Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../17.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15175 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от Т.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „В.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищцата следните суми (след допуснато изменение в размера на
исковете): сумата от 2111,90 лв., представляваща сбор от неизплатеното трудово
възнаграждение за периода от 17.07.2017 г. до 30.09.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2018
г., до окончателното изплащане на възнаграждението, сумата от 236,84 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г., както и сумата от
209,36 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2111,90
лв., начислена за периода за периода от 30.09.2017 г. до 05.10.2018 г.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответното дружество по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК, като в указания едномесечен срок по делото не е депозиран
писмен отговор на исковата молба.
В проведените по
делото открити съдебни заседания редовно призованият ответник не е изпратил
представител, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищцата своевременно е формулирала искане за постановяване на
неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 25 и
определение на л. 32 от делото).
Ищцата е основала исковите си претенции на следните фактически твърдения: От
17.07.2017 г. Т.Т.Т. е работила по трудово
правоотношение с ответното дружество „В.2.“ ЕООД на длъжността „работник
кухня”, възникнало по силата на трудов договор № 26/17.07.2017 г., изменен с
допълнително споразумение № 1/24.07.2017 г., с което е променено работното
време и трудовото възнаграждение – увеличено в размер на 900 лв., считано от 24.07.2017
г. На 30.09.2017 г. управителят на ответното дружество е провел устен разговор
с ищцата, в който е заявил, че трудовото й правоотношение е прекратено и й е
указал да напусне работното място. Заповед за прекратяване на правоотношението
не й е връчвана. Ответното дружество е останало задължено за заплащане на
следващото й се брутно трудово възнаграждение за периода от 17.07.2017 г. до
30.09.2017 г. в общ размер на 2111,90 лв., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба, обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. в
размер на 236,84 лв. и мораторна лихва върху незаплатеното възнаграждение за
периода от 30.09.2017 г. до 05.10.2018 г. в размер на 209,06 лв.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това същите
се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност
на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и претенциите следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение
по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, дължимата за производството държавна такса в размер на 184,48 лв., както
и разноски за вещо лице в размер на 200 лв.
Въпреки изхода на
делото, разноски в полза на ищцата за адвокатско възнаграждение не следва да
бъдат присъждани, доколкото по делото не са представени доказателства за
заплащането на претендираната сума от 500 лв. В този смисъл са задължителните
указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС,
според които съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението и са представени доказателства за това.
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, р-н Аспарухово, ул. ***, да
заплати на Т.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2111,90 лв.
(две хиляди сто и единадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сбор
от неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 17.07.2017 г. до
30.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 236,84 лв. (двеста
тридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск за 2017 г., както и сумата от 209,36 лв. (двеста и девет лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава върху
главницата от 2111,90 лв., начислена за периода за периода от 30.09.2017 г. до
05.10.2018 г., на основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА „В.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, р-н Аспарухово, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 384,48 лв. (триста осемдесет и четири
лева и четиридесет и осем стотинки) за дължаща се държавна такса и разноски по
производството, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: