Решение по дело №411/2020 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 6
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Велина Иванова Полежанова
Дело: 20201240200411
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Разлог , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Велина И. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
като разгледа докладваното от Велина И. Полежанова Административно
наказателно дело № 20201240200411 по описа за 2020 година
Производството е по реда ЗАНН. Обжалвано е НП №501719-0346599/27.03.2020 г. на Н-к
отдел „О.д.”-С. в ЦУ на НАП, с което на ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10,
представлявано от Н.И.К. е наложена имуществена санкция от 500.00 лева, на основание
чл.185, ал.2 ЗДДС, вр. с чл.185, ал.1 от ЗЗДС, за нарушение на 33, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното НП като неправилно, необосновано
незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата със същите съображения и искания.
Административно-наказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
На 19.03.2019 г. в 12.00 часа служители на длъжност „инспектор по приходите" при ЦУ на
НАП, извършили проверка на търговски обект – ресторант „К.“, находящ се в г.Б. на у.
„Н.В.“№6, стопанисван от ЕТ„Н.К.“, ЕИК*. В хода на проверката било установено, че
дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАФП модел „TREMOL ZM-KL" с ИН на ФУ
№ZK044874 и ИН на ФП №50129403, съгласно междинен отчет "X" с №030908/11.08.2019 г.
е в размер на 883.20 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на
560.00 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства в касата за процесната дата.
Установена е разлика в касовата наличност в размер на 323.00 лв.
ФУ притежава функциите „служебно въвеждане" и „служебно извеждане".
Констатациите от проверката са обективирани в протокол серия АА №0396879/11.08.2019 г.,
ведно с отчет и опис на паричните средства
С връчването на протокола била връчена и покана, инкорпорирана в същия, за явяване на
представител на ЕТ на 29.08.2019 г. в г.С. за съставяне и връчване на АУАН.
На 09.10.2019 г. за дружеството-жалбоподател в офиса на НАП-Р. се явил упълномощен
представител на дружеството И.К. и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение
1
по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с констатациите на
проверяващите. К. подписал акта и направил възражение, че не е съгласен с изнесените
факти. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено обяснение.
Сезиран с преписката по акта Административно-наказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което на 27.03.2020 г. издал обжалваното НП, с което за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти и на основание чл.185, ал.2,
вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, наложил на жалбоподателя имуществена санкция от 500.00 лева.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,
кореспондиращи помежду си и със събраните по делото писмени доказателства (протокола
от извършената проверка, фискални бонове, дневен финансово отчет, както и попълнения по
време на проверката опис на паричните средства в касата).
От представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на ИД на НАП се извлича
информация за компетентността на актосъставителя и Административно-наказващия орган
за съставяне на АУАН, респ. НП.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е основателна.
Актът за установяване на адм. нарушение е съставен в 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, но не по-късно от 1 година от нарушението, а издаденото въз основа на него
НП е в предвидения от закона 6-месечен срок от компетентен орган, оправомощен с
представената по делото заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. (лист 24-29 от делото).
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В АУАН и НП като нарушена е посочена нормата на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, според която извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. В същото време жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 ЗДДС, според която норма се наказва лице, което
не издаде документ по чл.118, ал.1 (фискален бон или системен бон). Очевидно между
посочената като нарушена норма и приложената санкционна норма е налице разминаване.
Касае се за различни нарушения, като за жалбоподателя не е станало ясно извършването на
какво нарушение му се вменява. Наказващият орган не може да се позове на чл.57, ал.1, т.7
ЗАНН, тъй като той е избрал да цитира санкционната норма. След като е цитирал такава, то
същата е следвало в пълнота да съответства на констатираното нарушение. Наличието на
противоречие между констатираното нарушение и приложената санкционна норма
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е предпоставка за
отмяна на НП. Настоящият състав намира освен, че АНО не е правилно посочил правната
квалификация, но същия не е посочил и формата на изпълнително деяние, доколкото ал.2 от
чл.185 от ЗДДС има две форми извърши или допусне да се извърши. Само по себе си това
е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на съдебната
фаза.
Пълната и вярна квалификация на нарушението кореспондира с нормативното предписание
на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, във
вр. с чл.185, ал.2, изречение последно във вр. с чл.185, ал.1 от с. з., понеже търговецът не е
2
изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на
касова наличност (начална сума, въвеждане и/или извеждане на пари в и извън касата) на
ФУ, чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, при което не са
налице неотчетени приходи.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да не беше допуснато посоченото нарушение в
хода на Административно-наказателното производство, то за да се приеме, че е нарушена
нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, следва да бъде доказано, че
констатираната, в случая, разлика между регистрираните във ФУ суми и фактически
наличните в касата не се дължи на извършени продажби. Задължението промяната в
касовата наличност да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми възниква само когато тази промяна не се дължи на продажби.
Тук доказателствената тежест се размества, защото наказващият орган не дължи доказване
на отрицателен факт - "извън случаите".
В този смисъл положителният факт, че разликата се дължи на продажба или на сторно
операция, следва да бъде доказан от проверяваното лице.
Такова доказване последното проведе в хода на съдебното производство чрез св. И.К., Т.М.
и Н.Е., които потвърдиха, че към момента на проверката заведението е работело, имало е
клиенти, които са направили поръчки и не са платили сметките си. Т. е. ЕТ доказа, че
отразената във ФУ сума от 883,20 лв., надвишаваща фактическата наличност от 560,00 лв., е
от извършени продажби на предлаганите в заведението храни и напитки.
Тези доказателства изключват възможността, въз основа на констатациите на наказващия
орган, да се приеме осъществен състав на нарушение по чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1,
във вр. с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Предвид горните доводи, оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед изричното искане на процесуалния представител на
жалбоподателя, в негова полза следва да се присъдят разноски, съразмерно с отменената,
респ. потвърдената част от НП. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане разноски по реда на АПК. И като
съобрази, че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 360.00 лв.,
която сума е равна на определения минимален размер на адвокатското възнаграждение за
този вид работа определен съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ чл.68 от
31.07.2020 г.) в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ, съдът
счете, че на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер – 360.00 лв. с вкл. ДДС.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №501719-0346599/27.03.2020 г., издадено от отдел „О.д.”-С. в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, на основание
чл.185, ал.2, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10,
представлявано от Н.И.К. е наложена имуществена санкция от 500.00 лева.
ОСЪЖДА НАП-С. да заплати на ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10, представлявано
от Н.И.К., сумата от 360.00 лева, представляващи разноски за процесуално
представителство.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
3
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4