РЕШЕНИЕ
№ 964
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501219 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е ВЖ от Диамант Дент Център ЕООД-гр.***,ЕИК **** чрез адв адв. Р. Г. против
решение №558 от 07.02.2024 г. по гр.д.N17343/2022 г. на Пловдивския районен съд, 1 гр.с., в
частта, с което са отхвърлени исковете на Диамант Дент Център ЕООД по чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за сумата 9395.45 лв., представляваща заплатено възнаграждение по развален
неформален договор за изработка и монтаж на дъбов паркет, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.08.2022 г. до
27.11.2022 г. в размер на 242.74 лв., както и сумата 48 лв. със сключен ДДС - разход за
връчване на писмената покана и в частта, с която е отхвърлен предявения в условията на
евентуалност иск за осъждане на ПАРКЕТЕН СВЯТ ООД в отхвърлителната част за сумата
над 828.52 лв. до пълния предявен размер от 9 500 лв. за заплащане на разходите,
необходими за поправката на некачествено монтиран паркет, тип „Дъб Сепия“, подложка 5
мм в апартамент, находящ се в гр. *****. Изложени са съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск,
алтернативно, уважаване на предявения иск в условията на евентуалност. Счита се, че
категорично е установено, че ищецът е изправна страна по спора. Правилно съдът е приел,
че е налице некачествено изпълнение, но неправилен е крайният му извод, че изпълнението
1
не е в такава степен, че да е възникнала възможност да развали договора. Установените
недостатъци, въпреки че не касаят площта на жилището изцяло, обуславят невъзможност за
употреба без ремонти, тъй като проблеми от негоден монтаж, хлътвания, скърцания,
разминавания и естетически неиздържани фуги са налице във всички помещения пред
вратите и в средната част, както и имало изрязване на част от паркета в средата на една от
стаите; от заключението на вещото лице било установено, че необходимият ремонт се
изразява в цялостно премахване на настилката, изравняване на саморазливната замазка и
нов монтаж на паркета. Посочено е, че съществените скърцания се наблюдават от около 6
кв.м. от настилката, а по-леки и на други места. Изяснено е, че залепването е по по-удачния
начин за монтаж на паркет. Неправилното монтиране на паркета се установявало от разпита
на свидетеля Б., който е извършил ремонта, койтое признал, че изобщо не е замервал
влажността преди да започне ремонта; монтажът е извършен като преди това не е направена
необходимата проверка за настилката. От показанията на свидетеля К. се установява, че не е
имало възражения защото било обяснено, че паркетът ще се надигне и тя е приела да бъде
поставена лайсната по този начин. Установява се, че от страна на изпълнителя не е
уточнявано, че по-подходящият монтаж на паркета е чрез лепене, а не чрез поставянето му
на подложка. Относно искът, предявен в условията на евентуалност, счита, че този иск
изобщо не е докладван от съда и той не е разпределил доказателствената тежест.
Неправилно съдът е приел, че на ищеца следва да се присъдят единствено разходите за
демонтаж и нов монтаж на паркета, но не и тези за монтаж, демонтаж, транспорт и
складиране на мебелите и обзавеждането, както и за закупуване на лепило. Според самият
изпълнител, а и според производителя на паркета, има два начина да се отстранят
недостатъците, първият не е дал резултата, а вторият е паркетът да се демонтира и да се
нареди отново чрез лепене, като за целта е необходимо помещенията да бъдат празни.
Претендира за разноски. Прави възражение за рекомерност на АВ на въззиваемия.
Ответникът по жалбата -ПАРКЕТЕН СВЯТ ООД-гр.*****,ЕИК***** чрез адв. Л. С.
от АК - ***** е подал отговор на въззивната жалба, с който се оспорва същата като
неоснователна, иска се потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.Претендира за разноски.Прави възражение за прекомерност на АВ на
въззивника. Счита, че съдът е направил проекто-доклад по делото по чл. 140 ГПК, по който
не е имало възражения, с който съдът правилно е разпределил доказателствената тежест.
Съдът подробно е анализирал фактическата обстановка и е направил правилни и обосновани
изводи. От приложената кореспонденция и от свидетелските показания се установява, че
твърдените дефекти по подовата настилка не са били налице непосредствено след монтажа и
към момента на приемо-предаването на изработеното, бил е приет от поръчващия без
забележки и без дефекти, не са били налице никакви недостатъци, а изпълнението на
работата е било изцяло съобразено с обикновеното предназначение на паркета. Счита, че е
правилен изводът на съда, че не са налице основанията за разваляне на договора. По
отношение на евентуалния иск счита, че установените частични хлътвания или скърцания са
вследствие на оказан натиск от мебели над обичайния или предварително заложени
2
неравности, неотстранени от поръчващия. Поръчващият е бил наясно с тези проблеми и с
евентуалният негативен ефект, но изрично е заявил, чрез ангажирания от него дизайнер,
разпитан като свидетел, че желае монтиране на паркета без свързващи лайсни. Относно
фугите по ъглите, които не се покриват от ъгловите лайсни, счита, че технологията за
полагане на паркета е такава, че винаги по ъглите остават пространства, които се свеждат до
минимум на база предварителни измервания и се покриват с лайсни или первази.
Маскирането на фугите не е ангажимент на изпълнителя. Счита, че при приемането на
обекта не са били налице явни недостатъци, дизайнерката е приела обекта без забележки.
Оспорва се твърдението, че не са били разяснени рисковете от монтаж, чрез напасване на
лайсните върху подложка. Изборът на точно този метод е направен от самия възложител,
потвърден от дизайнерката като негов представител. Разноските за отстраняването на
констатираните дефекти правилно са ограничени от съда до т.н. необходими разходи,
премахване и полагане наново на паркета по същия начин.
ПОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да
обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Предявени са ОСИ с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД и чл.86
ЗЗД – връщане на полученото на отпаднало основание и евентуален иск за заплащане на
разходите,необходими за поправката, тъй като работата е изпълнена с недостатъци.
Договорът, предмет на делото, е търговска сделка по смисъла на чл.286 и 287 ТЗ,
защото е сключен от търговци и във връзка с упражняваното от тях занятие и съгл.чл.288 ТЗ
за неуредените търговски сделки като договора за изработка, се прилага гражданското
законодателство – ЗЗД.
Не се спори между страните, че на 10.06.2021 г. са сключили неформален договор за
закупуване и монтаж на 82,74 кв.м. дъбов трислоен паркет Дъб Сепия и подложка 5 мм, по
който възложителят е заплатил на изпълнителя 9395,45 лв. по ф-ра №**********/10.06.2021
г. и ф-ра №*********.
С исковата молба се твърди, че изпълнителят е извършил некачествен монтаж на
паркета, който е довел до негодност за използване по предназначение; на 19.08.2022 г.-
възложителят е връчил на изпълнителя покана да извърши повторен монтаж на паркета за
негова сметка, както и да плати за своя сметка допълнителните консумативи за монтаж, да
осигури жилище на наемателя, място за съхраняване на мебелите, в т.ч. извършване на
3
действия по разглобяване и сглобяване, а в противен случай – да върне дадената сума по ф-
ра №********* на отпаднало основание. Алтернативно, ако не е налице некачествено
изпълнение, обуславящо разваляне на договора, на осн.чл.265,ал.1 ЗЗД иска да бъде осъден
ответника да му заплати разходите, необходими за поправката в размер на 9395,45 лв., от
които 363,19 лв., заплатена по проформа ф-ра №********* и сумата 9032,25 лв.- по ф-ра
№********** ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на ИМ, обезщетение за забава върху главницата от 27.8.2022 г. до 27.11.2022 г. в
размер на 242,74 лв. , както и сумата 48 лв. за връчвана на писмената покана.
По делото е прието становище по имейл от 18.03.2022 г. на Т.Й. от „Паркетен свят“, в
което е предложил /за решаване на проблема със скърцането и поддаването паркета/ да
демонтира и да нареди отново паркета за негова сметка чрез лепене без да поема разходи за
лепило и др.разходи.
В отговора на ИМ ответникът е взел следното становище: възразява, че монтираният
паркет е бил приет от поръчващия без забележки и недостатъци, изпълнението е отговаряло
на обикновеното предназначение на паркета за жилищни нужди; че причина за установените
частични хлътвания/скърцания на места са били: 1.преварително заложените неравности,
неотстранени навреме от поръчващия и 2.монтирането на паркета без свъзващи
помещението лайсни по настояване на дизайнера- представител на поръчващия;
поръчващият бил наясно с този проблем, но е заявил чрез ангажирания от него дизайнер,
паркетът да бъде монтиран без лайсни свързващи помещенията, поради което счита, че
отговорността му е изключена на осн.чл.260,ал.1,изр.последно от ЗЗД.Счита, че поставянето
на подова настилка не попада в неговите задължения; че заявените дефекти на монтажа са
направени 9 месеца след приемане на работата и е погасено съгласно чл.265,ал.1 ЗЗД
По делото са разпитани свидетелите И. К.- дизайнерка, която е проектирала и
организирала ремонтни дейности по апартамента на ищеца; св.К. Б. - работил в при
ответника до 30.9.2021 г. като **** на подовата настилка.
Свидетелката И. К. установи, че тя е избрала паркета; продавачът я консултирал както
и купувача, че монтажа на паркета може да бъде чрез лепене или чрез подложка и той
избрал монтаж на подложка; поръчващият наел фирма, която направила саморазливна
замазка с цел максимално изправяне на пода; монтажиста на ответника не е измерил дали
пода е равен; монтирана била преходна лайсна само на 1 място; след монтажа имало фуги,
но паркета не се местел и не скърцал; след монтажа на вратите се видяло, че има фуга, която
не се покрива от касата на вратата.
Св.К. Б. установи, че е имал спор с дизайнерката за начина на монтаж, тъй като тя
искала паркетът да е непрекъснат, но той я съгласил да бъде прекъснат паркета поне на 1
място с лайсна, тъй като в противн случай ще се надуе; работата била приета без забележки;
Б. преценил, че пода е равен и започнал монтажа; фуга от 1 см между паркета и стената била
задължителна; влагата се мерила само когато се полага паркет с лепене.
От назначената по делото СТЕ, изпълнена от в.л.С. М. –заключение от 28.4.2023 г. /л.63/ -
4
неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че паркетът е
монтиран с т.н.“плаващ монтаж“ – без залепване към основата; имало неравности по пода,
изразяващи се в потъване при натиск в определении зони, при което се чували скърцане – на
накои места е около 2 мм пропадане, а на други – около 3-4 мм, дължащо се неравния под,
върху който е монтиран паркета; паркетът е монтиран с фуга до станата от около 10мм, което
е технологично изискване, а на места се виждало фуга между паркета и касите на вратите,
тъй като паркета не е монтиран под касата, а до нея. Скърцания и пропадания на паркета
имало в хола до вратата с коридора -1м2; в хола пред вратата на терасата-1м2; в спалнята до
вратата с коридора -1м2; в спалнята пред вратата на терасата -1м2; в коридора -2м2;
наличието на мебели няма отношение към скърцането и пропадането, които за да се
отстранят, трябва да се отстрани целия паркет, да се изгладят неравностите по основата и
паркетът да се нареди отново. По делото е приета и допълнителна СТЕ на ВЛ Ст.М. –
заключение от 14.11.2023 г., от което е видно, че монтираният паркет е 82,74 кв.м. по
фактура, а цената на монтажа е 828,53 лв., а общо с лепило – 2920,78 лв.
Съдът кредитира заключенията на ВЛ като обективни и компетентни и приема, че
причината за скърцанията и пропаданията на паркета е неравния под, за който въззваемият
няма задължение и не носи отговорност; че монтажът е извършен качествено с изключение
на допусната фуга между паркета и касите на вратите, но това не съставалява такъв дефект,
който да прави паркета неизползваем за обикновеното му предназначнение и не е основание
за разваляне на договора – искът по чл.55 ЗЗД е неоснователен. По отношение на
евентуалния иск за заплащане на разходите, необходим за повравката: Според ВЛ
поправката на паркета се изрява в следното: да се отстрани целия паркет, да се изгладят
неравностите по основата и паркета да се нареди отново.
При така събраните доказателства по делото, ПОС намира, че претенциите на
въззивника за неоснователни и недоказани: не се доказа, че въззиваемият не е изпълнил
задълженията си по договора по отношение на качеството на монтажа, както и че били
констатирани такива недостатъци, които правят паркета негоден за каквото и да било
употребление. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
начинът на монтиране на паркета е избран от поръчващия; поръчващият е имал
задължението да изравни пода, поради което същият е ангажирал фирма, която е положила
саморазливна замазка, но целта не е била постигната. Въззиваемият е трябвало да извърши
монтиране на паркета и не е имал задължение да изравнява пода, но е бил длъжен да
провери дали пода е равен и да уведоми поръчващия да отстрани неравностите преди
монтажа, което не е направено и което ангажира неговата отговорност да заплати стойността
на демонтаж и монтаж на паркета, който следва да се извърши след като възложителят
изравни пода. Стойността на тази услуга според заключението на ВЛ е 828,53 лв., до който
размер искът по чл.265 ЗЗД е основателен.
Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането на работата поръчващият трябва да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, а когато се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане – веднага
5
след откриването им, но не по-късно от 6-месеца след приемането на работата, съгласно
чл.265, ал. 3 ЗЗД. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
поръчващият е приел работата без забележки, а рекламацията е направена след изтичане на
6-месечния преклузивен срок, тъй като поканата е връчена от ЧСИ И. Б. на 19.08.2022 г.
Скърцанията на паркета са явни недостатъци и поръчващият е следвало да възрази към
момента на приемането на работата, което не е сторено; фугите около касите са скрити
недстатъци, т.к. се забелязват едва след поставяне на касите на вратите, поради което е
следвало да се рекламират в преклузивния 6 месечен срок, който е пропуснат, поради което
претенциите следва да се отхвърлят, но с оглед принципа „реформацио импеюс“ – за
невлошаване положението на жалбоподателя - първоинстанционното решение следва да се
остави в сила.
С оглед отхвърляне на въззивната жалба, въззиваемият има право на разноски.
Такива са направени в размер на 1920 лв.- платен адв.хонорар. Въззивникът е направил
възражение за прекомерност, по което съдът намира следното: По иска с пр.осн.чл.55 ЗЗД
мат.интерес е 9395,45 лв., а по иска с пр.осн.чл.265 ЗЗД – 8671,48 лв. Съгласно чл.7, ал.2,т.2
от Наредба №1 за минималните размери на адв. възраграждения, адв.хонорар по осн. иск не
може да бъде под 1239,54 лв., а с ДДС – 1487,44 лв., а по евентуалния иск – 1400,56 лв. с
ДДС, или общо АВ=2888 лв, а ако се приеме, че мат.интерес е сбор от двата иска – 18066,93
лв. /в т.ч.9395,45+8671,48/, то съгласно чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ, мин.АВ= 1300лв.+726 лв.+20%
ДДС=2431,22 лв. Горното налага извода, че изчислен и по двата начина, платеният
адв.хонорар не надвишава минималния по НМРАВ. Съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК, тъй като
ЦИ е под 20000 лв.- настоящето решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №558 от 07.02.2024 г. по гр.д.N17343/2022 г. на
Пловдивския районен съд, 1 гр.с.
ОСЪЖДА Диамант Дент Център ЕООД-гр.***,ЕИК **** да заплати на ПАРКЕТЕН
СВЯТ ООД-гр.*****,ЕИК***** сумата 1920 лв.- разноски по делото пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6