Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр. Хасково, 16.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 1093/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „АСТА 103“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„С. п.“ №.., вх…, ет.. ап…,
представлявана от управителя Д. А.Х., подадена чрез пълномощника му адвокат Б.Д.З.,
против Ревизионен акт №Р-16002620001786-091-001/08.09.2020г., издаден от
органите по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на дружеството
допълнително е начислен ДДС в размер на 8149.29 и прилежащи лихви в размер на
538.80 лева, потвърден с Решение №554/02.11.2020г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че Ревизионният
акт е незаконосъобразен. Излагат се съображения, че носител на задължението за
данък по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС било лице, което е регистрирано
по инициатива на органа по приходите. Тъй като регистрацията на „АСТА 103“ ЕООД
по ЗДДС била извършена по инициатива на самото дружество, то същото не било
субект на задължението по чл.102, ал.4 от ЗДДС. Моли се за отмяна на оспореният
акт, както и за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание в пледоарията по
същество от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател се излагат
допълнителни съображения за отмяна на акта. Прави се възражение за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В представено по делото становище се
възразява по кредитиране от страна на съда на подадените, след приключване на
делото писмени бележки от процесуалният представител на ответника.
Ответникът, директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез
пълномощника си, в писмена молба излага становището, че жалбата срещу
Ревизионния акт, потвърден с Решение №544/20.10.2020 г., е необоснована и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №Р-16002620001786-020-001/27.03.2020г., издадена от Т.В.П. – на длъжност
началник сектор в ТД Пловдив на НАП, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е
възложено извършването на ревизия
на „АСТА 103“ ЕООД, ЕИК …., с адрес по чл.8 от ДОПК гр.Х., ул.„С. п.“ №.., вх…,
ет…, ап…, с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от 30.12.2019
г. до 23.01.2020г. Видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен
път в ИС „Контрол“, ЗВР е връчена електронно на „АСТА 103“ ЕООД на 30.03.2020
г.
В последствие на 25.06.2020г.
посочената по-горе заповед е изменена със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002620001789-020-002/25.06.2020г., с която е
определен срок за завършване на ревизията 31.07.2020г. Същата е връчена на
дружеството жалбоподател на 26.06.2020г., видно от приложеното по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Във връзка с Искане №Р-16002620001786-040-001/30.03.2020
г. до ТД на НАП – Пловдив от „ АСТА 103“ са представени следните документи: фактури
за продажби, оборотни ведомости за периодите 30.12.2019г.- 31.12.2019г. и
01.01.2020г. – 23.01.2020г., журнал на счетоводни сметки 401, 411, 501, 493 и
496 за периодите 30.12.2019г.-31.12.2019г. и 01.01.2020г.-23.01.2020г., журнал
на счетоводни сметки 201 и 203 за 2019г., журнал на счетоводна сметка 706 за
периода 30.12.2019г.- 31.12.2019г., аналитична ведомост на счетоводна сметка
602 и журнал на счетоводна сметка 606, заварени копия на нотариални актове,
договор за паричен заем. На основание чл.56, ал.1 от ДОПК, в писмото се
посочва, че: извършваната стопанска дейност на дружеството през проверявания
период е покупко-продажба на собствени недвижими имоти; дружеството нямало
обект и не разполагало с фискално устройство; дейността му била финансирана със
средства на собственика; дружеството имало сключен договор за заем със
собственика за нуждите на дейността му.
От определения със ЗВР екип В.К. –
Главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и А. Д. – Главен
инспектор по приходите е съставен Ревизионен доклад №Р-16002620001786-092-001/14.08.2020г.
Със същия е констатирано, че „АСТА 103“ ЕООД, гр.Х., с едноличен собственик на
капитала Д. А. Х., е с извършвана дейност през ревизирания период общо
строителство на сгради и строителни съоражения. Направен е анализ на
финансовото и имуществено състояние на задълженото лице. Описани са извършените
от органите по проходите процесуални действия. Посочен е прилаганият от
дружеството счетоводен стандарт, възприетата счетоводна политика, анализирано е
счетоводството на ревизираното лице.
Възприето е, че през ревизираните
периоди дружеството е изпълнител на облагаеми доставки на територията на
страната, подлежащи на облагане със ставка на ДДС 20%. От „АСТА 103“ ЕООД е
подадено Заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС с
вх.№263912000046862/13.01.2020 г. Издаден е Акт за регистрация по ЗДДС
№260422000220183 от 24.01.2020г., връчен на 24.01.2020 г., който не е обжалван.
