Дунев е действал не само съобразно
отговорностите, които са му възложени като водач на група тромпети, но и с оглед
музикалните дадености на конкретната постановка.
Този извод на съда безспорно се подкрепя и от показанията на св. Атанас Маринов,
който изяснява, че колегата му Янев свири изключително фино, никога не е подстрекавал
другите музиканти на медни инструменти да свирят по-силно. Напротив, сочи, че
диригентът е останал недоволен от представлението, защото изпълнението на духовите
инструменти не е било достатъчно силно, макар в очите на колежката им Ушинска това да
било тенденциозно поведение за провокации. Съобщава, че нейното неуважително
поведение не е било единствено и само насочено към Ян Дунев, а дори и към него самия.
Обръща внимание, че е написал сведение до директора, защото е останал крайно възмутен
от поведението на своята колежка, която е злепоставила преди всичко институцията, в която
всички работят: „Ушинкина беше права и жестикулираше с ръце, казваше му (на Ян Дунев),
че не е адекватен. Това е лошо впечатление за публиката.“ От разказа на свидетеля Маринов
се усеща, че същият се срамува от това, на което е станал свидетел.
Действително, свидетелските показания на свидетелите Лора Ганева и Сиеон
Иванов, са в противоположен аспект, натоварени са със съвсем различно съдържателно
значение, но съдът не кредитира същите по следните причини, които съвсем не се дължат на
численото превъзходство на другите разпитани свидетели, чиито показания съдът цени с
доверение. Първо показанията на свидетелите Ганева и Иванов са тенденциознни и
изопачаващи обективната реалност, понеже и двамата свидетели твърдят, че те са били
запознати с Етичния кодекс в Софийска Опера и Балет съвсем наскоро, а именно през месец
май тази година (2025 г.) По делото, както по-горе вече бе изяснено, безспорно се установи,
че Етичният кодекс е приет със Заповед на Директора на 20.12.2024 г., като на 22.04.2025 г.
са въведени изменения в тази Заповед и точно по повод конфликтните ситуации с М.
Ушиникина ръководството е предпиело мерки по повторно прочитане на някои основни
части от Етичния кодекс с цел избягване за в бъдеще на подобни проблеми. На второ място,
свидетелят Лора Ганева твърди, че лично е присъствала на разговора между М. Ушинкина,
от една страна, и на работещите в „Човешки ресурси“ В. Иванова и Дария Караниколов, от
друга страна, проведен на 07.04.2025 г. при раздаването на допълнителните споразумения на
служителите на Софийска Опера и Балет. Това нейно твърдение несъмнено бе преодоляно от
показанията на св. Ирена Манева и св. В. Иванова, като и двете са присъствали на
раздаването на документите през целия ден и утвърдително сочат, че семейство Ушинкини
са влязли само, т.е. само М. Ушинкина и съпругът й Станислав Ушинкин, като е било
14
забранено свидетели да влизат заедно с оглед опазване на квалифицираната информация,
съдържащата се в раздавните документи. Изключение било допуснато само за семейство
Ушинкини, понеже двамата са съпрузи и съответно така или иначе имат представа за
личнните данни на другия. Това положение отговаря и на житейската логика на нещата и в
този смисъл съдът не поставя под съмнение съобщеното от св. Манева и Иванова, че Лора
Ганева не е била в стаята към момента на даването на допълнителното споразумение на М.
Ушинкина, респ. няма как да е станала пряк очевидец на случилото се там. Затова и съдът
изхожда, че всичко, съобщено от свидетеля Ганева, е в резултат на преразказаното й от
нейната колега Ушинкина, която несъмнено е привнесла своите разбиране за развилите се
събития. От друга страна, сам свидетелят Симеон Иванов признача, че е по-близък с М.
Ушинкина, отколкото с Ян Дунев.
Не без внимание съдът остава и разказа на свидетеля Станислав Ушинкин, който е
изключително пестелив и лаконичен. Съобщава, че е подписал Етичен кодекс през месец
май 2025 година, но както вече неколкокократно се подчерта, това е само измението на
утвърдения няколко месеца преди това Етичен кодекс, поради което в тази част и неговите
показания не могат да бъдат оценени за правдиви. Свидетелят Ушинкин обаче признава, че
на една репетиция е имало ситуация, която е предизвикало намесата на инспектора Манева.
Свидетелят твърди, че не е разбрал какво е станало, но имало проблем. Тук е мястото съдът
да отбележи, че родствената връзка между ищцата и този свидетел неминуемо дава
отражение на начина на възприемане, а и най-вече на изнасяне на показанията на свидетеля
Ушинкин. При все, че свидетелят Ушинкин е емоционално и лично ангажиран със случките,
засягащи пряко неговата съпруга, същият остава неутрален в разказа си.
В същата посока са и показанията на свидетелите Ирена Манева и В. Иванова, и
двете описват идентично поведние на ищцата Ушинкина, макар и по различни поводи и в
различни ситуации (29.03.2025 г. на репетиция и на 07.04.2025 г. при раздаването на
допълнителните споразумения). Следва да се маркира, че св. Манева е констатирала
неуместното поведение на Ушинкина в качеството си на инспектор, следящ за реда и
спазването на правилата по време на репетиции. На нея й е направило впечатление, че само
Ушинкина измежду всички останали музиканти, е обърната с гръб, създавайки смут и хаос,
който е възпрепятствал работата на всички в салона, в това число и на диригента.
Ситуацията била извън контрол и очевидно нямало да бъде вътрешно преодоляна, затова св.
Манева решила да се намеси и на висок тон да им каже да се прекрати с разговорите.
Устните доказателства по делото, които съдът кредитира, са еднопосочни, взаимно
допълващи и обогатяващи се, поради което съдът приема, че не само на спектакъла „Анна
Каренина“, но и на репетицията на 29.03.2025 г. Ушинкина съвсем съзнателно е провокирала
създаването на размирна обстановка, в която несъмнено е невъзможно да се работи, още
повече, имайки предвид естеството на работа на музикантите.
Картината от случката на 07.04.2025 г. разкрива, огледално на другите две дати,
поведение от страна на Ушинкина – неуважително, язвително и заядливо отношение спрямо
служители на нейния работодател, в частност това са свидетелите В. Иванова и Ирена
15
Манева, както и лицето Дария Караколева. Налице е обаче и съществена разлика – ако
конфликтът от 08.03.2025 г., се твърди от ищцата, е в резултат на твърде силно свирене на
медните инструменти, което дразни други изпълнители и в частност нея; конфликтът от
29.03.2025 г. – съответно последица от неяснота откъде музикантите от втора смята следва
да започнат да свият и изземване на ръководни функции от страна на ищцата Ушинкина,
която започнала да дава насоки на своите колеги, то конфликтът между ищцата и
служителите на отдел „Човешки ресурси“ при СОБ няма нищо общо с музикално-
творческата дейност в Културния Институт, т.е. разкрива едно ново ниво на тенденциозна
агресия и провокация на ищцата към околните на работното й място. С обидните думи и
епитети, които е използвала не само към ръководителя на „Човешки ресурси“ В. Иванова, но
и спрямо нейния инспектор Ирена Манева, ищцата е показала не само, че не уважава
конкретните лица, към които агресира своите словестни нападки, но и към цялата
институция, в която те всички работят. С грубото отношения, ищцата показва, че не е готова
да се подчинява на установените порядки, а точно обратното тя консистентно се опитва да
ги модифицира по свой собствен начин, да ги измени, да въведе своите правила. И по-
конкретно да определя колко силно ще свирят медните инструменти, да напътва другите
(неподчинени й в йерархичен аспект) колеги откъде да започнат да свирят, с което си
поведение да покаже надмощие и превъзходство – състояния, които безсъмнение създават
неспокойство и несигурност в другите служители на ответника.
Ето защо, съдът приема, че проявеното от страна на М. Ушинкина поведение на
08.03.2024 г., на 29.03.2024 г. и на 07.04.2025 г., изразяващо се в системно, почти константно
неуважително, грубо и обидно отношение спрямо други служители на работодателя, с което
общият работен процес не само се дезорганизира и губи своя творчески подем, но и
застрашава доброто име и престижа на институцията в обществото, представлява нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. 3 и 5 от КТ –
неизпълнение на задължения, предвидени в Правилника за вътрешния ред и Етичния кодекс,
определение при възникването на трудовото правоотношение.
На следващо място съдът намира, че ответникът е взел предвид и конкретните
обстоятелства, при които са извършени нарушенията, съобразил е тежестта на наложената на
служителя санкция с характера им, поради което и правилно е определил като съответно
дисциплинарното наказание "предупреждение за уволнение".
Съгласно трайната съдебна практика, включително решение №132 от 02.11.2018 г.
по гр. д. № 46/2018 г. на ВКС, III г. о., по въпроса, касаещ релевантните обстоятелства за
преценката по чл. 189 КТ при определяне на съответното дисциплинарно наказание,
тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
работа – съобразно възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-висока
степен на отговорност при изпълнение на работата. По смисъла на чл. 189 ал. 1 КТ за
определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се вземат предвид всички
обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено. Работодателят разполага с
16
правната възможност по чл. 181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който
определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в
предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните
специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат
конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните
последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Следва да се съобразяват и
последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни
последици. За тежестта на нарушението е от значение степента на неизпълненото
задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или
служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие. Независимо от
вида и тежестта на всяко отделно нарушение, когато те са многобройни, със своята
повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови
задължения. Съответствието между нарушение и наказание, се преценява на базата на
всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, като се съобразява дали е
налице повтаряемост на нарушенията, сочеща на устойчивост в неправомерното поведение
на работника или служителя и дали поведението му в крайна сметка не нарушава в
значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател.
В случая, се касае за повече от един конфликт с участието на ищцата, като всеки от
тях, се установи, е в резултат на нейното неуместно, агресивно и нападателно поведение,
което обосновава извод, че не се касае инцидента проява, а за трайно проявена склонност на
служителя да проявява отклонение в сдържаността, толеранса, и уважението спрямо
останалите, а и най-вече спрямо институцията, в която работи. Следва да се отбележи, че
дейността на Ушинкина, а и на всички нейни колеги музиканти, е свързана с отдаване на
музиката, със спокойно и вглъбено свирене, като става въпрос за напълно съзнателно
проявено отклонение от стандартите за работа на ответния работодател, демонстрирайки
явно нежелание за изпълнение на възложените й от него трудови функции. Не без значение е
и липсата на проявена самокритичност от нейна страна страна, както различните прояви на
негодувание, саморазправа и целенасочени нападки с други служители на Софийска Опера и
Балет – както музиканти, така и лица, които по никакъв начин не са засегнали ищцата със
своя начин на свирене, за да се счита, че са я провокирали. Не убегна на съда и
обстоятелството, че видно от разказа на свидетеля Иванва, след коментираните конфликтни
моменти, ищцата е потърсили сметка от свидетелката по три конкретни въпроса, които с
оглед вида и характера им, личи, че няма как да са в компетенциите на ръководителя на
отдел „Човешки ресурси“, т.е. поведението й показва една груба разправа на всички нива.
Многократните прояви от този вид навеждат на трайна склонност за ищцата да демонстрира
такова поведение. По мнение на настоящия съдебен състав в случая е налице съответствие
между нарушение и наказание, доколкото, отчитайки всички посочени нарушения в тяхната
последователност и цялост, и с оглед тяхната персестираща упоритост, сочеща на
устойчивост в неправомерното поведение на служителя, поведението й в крайна сметка
нарушава в значителна степен отношенията на доверие между служител и работодател, от
17
една страна, отношенията вътре в колектива, а и преди всичко имиджа на Софийска Опера и
Балет пред обществото.
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че наложеното на М.
Ушинкина дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се явява
законосъобразно, а искането му за неговата отмяна – неоснователно, което обуславя извод за
отхвърляне на предявения от него иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора - неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника се следва адвокатско възнаграждение възнаграждение в размер на 1200
лева, доколкото страната е ангажирала доказателства за реалното сторване на този разход,
удовлетворявайки стандартите, заложени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Същевременно съдът е своевременно ангажиран с произнасяне по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерен размер на така заплатения адвокатски хонорар.
С оглед материалния интерес по делото, съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. – арг.
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Договорът между ответния Държавен Културен Институт
„Софийска Опера и Балет“ и адвокатско дружество „Вълчев и Вичева“ е сключен на
16.07.2025 г. Към този момент, минималната работна заплата в страната, съгласно
Постановление на МС е в размер на 1077 лева.
Съгласно пар.2а от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху
възнагражденията и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата,
при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при
осъществена услуга по Наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд,
поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС – в
този смисъл вж. и Определение № 266/18.04.2019 г. ч.т.д. № 1913/2018 г. по описа на 2-ро т.о.
на ВКС.
В случая ответникът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на общо
1200 лева с ДДС, а съдът като съобрази изложените принципни постановки, намери, че
същият е дължим и следва да се разпредели като деликтна отговорност за разноски в тежест
на ищеца.
Действително, по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. се
прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не
обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък
от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда задължително, ретроактивно
действие за всеки национален съд, упражняващ или контролиращ правомощията по чл. 78,
ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила. В процесния случай обаче съдът не
намира причина да занижава така уговорения и платен адвокатски хонорар, при следните
съображения.
За да бъде намален размера на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице следните предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в
18
съпоставка с правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от
другата страна. По мнение на настоящия съдебен състав тези предпоставки не са изпълнени.
Производството по делото разкрива определени специфики във връзка с естеството и вида
на упражняваната от ищцата дейност при ответника, респективно основанията, поради които
на същата е наложено процесното оспорвано от нея дисциплинарно наказание, което е
породило необходимост от изследване на допълнителни нормативни актове и
поднормативни източници от страна на процесуалните представители на ответника.
Отделно, по делото са събрани множество устни доказателства, като при разпитът и на
седемте, разпитани по делото, свидетели, процесуалните представители на ответника са
вземали дейно участие, задавали са адекватни и точни въпроси, сиреч били са процесуално
активни. Отделно, по делото са приложени множество писмени доказателства, като голямата
част от същите са ангажирани именно от ответната страна, което също показва усилията на
представителите на ответника да докажат своята теза и да окажат максимално процесуално
съдействие на своя доверител.
При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Красно село“, бл. 196, ет. 9, ап. 33, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 37 , бл. 24,
вх. В, ет. 4, ап. 49, срещу Държавен Културен Институт „Софийска Опера и Балет“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 30, с код по
БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 30, иск с
правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № РД-12-
92/02.05.2025 г. на Директора на Софийска Опера и Балет, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Л. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 196,
ет. 9, ап. 33, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хемус“ № 37 , бл. 24, вх. В, ет. 4, ап. 49, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Държавен Културен Институт „Софийска Опера и
Балет“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 30, с
код по БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 30,
сумата в размер на 1 200 лева, представляваща сторени пред СРС разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19