Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Своге, 21.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, втори състав, в публично заседание на  двадесет и първи май, двехиляди  и деветнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 363 по описа за 2018 година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от  „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД  със седалище и адрес на управление: град София, район”Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15 против  С.К.И. ЕГН ********** ***.

С исковата си молба ищцовата страна е  предявила срещу ответницата иск с правно основание чл.422 от ГПК-за признаване за установено съществуването на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, а именно: 1.сумата от   1 000(хиляда) лева, съставляваща дължима главница по Договор за  потребителски кредит № ********* от 26.06.2014г., сключен между „Провидент Файненшъл България”ООД и И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението; 2. сумата от    361,73(триста шестдесет и един лева и седемдесет и три стотинки)лева, съставляваща договорна(възнаградителна)лихва, дължима за периода от   04.07.2014г.до 22.08.2015г.; 3.294,72 (двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки)лева-лихва за забава, за периода от 04.07.2014г.до 30.05.2017г.; 4.731,30 (седемстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки)лева-такси за периода от 04.07.2014г.до 22.08.2015г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В молбата се твърди, че на 26.06.2014г.между С.К.И. и „Провидент Файненшъл България”ООД бил сключен Договор за   потребителски кредит № *********, вземането по който било прехвърлено на 21.03.2016г.на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД,  но било налице неизпълнение от страна на  И., а крайният срок за изпълнение на договора е с дата 22.08.2015г.

 „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД  в качеството си на кредитор сезирал РС – Своге със заявелние по чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 342/2017г., но ответника направил писмено възражение за плащане на посочените в издадената заповед суми.

Ищецът е направил искане за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д.№  342/2017г.по описа на РС –Своге.

На ответника е предоставен срок за отговор, съгласно чл.131 от ГПК, но  такъв не е постъпил в РС – Своге.

В о.с.з.ищцовата страна не изпраща представител, изразява писмено становище, че поддържа исковите претенции.

В о.с.з.ответницата, чрез назначения особен представител изразява становище за неоснователност на исковите претенции, както и за погасяване на паричните задължения по давност.

Съгласно чл.422, ал.1 искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.

Видно от представеното по настоящото дело, ч.гр.д.№ 342/2017г.по описа на СвРС ищецът е подал заявление за събиране на вземането си по реда на чл.410 ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Видно от представените по делото доказателства е, че на 26.06.2014г.между С.К.И. и „Провидент Файненшъл България”ООД бил сключен Договор за   потребителски кредит № *********.С договора е установен и посочен като пълен размер на задължението на длъжника към кредитора, размерът  2093,03/две хиляди деветдесет и три лева и три стотинки/ лева.Твърди се, че ответницата преустановила плащането по кредита.

От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:С.К.И. се е съгласила да ползва услугата”Домашно посещение”,        с което е приела да заплати такса в размер на 498,00 леваСъгласно чл.27 от Договора, приемайки тази услуга и подписвайки договора за кредит, И. е потвърдила получаването на кредита в пълен размер.С оглед извършената в деловодството на ищцовата страна проверка, вещото лице установява, че размерът на остатъчното задължение по Договор за потребителски кредит№ *********/26.06.2014г.е с паричен еквивалент 2 387,75 лева.Размерът на остатъчното задължение, посочен по пера е:главница – 1000,00 лева; договорна лихва – 361,73 лева, такса оц-ка досие-50,00 лева; такса за админ.кр.-т-183,30 лева; такса за услуга”Домашно посещение”-498,00 лева, лихва за забава – 295,36 или всичко-2 388,39 лева.

По делото е приложено ч.гр. д. №  342/2017 г. на СвРС, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца.

 При така установените фактически обстоятелства съдът намира за установено от правна страна, че между С.К.И. и „Провидент Файненшъл България”ООД е  наличен договор за кредит, вземането по който било прехвърлено чрез цесия в полза на ищеца и  по силата на който, на ответницата е предоставена  сума  от 2 387,75 лева. Между страните е уговорено задължение за връщане на сумата, заедно с лихви и И. не е заплатила сумата.

Не е основателно възражението за давност относно главната претенция. При договора за кредит /заем/ е налице общо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични./виж решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на I ТО и др./. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Крайният падеж на договора е 22.08.2015г., поради което до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –21.06.2017 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл. Не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ответницата дължимите вноски за главница да са заплатени. Ето защо искът за главница е основателен в пълния си размер. Като законна последица върху претенцията за лихва ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -  21.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на изложеното съдът намира за безспорно установено, че ответницата дължи на ищеца претендираните суми.

 

По отношение на разноските, направени в производството по ч.гр.д.№  342/2017г.в размер на 75,00/седемдесет и пет /лева.

С исковата молба е направена претенция и за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, за образуване на частното гражданско дело.Искът по чл.422 от ГПК разрешава със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането на кредитора срещу длъжника, за което е издадена заповед в производството по чл.410 от ГПК.Разноските в заповедното производство не са част от предмета на спора за установяване на вземането, но тяхната дължимост е в зависимост от успешното провеждане на установителния иск.В случая установителния иск се явява успешно проведен, установителен иск е предявен изрично и за направените в конкретното заповедно производство разноски и също следва да бъде уважен.

В полза на ищцовата страна, следва да се присъдят направените разноски, с оглед изхода на делото: в настоящото 175,00/сто седемдесет и пет/лева-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 150,00/сто и петдесет/лева, 250,00/двеста и петдесет/лева –депозит за вещо лице и 398,00/триста деветдесет и осем/лева-депозит за особен представител  и в заповедното –25,00/двадесет и пет/лева държавна такса  и 50,00/петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от гореизложеното, съдът

 Р  Е Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.И. ЕГН ********** ***, че същата дължи на  „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Хенрик Ибсен”№ 15: 1.сумата от   1 000(хиляда) лева, съставляваща дължима главница по Договор за  потребителски кредит № ********* от 26.06.2014г., сключен между „Провидент Файненшъл България”ООД и И., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението; 2. сумата от    361,73(триста шестдесет и един лева и седемдесет и три стотинки)лева, съставляваща договорна(възнаградителна)лихва, дължима за периода от   04.07.2014г.до 22.08.2015г.; 3.294,72 (двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки)лева-лихва за забава, за периода от 04.07.2014г.до 30.05.2017г.; 4.731,30 (седемстотин тридесет и един лева и тридесет стотинки)лева-такси за периода от 04.07.2014г.до 22.08.2015г., както и направените в заповедното производство разноски–25,00/двадесет и пет/лева държавна такса  и 50,00/петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.К.И. ЕГН ********** ***, да заплати на  „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД , със седалище и адрес на управление:град София, ул.”Хенрик Ибсен”№ 15, направените в производството по гр.д.№ 363/2018г. разноски: 175,00/сто седемдесет и пет/лева-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 150,00/сто и петдесет/лева, 250,00/двеста и петдесет/лева –депозит за вещо лице и 398,00/триста деветдесет и осем/лева-депозит за особен представител 

Препис от решението да бъде връчен на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          РАЙОНЕН СЪДИЯ :