Отбелязано е, че с ИПДПОЗЛ
№Р-16002620001786-040-001 от 30.03.2020 г. са изискани всички първични и
вторични документи за ревизирания период, както и писмени обяснения във връзка
с извършваната дейност през периода, а така също и представяне на информация
относно източниците на финансиране на дружеството. Изложена е констатация, че
дружеството е реализирало облагаем оборот за периода 01.11.2019г. до
31.12.2019г. в размер на 68 454.05 лева, отчетен по банков път. На
основание Нотариален акт № 112. том 3, рег. № 8229, дело № 379 от 30.12.2019г.
за покупко-продажба на недвижим имот с продавач „АСТА 103“ и купувач „ АРЕЕС“
ЕООД са извършени авансови плащания, за които ревизираното дружество е издало
следните фактури: №**********/12.10.2018г. на 12.10.2018г. – 9779.15 лева; №**********/20.11.2019г.
на 20.11.2019г. – 9779.15 лева; №**********/02.12.2019г. на 02.12.2019г. – 9779.15
лева и №**********/31.12.2019г. окончателно плащане на 30.12.2019г. -
48 895.75 лева. В случая към 30.12.2019 г. задълженото лице достигало и
надвишавало облагаемия оборот от 50 000 лева. Цитирана е разпоредбата на
чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС, като е посочено, че лицето в случая е
било длъжно да подаде заявление за регистрация до 06.01.2020 г. включително, но
това е извършено от дружеството на 13.01.2020г., т.е. със закъснение.
В Ревизионния доклад се цитират
разпоредбите на чл.102, ал.1-5 от ЗДДС, като се прави извод, че съгласно
чл.102, ал.4 от ЗДДС, лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на
която е надвишен оборотът (30.12.2019 г.), до датата, на която е регистрирано
по ЗДДС от органа по приходите (24.01.2020 г.). При това положение органите по
приходите са обложили с косвен данък извършеното на 30.12.2019г. окончателно
плащане от 48 895.75 лева , за което е издадена фактура №4/31.12.2019г., с
което „АСТА 103“ ЕООД надвишава прага за задължителна регистрация по ЗДДС.
В РД се сочи още, че приложимите
разпоредби в случая са чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС и чл.102, ал.4 от ЗДДС,
като последната урежда дължимост на данъка при закъсняла регистрация по закона.
Сочи се също така, че с подаването на заявление за регистрация на основание
чл.96, ал.1 от ЗДДС на 13.01.2020 г., дружеството не е спазило императивно
предвидения срок по чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС. Разпоредбата била в сила от
01.01.2018 г. и създавала задължение за регистрация при съкратени срокове, като
нормата се явявала специална спрямо общия случай на задължителна регистрация по
ЗДДС, съгласно първото изречение на чл.96, ал.1 от ЗДДС, и цели защита на
фискалните интереси на държавата.
Посочено е, че за данъчен период от
30.12.2019 г. – 31.12.2019 г. не е подадена справка – декларация (СД), тъй като „АСТА 103“ ЕООД не е било
регистрирано по ЗДДС.
Констатирано е, че за данъчен период
месец декември 2019г., на основание чл.86 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.4 от ЗДДС, следващият се за начисляване ДДС е в размер на 8149.29 лева. На основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за установения от ревизията данък
за внасяне в размер на 8149,29 лева, е определено задължение за лихва към
14.08.2020г. в размер на 477.68 лева.
Съгласно Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л.61) Ревизионният доклад е връчен
електронно на задълженото лице „АСТА 103“ ЕООД на 18.08.2020 г.
От Т. В. П., на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията, и В. К. К., на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е
издаден Ревизионен акт №Р-16002620001786-091-001/08.09.2020 г., с който се
потвърждават констатациите, направени в Ревизионния доклад и определеното при
ревизията задължение.
Определеното задължение е както
следва: за данъчния период от 30.12.2019 г. до 23.01.2020 г. данък върху добавената
стойност в размер на 8149,29 лева, дължим на основание чл.102, ал.4 от ЗДДС, установен
е и размерът на лихвата за просрочие към 08.09.2020 г., а именно 538.20 лева
Ревизионният акт е подписан с валидни
електронни подписи на издателите, което е удостоверено по делото (видно от
диска на л.150).
