РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря Галина
Иванова и в присъствието на прокурора Ивайло
Петров, след като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД № 4203/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 12.04.2019г., постановена по НОХД № 1304/2017г. СРС, НО, 112-ти състав е признал подс. Р.Д. за виновна
за това, че на неустановени дати през месец януари 2013г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила у О.Л.Д. заблуждение, че ще му
посредничи за закупуването на евтин двустаен апартамент в ж.к „Л.“, за което е
необходимо да заплати на продавача натрупалите се сметки за ток, парно и вода,
както и капаро, и поддържала това заблуждение до неустановена дата през месец
декември 2013г., с което причинила имотна вреда в общ размер на 14 200лв.
- престъпление по чл.209, ал.1 от НК,
като й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за период от 2 години. На
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното
наказание за срок от четири години. Със същата присъда СРС е признал подсъдимата
Д. за невиновна за това, че на неустановена дата през месец март 2013г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Б.А.К.
заблуждение, че ще подпомогне финансово племенниците си, за което поискала и
получила от К. паричен заем в размер на 5 000лв. с обещанието да ги върне
до половин година, както и за това, че на неустановена дата през месец юли на
2013г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у Б.А.К., че ще започне ресторантьорски бизнес, за което поискала
от К. да изтегли банков паричен кредит в размер на 15 000лв., който да й даде в
заем, с обещанието да погасява от името на К., с което на неустановена дата
през месец юли 2013г. причинила на К. имотна вреда в размер на 14 400лв. –
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.26 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на подсъдимата – адв. П., в която се излагат
съображения за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при
нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира наложеното наказание за
несправедливо отмерено. Излагат се доводи за неправилна интерпретация на доказателствата
по делото и грешно изградена фактическа обстановка, неотговаряща на обективната
истина. Посечено е, че съдът неоснователно се е доверил на показанията на
пострадалия Д., които са
неправдоподобни, а твърденията му за дадени от него на подс. Д.
значителни по размер парични суми, не са подкрепени от писмени доказателства
(разписки) и в този смисъл са неубедителни. Направено е искане присъдата на
първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото обвинение,
алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд или
наложеното наказание да бъде намалено до предвидения в закона минимум.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и
свидетели, както и събирането на допълнителни доказателства.
В хода по същество защитника на
подсъдимата – адв. П. – моли съдът да отмени първоинстанционната присъда в
обжалваната част, с която подзащитната й е призната за виновна и приеме, че по
делото не са налични доказателства за извършено спрямо св. Д. престъпление. Счита,
че следва да бъде изследван въпроса има ли изобщо въвеждане в заблуждение на
св. Д., че подсъдимата ще му посредничи за закупуването на апартамент, като в
тази насока са единствено свидетелските показания на Д.. По отношение на
предадените от св. Д. суми на подсъдимата, намира, че липсват доказателства
досежно точния размер на предадените парични средства, както и тяхното
предназначение. Счита, че въз основа на събрания доказателствен материал не
може да се направи извод за виновността на подсъдимата, дори да бъдат
кредитирани показанията на пострадалия Д., то същите съдържат много нелогични
твърдения. Излага съображения, че пострадалият Д. има личен мотив да депозира
неправдоподобна теза. В заключение моли съдът да отмени обжалваната присъда. Същевременно
посочва, че наказанието е завишено, като дългият срок на разглеждане на наказателното
производство би могъл да обуслови приложението на чл.55 от НК. Релевира и други
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Представителят на СГП намира
жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна, законосъобразна, обоснована
и наложеното наказание за справедливо. Моли съдът да потвърди постановената
присъда.
Повереникът на частния обвинител –
адв. Л. – отбелязва, че нейният доверител няма никакви сексуални намерения към
подсъдимата, като пред районния съд добре е обяснил причината да приюти в дома
си подсъдимата. Моли въззивният съд да
потвърди първоинстанционната присъда поради нейната правилност и
законосъобразност.
Частният обвинител О.Д. поддържа
казаното от повереника си.
В правото си на лична защита
подсъдимата твърди, че постановената присъда е неправилна поради наличието на
предистория във взаимоотношенията между нея и частния обвинител. По отношение
на явилите се свидетели заявява, че същите не могат да потвърдят защо са давани
тези парични суми.
В правото си на последна дума
подсъдимата Д. моли да бъде оправдана.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира
следното:
Фактическата обстановка е добре изяснена от
първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз
основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на
задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил възможност на страните
да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си
убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства, обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съдът от първата инстанция е обсъдил всички доказателства
по делото и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои - не.
Доказателственият анализ на районния съд не страда от твърдените от защитата
пороци, като е точен, логичен и пълен.
Въззивният
съд подложи на собствена преценка събраните доказателства и не намери нито едно
основание да промени приетата по делото до момента фактическа обстановка, която
е следната:
Подсъдимата Р.В.Д.,
с ЕГН **********,***, българка, български гражданин, неомъжена, със средно
образование, неосъждана.
Подсъдимата Д. и
частният обвинител О.Д. се запознали през 2012 г. през интернет. След като се
срещнали, Д. му заявила, че между тях не може да има интимни отношения, защото
тя не харесвала мъже. Д. приел обстоятелството и й предложил да бъдат приятели,
на което подсъдимата се съгласила. В една от техните срещи през месец януари
2013 г. станало въпрос, че Д. цял живот живее в общинско жилище и тогава Д., която
работила като сервитьорка в ресторант, му съобщила, че има колега сервитьор,
който е пияница и по цял ден употребява алкохол, и който продавал жилището си в
ж.к. „Л.“ за сумата от 20 000 лева, но трябвало да се заплатят и всички сметки,
които били натрупани за имота - за парно, ток и вода. Подсъдимата Д. заявила на
Д., че натрупаните сметки възлизали на
около 8000 лева, от които само за парно за имота се дължали около 6000 лева. На
Д. било внушено, че Д. се занимавала с продажбата на недвижими имоти и че тя
щяла да уреди сключването на сделката, без Д. да има ангажимент за тези
въпроси. За да бъде заблуден напълно Д.,***, пред блока, в който се намирал
апартаментът, и му го показала само отвън. Обяснила още на Д., че за да бъде
изповядана продажбата на имота пред нотариус, трябвало задълженията на имота да
се платят предварително. Посочила още, че е налице реална възможност жилището
на св. М.Т. да бъде отнето от държавата, тъй като той не си плащал сметките и
имал натрупани много големи задължения за имота. Така, поблазнен от ниската
цена на имота, Д. пожелал да закупи жилището, което се намирало в ж.к. „Л.“ в
гр. София, защото сделката му се сторила изключително изгодна. Макар отлично да
съзнавала, че св. Т. не я упълномощавал да продава жилището му или да иска от
когото и да било пари за погасяване на сметките за този имот, подс. Д. решила
да въведе в заблуждение О.Д., че трябва да заплати капаро за сделката, да се
дават регулярно пари за алкохол на продавача Т., за да не се откаже от
сделката, както и да се заплатят сметките за парно, вода и ток на имота и
поискала от частния обвинител Д. на няколко пъти различни парични суми, както
следва:
1.
На неустановена дата през месец януари 2013 подс.
Д. поискала от О.Д. сумата от 2000 лева, като му заявила, че тази сума
представлява капаро за закупуване на апартамента. О. Т. дал тази сума на Д. ***.;
2.
През същия месец, отново на неустановена по
делото дата, подс. Д. поискала от Д. да й даде сумата от 5000 лева, с която да
заплати сметката за парно, като в присъствието на свидетеля М.Х.частният обвинител
предал тази сума на подсъдимата и тя му заявила, че от сметката за парно остава
да се заплатят още само 1000 лева.
3.
Около седмица след предаването на тази сума, св.
Д. трябвало да предаде още 1000 лева на подсъдимата, за да бъде покрито
задължението за парно на жилището. Д. взел тези пари на заем от свидетеля Б.Й.и
ги предал на подс. Д. ***.
4.
При предаването на сумата от 1000 за пълното
изплащане на задълженията към топлофикация, подс. Д. казала на частния
обвинител, че следва да даде още 2000 лева капаро, които трябвало да преведе по
банковата сметка на продавача М.Т., защото това било условие да бъде изповядана
продажбата на имота от нотариуса. Д. дал сумата от 2000 лева на подсъдимата в
ж.к. Модерно предградие, пред къщата, в която живеела братовчедка й, като
същевременно започнал да пита подс. Д. какво се случва със самата сделка и защо
се бавят нещата.
5.
Между предаването на описаните суми, св. Д.
давал различни по-дребни суми на Д., която му говорила, че трябва с тях да
купува пиене на продавача Т., за да не се откажи той от сделката. Така за целия
период О.Д. дал на подс. Д. сумата от 4200 лева под формата на различни дребни
суми и общата стойност, на която възлизат дадените на подсъдимата пари, е 14200
лева.
Подсъдимата Р.Д.
през цялото време е съзнавала, че не е била упълномощавана от собственика на
имота - св. М.Т. да извършва каквито и
да било разпоредителни действия с апартамента, нито да заплаща задълженията му
за вода, ток и парно. Въпреки това въвела в заблуждение пострадалия О.Д., че ще
закупи този имот, като неправомерно придобила от него парична сума в размер на
14200 лева.
Към края на 2013
г. О.Д. поискал от подсъдимата да му каже какво се случва със сделката, защото
той само плащал различни суми, а сделка така и не била изповядана. След няколко
отлагания по различни причини (нотариусът не бил готов, после бил в отпуск и
т.н.), Д. разбрал, че Д. го е излъгала за намерението на Т. да продава жилището
си, още по-малко на такава цена и осъзнал, че е измамен. След това той се
опитал да накара Д. да му върне паричните средства, които й бил дал, но това
така и не се случило.
Същевременно
подсъдимата Р.Д. се познавала от 2010 г. с пострадалата Б.К.. Двете имали
интимна връзка, след като се запознали в сайт за запознанства и живели заедно. Подсъдимата
Д. демонстрирала добро финансово състояние пред К., като й казвала, че е
собственик на пицария.
През 2012 г. Д.
заявила на Б.К., че има нужда от пари, тъй като се налага да помогне на
племенниците си, понеже сестра й била болна и оперирана от тежко заболяване.
Налагало се да закупи дрехи, обувки, учебници и т.н. за тези деца, тъй като
сестра й нямала никаква възможност да го стори. Така К. й дала веднъж 4000 лева
и на няколко пъти й дала дребни суми (по 100, 200, 500 лв.), които възлизали
заедно на 1000 лева и така цялата сума, която дала на К. била 5000 лева.
Подсъдимата Д. в действителност подпомогнала племенниците си, и за определен
период от време поела изцяло издръжката им, поради влошеното здравословно
състояние на сестра й.
През месец юли
2013 г. Д. заявила на пострадалата Б.К., че бизнесът, с който се занимава, а
именно управление на ресторант, изпаднал в затруднение и й трябвали пари, за да
инвестира отново в него, с цел да бъде печеливш за в бъдеще. Тя казала на К.,
че не може да изтегли кредит сама, тъй като имала доста задължения и никоя
банка нямало да уважи искане за отпускане на кредит. Д. помолила К. да изтегли
кредит вместо нея, като й обещала тя да го погасява, като внася своевременно
вноските по него. К. се съгласила, макар да била наясно, че Д. може и да не й
върне парите, тъй като нямало от къде да ги вземе. К. изтеглила кредит от
Обединена българска банка в размер на 15000 лева и още след усвояване на
парите, изтеглила сумата в брой и ги предала на Р.Д. след като се качила в
автомобила й на излизане от банковия клон. Д. обаче не погасявала задълженията,
каквато била уговорката, а само дала на К. сумата от 600 лева и то на няколко
части. К. разбрала, че не се е излъгала, като си е мислила, че няма да получи
дадените пари на заем на Д., защото тя действително нямала от къде да вземе
тези пари, за да й ги върне, но продължавала да живее с Д., с надеждата, че ако
се стабилизира финансово, ще й върне дадените заеми. Това обаче така и не се
случило, а отношенията между двете се влошили значително и в крайна сметка се
разделили.
Гореописаната фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена посредством събраните в хода на наказателното производство, вкл.
въззивно съдебно следствие, доказателства, а именно: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на О.Д.
(л.47-49 от СП), вкл. приобщените на основание чл.281, ал.5 от НПК (л.15-20 от
ДП), на Б.К. (л.51-53 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК
(л.21 от ДП), на М.Т. (л.59 от СП), на М.Х.(л.60 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.23 от ДП), на В. С. (л.63-64 от СП), на К.Г.(л.64 от СП), на Б.Й.(л.65
от СП), на Л.Д.(л.68-69 и л. от СП), на В.Г.(л.69-70 от СП), на А. П. (л.195-196
от СП), обясненията на подсъдимата Д. (л.222-223 и л.301-302 от СП, както и
тези, дадени пред настоящия съдебен състав); писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимата, справка от СДВР – отдел „Пътна полиция“
(л.153-154 от СП), справка от Агенция по вписванията (л.156-164 от СП),
епикриза (л.212-214 от СП), учредителен акт на „Сънрайз89“ ЕООД (л.215-216 от
СП), протокол за доброволно предаване (л.30 от ДП), банково извлечение (л.31-33
от ДП), копие на договор за потребителски кредит (л.34-37 от ДП), копие на
договор за спестовна сметка (л.38-39 от ДП), копие на договор за разплащателна
сметка (л.42-43 от ДП), както и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Преди да пристъпи към анализ по същество въззивният съд
намира за необходимо да маркира своите предели на проверка. Доколкото
първоинстанционният съд е признал подсъдимата Д. за невиновна по отношение на
пострадалата К., а настоящото въззивно производство е образувано единствено по
жалба на подсъдимия и неговия защитник, то за съда не съществува възможност за
ревизира изводите на СРС в тази им част поради забраната за влошаване на положението
на подсъдимото лице.
На първо място не могат да бъдат
споделени доводите на защита за необоснованост на съдебния акт на СРС и за
едностранчиво тълкуване на доказателствената маса досежно инкриминираното
деяние и участието на подсъдимата Д. в него. Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Свидетелите са разпитани от първоинстанционния съд при
съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК.
Независимо един от друг всички свидетели са установили личните си възприятия
относно стеклите се обстоятелства. В
мотивите към присъдата не се установява тенденциозна избирателност при
позоваване на гласните доказателства. Подобни съмнения се разсейват напълно от извършения от СРС анализ на свидетелските
показания както поотделно, така и съпоставяйки информацията, дадена от
различните свидетели. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде
вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска
процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. За
обосноваване на фактологията си, първостепенният съд е извършил анализ на
приобщената по делото доказателствена съвкупност, кредитирал е показанията на
част от разпитаните по делото свидетели,
а на друга – отхвърлил, излагайки аргументи защо.
Липсват основания, които да
мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен
акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по
делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. Мотивите
на присъдата се базират на подробните, логични и взаимно допълващи се показания
на свидетелите Д., Т., Х., Й., Г.и С., съпоставени както с обясненията на подсъдимата, така и с
останалите устни доказателствени средства. Основно доказателствено средство по
делото се явяват показанията на свидетеля Д.. Правилно първоинстанционният
съдебен състав е подложил същите на внимателна преценка, от една страна, защото
свидетелят е пострадал от престъплението и е конституиран като частен обвинител
в съдебната фаза на процеса, а от друга - тъй като той се явява пряк очевидец
досежно участието на подсъдимата в различните моменти на инкриминираното
деяние, неговия механизъм и продължителност. Показанията на св. Д. са логически
последователни, достатъчно подробни и описателни относно познанството му с
подсъдимата и развитието на отношенията им (вкл. обстоятелството, че е приел
подсъдимата да живее за известно време в дома си), както и относно причината да
й дава различни по размер парични суми. Свидетелят
Д. подобно описва всички факти, които непосредствено е възприел преди, по време
на и след инкриминирания период, касаещи
поведението на подс. Д. по въвеждането му в заблуждение и последвалото
поддържане на заблудата, че действително ще му сътрудничи със закупуването на
апартамент, вкл. отвеждането му до блока, където се е намирал апартаментът на
св. Т.. Подобно на първата инстанция и настоящият съдебен състав намира,
че липсата на спомен относно датата и конкретния размер парични суми, които
пострадалият е давал на ръка на подсъдимата, мислейки си, че те служат за
капаро на апартамента или за заплащане на неплатени комунални сметки, и наложилото
се приобщаване на тази част от показанията му от досъдебната фаза е
несъществена и не внася съмнение в достоверността на изложеното от свидетеля Д.,
доколкото се дължи на изминалия период от време от процесните събития и разпита
му пред орган на разследването до изслушването му пред съда в хода на съдебното
следствие. Същият внася конкретна информация, касаеща развоя на техните
отношения, вкл. момента, в който си е дал сметка, че е измамен, както и
последвалия години по-късно сигнал до правоохранителните органи. От важно
значение за установяване на обективната истина е фактът, че информацията, която
въвежда е съответна на тази, съдържаща се в показанията на свидетелите Х., Г., Й.
и С.. Доколкото твърденията на св. Д. за дадените от него на подсъдимата
парични суми, възлизащи в общ размер на 14 200 лв., както и за причината и начина, по които ги е предал на
подсъдимата, напълно съответстват на изложеното от св. Й. и св. Х., като
намират подкрепа и в заявеното от св. С..
По отношение на показанията на св. Д. е важна разпоредбата
на чл. 117 от НПК, съгласно която липсват ограничения на кръга факти, които
могат да се установяват със свидетелски показания, като е достатъчно
съответният свидетел да ги е възприел и да допринасят за разкриване на
обективната истина. Същевременно в чл. 14, ал. 3 от НПК е залегнала забраната
за предварителна сила на което и да е доказателство или доказателствено
средство в наказателния процес. Посочените принципни постановки позволяват и на
настоящия състав на съда да постанови осъдителна присъда преимуществено на
показанията на св. Д., тъй като същите съдържат достатъчна доказателствена
информация, относима към главния предмет на доказване, както и не са налице
основания за тяхното дискредитиране. В конкретния случай показанията на
свидетеля Д. представляват достатъчно
стабилна доказателствена основа, за да бъде призната подсъдимата Д. за виновна
по така
повдигнатото й обвинение в тази му част. Това е така, тъй като
споделеното от него е детайлно и намира необходимата доказателствена опора в
показанията на свидетелите Х., Г., Й.а и Т.. Така посочените свидетелски показания съдът намира за нетенденциозни,
логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
За коректив на споделеното от св. Д. в различните фази
обосновано районният съд е използвал показанията именно на така посочените
свидетели. Настоящият съдебен състав се довери на споделеното от Й. и Х., вкл.
на приобщените показания на св. Х. от досъдебната фаза на процеса. Разпитът му
пред разследващите органи е проведен в период по-близък до инкриминирания,
когато спомените му са били по-пълни, точни и ясни. Същевременно и двамата
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като споделената от тях
информация е вътрешно последователна, логична и обективна. И двамата свидетели са
категорични, че подсъдимата и пострадалият са се познавали и подсъдимата му е
съдействала да „вземе някакъв апартамент“, като вкл. са станали преки очевидци
на даването на пари от страна на пострадалия на подсъдимата. В същият смисъл
(уреждане на закупуване на апартамент) са и показанията на свидетелите Г.и С..
Действително и двамата свидетели не са възприели лично даване на парични средства
от страна на пострадалия към подсъдимата, но и двамата са разбрали за
намерението на св. Д. да закупи апартамент със съдействието на подсъдимата,
както и досежно факта, че пострадалият следва да заплати натрупаните от
собственика на апартамента (св. Т.) разходи. В съдържателен план показанията на
св. С. съдържат факти и обстоятелства досежно временното пребиваване на
подсъдимата в дома на пострадалия, както и досежно въвеждането в заблуждение на
пострадалия, че ще му съдейства със закупуването на апартамент, обаче били необходими средства по заплащането на
натрупани фактури за сметки. На следващо място – относно даването на пари от
страна на сина й (св. Д.) и получаването на същите от страна на подс. Д. - макар и в тази си част да се явяват
производни, доколкото съдържат преразказ на споделена й от други лица
информация, показанията на св. С. са поредната индиция, че подс. Д. успешно е
въвела в заблуждение св. Д. досежно реалната възможност същият да закупи
апартамент на изключително изгодна цена, след като заплати непокритите до момента
сметки за комунални услуги и даде капаро.
Показанията на св. Г. в по-голямата си част съдържат факти и
обстоятелства, относими към обвинението с пострадала Б.К., с оглед на което
въззивният съд не намира за нужно да ги коментира подробно. От заявеното от св.
Г., относимо към предмета на делото по настоящото производство, се установява,
че действително пострадалият Д. и подс. Д. (леля на свидетеля) са се познавали
(„били са в приятелски отношения“), както и че е имало период от време, когато
подсъдимата е живяла в апартамента на св. Д.. По отношение на обещание от
страна на подсъдимата да съдейства за закупуване на апартамент на пострадалия и
давани от страна на същия пари на
подсъдимата показанията на Г. са неинформативни, доколкото съдържат
предположения. („не ми е известно да му дължи пари“, „възможно е да са си давали пари на заем, но
аз не съм бил свидетел“). Субективното усещане за информираност на едно
лице относно определени факти и
обстоятелства не означава, че същите не/са случили.
На следващо място, настоящият съдебен състава третира показанията
на св. Д. като такива с ниска информативна стойност, доколкото съдържат
предположения и догадки. В показанията си свидетелката категорично заявява, че
не е запозната с финансовите отношения между подсъдимата Д. и св. Д., както и
между подсъдимата и св. К..
При проверка на доказателствената стойност на обясненията на
подсъдимата Д. следва да бъде отчетено, че те освен валидно доказателствено
средство са и средство за защита, необвързано със задължение на подсъдимите да
изясняват обективната истина. Поради това обясненията на всеки подсъдим винаги
изискват внимателна преценка за достоверност. При съблюдаване на правилата за
доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а
да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или
тъй като съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай е видно, че
заявеното от подсъдимата,
вкл. пред настоящия съдебен състав, категорично се опровергава от
надеждни и кредитирани
от съда доказателствени средства. Подобно на
контролирания съд и настоящият кредитира като достоверни единствено онази част
от обясненията й, която намира доказателствена опора, а именно – познанството й
с пострадалия Д. и временното пребиваване в дома му, познанството между св. Т.
и св. Д., поддържана интимна връзка със
св. К. и св. Д., полаганите грижи за семейството си, вкл. понасяне на
финансовата тежест за издръжката на племенниците си.
Правилно районният съд е кредитирал и
показанията на св. П. относно поддържаните приятелски отношения между
подсъдимата и св. Д. и поддържаните интимни отношения между подсъдимата и св. К..
На следващо място, от заявеното от свидетелката се установява, че братовчедка й
(подсъдимата) действително се е грижила за семейството й (вкл. финансовата издръжка
за племенниците си), както и че за определен период от време подсъдимата е
имала собствен бизнес. В тези им части показанията й са еднопосочни с
останалата доказателствена съвкупност, вкл. обясненията на самата подсъдима. В
останалата им част показанията на П. са неотносими към предмета на доказване и
не носят информация относно наличието/липсата на финансови отношения между
подсъдимата и св. Д..
След като внимателно е обсъдил и анализирал показанията на св. К., съпоставяйки
информационното им съдържание с останалите доказателства и обективни находки по
делото, правилно контролираният съд им се е доверил като логични, обективни и
последователни. Безспорно посредством показанията й се установяват редица
обстоятелства – наличието на интимни отношения между св. К. и подс. Д.,
полаганите грижи от Д. за племенниците й,
както и ясното съзнание на К., че давайки пари на подсъдимата,
последната може би никога няма да й ги върне.
С оглед
горепосочените съображения въззивният съд намира за неоснователни доводите, че липсват
доказателства, отвъд показанията на пострадалия Д., за даването на пари на
подсъдимата и точния размер на паричните суми. Защитата не държи сметка за
принципното правило, че всички факти от
предмета на доказване могат да бъдат доказвани с всякакви доказателства и
доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, доколкото съгласно
изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства
нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за
установяването на данните по делото са равностойни по доказателствената им сила,
стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така че не е от значение
дали един подлежащ на доказване факт се установява с гласно доказателствено
средство или с писмено доказателство, ако те са валидно събрани и проверени. В случая, районният съд е
събрал и проверил възможния обем от
доказателства, като същите е оценил при съблюдаване
изискванията
на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107
от НПК. В този смисъл, от съществено значение в процесния случай
е фактът, че по делото извън показанията на самия пострадал относно даването на
различни по размер суми на подс. Д., са налице и други свидетелски показания,
които установяват несъмнено, че
подсъдимата е получавала инкриминираните суми, възползвайки се от създадената у
св. Д. заблуда. Липсата на писмени документи (разписки) за даваните, съответно
– получаваните суми, не обуславя извод, че такива пари не са били реално
получавани от подсъдимата, вследствие на въвеждането и поддържането на
заблуждение у пострадалия Д..
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намери, както и първият съд,
че по делото е събрана в нужния обем доказателствена съвкупност, която с
нужната категоричност и безспорност установява авторството на подсъдимата Д. досежно въвеждането на свидетеля Д. в
заблуждение и поддържане на същото, че ще му сътрудничи за закупуването на
апартамент, както и механизма на извършването на деянието.
От правна страна:
На база така
събрания по делото доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до
единствено верния извод, че с поведението си подсъдимата Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.209, ал.1 от НК.
Престъплението
измама е класическо резултатно престъпление, увреждащо обществените отношения,
свързани с правото на собственост. За да бъде осъществен съставът по чл. 209,
ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да е извършил действия по
възбуждане и/или поддържане на заблуждение, в резултат на което жертвата се
разпорежда със свое имущество в полза на дееца или на трето лице. В конкретния
случай доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено
обезпечава извода, че подсъдимата Д. на неустановени дати през 2013г., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила у О.Д. заблуждение, създавайки му невярна
представа, че ще му посредничи за закупуването на апартамент в ж.к Л., за което
е необходимо да заплати на продавача натрупалите се сметки за ток, парно и вода,
както и капаро, като поддържала това заблуждение до неустановена дата на месец
декември 2013 г., с което причинила имотна вреда в общ размер на 14 200 лв.
Подсъдимата изначално е била наясно, че обещаното от нея съдействие на
пострадалия няма да доведе до обещания резултат – закупуване на апартамент, тъй
като собственикът на същия (св. Т.) не е упълномощавал или молил подсъдимата Д.
да извършва каквито и да е било действия, свързани с недвижимия му имот.
От
субективна страна, правилно районния съд е приел, че подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл и
с особена користна цел. Същата е съзнавала общественоопасния характер на
действията си, предвиждала е техните общественоопасни последици и е желаела
тяхното настъпване, като е преследвала и специалната цел – да набави за себе си
имотна облага. Подсъдимата е имала ясното съзнание, че св. Т. не я е упълномощил
да продава неговото жилище, както и че със своите действия тя реално няма как
да съдейства на св. Д. по закупуване на процесното жилище в гр. София, ж.к Л.,
а е желаела единствено да създаде невярна представа у свидетеля Д. в
противното. Възбуждайки заблудата у Д., подсъдимата Д. го е мотивирала на
неустановени дати през 2013 г. да й даде различни по размер суми, като целевото
им предназначение било различно (за капаро, за заплащане на комунални сметки и
др.). Подсъдимата Д. е предвиждала, че в резултат на създадената невярна
представа у Д. ще мотивира последния да осъществи имуществено разпореждане в
нейна полза, като по този начин ще набави за себе си имотна облага, която не й
се следва.
По наказанието:
За
извършеното от подсъдимата Д. престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство въззивният съд намира размера на причинената имотна
вреда – 14 200 лв., както и обстоятелството, че осъществената от Д. измама
е реализирана с няколко деяния.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство правилно СРС е отчел чистото съдебно
минало на подс. Д.. През призмата на смекчаващо обстоятелство въззивният състав
третира и продължителния период от време от извършване на деянието до
окончателното приключване на наказателното производство спрямо подсъдимата.
Действително деянието е от 2013 г., като досъдебното производство е образувано
средата на 2016г., но оттогава до настоящия момент са изминали 5 години, като
подсъдимата и демонстрираното от нея процесуално поведение не могат да й се
вменят във вина за забавянето на производството. Този факт представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото отдалечеността на присъдата от деянието обективно ограничава
възможността наложеното наказание ефективно да постигне целите, заложени в
чл.36 от НК.
Така
констатираните обстоятелства не отговарят нито на критерия многобройност, нито
на този за изключителност съгласно разпоредбата на чл.55 от НК, с оглед на
което същата се явява неприложима. Справедливо и съобразено както с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, така и с обществената опасност на подсъдимата
и на извършеното от нея, се явява наказанието лишаване от свобода за срок от две
години. В процесния случай са налице и предпоставките на чл.66 от НК, като така
определеното наказание следва да бъде отложено за срок от четири години. В този
смисъл, въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първата инстанция
по отношение на наложеното наказание.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, настоящият съдебен
състав не констатира наличие на основания, налагащи нейната отмяна или
изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба -
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
12.04.2019 г. по НОХД № 1304/2017г по описа на СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.