РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Златоград , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Гражданско дело №
20205420100227 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е.А. К., срещу „Р.Е.П.“
ЕООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между него и ответното дружеството е бил сключен Трудов
договор № 39/23.04.2012 г., изменен с допълнително споразумение № 401 от
12.10.2012 г. и допълнително споразумение № 34 от 25.02.2013 г., по силата
на който заемал длъжността „подземен миньор I степен“. На 12.02.2020 г.
около 08,00 часа, в участък „Г.“ ищецът сочи, че претърпял злополука,
призната за трудова с разпореждане от 21.02.2020 г. Излагат се твърдения, че
инцидентът се случил, в резултат на преобръщане на влакче, водещо до забоя
в рудника, в което се возел ищецът и още около 12 души. Ищецът твърди, че
непосредствено след злополуката, бил накаран да подпише празен лист, а
съдържанието било попълнено с невярна информация от друго лице, поради
което злополуката била приета за трудова, но при неправилни факти – поради
подхлъзване, вместо поради обръщане на влакчето. Сочи се, че в резултат на
преобръщането, ищецът паднал и получил нараняване, изразяващо се в
счупване на ребро, като незабавно след инцидента бил транспортиран в
болница в гр. З., където му била оказана спешна медицинска помощ. След
изписването му от болничното заведение, ищецът прекарал около 50 дни на
легло, през които изпитвал силни болки и страдания и почти не можел да се
изправя, а разчитал изцяло на своите близки дори за най-елементарни нужди
1
от битов и санитарен характер. Поради интензивните болки през този период,
се наложило ежедневно да приема обезболяващи медикаменти, а от
залежаването получавал световъртеж. При тези твърдения моли ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените, вследствие на трудовата
злополука, неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва, считано от 12.02.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че действително ищецът е претърпял трудова злополука на
12.02.2020 г., но при различни от сочените в исковата молба факти. Твърди
се, че при подход към пътническото влакче, което води към забоя, ищецът е
паднал на дясната си страна, при което е получил спукване (счупване) на
ребро. Именно тази фактическа обстановка била установена в следните
документи: декларация за трудова злополука от 17.02.2020 г., подадена от
осигурителя – „Р. Е. П.“ ЕООД; в Разпореждане № 5104-20-10 от 21.02.2020 г.
на длъжностно лице от ТП на НОИ-С.; Медицински протокол на ЛКК № 77
от 17.02.2020 г. към МБАЛ „Проф.д-р. А.Ш.“ – З.; Протокол за извършена
проверка № 1 от 13.02.2020 г. на комисия от длъжностни лица към ответното
дружество. С оглед на това, в отговора се излагат съображения, че
механизмът на настъпилото травматично увреждане, в резултат на процесната
трудова злополука е надлежно установен от компетентния административен
орган, а издаденият индивидуален административен акт е влязъл в сила,
предвид липса на данни за неговото съдебно оспорване. Излагат се
съображения, че предвид полученото травматично увреждане, периода на
лечение и периода на възстановяване, предявеният иск е прекомерно завишен
– многократно над обичайните размери, присъждани в подобни случаи.
Ответникът сочи, че всяко обезщетение надвишаващо сумата от 5 000 лв. би
било несправедливо и в противоречие с принципа по чл. 52 ЗЗД. В
допълнение се сочи, че при евентуално осъдително решение, приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, като се приспадне
размерът на изплатеното на ищеца, застрахователно обезщетение, съобразно
Полица № ****от 2019 г., сключена с „А.Б.“ АД. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен се осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ, за
присъждане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на
настъпила на 12.02.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.02.2020 г. до окончателното ѝ плащане.
За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
2
ищеца е да установи по делото пълно и главно: 1) наличие на трудово
правоотношение между него в качеството на работник/служител и ответника
(работодател); 2) трудова злополука, установена по надлежния ред,
претърпяна от ищеца в периода на трудовото правоотношение, която да е
причинила сочените травматични увреждания 3) неимуществени вреди в
претендирания размер, претърпени от пострадалия и 4) причинна връзка
между трудовата злополука и претърпените неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и от представения по делото Трудов
договор № 39/23.04.2012 г., изменен с допълнително споразумение № 401 от
12.10.2012 г. и допълнително споразумение № 34 от 25.02.2013 г., се
установява, че между „Г.-З.” АД, гр.З., преобразувано считано от 21.12.2018
год. в „Р.Е.П.” ЕООД и ищеца Е.А. К. е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което Е.А. К. е заемал длъжността „подземен
миньор I ст.”, както и, че по време на трудовото правоотношение, на
12.02.2020 г., ищецът е претърпял злополука по време на изпълнение на
трудовите се задължения.
Видно от молба представената по делото Заповед № 43/04.06.2020 г. на
управители на „Р.Е.П.” ЕООД, трудовото правоотношение е прекратено
считано от 04.06.2020 г., на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, вр. чл. 329, ал. 1 КТ –
поради съкращаване на щата.
Не се оспорва, а и от представеното Разпореждане № 5104-20-10 от
21.02.2020 г. на ТП на НОИ-С., представляващо официален документ, издаден
на осн. чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП С., се установява,
че на 12.02.2020 г. Е.А. К. е претърпял злополука, която е призната за трудова
по чл. 55, ал. 1 КСО.
В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през време и във
връзка с извършваната работа, като на 12.02.2020 г., след провеждане на
ежедневен инструктаж от началника на смяната, работниците се отправят
пеш към пътническо влакче, с което се придвижват към подземното им
работно място. Около 08,05 часа, преминавайки по заледен участък, Е.К. се
подхлъзва и пада. Вследствие на злополуката пострадалият миньор е с
временна неработоспособност, поради закрито счупване на ребро вдясно.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение
– от една страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение
(виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС). Съдът
намира, че разпореждането, с което злополуката е призната за трудова е
влязло в сила, доколкото липсват твърдения от страните за обжалването му
по реда на чл. 117 КСО.
3
Страните не спорят и относно факта, че именно трудовата злополука е
довела до настъпване на уврежданията на ищеца, което се установява и от
приетите, по делото заключение на СМЕ, т. е. налице е причинно-
следствената връзка между трудовата злополука и процесните увреждания на
Е.А. К.
От приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р Т.Д.се се установява,
че при ищеца е констатирано фисура - непълно счупване на 5 ребро вдясно,
без белодробно усложнения, която травма се намира в пряка причинно-
следствена връзка с процесната трудова злополука от 12.02.2020 г., съобразно
механизма, посочен в Разпореждане № 5104-20-10 от 21.02.2020 г. на ТП на
НОИ-С. Въз основа на медицинската документация, приложена по делото
вещото лице е констатирало, че няма данни за настъпили усложнения на
плеврите и на белите дробове, които да доведат до затруднено и
продължително зарастване на увреденото спукано ребро. Експертът сочи, че
травми от такъв характер и с такава морфология оздравяват за по-малко от 30
дни – обичайният им срок за оздравяване е около 15-20-25 дни. В съдебно
заседание, проведено на 20.04.2020 г., и във връзка със зададените му
въпроси, вещото лице допълва и уточнява, че болката е субективно усещане и
не може да се измери количествено, доколкото е индивидуална при всеки
човек. Сочи още, че счупено ребро заздравява за 15-20 дни (още повече, че в
случая е налице непълно счупване – спукване, т.е. без разместване), но е
възможно болката да продължи за по-дълъг период – 2 месеца и дори повече.
От събраните по делото гласни доказателствени средства, посредством
разпита на свидетелите Р. А.К. (брат на ищеца) и Б. Р. К. (съсед, без родствена
връзка), се установява, че ищецът е изпитвал интензивни болки вследствие на
травмата през първите две седмици, като се е налагало да получава помощ за
обслужване на битовите си нужди, тъй като придвижването му в било
затруднено. Впоследствие болките започнали постепенно да отшумяват, като
свидетелите са продължили да му помагат с пазаруване на храна и лекарства,
запалване на печката и др. Пълното възстановяване настъпило след около 2
месеца, но дори след като се върнал на работа продължил да има оплаквания
(така св. Р. К.).
От представените по делото 3 бр. болнични листове за временна
неработоспособност, а именно БЛ № ***от 17.02.2020 г., БЛ № **** от
13.03.2020 г. и БЛ № **** от 27.03.2020 г., се установява, че ищецът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност за периода 12.02.2020 г. –
11.04.2020 г., или общо 60 дни, от които 6 дни при стационарен (болничен)
режим на лечение и 54 дни амбулаторен (домашен) режим на лечение.
Между страните не е спорно (отделено като безспорно обстоятелство в
с.з. на 20.04.2021 г.), а и видно от депозирания отговор от „ЗАД А. Б.“ АД, в
полза на ищеца е заплатена сумата от 204,90 лв. по щета № **** за временна
загуба на трудоспособност за периода 12.02.2020 г. – 11.04.2020 г., настъпила
вследствие на трудова злополука.
4
Предвид горното съдът намира, че се установяват пълно и гласно всички
елементи от фактическия състав на предявения иск - налице са причинени
неимуществени вреди на пострадалото лице, настъпили в резултат на
злополука, призната за трудова, по законоустановения ред.
По размера на неимуществените вреди:
Размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в случая от трудова злополука настъпила при
изпълнение на трудови задължения, безспорно е свързан с критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, практиката на ВКС по
тази категория дела и указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на Върховния съд. Съобразно същите, настъпилата вреда се
съизмерява, съответно на установените по делото обстоятелства, относими
към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател, които
за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му зависи от
конкретните доказателства. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий
за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни
и психически увреждания, продължителността и интензитета на търпените
физически болки, страдания и неудобства, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие, възрастта на пострадалия към
датата на увреждането, ограниченията в социалното общуване и промяната в
обичайния начин на живот, с оглед невъзможността от пълното
възстановяване на здравето занапред. При определяне на обезщетението
следва да се съобрази и конкретната икономическа обстановка в страната към
датата на увреждането. Пострадалият не носи тежестта да доказва отделните
си негативни изживявания, доколкото са доказани увреждащите действия, т.
е. когато искът е установен в своето основание, съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе предвид заключението на
вещото лице съгласно чл. 162 ГПК.
При определяне справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът съобрази следните обстоятелства: вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания – фисура – непълно счупване на 5
ребро вдясно, без данни за за усложнения на плеврите и белите дробове; вида
и продължителността на проведеното лечение – стационарно и домашно
(амбулаторно) с прием на болкоуспокояващи; продължителността на
лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ общо за около 30
дни. Съдът съобрази и установения, посредством гласните доказателства,
интензитет на търпените болки и страдания – в първите около 15 дни след
злополуката - интензивни болки и страдания. На следващо място съдът
отчете, че за период от 60 дни ищецът е бил временно нетрудоспособен. За да
определи справедливия размер на обезщетението съдът взе предвид и
5
установените с гласни доказателства неудобства, които ищецът е търпял от
невъзможността да се обслужва сам за елементарните си битови нужди.
Съдът съобрази възрастта на ищеца, към датата на настъпване на инцидента -
51 години; обстоятелствата, при които е настъпила злополуката; фактът, че
стационарното лечение в болнично заведение е продължило 6 дни, като не се
е наложило извършване на оперативни интервенции; липсата на данни за
негативни трайни последици или усложнения при ищеца от процесното
увреждане, който се е възстановил напълно, както и социално-
икономическите условия в страната към 12.02.2020 г. Отчитайки всички тези
фактори настоящият съдебен състав намира, че сумата от 8 000 лева би
обезщетила ищецът за претърпените и доказани в процеса неимуществени
вреди. Това е размерът, който според настоящия съд, в най-пълна степен
отговаря на изискването за справедливост и съответства на установените в
случая конкретни обстоятелства, имащи отношение към преценката за
размера на дължимото обезщетение.
В отговор на съображенията на страните изложени в представените от
тях писмени защити и за пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Критериите, които съдът е длъжен да цени при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди имат различни проявления във
всеки конкретен случай, което не позволява механично съпоставяне на
размерите на присъдени от различни съдебни състави обезщетения за
неимуществени вреди при телесни увреждания. Още по-малко може да се
говори за количествен критерий – за едно ребро, ВКС е присъдил 1 500 лв.,
следователно за 2 ребра се следват 3 000 лв. (и обратно). Следва да се посочи
също, че цитираното и приложено от ответника Решение на ВКС от
30.09.2016 г. е интерпретирано некоректно в писмената му защита, доколкото
размерът на обезщетението е определен на сумата от 6 000 лв., а съответно
присъден – 1 500 лв., поради уважено възражение за съпричиняване на
вредосносния резултат от пострадалия в размер на 75%. В цитираното от
ищеца решение по гр.д. № 205/2019 г. на РС-З., решаващите изводи относно
справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД са направени след отчитане на
претърпените увреждания – техния характер и тежест, като в посочения
случай пострадалият е получил травми с несъпоставим характер и интензитет
спрямо настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване, а съгласно чл. 200, ал. 4 КТ
дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. В
случая се установява, че ищецът е получил застрахователно обезщетение,
заплатено от „ЗАД А. Б.“ АД по сключения застрахователен договор по
задължителна застраховка "Трудова злополука" с работодателя в размер на
6
204,90 лв., които следва да се приспаднат от дължимото от работодателя
обезщетение за вреди от трудовата злополука.
По съвкупно изложените по-горе съображения, съдът намира, че след
приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение, предявеният иск за
неимуществени вреди е основателен и доказан до сумата от 7 795,10 лв. и
следва да бъде уважен, а съответно за разлика над тази сума до пълния
предявен размер от 50 000 лв. подлежи на отхвърляне. Основателна е
претенцията на ищеца и за присъждане на законната лихва от момента на
увреждането. Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той дължи от момента на
настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при
неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически
факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и
при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ (виж
решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012 г. на IV г. о. на ВКС).
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква и за двете страни,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от предявения иск. Ищецът
претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на
сумата от 450 лв. – адвокатско възнаграждение изплатено изцяло и в брой,
видно от представените ДПЗС от 03.11.2020 Г. (л. 21 от делото) и ДПЗС от
21.02.2021 г. (л. 181 от делото), поради което и пропорционално на уважената
част от иска, следва да му бъде присъдена сумата от 70,16 лв. На основание
чл. 359 КТ, ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски за
производството, дължими в полза на бюджета на съда, поради което такива не
следва да му бъдат възлагани. Същият обаче следва да понесе отговорност за
разноските, направени от насрещната страна, каквито се претендират
съобразно представен от ответника списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата
от 2 030 лв. – адв. възнаграждение, изплатено изцяло и в брой видно от ДПЗС
от 02.02.2021 г. (л. 209 от делото). Пропорционално на отхвърлената част от
иска следва да бъде присъдена сумата от 1 713,52 лв. – адв. възнаграждение.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съда, държавна такса в
размер на 4% от уважената част от исковете, а именно – сумата от 311,80 лв.,
както и сумата от 54,57 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ, „Р. Е.П.“ ЕООД , ЕИК *, със
7
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С.С.“ № *, да заплати на Е.А. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, сумата от 7
795,10 лева (седем хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и десет
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на трудова злополука, настъпила на 12.02.2020 г. в с. Е. р., в 08,05
часа в участък „Ю.П.”, рудник „Е.р.”, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 12.02.2020 г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 7 795,10
лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Р.Е.П.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С. С.“ № 2, да заплати на Е.А. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, сумата в
размер на 70,16 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК , Е.А. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, да заплати на „Р. Е. П.“ ЕООД , ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. З.д, ул. „С. С.“ № 2 сумата от 1
713,52 лв. – адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „Р. Е.П.“ ЕООД , ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. З., ул. „С. С.“ № *, да заплати в полза на
бюджета, по сметка на РС-З. сумата от 311,80 лв. – държавна такса, както и
сумата от 54,57 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Смолян в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________В.Д.____________
8