Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр. Варна, …………………….. г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 198/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.А.Д. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М.Г. - ВАК, уточнена с молба от 29.01.2020 г. (л. 15 от делото), срещу Решение № 371/23.12.2019 г. на зам.-директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Д. срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190003-105-3094031/02.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
С жалбата се настоява, че обжалваният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Сочи се, че оспорващият с жалбата си срещу разпореждането за присъединяване е направил оплакване, че фишът (въз основа на което изпълнително основание е присъединена Община Варна по изпълнителното дело) не е влязъл в сила, поради това, че срещу него е подадено възражение, респ. наложената с него глоба не подлежи на принудително изпълнение и съответно не следва да се извършва присъединяване от публичния изпълнител за посоченото вземане. Изтъква се, че изводът, направен с оспореното решение, че е налице публично вземане, което подлежи на събиране се основава на мотив, който е в нарушение на чл. 186, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно че фиш № **********/19.10.2018 г. на Община Варна е влязъл в сила. Разяснява се, че оспорващият е подал възражение с УРИ 365000-40400/26.10.2018 г. срещу процесния фиш, т.е. оспорил го е и следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В подкрепа на последното се сочи и полученото на 10.01.2020 г. от Община Варна писмо с рег. № ФСД 19001599ВН_002ВН, в което е посочено, че по повод подадено възражение срещу процесния фиш, оспорващият е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, но поради неявяването му фишът оставал в сила. Позовавайки се и на нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 43 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), оспорващият поддържа, че подаденото възражение срещу съставения фиш се явява препятстващо условие да се приеме, че същият е влязъл в сила, съответно да се приеме, че глобата, наложена с него подлежи на събиране, респ. че е налице публично вземане, подлежащо на изпълнение. Изтъква се, че липсват изложени мотиви относно множество заявени възражения в жалбата срещу разпореждането и не са обсъдени приложените към нея документи, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Искането е да се отмени оспореният акт и да се осъди ответникът да заплати направените от оспорващия разноски.
С писмена молба по същество на спора, процесуалният представител на оспорващия изразява следното становище: от доказателствата по делото безспорно се установява, че фишът от 19.10.2018 е оспорен по надлежния ред и в предвидения срок, за което е подадено възражение от 26.10.2018 г.; оспорващият не е бил канен за съставяне на АУАН; ако се приеме, че оспорващият е бил поканен от Община Варна за съставяне на АУАН, то това предпоставя, че е следвало общината да анулира фиша, за да се започне производство по съставяне на АУАН, а и е налице възможност за съставяне на АУАН при неявяване на лицето; Община Варна не установява факта на изпращане на покана за съставяне на АУАН; крайният извод е, че след като е подадено възражение срещу фиша, той не е влязъл в сила, респ. глобата, наложена с него не подлежи на изпълнение, при все, че автомобилът е собственост на юридическо лице; неправилно публичният изпълнител приема, че вземането на Община Варна подлежи на събиране, като оспорващият се позовава на обстоятелството, че в приложената по делото таблица е посочено, че фишът е влязъл в сила на 18.10.2018 г., а от друга страна, че срокът за доброволното му изпълнение е до 26.10.2018 г. На последно място се настоява, че оспорваният акт не е мотивиран, т.к. не е с изискуемото съдържание.
Ответникът – зам.-директорът на ТД на НАП Варна с писмени бележки – л. 28 от делото, чрез юриск. И.Г прави искане за отхвърляне на жалбата, доколкото оспореният акт е правилен и законосъобразен, като се иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изтъква се, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при наличие на законовите предпоставки за това, като действието на публичния изпълнител е законосъобразно и обосновано. Сочи се, че задълженията, посочени в разпореждането на публичния изпълнител са ликвидни и изискуеми публични задължения, установени по основание и размер със съответен акт и подлежат на принудително изпълнение на основание чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Според ответника публичният изпълнител е действал в условията на обвързана компетентност, изразяваща се в предприемане на действия единствено по преценка дали предявеният пред него изпълнителен титул е годен и определеното в него вземане е ликвидно и изискуемо, дали е публично по смисъла на чл. 162 от ДОПК и кой е приложимият ред за неговото събиране. Настоява се, че процесният фиш обвързва публичния изпълнител. Поддържат се изложените доводи в оспореното решение.
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 07.01.2020 г., видно от известие за доставяне на л. 13 от адм. преписка, а жалбата е подадената по пощата на 14.01.2020 г. – предвид клеймото на пощенския плик на л. 9 от делото. Жалбата е насочена срещу годен за оспорване акт по арг. от чл. 268, ал. 1, във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК и петитума на жалбата предмет на настоящото производство е преценката за законосъобразността на Решение № 371/23.12.2019 г. на зам.-директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Д. срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190003-105-3094031/02.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. С разпореждането, на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК, е допуснато присъединяване на публичен взискател - Община Варна за публично вземане – глоба по Фиш № **********/19.10.2018 г., с главница 50 лв. в изпълнителното производство – изп. дело № **********/2012 г. по описа на ТД на НАП Варна, образувано срещу В.А.Д., чийто общ размер на публичните задължения по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените с процесното разпореждане е: главница 145,28 лв. и лихва към 02.12.2019 г. – 111,55 лв., както и нелихвоносно вземане 290 лв.
По валидността на оспорения акт:
Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил (чл. 266, ал. 1 от ДОПК), като директорът на ТД на НАП Варна се явява именно компетентният решаващ орган в случая - обжалваните действия/разпореждане са на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. Оспореното решение е издадено при условията на заместване от зам.-директора на ТД на НАП Варна – Ч.Я, надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 31 от делото) да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП Варна при негово отсъствие. Видно от Заповед № 9990/27.11.2019 г. на Изпълнителния директор на НАП е разрешен отпуск на директора на ТД на НАП 4 дни (работни), считано от 23.12.2019 г. до 31.12.2019 г., включително. В този смисъл, оспорваното пред съда решение на зам.-директора на ТД на НАП Варна, издадено на 23.12.2019 г. на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК не е нищожно, а е издадено в рамките на законоустановената компетентност на органа по място и по материя.
По формата на оспорения акт:
Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от органа публично субективно право. Решаващият орган се е произнесъл по възражението в жалбата на Д. срещу разпореждането по отношение наличието на неприключило административнонаказателно производство във връзка със съставения фиш, като приема че е налице влязъл в сила фиш. Възражението за незаконосъобразността на фиша като издаден на физическо лице, при собственост на автомобила на юридическо лице, не се явява релевантен факт в изпълнителното производство. Предвид изложеното твърденията на оспорващия за липса на мотиви по отношение непроизнасянето на органа по всички възражения, направени с жалбата, се явява неоснователно.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК, по допустима жалба, подадена в срока по чл. 266, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес. Отговаря на изискванията на закона за писмена форма и мотивираност.
Жалбата се явява основателна, предвид наличието на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяната на оспорения акт.
По процесуалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка съдът установява допуснати в хода на производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт, респ. същият е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила. Без да изясни релевантните факти и обстоятелства, както изисква разпоредбата на чл. 35 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, органът е постановил процесното решение. Така например въпреки възраженията на Д., съдържащи данни (а и са приложени доказателства) за подаване на възражение срещу въпросния фиш, решаващият орган не е изяснил, посредством изискване на информация от Община Варна, факта дали фишът е влязъл в сила, а се позовава единствено на сезирането на публичния изпълнител от Община Варна. Не е обсъдено възражението на Д. за липсата на годен изпълнителен титул, доколкото не са посочени конкретни мотиви за неоснователност на твърденията на Д., основаващи се на подаденото възражение срещу фиша. Допуснатото от решаващият орган нарушение се явява съществено. Ако беше изяснил всички факти и обстоятелства, от значение за случая може би органът би стигнал до извод, различен от направения.
По материалната законосъобразност на акта
Присъединяването на публични вземания по реда на чл. 217, ал. 1 от ДОПК е действие на публичния изпълнител, като за валидността и законосъобразността на същото е от значение да има висящо изпълнително производство и подлежащо на изпълнение публично вземане, с което съответен взискател да бъде присъединен към това производство. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнителен до разпределението на събраните суми – чл. 217, ал. 2 от ДОПК.
За да отхвърли жалбата на В.А.Д., решаващият орган приема, че оспореното с нея разпореждане е издадено в хода на висящо изпълнително производство – изп. дело № **********/2012 г. по описа на ТП на НАП Варна, образувано срещу жалбоподателя за изискуеми публични вземания. Зам.-директорът на ТД на НАП Варна приема, че разпореждането е постановено при наличие на материалните предпоставки за това, посочени в чл. 217, ал. 1 от ДОПК – предявено за събиране вземане по Фиш с № **********/19.10.2018 г. на Община Варна, глобата, наложена с който не е платена в 7-дневен срок от издаването му и същият е влязъл в сила на 27.10.2018 г. Така направеният извод от зам.-директора на ТД на НАП Варна за материална законосъобразност на оспореното разпореждане, не съответства на събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Видно от административната преписка, а и не се спори, че задълженията на Д., за които е образувано изпълнително дело № **********/2012 г. по описа на ТД на НАП Варна, произтичат от две наказателни постановления, съответно на РУ Златни пясъци при ОД на МВР Варна и на ІІ РУ при ОД на МВР Варна – глоби от 50 и 60 лева - видно от Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК с № 3674-000001/10.04.2012 г. Не са налице данни да е изготвено разпределение на събрани суми по изпълнителното дело.
Посредством ел. услуга – външни взискатели, на 07.11.2019 г. в Информационната система на НАП Община Варна предявява за събиране от В.А.Д. публично вземане, установено с Фиш № **********/19.10.2018 г. Изпълнителният титул е приложен към изпълнителното делото. С Разпореждане № С190003-105-039403/02.12.2019 г. публичният изпълнител по изпълнително дело № **********/2012 г. по описа на ТД на НАП Варна присъединява Община Варна като публичен взискател за вземаните й за глоба в размер на 50 лв., наложена с процесния фиш.
С Фиш № **********/19.10.2018 г., издаден от служител на Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна, на В.А.Д. в качеството му на водач на МПС с рег. № СС3759АР е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 98, ал. 3 от ЗДвП – неправилно паркиране. Д. е уведомен с Уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП. На 26.10.2018 г., т.е. в 7-дневен срок след връчване на уведомлението, е подадено възражение срещу така издадения фиш, което е прието в ОД на МВР Варна с УРИ 365000-40400.
От посочените факти следва, че разпореждането на публичния изпълнител, предмет на съдебен контрол, е издадено при отсъствие на предвидените в закона материални предпоставки. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в изпълнителните производства могат да се присъединяват публични взискатели. По аргумент от чл. 210, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 209, ал. 2, във вр. с чл. 162, ал. 2 от ДОПК публичният взискател е титуляр на някое от публичните общински или държавни вземания, посочени в чл. 162, ал. 2 от ДОПК, удостоверено в съответното изпълнително основание по чл. 209, ал. 2 от ДОПК.
В настоящия случай е спорен въпросът налице ли е процесното публично вземане и удостоверено ли е то в съответното изпълнително основание. Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК влязлото в сила наказателно постановление представлява надлежно изпълнително основание за наложената с него глоба. Разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП приравнява на влязло в сила наказателно постановление издадения фиш за налагане на глоба за нарушение по ЗДвП, която не е платена в 7-дневен срок. По аргумент от чл. 186, ал. 2 от ЗДвП правите последици на фиша, като правораздавателен акт, с който се санкционира извършителят на административно нарушение, се пораждат само ако нарушителят не оспори извършването на нарушението или наложеното административно наказание и подпише фиша. Следователно правораздавателният характер на фиша може да се прояви само ако не е налице спор между издателя му и нарушителя относно извършването на нарушението и наложеното за него административно наказание. Наличието на спор може да се обективира или чрез отказ на нарушителя да подпише фиша или чрез отправяне на възражение. В този случай съгласно чл. 186, ал. 2 от ЗДвП ангажирането на административнонаказателната отговорност се извършва по общия ред, предвиден в ЗАНН – съставя се АУАН, с който се поставя началото на административнонаказателното производство. При това положение издаденият фиш не поражда предвидените в закона последици. Следователно, при ненастъпване на предпоставките на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, той не може да бъде приравнен на влязло в сила наказателно постановление.
В настоящия случай, фишът е издаден в хипотезата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП – при неправилно паркирано МПС и в отсъствие на нарушителя. В срока за доброволно плащане по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП е подадено възражение с УРИ 365000-40400 срещу издадения от служител на Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна Фиш № **********/19.10.2018 г. Затова не са настъпили условията за възникване на санкциониращата функция на същия и той не може да бъде приравнен на изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК. По тази причина и Община Варна не е титуляр на публичното вземане за глоба в размер на 50 лв. и не са налице предпоставките на чл. 217, ал. 1 от ДОПК за присъединяването й като публичен взискател по изпълнително дело № **********/2012 г. по описа на ТД на НАП Варна. Разпореждането на публичния изпълнител, с което е направено това е незаконосъобразно. Като оставя без уважение подадената срещу разпореждането жалба, зам.-директорът на ТД на НАП Варна е приложил неправилно закона.
Доколкото оспореният акт не е в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, то същият не е в съответствие и с целта на закона – да е законосъобразно принудителното изпълнение.
Предвид изложеното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на оспорващият следва да се присъдят претендираните от него разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. или общо 70 лв., доколкото са налице и данни за реалното им плащане. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за преводна такса в размер на 1 лв. – въпросната такса не представлява присъщи на съдебния процес разноски, подлежащи на възстановяване.
С оглед горепосоченото и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 371/23.12.2019 г. на зам.-директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалбата на В.А.Д. срещу Разпореждане за присъединяване с изх. № С190003-105-3094031/02.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна.
ОТМЕНЯ Разпореждане за присъединяване с изх. № С190003-105-3094031/02.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна – Т.И., с което е присъединена като публичен взискател Община Варна за вземането си за глоба в размер на 50 лв. по Фиш № **********/19.10.2018 г., издаден от служител на Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Варна да заплати на В.А.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 70 (седемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение .
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: