РЕШЕНИЕ
№1639/15.9.2017г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На четвърти септември Година две
хиляди и седемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Съдия
Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2793 по описа на съда за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на В.Д.Г. – ЕГН *********** против
Наказателно Постановление № 16-0819-006943
/ 06.01.2017г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което са му наложени следните административни наказания- по пункт 1-
“Глоба” в размер на
900лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 9 месеца на основание
чл.174 ал.1 от ЗДП и по пункт 2- „Глоба”
в размер на 300лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи за
допуснати нарушения на процесуалните правила
и се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание въз. Г., редовно
призован, не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Бончев пледира единствено за
намаляване на размера на наложените наказания като акцентира върху
добросъвестното поведение на въззивника в хода на
проверката.
Въззиваемата страна, редовно призована
не се представлява
и не ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
09.11.2016г. около 02.50ч. въз.Г., въпреки че бил употребил алкохол,
управлявал л.а. „БМВ 320 Д” с ДК № В 18 88 ВВ, като се движел в гр.Варна, по
ул.”Мир” в посока бул.”Христо Смирненски”.По същото време , на кръстовището с ул.”Лоза”, в изпълнение на
служебните си задължения се намирали полицейски служители на КАТ-Варна, един от
които св.Ж.М..Те спрели въз. Г. за проверка , при която го изпробвали за
употреба на алкохол с техническо средство „
Дрегер Алкотест 7410+” ARSM с № 0092.При пробата се установило съдържание на 0,88 промила
алкохол.При извършена проверка се установило, че свидетелството за управление
на въз.Г. е отнето с акт за установено
административно нарушение. Поради това
св. М. съставил против въз. Г. акт за установяване на нарушение-управление на
МПС след употреба на алкохол и като неправоспособен, които квалифицирал като
такива по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и по чл.150 от ЗДП.При личното предявяване на
акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАА възражения не били направени и
депозирани.На въз. Г. бил издаден и талон за кръвна проба, чиито указания той
не изпълнил.
Въз
основа на така съставения акт против
въз. Г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият
орган изцяло възприел описаната
фактическа обстановка, като било посочено, че СУМПС е било отнето с АУАН
от 09.11.2016г. и против него е издадена ЗППАМ, която е връчена на
02.12.2016г.Била възприета и правната квалификация на нарушенията по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДП и по чл.150 от ЗДП .На въззивника за тях
били наложени съответно наказание
„Глоба” в размер на 900лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 месеца на основание чл.174
ал.1 от ЗДП. и „Глоба” в размер на
300лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП.
В
хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Ж.М.-актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си
спомни за случая с необходимата конкретика.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени
доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление № 16-0819-006943 / 06.01.2017г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з
- 748/24.06.2015г.
на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на
чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на
закона реквизити. Нарушенията,
вменени във вина на
въз.Г. са конкретизирани в степен, позволяващи му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Наложените
наказания също са индивидуализирани. Правото на защита на въззивника
не е било нарушено по никакъв начин, като същото е реализирано в цялост с
депозирането на жалба пред въззивната инстанция.
По пункт 1 от наказателното
постановление:
Правилно административнонаказващия орган е
приложил материалния закон, след като
е констатирал нарушението по чл. 5 ал.
3 т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл фактите към хипотезата
на правната норма.Именно там в задължение на водача на
МПС е вменено да не управлява след
употреба на алкохол, както и под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества. В случая
безспорно по делото е установено въз.
Г. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила.Това е било установено по надлежния ред
- с техническо средство„ Дрегер Алкотест
7410+” ARSM с № 0092, което е отчело наличие на алкохол в размер на 0, 80
промила . То е годно средство за
измерване и е преминало през съответните проверки, което се установява от приложения по преписката протокол № 3286бр-38
980/07.10.2016г.От него е видно, че описаното в акта и постановлението средство за измерване успешно е преминало
периодична проверка на 05.10.2016г., която е била със срок на валидност от 6
месеца. Установената концентрация на алкохол обективно изключва възможността въз. Г. да не е почувствал субективните признаци на това алкохолно
повлияване .Въпреки това е предприел управление на МПС, като добре
е знаел, че това деяние е обявено
от закона за нарушение.Поради изложеното до тук
съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено от въз. Г..
Правилно административно-наказващият
орган е приложил и санкционната норма- чл.174 ал.1 от ЗДП, тъй като именно в
нея е предвидена санкцията за водач на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въз. Г. е управлявал автомобил с концентрация от 0,
80 промила. Предвидените в тази законова
норма наказания към датата на извършване
на нарушението са били „лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство” за срок от 6
до 12 месеца и „глоба”
от 500 до 1 000 лв. При индивидуализация на наказанието
наказващият орган обаче не е взел
предвид всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН.Видно от приложената по
преписката справка за нарушител от района е, че въз. Г. е правоспособен водач от 2000г., като за
периода от 2008г. до 2016г. не са му били налагани наказания за нарушения на
ЗДП. Поради това съдът намира, че
настоящият случай следва да се приеме за инцидентен, а не за модел на поведение
от страна на въззивника.С оглед на това, като
съобрази невисоката степен на обществена опасност на нарушителя, съдът намира
че следва да намали размера на наложената „Глоба” от 900лв. на 600лв., както и
срока на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” от 9 месеца на 6
месеца. Тези наказания са съответни на
извършеното нарушение, на обществената опасност на въз. Г. и в цялост ще
изпълни целите на ЗАНН.Поради това в тази си част наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното
постановление:
Неправилно наказващият орган е приел, че въз.Г. е допуснал нарушение на
чл.150 от ЗДП.От справката за нарушител от района, а и от съдържанието на
наказателното постановление се установява, че свидетелството му за управление е
било отнето с акт за установяване на нарушение от 09.11.2016г., т.е. в деня, в
който са били констатирани настоящите
нарушения.Установява се още, че въз основа на съставения му акт е било издадено
НП № 16-0819-006680/06.01.2017г., с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП
му е било наложено наказание „Глоба” в размер на 950лв. и е „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 11 месеца.По отношение на въз.Г. е била издадена и
ЗППАМ № 16-0819-002887/09.11.2016г., с която свидетелството му е било отнето на
основание чл.171 т.1 б.”Б” от ЗДП до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 6 месеца.Тази заповед му е била връчена на 02.12.2016г.При анализа
на така установеното от фактическа страна може да се направи извода, че на
09.11.2016г. в 02,50ч. въз.Г. не е бил неправоспособен водач на МПС, както и че
не е бил лишен от правото да управлява МПС нито по съдебен, нито по
административен ред.Обстоятелството, че свидетелството му за управление на МПС
е било иззето със съставен срещу него акт не изпълва изцяло обективните
характеристики на отнемането на свидетелство за управление на МПС по
административен ред.От друга страна издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е била връчена на въз.Г. едва на
02.12.2016г., а ако се приеме, че същата е послужила за основание наказващият
орган да приеме въззивника за неправоспособен, то е
следвало да му наложи наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, което не е
било сторено.
Поради изложеното до
тук съдът намира, че неправилно е било прието, че въз.Г. е допуснал нарушение
на чл.150 от ЗДП и неправилно му е било наложено наказание на основание чл.177
ал.1 т.1 от ЗДП.С оглед на това наказателното постановление в пункт 2 следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 16-0819-006943 / 06.01.2017г. на Началника на
група в сектор „ПП” при
ОД-МВР-Варна, с което на В.Д.Г. са му наложени следните административни наказания- по пункт 1-
“Глоба” в размер на
900лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 9 месеца на основание
чл.174 ал.1 от ЗДП и по пункт 2- „Глоба”
в размер на 300лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП, като НАМАЛЯВА размера на наложената в пункт 1 „Глоба” от 900лв. на 600 /шестстотин/
лева и срокът на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” от 9 месеца
на 6 месеца и ОТМЕНЯ наказателното
постановление в пункт 2, с който на В.Д.Г. е наложено наказание „Глоба” в размер на
300лв. на основание чл.177 ал.1 т.1 от
ЗДП..
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: