№ 981
гр. П., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720103521 по описа за 2022 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.61 ал.2 от
ЗДСл и чл.86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства И. В. Б., ЕГН **********, от
гр.П., кв.Т., ** ** е поискал, да бъде осъдена Областна администрация П., гр. П., пл. Св. **
да и заплати сумата в размер на 1 586.20 лв. представляваща дължимото се обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, към момента на прекратяване на служебното
правоотношение - 14.09.2021г.. съгласно Заповед № ЧР-41/02.08.2021 г. на Областен
управител на Областна администрация П., ведно със законната лихва върху главницата в
размер на 119,85 лв. за периода от 14.09.2021 г. до датата на завеждане на иска, както и
лихвата за забава считано от датата на завеждане на исковата молба -16.06.2022г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител е оспорила иска по основание
и размер, като се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.
12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
Не се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата е работил по силата на служебно правоотношение в Областна
администрация гр. П., на длъжност Директор на дирекция АКРРДС. Със заповед № ЧР-
41/02.08.2021 г. на Областен управител на Областна администрация гр. П. е било
прекратено служебното правоотношение. В заповедта изрично е посочено, че следва да
бъде изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 22 работни
1
дни (от тях 10 за 2020 г. и 12 за 2021 г.). С решение № 2679 от 22.03.2022 г.. постановено по
административно дело № 12227/2021 г. по описа на ВАС, цитираната заповед с което е било
прекратено служебното правотношение е призната за незаконосъобразна. На 04.04.2022 г.
ищцата се явила да заема длъжността Директор на дирекция АКРРДС, като подала и
нарочно заявление с искание да бъде изплатено дължимото се обезщетение по чл. 61 от
ЗДСл.
Видно от заключението на вещото лице Я. П. А. по допусната съдебно счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението по чл, 61 от ЗДСл към 14.09.2021 г. - датата на
прекратяване на служебното правоотношение за 22 работни дни неизплатен платен годишен
отпуск на И. В. Б. е в размер на 1586,20 (хиляда петстотен осемдесет и шест леаз 20
стотинки/ лева. Законната лихва върху главницата 1 586.20 лева, считано от 14.09.2021 г, до
16,06,2022 г, е в размер на 119,85 (сто и деветнадесет лева 85 стотинки) лева.
С оглед на горното съдът намира иска по реда на чл.61, ал.2 от ЗДСл за основателен
и доказан по размер.
Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, безусловно се дължи към
датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При
евентуално завръщане на работа работникът или служителят, вече не може да се претендира
реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие с
правата им към един предходен момент, т. е. въпросът за отпадането на правото не стои. От
момента на връщане на служителя на работа за него възниква ново право на платен годишен
отпуск съобразно полагания труд и за в бъдеше уреден в ЗДСЛ. В практиката на ВКС, е
застъпено становището, че при отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване
работника на заеманата длъжност, какъвто е и настоящия случай не се възстановява и
правото му на платен годишен отпуск, нито се дължи връщане на полученото обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ - трудовото правоотношение е било прекратено и обезщетението е
следвало да бъде изплатено законно, в която на насока са Решение № 623 от 24.06.2002 г. на
ВКС по гр. д. № 933/2001 г., III г. о., Решение № 948 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3128/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 404 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 322/2009 г., IV г.
о., ГК, докладчик Светла Цачева.
Предвид изложеното така предявения иск за заплащане на сумата в размер на
1 586.20 лв. представляваща дължимото се обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 14.09.2021г.. като
основателни и доказани, следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
Следва да бъде отбелязано по повод доводите на ответната страна, че погасяване
правото за ползване на платен годишен отпуск след изтичане на определен срок не е в
причинна връзка с възникване правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск
при прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая изплащането на обезщетението не е уреден с определен срок, поради което
обезщетение за забавено плащане ще се дължи по правилата на чл.84 ЗЗД, а именно от
2
поканата до длъжника. Такава е била отправена до работодателя на 04.04.2022г., с изрична
молба за възстановяване на работа, от който и момент следва да се приеме, че се дължи и
лихва за забавено плащане, до датата на предявяване на иска. След изчисление с програмен
продукт АПИС, се установява, че размера на дължимата се законна лихва за периода от
04.04.2022 г. до датата на завеждане на иска 16.06.2022г., е в размер на 32.61 лева, до който
и размер иска се явява основателен, като за разликата до пълния предявен такъв от 119.85
лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На същото правно основание следва да бъде присъдена и лихва за забавено плащане
считано от датата на предяване на иска 16.06.2022г. до окончателното изплащане на
главницата.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати направените разноски
от ищцата изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в размер на 332.11
лева.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата се държавна такса
по делото в размер на 64.75 лева по двата обективно съединени иска и 150.00 лева изплатен
хонорар на вещо лице от бюджета на съда.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна администрация П., гр. П., пл. Св. ** да заплати на И. В. Б., с
ЕГН **********, от гр.П., кв.Т., ** ** сумата в размер на 1 586.20 лв. представляваща
дължимото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск, към момента на
прекратяване на служебното правоотношение - 14.09.2021г.. съгласно Заповед № ЧР-
41/02.08.2021 г. на Областен управител на Областна администрация П., ведно със законната
лихва върху главницата в размер на 32.61лв. за периода от 04.04.2022 г. до датата на
завеждане на иска 16.06.2022г., както и лихвата за забава считано от датата на завеждане на
исковата молба - 16.06.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените
разноски от ищцата изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в размер на
332.11 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 119,85 лв., законната лихва
върху главницата в размер за периода от 14.09.2021 г. до датата на завеждане на иска,
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна администрация П., гр. П., пл. Св. **, да заплати на Пернишки
районен съд сумата от 214.75 лева, държавни такси и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3