Видно от Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л.51), Ревизионният акт е връчен на
задължено лице „АСТА 103“ ЕООД на 10.09.2020 г.
Против Ревизионният акт от „АСТА 103“
ЕООД на основание чл.152 от ДОПК е подадена жалба вх.№ 70-00-9339/21.09.2020г. пред
директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив.
По така подадената жалба директорът
на дирекция „ОДОР“ – Пловдив се е произнесъл с Решение № 544/02.11.2020г., с
което на основание чл.155, ал.2 от ДОПК е потвърдил Ревизионен акт
№Р-16002620001786-091-001 от 08.09.2020 г. в обжалваната част за допълнително
начислен ДДС в размер на 8149.29 лв. и прилежащи лихви в размер на 538.80 лв.
като законосъобразен.
В Решението е прието, че в случая за
„АСТА 103“ ЕООД е изпълнена хипотезата на чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС, тъй
като сумата на данъчната основа на извършените от дружеството доставки,
документирана с издадената от него през месец ноември 2019г. и месец декември
2019г. фактури, надвишава прага от 50 000 лева. Извършените от купувача „АРЕЕС“
ЕООД авансови плащания формират облагаем оборот по смисъла на ал.4 от чл.96 на ЗДДС, предвид факта, че касаят бъдеща облагаема доставка – „покупко-продажба на
недвижим имот“. Прието е, че с оглед текста на чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС,
дружеството е било длъжно и е трябвало да подаде в НАП заявление за регистрация
по ЗДДС в срок до 06.01.2019г. вкл., тъй като облагаемият оборот е бил
достигнат на 30.12.2019 г. за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия и да бъде регистрирано до 20.01.2020г.. Към дата
30.12.2019г. следвало да бъде прибавен седемдневен срок за подаване на
заявлението. Това не било сторено от „АСТА 103“ ЕООД, тъй като заявлението за
регистрация по ЗДДС било депозирано в НАП на 13.01.2020 г. Решаващият орган е
посочил още, че в конкретния случай, прилагайки изречение второ на ал.4 от
чл.102 от материалния закон, ревизиращият екип обосновано е приел, че за окончателното
плащане от 48 895.75 лева от „АСТА 103“ ЕООД се дължи косвен данък, който
е определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, изчислен по формулата, визирана в
чл.53, ал.2 от ППЗДДС, и възлиза на сумата от 8149.29 лева.
Решението е изпратено до „АСТА 103“
ЕООД по електронен път (л.34) и връчено на 03.11.2020г. чрез активиране на
електронна препратка от електронен адрес hristov_daniel@abv.bg.
Жалбата срещу Ревизионния акт е
подадена до Административен съд – Хасково на 13.11.2020 г., чрез
административния орган, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№96-00-276/13.11.2020
г.
По делото допълнително е прието като
доказателство представеният от страна на жалбоподателя Акт за регистрация по
ЗДДС № 260422000220183/24.01.2020г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002620001786-091-001/08.09.2020г., потвърден с Решение №544/02.11.2020г. на
директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл.
168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, достига до
следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в
законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите,
видно от приложената по делото (л.13 и сл.) Заповед №РД-09-1/03.01.2017 г.,
издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК
от директора на ТД на НАП – Пловдив, с която на органа, издал Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002620001786-020-001/27.03.2020г. ( Т. В. П., на
длъжност Началник на сектор), са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен доклад №Р-16002620001786-092-001
е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 14.08.2020г. в
предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в ЗИЗВР срок
на завършване на ревизията – 31.07.2020г. Ревизионният доклад има предписаното
в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4
и ал.5 от ДОПК, докладът е връчен на ревизираното лице на 18.08.2020 г. и на
същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден
от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, на 08.09.2020г.,
т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение,
съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в
писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал
Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред директора на дирекция
„ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока
по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от
получаването на жалба с вх.№ 70-00-9339/21.09.2020г.) се е произнесъл с Решение
№544/02.11.2020 г., с което е потвърдил Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е постановен от надлежно овластен с правомощията
за това материално компетентен административен орган, при спазване установената
процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона
форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати
нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и
не са налице основания за нищожност на същия.
С Ревизионния акт са определени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на данъчния
субект „АСТА 103“ ЕООД.
В резултат на изложените в РД
констатации е установено, че за данъчния период от 30.12.2019 г. до 23.01.2019
г. лицето дължи данък върху добавената стойност в размер на 8149.29 лева с
прилежащи лихви 538.80 лева, на основание чл.102, ал.4 от ЗДДС, определен по
реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС и изчислен по формулата по чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Основание за горното е констатацията на ревизиращият екип, че извършвайки
продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 112, том3, рег. №8229, дело №379
от 30.12.2019г. за сумата от 78 233.20 лева / в което е включено и
последното плащане по фактура от 30.12.2019г. в размер на 48 895.75 лева/,
дружеството е достигнало облагаем оборот надвишаващ законоустановения праг от
50 000 лев, задължаващ го да подаде заявление за регистрация по чл.96,
ал.1 от ЗДДС. Такова заявление от дружеството е подадено на 13.01.2020г. – 7
дни след изтичане на установения в чл.96, ал.1 от ЗДДС седемдневен срок,
изчислен от 30.12.2019г. – датата на издаване на фактурата по реализираната
сделка.
Жалбоподателят „АСТА 103“ ЕООД
оспорва възприетото в Ревизионния акт и от решаващия орган становище, че
дружеството се явява субект на задължението за данък, като твърди, че носител
на същото по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС следва да е само лице,
регистрирано по инициатива на органа по приходите, а в случая регистрацията на
„АСТА 103“ ЕООД била извършена по инициатива на самото дружество. Това
възражение настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1
от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на
страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.
От съдържанието на цитираната
разпоредба следва, че законодателят
е регламентирал два различни фактически състава, с осъществяването на всеки от
които за лицата възниква задължение за регистрация по ЗДДС, като предимство има
специалният ред по изречение второ на разпоредбата. Предвиденото в него
нормативно разрешение цели своевременното регистриране по ЗДДС на данъчните
субекти, които в относително кратък времеви период – до два месеца, извършат
облагаеми доставки на значително висока стойност, реализирайки облагаем оборот
от 50 000 лева или повече. Целта на законодателя се извлича и от предвидените
различни моменти, от които започва да тече срокът за подаване на заявление за
регистрация – по чл.96, ал.1, изр.първо от ЗДДС – от изтичането на данъчния
период, през който е достигнат оборотът, а по чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС –
от датата, на която е достигнат оборотът.
Констатираният с РД и установен с РА
облагаем оборот е достигнат чрез извършената от „АСТА 103“ ЕООД продажба на
недвижим имот, видно от Нотариален акт за покупко-продажба (л.84 и сл.) №112 от
30.12.2019 г., като общата сума на този имоти е в размер на 78 233.20
лева. За продажбата на недвижимия имот от купувача, „АРЕЕС“ ЕООД са извършени
авансови плащания, за които „АСТА 103“ ЕООД е издало следните фактури №
**********/12.10.2018г. на 12.10.2018г. – 9779.15 лева; №
**********/20.11.2019г. на 20.11.2019г. – 9779.15 лева; №
**********/02.12.2019г. на 02.12.2019г. – 9779.15 лева и №
**********/31.12.2019г. окончателно плащане на 30.12.2019г.- 48 895.75
лева, като същите са постъпили по банкова сметка *** „АСТА 103“ ЕООД. Следователно
дружеството – жалбоподател е достигнало оборот в размер над 50 000 лева в
хипотезата на чл.96, ал.1, изр.второ от ЗДДС и е било длъжно да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е
достигнат този оборот – 30.12.2019 г.
От представените по делото
доказателства, сред които е и Акт за регистрация по ЗДДС №260422000220183/24.01.2020г.
(л.31-32), се установява, че в случая дружеството „АСТА 103“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС след датата 30.12.2019 г., на която с една доставка е достигнало
облагаем оборот от 68 454.05 лева. Няма спор, че този Акт за регистрация е
издаден на 24.01.2020 г. въз основа на подадено от „АСТА 103“ ЕООД Заявление за
регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС с вх.№263912000046862/13.01.2020 г., както и
не се твърди това заявление да е подадено от дружеството – жалбоподател на
по-ранна дата от 13.01.2020 г. Т.е. безспорно се установява, че към датата 30.12.2019
г., когато е бил достигнат и надхвърлен оборотът от 50 000 лева (за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия) дружеството не е било регистрирано по
ЗДДС, както и че същото не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в
предвидения в закона 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, а
именно до 06.01.2020г.
Приложената от органите по проходите
разпоредба на чл.102, ал.4 от ЗДДС предвижда, че „за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите по чл.96, ал.1, изречение второ, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето
дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50
000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали
основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля
облагаемият оборот, се дължи данък“.
Действително чл.102 от ЗДДС е
озаглавен „Регистрация по инициатива на органа по приходите“ и в първите алинеи
на разпоредбата е регламентирано производството по служебна регистрация от
органа по приходите, когато лицето не е изпълнило задължението си за подаване
на заявление за регистрация.
Хипотезата на чл.102, ал.4 от ЗДДС
обаче е специална, и смисълът ѝ е свързан с въведеното в чл.96, ал.1,
изречение второ от ЗДДС задължение на лицата да се регистрират по ЗДДС в 7-дневен
срок от достигане на облагаем оборот за два последователни месеца. В тази
хипотеза изрично е предвидено, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с
които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, в случаите
по чл.96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление
за регистрация в срок. От съдържанието на разпоредбата не може да се направи
твърденият от жалбоподателя извод, че под регистриране от органа по приходите в
случая следва да се разбира единствено „служебно“, или „по инициатива на органа
по приходите“ такова.
С Решение №8 от 30.06.2020 г. по
конституционно дело №14/2019 г., Конституционният съд на Р.България отхвърля
искането за установяване на противоконституционност на чл.102, ал.4 от ЗДДС
(обн., ДВ, бр.63 от 4.08.2006 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр.52 от 9 юни 2020
г.). В това решение са изложени мотиви, че уреденият в чл.102, ал.4 от ЗДДС
различен режим за лицата, достигнали облагаем оборот 50 000 лв. или повече за
период не по-дълъг от два последователни месеца и неподали заявление за
регистрация, е обусловен от спецификата и интензитета на осъществяваната от тях
икономическата дейност. Посочено е, че чрез процесната норма се осигурява
събиране в държавния бюджет на данък, който неправомерно не е начислен и не е
събран, като с нея се установява неговата дължимост и от лица, нерегистрирани
по закона по причина, за която отговарят. Целта на законодателя е да предотврати
случаите на избягване на данъчно облагане, когато при реализиране на високи
обороти в рамките на кратък период от време и неподаване на заявление по ЗДДС в
срок, данъчните субекти не начисляват данък върху добавената стойност за част
от доставките, за които, при спазване на законодателните изисквания, би
следвало да начислят такъв в качеството си на регистрирани лица.
Тази законодателна цел следва да бъде
съобразена във връзка с основното възражение на жалбоподателя – че доколкото
регистрацията на „АСТА 103“ ЕООД по ЗДДС била извършена по инициатива на самото
дружество, то последното не било субект на задължението по чл.102, ал.4 от ЗДДС. Във връзка с това следва да се има предвид, че когато се касае за случай
на първоначална регистрация по ЗДДС в хипотезата, когато регистрацията се
извършва по инициатива на органа по приходите, същата действително е занапред,
но за периода от датата, на която е надвишен оборотът, до датата на
регистрация, законодателят използва правна фикция, като приравнява нерегистрираното
данъчнозадължено лице през този период на регистрирано такова. По силата на
тази фикция задължението за данък възниква както за лице, което като е длъжно,
въобще не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, така и за такова, което е
подало заявление за регистрация, но след определения срок. Закъснелият с
регистрацията правен субект не може да черпи по-благоприятни последици от
своето неправомерно поведение, само защото регистрацията му е била извършена
въз основа на негово заявление, а не „служебно“. Съответно не може да бъде
споделена тезата, развита от пълномощника на оспорващото дружество, че носител
на задължението за данък по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС, може да бъде
само лице, регистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Независимо,
че регистрацията на „АСТА 103“ ЕООД е извършена въз основа на подаденото от
самото дружество заявление, то след като заявлението за регистрация не е било
подадено в срок от задълженото за това лице, то същото дължи данък за
облагаемите доставки в хипотезата по чл.102, ал.4 от ЗДДС.
Неоснователни са и изложените по
делото доводи от пълномощника на жалбоподателя, позовавайки се на разяснение
№М-24-36-22822.10.2018г. на заместник изпълнителния директор на НАП в частта
сочещо, че нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС „има до голяма степен санкционен
характер“ и произтичащата от това необходимост същата да бъде прилагана
съобразно цялостното поведение на задълженото лице.
В мотивите на цитираното по-горе
решение на Конституционния съд е обсъдено и аргументирано отхвърлено
твърдението, че дължимостта на данъка за облагаемите доставки, с които се
надхвърля прагът за регистрация, представлява повторна санкция. Там е посочено,
че задължението за заплащане на дължимия по облагаема доставка ДДС възниква в
резултат от осъществило се данъчно правоотношение, при което лицето е
достигнало определен оборот. То произтича от настъпването на данъчното събитие
и изискуемостта на данъка, докато административнонаказателната отговорност се
реализира при извършване на административно нарушение по реда на глава двадесет
и шеста от ЗДДС и Закона за административните нарушения и наказания. Възприето
е, че „в случая не се касае за наказание или санкция, а за възстановяване на
причинените вреди от неправомерно поведение на задълженото лице“.
Тези съображения се споделят от
настоящия съдебен състав и въз основа на тях може да се направи извода, че с
оглед характера и законодателната цел на разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС,
без значение за прилагането ѝ се явяват обстоятелствата дали след срока
въобще е подавано заявление за регистрация, както и продължителността на
просрочието. Ирелевантно е и обстоятелството, че лицето не било извършвало други
облагаеми доставки след тази, с която надхвърля облагаемия оборот.
Предвид изложеното, при определяне на
дължимия данък правилно от страна на органите по приходите е приложена
разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС. Относимите в случая разпоредби са
тълкувани от приходната администрация в съответствие със закона. С оглед
предвидено в чл.102, ал.4 от ЗДДС и вида на извършената от данъчния субект
облагаема доставка – продажба на недвижим имот, правилно органите по приходите
са приели, че „АСТА 103“ ЕООД е достигнало облагаемия оборот на 30.12.2019г.
Регистрацията на субекта по ЗДДС е извършена с получаването от него на Акт за
регистрация по ЗДДС №260422000220183/24.01.2020г. по заявление, подадено на 13.01.2020г.,
като за периода от 30.12.2019г. до датата на получаване на акта за регистрация
дружеството има реализиран оборот в размер на 68 454.05 лева, формиран от
облагаема по ЗДДС доставка. Поради това и органите по приходите са обложили с
косвен данък извършеното на 30.12.2019г. окончателно плащане от 48 895.75
лева. В тази връзка правилно е установен и размерът на дължимия ДДС, съобразно
разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, изчислен по формулата по чл.53, ал.2 от
ППЗДДС. Като за несвоевременното разчитане с бюджета на установеното за месец
декември 2019г. данъчно задължение от 8 149.29 лева, на основание чл.175,
ал.1 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени прилежащи лихви, възлизащи в
размер на 538.80 лева, изчислени за периода от 15.01.2020г. до 08.09.2020г.-
датата, на която е издаден обжалвания ревизионен акт.
Съдът намира, че обжалваният
Ревизионен акт, потвърден изцяло с Решение №544/02.11.2020 г. на директора на дирекция
„ОДОП” – Пловдив, е законосъобразен акт, който не страда от визираните в
жалбата пороци, и оспорването му следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съобразно изхода на спора,
основателно е своевременно направеното от страна на ответника искане в молба от
19.01.2021г./ лист 168 / за присъждане на разноски за осъщественото процесуално
представителство. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1,
т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 764.40 лева. В тази връзка,
съдът намира за неоснователно направеното от страна на пълномощника на
жалбоподателя възражение за липса на основания в разглеждания случай за
присъждане в полза на ответника на юрисконсултско възнаграждение. С подаване на
молба по хода на делото и писмена защита юрисконсултът надлежно е упражнил
делегираната му представителна власт, респективно е осъществил процесуално
представителство по делото, достатъчно за прилагане хипотезата на чл.161, ал.1,
изр.трето от ДОПК, независимо от неявяването на пълномощника на ответника в
публично съдебно заседание и качеството на осъществената от същия процесуална
дейност.
Водим от изложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АСТА 103“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„С. п.“ №.., вх…, ет…, ап…,
представлявана от управителя Д. А. Х., против Ревизионен акт
№Р-16002620001786-091-001/08.09.2020г., с който на дружеството допълнително е
начислен ДДС в размер на 8149.29 и прилежащи лихви в размер на 538.80 лева,
потвърден с Решение №554/02.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите.
ОСЪЖДА „АСТА 103“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Х., ул.„С. п.“ №.., вх…, ет…, ап…, представлявана от
управителя Д. А. Х., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 764.40 лева (седемстотин шестдесет и
четири лева и 40 стотинки).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: